РЕШЕНИЕ
№ 1116
гр. Плевен, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430106817 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** /с предишно
наименование ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, чрез адв.Ц. К. от САК, против ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, в която се твърди, че по подадено заявление ищецът
е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №5270/2022 г. на РС Плевен. Твърди се, че
съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца
сума в размер на 162,40 евро падежирала главница от вноска №1 до №16 включително и
4117,92 евро падежирала договорна лихва за периода 01,06,2021 г. – 01,10,2022 г., както и
сторените по делото разноски. Сочи се, че поради постъпило възражение по чл.414 от ГПК,
съдът е указал на кредитора, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.
Твърди се, че на 31,03,2021 г. между страните бил сключен Договор за заем Бизнес кредит
№6971, с нотариална заверка на подписите. Твърди се, че сумата по договора за заем е
усвоена целево съгласно договорените етапи, но заемателят не е погасявал задълженията си
по договора. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 162,40 евро
падежирала главница от вноска №1 до №16 включително, и 4117,92 евро падежирала
договорна лихва за периода 01,06,2021 г. – 01,10,2022 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените деловодни разноски, както и направените
1
в заповедното производство. В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмена молба,
депозирана преди с.з., ищецът взема становище във връзка с възраженията на ответника и
прилага писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е
допустим, но е неоснователен. Посочва се, че няма данни за кой месец се претендира
падежиралата главница. Посочват се редица нищожни клаузи в договора – за неустойка в
размер на 0,27% на ден, за неравноправност на клаузата по чл.2.3. /а/ от договора, по чл.2.1.
/b/, по чл.2.3. от договора. Прави се възражение относно размера и шрифта на договора.
Моли се съда да отхвърли иска. В съдебно заседание, за което е редовно призован,
ответникът не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86
от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между него и ответника, както и че задължението по договора е станало изцяло
изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с
определението по чл.140 от ГПК от 18,05,2023 г.
От приложеното ч.гр.д. №5270/2022 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на
07,10,2022 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание
чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 162,40 евро – падежирала
главница по договор за заем Бизнес кредит с кл.№6971/31,03,2021 г. от вноска №1 до
вноска №16 включително, 4117,92 евро падежирала договорна лихва за периода от
01,06,2021 г. до 01,10,2022 г. по чл.2.3. (a) и (б) от договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07,10,2022 г. до изплащане на вземането. По ч.гр.д. от *** са
представени доказателства, че ПДИ е връчена на длъжника на 02,11,2022 г., на 29,11,2022 г.
е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника.
От представеното копие на Договор за бизнес кредит №6971/31,0,2021 г. се установява, че
същият е сключен между *** в качеството на заемодател от една страна и ***, в качеството
на заемополучател, и *** в качеството на солидарен и ипотекарен длъжник, като договорът
е с нотариално заверени подписи. Така представения договор доказва, че страните са били в
облигационни отношения по силата на процесния договор. Видно от договора, страните са
се съгласили предоставянето на заема да стане на етапи. Съгласно чл.2.1 б.b т.i, с цел
финансово подпомагане на заемополучателя, преди учредяване на необходимите
обезпечения, заемодателят предоставил на заемополучателя част от заема, а именно сумата
от 916,95 евро. Съгласно чл.2.1 б.b т.ii, със сумата от 11 866,79 евро е погасено задължение
на *** към ***; със сумата от 460,16 евро е погасено задължение за такси по Тарифата към
ЗЧСИ на *** по изп.д.№1040/2020 г. на ***; на третия етап остатъкът от отпуснатата сума се
превежда по сметка на кредитополучателя.
2
От представеното копие от фактура №37212/31,03,2021 г. се установява, че същата е
издадена от ищеца към ответния ЕТ и е на стойност 1493,39 лева, с основание – „юрид. и
адм.обсл.съгл.т.2.1 (b) (i) от д-р за заем“.
От представеното копие на Преводно нареждане от 19,03,2021 г. се установява, че на
19,03,2021 г. е извършено плащане от ищеца към *** в размер на 300,00 лева, с основание –
писмо намерение от 17,03,2021 г.
