Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.09.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

10.09.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Анелия Янчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

НАХ

дело номер

365

по описа за

2018

година.

                                            

                                                Р   Е   Ш   И   : 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 314988 – F335097/29.01.2018 г., издадено от и.д. Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на С.С.М. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 12 750 лв., на основание чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Решевнието подлежи на обжалване пред АС-Кърджали в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                   

                                                                  Районен съдия:

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на пълномощника на С.С.М. *** против Наказателно постановление № 314988 – F335097/29.01.2018 г., издадено от и.д. Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 12 750 лв. Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Сочи, че не е извършил вмененото му административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.  

В съдебно заседание чрез адв.М. поддържа жалбата. Съставеният ПКО бил изготвен от счетоводителя на дружеството и реално нямало внесена такава сума в касата на дружеството. Излага съображения, че процесният ордер бил съставен от счетоводителката на дружеството с цел нуждите на счетоводството и отразявал обща финансова помощ, предоставена от едноличния собственик, което водело до недоказаност на административното нарушение, поради което наказателното постановление се явявало незаконосъобразно и необосновано.  

Директорът на ТД на НАП гр.Пловдив, представляван от юрисконсулт Т., оспорва депозираната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.

След като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

От приетите по делото: Протокол № П-16000917017934-073-001/25.07.2017 г., Хронологичен опис за диапазон операции от 1 до 524 от 12.07.2017 г., ПКО № 12/01.12.2016 г., Дневник на сметка 498/1 за период от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г., Заповед № Рд-09-1568/01.09.2017 г., Наказателно постановление № 314988-F335097/29.01.2018 г., АУАН № F335097/19.09.2017 г., 10 бр. ПКО, както следва: ПКО № 10/31.01.2016 г., ПКО №120 /31.12.2016 г., ПКО № 121/31.12.2016 г., ПКО № 110/30.11.2016 г., ПКО № 70/31.07.2016 г., ПКО № 60/30.06.2016 г., ПКО № 50/31.05.2016 г., ПКО № 41/30.04.2016 г., ПКО № 40/01.04.2016 г. и ПКО № 20/28.02.2016 г., се установява, че: за периода 27.01.2017 г. до 12.06.2017 г. служители на ТД на НАП – Пловдив са извършили проверка на С.С.М. ***, обхващаща периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. В хода на същата е констатирано, че лицето е регистрирано като земеделски производител на 01.03.2006 г. и има участие в „КААНН – 2009“ ЕООД и „СЕМА ТРЕЙД“ ООД. Констатирано е че С.С.М. е внесъл в касата на „КААНН – 2009“ ЕООД, ЕИК *** сумата в размер на 51 000 лв., за което е съставен ПКО № 12/01.12.2017 г. Контролните органи са приели, че в случая са налице извършени нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което са издали АУАН № F335097/19.09.2017 г. Акта е съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същия; На 29.01.2018 г. и.д. Директор на ТД на НАП гр.Пловдив е издал Наказателно постановление № № 314988 – F335097, с което на С.С.М. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 12 750 лв., на основание чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Видно от показанията на свидетелите Д.М. и М.А., акта за нарушение бил съставен с оглед констатациите от възложена данъчна проверка на С.С.М.. От представените счетоводни документи се констатирало извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, изразяващо се в това, че С.М. е извършил финансиране на дружеството, внасяйки в касата на юридическото лице сумата в размер на 51 000 лв., за което е бил съставен ПКО № 12/01.12.2017 г. Приходният касов ордер бил подписан от счетоводителката на дружеството. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя и подписан от същия без възражение.

