РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Перник, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500047 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Я. чрез адв.М., против решение №
56/31.10.2023 г. по гр.д. № 68/2022 г. по описа на Районен съд– Трън. Решението се обжалва
изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че първия съд е допуснал
процесуално нарушение, като служебно е назначил съдебно техническа експертиза. Според
жалбоподателя, също така, нарушен е и материалния закон, тъй като контролираната
инстанция е постановила обжалваното решение при превратно тълкуване на събраните по
делото гласни доказателства.
При гореизложеното се моли обжалваното решение да се отмени изцяло и да се
постанови ново такова с което предявените субективно съединени искове да се отхвърлят
изцяло.
Претендират се и разноски за две инстанции.
Въззиваемите и ищци, чрез процесуалния си представител, поддържат тезата, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че допусната експертиза е в
точно изпълнение разпоредбата на чл.195 ГПК по силата на която съда може и служебно да
1
допусне такава, когато за изясняване на част от въпросите са необходими специални знания.
По нататък се излагат подробно доводи, че разбора на свидетелските показания извършен от
съда е прецизен и правилен. Придаденото правно значение на изнесените от свидетелите
факти е в пълно съответствие с материалния закон. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение извършено от
първия съд и изразяващо се в назначаване на съдебно техническа експертиза /СТЕ/ по свой
почин. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл.195 ГПК съгласно която „Вещо лице
се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали
по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и други.“. В същия смисъл и задължителните указания дадени с ТР № 1/ 2001 г. на
ОСГК ВКС, вр. ТР № 1/ 2013 г. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС по
приложението на чл.195 ГПК, обективирана в решения № 188 от 15.05.2012 г. по гр. д. №
588/2011 г. на ІІІ г. о.; № 324 от 22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ІІ г. о.; № 145 от
19.02.2020 г. по т. д. № 3004/2018 г. на ІІ г. о. и др., където е възприето, че съдът е длъжен
както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за
изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания, които съдът
не притежава, но които имат отношение към обосноваността на решението, без да е
ограничен от разпоредбата на чл.266 от ГПК.
Така, в конкретния случай, допускане и изслушване на СТЕ е било абсолютно
необходимо с оглед на индивидуализиране на спорната част от имота и нейното отразяване
на скица и първия съд е постъпил в пълно съответствие с процесуалния закон.
Фактите по делото са следните:
Видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници № ***
на *** Община *** С.Г. Я. е починал през ***г. и оставил за наследници ищцата Е. Я. и А
Я.- В..
От представеното по делото решение № 31-1 от 20.05.1997 г. на Поземлена комисия
гр.Трън, пункт 18, ведно със скица от КККР на ПИ с идентификатор № 48249.61.3
неразделна част от него, е видно, че на наследниците на С. Я. е въстановен в стари реални
граници следния недвижим имот, находящ, се в ***, общ.***, област ***, а именно:
поземлен имот с идентификационен номер № 48249.61.3 по КККР в местността „***" с
площ от 6489 кв.м., тип „ливада“, 10 категория.
2
През 2023 г. видно от нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 50/2023г. А
Г. Я.- В. е дарила на втория ищец В. З. Х. собствената си 1/2 идеална част от ПИ с
идентификатор 48249.61.3, находящ се в землището на ***, общ.***, обл.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-670/10.11.201 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, местност „***“, с
площ от 6 488 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: ливада, категория на земята 10, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи, съгласно скица № 15-208612/23.02.2023 г.: 48249.34.17,
48249.61.4, 48249.61.5, 48249.79.15, 48249.79.1, 48249.79.2, 48249.79.3, 48249.79.10,
48249.61.2.
