Р
Е Ш Е Н И Е
№2169/17.5.2019г.
гр. Варна,17.05.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на деветнадесети
април , през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15 814 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба, заведена във ВРС с рег.вх.№ 68725/22.10.2018г. ,уточнена с молба от 5.11.2018 г. от ищеца В.В.В.,ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Й.А. ***,
със съдебен адрес:***, ПРОТИВ ответното
дружество З. „Д.Ж.и з.”, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т. Й. В.и Ж. С. Х..Предявеният
по делото частичен иск е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправеното до ВРС искане с исковата и уточнителната
молба е да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество „Д. Б. Ж. И. З.” АД, ЕИК *, да заплати на В.В.В.,
ЕГН **********, сумата от 50,00 лева
представляваща частичен иск от общата
сума в размер на 101,73 лева – представляваща законната лихва за сумата от
4 652,99 лева за периода от 12.07.2017 г. до 21.08.2017 г.,която е в
размер на 53,10 лева и законната лихва за сумата в размер на
4 159,93 лева за периода от 21.08.2017 г. до 1.10.2017 г., която е в
размер на 48,63 лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е искане и за присъждане на сторените по
делото съдебно деловодни разноски.
Ищецът
основава искова си молба на следните твърдени правно релевантни факти и
обстоятелства.Твърди
се,че на дата 12.7.2017 г. ищецът предоставил личния си автомобил марка „*”, с
ДК № *, на Д. В.. На 12.07.2017 г. около 15.20 часа, в *, автомобилът на ищеца
претърпял ПТП, като бил блъснат от л.а. „*” с ДК № *. Същото ПТП, според ищеца
настъпило при следните обстоятелства: Автомобилът на ищеца се движел откъм ул.
„*“, изведнъж отдясно
от улицата до бл.*
излязъл л.а. „*” с ДК № *,
управляван от Б. Б., като Б. не пропуснал л.а. на ищеца, при наличие на пътен
знак „ Б – 1“ от ЗДвП и го блъснал в предната част. От удара двата автомобила
се завъртели и ударили н страничните си части. За настъпилото ПТП били
уведомени контролните органи, които посетили мястото на пътно транспортното
произшествие и след изясняване на механизма и водачите на автомобилите,
съставили Протокол за ПТП № 1684637. В протокола като виновен водач бил посочен
Б. Б.,управлявал л.а. „*” с ДК №*, т.к. при наличие на знак „Б- 1“ от ЗДвП не
пропуснал и блъснал л.а. на ищеца. От удара автомобилът на ищеца получил
сериозни увреждания, поради което не можел да се движи на собствен ход и следвало да бъде репатриран
със специален автомобил Пътна помощ. Ищецът сочи, че транспортирал така
увредения си л.а. до сервиз във Варна, като за репатрирането платил 70 лева.
Л.а. на виновния водач бил застрахован по договор за „Гражданска отговорност на
автомобилистите” в ответното дружество,със застрахователна полица №
ВG/30/116002669982 при ответника,със срок на действие на полицата 14.10.2016 г.