Видно от заключението на вещото лице Г.Д. по изготвената съдебно счетоводна експертиза и разпита й в съдебно заседание, на 01.12.2016 г. по счетоводни записи има действително внесени в касата на „КААНН“ ЕООД парични средства от едноличния собственик и управител С.С.М. с основание:„вноска на парични средства в касата от собственика за разплащане“; На 01.12.2016 г. е съставен ПКО № 12 за сумата в размер на 51 000 лв. Същият е осчетоводен по надлежния ред като посочената сума е отнесена по дебита на сметка 501; Сумата в размер на 51 000 лв. е отразена в годишния финансов отчет на дружеството; Вноските от С.С. са отразени счетоводно с издаването на ПКО № 12/01.12.2016 г. Според експертизата в касата на дружеството не са постъпили еднократно 51 000 лв., а ордерът обобщава предоставените суми и е следвало да бъдат съставени няколко ПКО за действително предоставената финансова помощ през месеците, а не един обобщаващ касов ордер. Дружеството е получило финансова помощ не само през декември 2016 г., а и през месеците януари, февруари, април, май, юни, юли и август. Вещото лице уточнява, че на стр.3 от заключението са посочени на кои дати са внесени сумите. Налице били всички основания, за да аргументира извода, че с оглед на счетоводните документи за разходни касови ордери  и банкови извлечения, процесният ПКО № 12 се явява като обобщаващ счетоводен документ. В тази връзка на 30 януари за м.януари в касата на дружеството е имало постъпления от 10 415.67 лв., а изплатените суми са  11 324.99 л.в, т.е. нямало как да се изплатят суми без да има пари в касата и този недостиг от 635.48 лв. е постъпил като финансова помощ. Подобна била ситуацията и за следващите месеци, като в края на годината е изготвен ордер за 51 000 лв. Отделния недостиг по месеци не е осчетоводен. Липсвал счетоводен документ - ПКО за  констатирания недостиг по месеци. Нямало отразяване на тези средства като постъпили в касата, липсвали съставени междинни приходни касови ордери, за да се покрие недостига в касата и за предоставените средства през годината, респ. междинни приходни касови ордери.

  От показанията на свидетелката Р.М. се установява, че ПКО № 12/01.12.2016 г. бил съставен от нея, единствено за нуждите на счетоводството и по повод извършена проверка от данъчните органи. Към онзи момент дружеството било след ревизия, касовите документи не били на разположение и свидетелката съставили един обобщен касов ордер за 51 000, който обобщавал приходните касови ордери за цялата 2016 г., след което го предоставило на данъчния инспектор. Собственика на фирмата бил в чужбина и счетоводителката решила да състави процесния ордер, тъй като не разполагала с касовите документи, поради течаща ревизия. При съставянето на ПКО,  отразила датата 01.12. С.С. упражнявал основна дейност търговия на дребно с разнообразни стоки. Лично той извършвал покупка на стоки, плащал заплати, осигуровки, наеми, вноски в банката, като разплащането било ежемесечно. С. всеки месец внасял в касата нужните парични средства, респ. които са необходими и с колкото касата е излязла на минус,  но процесният ордер от 51 000 се явявал обобщаващ на всички ордери, които са съставени през 2016 г. Сумата от 51 000 лв., която била предмет на ПКО от 01.12.2016 г., се явявала сбор от средствата, с които по месеци касата е захранвана от собственика с минуса, който излизал по месеци. Съответните ПКО били съставяни от свидетелката и осчетоводявани, като към датата на разпита й в съдебно заседание били в касата на дружеството. Те не били представени на вещото лице, т.к. имали финансова ревизия.

При тези данни съдът намира депозираната жалба за основателна.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Видно от санкционната норма на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.

На първо място съдът счита, че в конкретния случай не се установява „плащане“ по смисъла на ЗОПБ. В посочения нормативен акт няма определение или легална дефиниция за понятието "плащане. Видно от даденото разрешение с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по Тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, правният термин "плащане" обикновено има две значения – изпълнение на каквото и да било задължение и изпълнение на парично задължение, а след като разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се отнася за изключенията, то тя не следва да се тълкува разширително и съответно, тя трябва да се прилага само за такива периодични задължения, които са подобни на наемите и лихвите. Под "плащане" по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи, но по смисъла на цитираната норма, тъй като повтарящите се задължения за плащане са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен. Настоящият случай обаче, не може да се отнесе към посочените плащания.