Първия съд е приел, като писмено доказателство и нотариален акт № ***, том ***,
рег.№ ***, д. № 21/2000 г. на нотариус при ТРС, съгласно който Г.С. Я. е дарил на сина си
ответника В. Г. Я. три земеделски имота - ниви, една от които е съседната на имот с
идентификатор № 48249.61.3 по КК на ***, а именно- имот с идентификатор 48249.61.2 по
КККР находящ се в ***, общ.***, обл.***, местност „***“, а по КВС описан като ливада от
7546 кв.м., пета категория, находяща с в местността „***“, ***, *** община, представляващ
имот № ***. Видно от този НА е, че една от границите на имота е описана като “ливада на
С.Г. Я. № ***“. Под №1 за представени по делото документи, установяващи правото на
собственост и изпълняващи особените изисквания на закона е описано Решение 031-1/1997
г. на ПК Трън и три броя скици.
С така описаните писмени доказателства и заключението на в.л. Ц. по изслушаната
СТЕ се установява, че гореописаните две поземлени имота /ПИ/- № 48249.61.3 и 48249.61.2
са съседни и имат обща граница. С експертизата се установява още, че в границите на тези
два имота по КВС към 1997 г. и КК към 2017 г. няма разлика, по общата им граница има
изградена ограда, която не съвпада с тази граница, а навлиза в имот 48249.61.3 по буквите
А,Б,В,Г и Д на скицата на в.л. и заема общо 526 кв.м. от него.
Пред районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Н.И., В.С., Н.И., И.К. и Й.З..
Н.И. и Н.И. твърдят, че преди възстановяване на земеделските земи и в частност тези
на страните по делото, ПИ 48249.61.2 е бил ползван от трето за настоящия спор лице и
ограда между този имот и ПИ 48249.61.3 не е съществувала. За последното е категоричен и
свидетеля С.. Според тези тримата имота на ищците е бил стопанисван и обработван,
включително в спорната му част от починалия през ***г. син на наследодателя С. Я.- Р. Я.
до неговата смърт и спорове с В. Я. не е имало. Оградата по буквите А,Б,В,Г и Д на скицата
на в.л. се е появила едва след това. А спора между ответника Я. и ищеца Х. за това къде
следва да е тази ограда е от преди една- две години преди разпита на свидетелите. Тези
трима свидетели са категорични и за това, че къщата в ПИ 48249.61.2 е започната от
ответника около 2000 г. и завършена след това.
От своя страна, свидетеля И.К. съобщава, че към 1996-97 г. ответника е бил
завършил къщата в неговия имот и е заградил мястото около нея, което е към 3 дка.
3
Свидетеля Й.З. твърди, че след 1990 г. е строена къщата на ответника и с нейното
построяване имота е бил заграден във вида в който е понастоящем. Ответника живеел в
къщата постоянно след неговото пенсиониране. З. съобщава също, че не е чул за спорове
между В. Я. и приживе на починалия Р. Я., а споровете за границата между страните е от
една- две години.
При така изложеното правилно районния съд е приел, че предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС е основателен.
Доказателствената тежест между страните е разпределена правилно с изготвения от
първата инстанция доклад, като на ищците е указано, че следва да докажат твърдяното право
на собственост върху спорния имот и това, че ответника им пречи да упражняват същото
спокойно. В тежест на последния е възложено да докаже твърдяната от него придобивна
давност, като правоизключващо и правопогасяващо възражение.
Ищците, в условията на пълно и главно доказване, са установили по несъмнен и
категоричен начин, че са собственици на ПИ 48249.61.3, първия по наследство, а втория по
силата на правна сделка чрез представените и приети писмени доказателства- удостоверение
за наследници № *** на *** Община ***, решение № 31-1 от 20.05.1997 г. на Поземлена
комисия гр.Трън, пункт 18, ведно със скица от КККР на ПИ с идентификатор № 48249.61.3
неразделна част от него и нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 50/2023 г. на
нотариус с район на действие РС Трън. Със заключението на в.л. Ц. по изслушаната СТЕ се
доказва категорично, а за това не се и спори между страните, че ответника е заградил част от
този ПИ 48249.61.3 по буквите А,Б,В,Г и Д на скицата на в.л. с площ 526 кв.м. и не допуска
ищците до тази част.