От представеното копие на Преводно нареждане от 05,04,2021 г. се установява, че на
05,04,2021 г. е извършено плащане от ищеца към *** в размер на 23 209,42 лева, с
основание – „пог.зад.*** реф.ИП002/25,03,21, ипот.и възбрана“ .
От представеното копие на Преводно нареждане от 05,04,2021 г. се установява, че на
05,04,2021 г. е извършено плащане от ищеца към *** в размер на 900,00 лева, с основание –
„пог.задълж.*** ИД 1040/2020, УД дълг 2963/23,03,21“.
От представеното копие на Преводно нареждане от 16,04,2021 г. се установява, че на
16,04,2021 г. е извършено плащане от ищеца към *** в размер на 500,90 лева, с основание –
„договор за бизнес кредит кл.н.6971; от 31,03,2021 г., т.2.2. (a) (i)“.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира кат вярно, компетентно
и безпристрастно, се установява, че сумата по процесния Договор е отпусната в полза на
ответния ЕТ. ВЛ е посочило, че преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,
са извършени две доброволни плащания – 800,00 лева на 29,07,2021 г. и 300,00 лева на
08,10,2021 г., с които е погасена неустойка за забава по т.2.3. (c) за неплатена вноска №1. ВЛ
е установило, че договорната лихва за периода от 01,06,2021 г. до 01,10,2022 г. по смисъла
на Приложение №1 – Погасителен план към Договора, е в размер на 4117,92 евро. ВЛ
изрично е посочило, че след датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
07,10,2022 г., е проведено принудително изпълнение от *** по изп.д.№1091/2022 г., като на
28,04,2023 г. на заемодателя е преведена сума в общ размер на 19 668,97 евро, с които са
погасени 13 500,00 евро главница, 4594,82 евро договорна лихва по т.2.3.(a) и (b), 883,38
евро неустойка за забава по т.2.3.(c) и 690,77 евро разноски по т.4.4.(b). На изрично зададен
въпрос от съда в съдебно заседание ВЛ отговаря, че целия кредит, включително сумите,
които се претендират в настоящото производство, са погасени, чрез събирането им от ЧСИ.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ в
настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало
вземане спрямо ответника за сумата, посочена в исковата молба. Това е сторено по
надлежния ред, като ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдените от него факти.
На основание чл.235, ал.3 от ГПК, при постановяване на решението си съдът взема в
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. С оглед гореизложеното и заключението на ВЛ за пълно погасяване на сумите по
отпуснатия кредит чрез събирането им от ЧСИ по образувано изпълнително дело на
28,04,2023 г., съдът счита, че предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
3
За пълнота следва да бъдат коментирани възраженията на ответника в отговора на ИМ: на
първо място, неоснователно е възражението, че няма данни за кой месец е претендираната
„падежирала главница“, тъй като още в издадената заповед за незабавно изпълнение е
посочено, че се касае за вноски от №1 до №16 включително; неоснователно е възражението
за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗПК /включително за размера на
шрифта на който е изготвен договора/, тъй като в случая разпоредбите на ЗПК са
неприложими, с оглед обстоятелството, че се касае за договор за кредит, обезпечен с
ипотека, за който, на основание чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат;
неоснователно е възражението за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗПП,
тъй като в случая разпоредбите на ЗПП са неприложими, доколкото договорът за кредит е
сключен между търговци и ответникът няма качеството на „потребител“ по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП.
Предвид изхода от производството, и доколкото погасяването на сумите е станало след
завеждане на делото, чрез принудително изпълнение по изпълнително дело от ЧСИ, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и
заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 204,72 лева за
държавна такса, 200,00 лева за депозит за ВЛ и 400,00 лева за юрк.възнаграждение.
С огед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 167,43 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, чрез адв.Ц. К. от САК, против ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 162,40 евро падежирала
главница от вноска №1 до №16 включително, и 4117,92 евро падежирала договорна
лихва за периода 01,06,2021 г. – 01,10,2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№5270/2022 г. на ПлРС, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сторените разноски в
настоящото производство както следва - 204,72 лева за държавна такса, 200,00 лева за
депозит за ВЛ и 400,00 лева за юрк.възнаграждение.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сторените в заповедното
производство разноски както следва – 167,43 лева за държавна такса и 150,00 лева за
юрк.възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5