Безспорно настоящият случай не попада в изключенията по чл. 2 от ЗОПБ, но изключението не следва да бъде възприето за единствен критерий относно извършено плащане по смисъла на ЗОПБ. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ са установени две хипотези, които имат връзка, доколкото в т. 2 е посочена стойност, по-ниска от тази по т. 1 и представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева. По аргумент за противното от чл. 2, плащане по смисъла на ЗОПБ би могло да се тълкува като предаване на парична сума на каквото и да е правно основание. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не може да се установи, на какво правно основание управителят и едноличен собственик на капитала на „КААНН 2009“ ЕООД, ЕИК *** е внесъл сумата в размер на 51 000 лв. за разплащане. Като едноличен собственик на търговското дружество той има интерес от реализиране на продажби, съответно печалба от страна на дружеството, но това не е правно основание за внасяне сумата от 51 000 лв. в касата на дружеството. Съгласно чл. 147 от Търговския закон, ЕООД се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала, съответно, той решава въпросите от компетентността на общото събрание. По делото не е установена никоя от хипотезите, предвидена в разпоребите на чл. 113 – чл. 147 от ТЗ, а и липсват доказателства за сключени договори или други сделки, по силата на които, управителят С.С. да е бил задължен да внесе посочената в НП парична сума. По изложените съображения съдът намира, че в процеса не се доказа, че внасянето сумата в размер на 51 000 лв. с ПКО № 12/01.12.2016 г. в касата на „КААНН 2009“ ЕООД, ЕИК *** от едноличния собственик и управител на същото това дружество, представлява плащане по смисъла на закона, съответно – не е доказано извършването на нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, което води до незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. В този смисъл е и константната съдебна практика – напр. Решение № 20 от 7.03.2018 г. на АдмС - Кърджали по к. а. н. д. № 206/2017 г. и Решение № 12 от 2.03.2018 г. на АдмС - Кърджали по к. а. н. д. № 205/2017 г.

На следващо място съдът счита, че по делото не се доказа обстоятелството, че сумата в размер на 51 000 лв. по ПКО № 12/01.12.2016 г., е постъпила реално в касата на „КААНН 2009“ ЕООД. В тази връзка от показанията на св. Р.М. – счетоводител в дружеството, се установява, че ПКО № 12 от 01.01.2016 г. бил съставен от нея, единствено за нуждите на счетоводството. На посочената дата реално не били постъпвали финансови средства в касата на дружеството като сумата от 51 000 лв. се явявала сбор от средствата, с които по месеци касата е захранвана от собственика с минуса, който излизал по месеци а сумата. Показанията на свидетелката кореспондират и със заключението на вещото лице и разпита му в съдебно заседание, видно от които в касата на дружеството не са постъпили еднократно 51 000 лв., а ордерът обобщава предоставените суми през цялата 2016 г. и е следвало да бъдат съставени няколко ПКО за действително предоставената финансова помощ през месеците, а не един обобщаващ касов ордер.

С други думи според настоящия съдебен състав, дори и да се приеме, че е налице „плащане“ по смисъла на ЗОПБ, то тъй като не е налице действително постъпване/внасяне на 51 000 лв. по ПКО № 12/01.12.2016 г. в касата на „КААНН 2009“ ЕООД, ЕИК *** от страна на С.С.М., на посочената дата и в отразения размер на парични средства, в конкретния случая не се касае за нарушение на посочената разпоредба от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

За прецизност следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав представените по делото и приети като доказателства 10 бр. ПКО, както следва: ПКО № 10/31.01.2016 г., ПКО № 120/31.12.2016 г., ПКО № 121/31.12.2016 г., ПКО № 110/30.11.2016 г., ПКО № 70/31.07.2016 г., ПКО № 60/30.06.2016 г., ПКО № 50/31.05.2016 г., ПКО № 41/30.04.2016 г., ПКО № 40/01.04.2016 г. и ПКО № 20/28.02.2016 г., са съставени единствено и само за нуждите на настоящето производство, респ. всеки един от документите не носи достоверна дата, поради което тяхното съдържание не се обсъжда от съда. 

По изложените съображения съдът намира, че процесното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

           Водим от горното, съдът постанови решението си.                                                    

                                                                                                                                                                                                       Председател :