Така, иска по чл.108 ЗС е доказан по своето основание. Ищците са установили
несъмнено правото си на собственост върху спорния имот, както и това, че ответника им
пречи да го владея и ползват по неговото предназначение.
От друга страна ответника не е доказал направеното възражение, че е придобил тази
спорна част по силата на давностно владение.
Неоснователен е упрека към първия съд за това, че е тълкувал превратно фактите
съобщени от свидетелите. Напротив, районната инстанция е подложила твърденията на
всички свидетели на внимателен и обстоен анализ и направените фактически и правни
изводи са в пълно съответствие с материалния закон. Именно поради това, настоящия състав
препраща в хипотезата на чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното решение в тази им
част.
Към тези мотиви следва да се допълни единствено следното:
Съгласно чл. 79. (1) ЗС Правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Правилно районния съд е изяснил, че последователно и непротиворечиво ВКС
приема в своята практика, че за придобиване правото на собственост върху един недвижим
4
имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт
върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, спокойно и явно (решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на
ІІ г. о. на ВКС). Спокойно е това владение, което не е установено с насилие (решение № 115
от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС), вкл. като е предадено от
предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е била отнета
(решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г. о. на ВКС; решение №
60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на І г. о. на ВКС; решение № 55/08.10.2015 г. по гр.
д. № 3255/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС). Придобивната давност е въведена в българското
законодателство като основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на
законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически упражнява
правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не
защитава правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на
юридическото (решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на І г. о. на ВКС;
решение № 98 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3546/2016 г. на I г. о. на ВКС).
Владението съдържа два основни признака: обективен - упражняването на
фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи и използва
вещта, като собствена (animus). Тъй като от владеенето за себе си владеещия извлича
изгодни правни последици, в тежест на същия, в случая ответника е при условията на пълно
и главно доказване да установи всеки от горепосочените признаци, както и особено
същественото- че владелеца- ответник е довел до знанието на действителните собственици
намерението си да владее от даден момент натам за себе си. Особено съществено е, защото
именно и само от този момент в негова полза може да тече придобивна давност. До този
момент неговото владение е в полза на действителния собственик и не може да породи
правните последици по чл.79 ЗС.
В конкретния случай от показанията на свидетелите И., С. и И. се доказва, че до
смъртта си през 2015 г. брата на ищцата Е.- Р. Я. е стопанисвал, като съсобственик, ПИ
48249.61.3 и между него и имота на ответника не е имало ограда. Последната се е появила
по линиите с букви А,Б,В,Г и Д от скицата на в.л. едва след като Р. Я. е починал. Същите
свидетели и Й.З. твърдят и това, че приживе на Р. спорове по границата не е имало. Спор
между В. Я. и ищеца В. Х. относно собствеността на процесната част е възникнал едва- две
години преди предявяване на иска, от който момент следва и да се приеме, че ответника е
довел до знанието на ищците, че е трансформирал държането на спорната част във владеене
с намерение за своене.
При всичко това в полза на ответника не е изтекъл предвидения в закона давностен
срок нито от 2016 г. насам, а още по малко от момента на възникналия спор между съседите.
По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди изцяло с указание след влизането му в сила да се приложи ясна скица на
процесната част от имота приподписана от районния съдия.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника жалбоподател следва да се присъдят
5
сторените от ищците разноски в размер на 1200 лв. /по 600 лв. за всеки/ за адвокатски
хонорар.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 56/31.10.2023 г. по гр.д. № 68/2022 г. по описа
на Районен съд– Трън.
ОСЪЖДА В. Г. Я. от *** Община *** с ЕГН********** да заплати на Е. С. Я. от
*** Община *** ЕГН********** и В. З. Х. от *** сумите от по 600 лв. на всеки,
представляващи разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6