– 14.10.2017 г. На 14.07.2017 г. ищецът
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП и същият
извършил оглед на автомобила като изготвил снимков материал и съставил опис
заключение по полица № 30116002669982. В описа като увредени детайли били
описани: предна броня, дясна лайсна на броня, десен фар, десен габарит, десен мигач,
преден десен калник, преден капак, рамка радиатор, предна дясна врата и задна
дясна врата. Автомобилът имал много увреждания ,които не можели да се видят от
външен оглед, поради което застрахователят изискал л.а. да се разглоби за да се
извърши допълнителен оглед и опишат всички увреждания. На 18.07.2017 г. бил
извършен допълнителен оглед, като увредени детайли били описани: основа метална
десен калник, преден десен подкалник, преден десен амортисьор, джанта алуминиева, воден радиатор, тампон
хидравличен - двигател, водно казанче, помпа водно казанче, биалета
предно дясно колело, кора вътрешна калник пред шайба на двигателя и тампон
централен на двигателя.На 21.08.2017
г.ищецът получил обезщетение в размер на 493,06 лева, като в тази сума била
включена и сумата за репатриране на л.а. от 70 лева, или обезщетението за
претърпените вреди на л.а.“*“ с ДКН *било в размер на 423,06 лева. Сумата,
заявява ищецът „много го изненадала“, т.к. не можела да покрие щетите. В тази
връзка ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили колко ще му струва ремонта и от
проведеното проучване установил, че сумата която е необходима за възстановяване
на л.а. в състоянието, което е бил преди ПТП –то е в размер на 3 056,37
лева. На 02.10.2017 г. ищецът завел
съдебен иск против застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение необходимо за възстановяване на автомобила, като било образувано гражданско дело № 14965/2017 по описа на РС
Варна, IX – ти състав и с Решение № 2373/28.05.2018 г. по описа на РС Варна
ответното дружество било осъдено да плати сумата в размер на 4 159,93
лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 2.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.По
повод на горните твърдения с уточнителна молба
ищецът е допълнил твърденията си ,въз основа на които предявява частичния си
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Във връзка с настъпило ПТП на
12.07.2017 г.,ищецът бил депозирал искова молба на 02.10.2017 г. срещу
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение необходимо за
възстановяване на увредения л.а. По
образуваното гражданско дело № 14 965/2017 г. по описа на Районен съд
Варна, IX – ти състав приел, че сумата необходима за възстановяване на
настъпилите вреди била в размер на 4652,99 лева, като след приспадане на доброволно заплатената сума
в размер на 493,06 лева на 21.08.2017 г. на ищеца следвало да му се присъди сумата в размер на
4 159,93 лева - представляваща незаплатено застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 02.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането с постановеното Решение
№ 2373/28.05.2018 г. на ВРС. За
присъдените суми, твърди ищецът, по цитираното гражданско дело, ищецът не се
бил снабдявал с изпълнителен титул, т.к. ответникът заплатил сумите, присъдени
с Решението № 2373/28.05.2018 г. по описа на ВРС, IX- ти състав по банкова
сметка ***. С три платежни нареждания били преведени следните суми: 4159,93
лева - главница; 308,52 лева – лихва за забава за периода от 2.10.2017 г. до
20.06.2018 г. и сумата от 966,40 лева – съдебно деловодни разноски.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сочи още ищецът имала обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.Обезщетителната /мораторна/ лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължала при нормално развитие на облигационното
правоотношение, твърди ищецът, при срочно изпълнение на паричното задължение.
Това задължение възниквало не от Договора или от закона с предписание да се
възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез
самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от
уважаването на иск за главницата. Обезщетението в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не било
дължимо на кредитора, ако той не бил упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата.В този смисъл законната лихва за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД представлявала базата на която се определяло обезщетението за забава при
неизпълнение на парично задължение и същата се дължала само при поискване, като
нямала характера на лихва за възнаграждение за неизпълнение на договорни
задължения. Признатото вземане за законна лихва,пояснява още ищецът еднородно с
главницата, от момента на неговото определяне, като не се идентифицира със
законната лихва,чрез която е изчислено, като
в този смисъл присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД имало обезщетителна
функция. Начисляването на законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до датата окончателното плащане на главницата, представлявало последица
от уважаване на съдебно предявеното вземане. Определяемостта
на обезщетението за забава било поставено в зависимост от плащането на
главницата, като в този случай представлявало единствено базата, от която се
извеждал неговия размер (на вземането). Лихвата за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди се дължала съгласно общото правило за непозволено увреждане
/чл. 84, ал. 3 ЗЗД/ - от деня на увреждането, без покана до длъжника. В този
случай, твърди ищецът, вредите при увреждане на 12.07.2017 г. и от този момент
същата била изискуема и ответникът бил изпаднал в забава. В този смисъл ищецът цитира актове по чл. 290 ГПК постановени от Първо
и Второ Т.О. ТК, ВКС. Сочи се, че ответникът е платил законната лихва,
присъдена с Решението посочено по-горе, за сумата от 4 159,93 лева за
периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2018 г.- датата на плащането, но не и
дължимата лихва за периода от изпадането си в забава – т.е. датата на
увреждането 12.07.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба. След
направени изчисления с електронен калкулатор, за сумата 4 652,99 лева, с
която ответното дружество изпаднало в забава, ищецът заявява, че следва
ответникът да му плати законна лихва за периода от 12.07.2017 г. /датата на
ПТП/ до 21.08.2017 г. – датата на извършеното плащане на сумата от 423,06 лева, която е в размер на
53,10 лева и законна лихва за сумата в
размер на 4 159,93 лв. /след приспадане на заплатената сума от 423,06 лв./ за периода от 21.08.2017 г. до
01.10.2017 г. –ден преди депозиране на
исковата молба на 2.10.2017 г., която е
в размер на 48,63 лева- т.е. обща дължима законна лихва в размер на 101,73
лева. При така изложеното ищецът е
обосновал правния си интерес от търсената искова защита.В подкрепа на
твърденията си ищецът е направил доказателствени
искания.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Б. М. намира на първо място
исковете за недопустими. 1. Ответното дружество твърди,че по предявените искове
ВРС, по гражданско дело № 14 965/2017 г. по описа на РС Варна, IX-ти
състав се е произнесъл с Решение № 2373/28.5.2017 г. с което уважил законната
лихва върху сумата от предявяване на иска – 2.10.2017 г. до окончателното
плащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД. С Авизо местен превод от дата
20.6.2018 г. /с посочен номер/ на упълномощеното лице – Д. Л. Б. –водач на л.а.
„*“ с рег.№ *, била заплатена законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 2.10.2017 г. до 20.6.2018 г. – датата на
окончателното плащане, с което застрахователното дружество в законоустановения срок изпълнило Решението на съда относно
присъдената сума по акцесорния иск. Според ответника
искът е недопустим и следва на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК настоящият състав
да прекрати повторно заведеното пред него висящо дело поради отвод на СПН. 2. Ответникът намира исковата молба за нередовна,
т.к.ищецът не бил посочил банкова сметка ***.3. По основателността на иска
ответникът навежда следните твърдения:Във връзка с настъпило ПТП на
12.07.2017 г., ищецът депозирал искова молба с вх. № 55783 на 02.10.2017 г. срещу ответника „Застрахователно акционерно
дружество Д. Б.: Ж. И. З.“ АД, по която молба било образувано гр. д. № 14965/2017 г. по описа на
Районен съд - Варна, гражданско отделение, 9-ти граждански състав. В петитума
на исковата си молба, ищецът конкретизирал, че цената на иска е 100 лв.
частично от 2 633,31 лв., също така претендирал и законна лихва от датата на
уведомяването до окончателното изплащане на сумата и присъждането на
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар. С
Определение № 357 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 14965/2017 г., Варненския
районен съд, указал на ищеца да посочи ясно и конкретно размера и периода на акцесорния иск, ако той касае времеви отрязък преди исковата молба, да заяви конкретни и точни твърдения
за това кога и как е изпаднал ответникът в забава, съобразно правилата на
действащия КЗ и да уточни дали
претендира законна лихва само от предявяване на иска. С молба с вх. № 4195 от 18.01.2018 г.,твърди ответникът, ищецът се
бил отказал от акцесорния иск с
времеви период от датата на
уведомяване до окончателното изплащане и заявил, че претендира законна
лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане. С това свое действие, ищецът доброволно,според
ответника, бил признал, че дължимата лихва се дължи от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане. По време на процеса, цената на иска
била завишена до сумата 4 159,93 лв. В последствие съдът присъдил на ищеца сумата
4 159,93 лв. съставляваща разликата
над доброволно платените средства до претендираното
пълно обезщетение за причинените на собственото на ищеца МПС марка „*“, модел „*“
имуществени вреди от реализираното на 12.07.2017 г., около 15:20 часа ПТП в гр.
*, кв. ,*“
до бл. *
в посока към ул. „*“
в едно със законна лихва върху сумата от
предявяване на иска - 02.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски в производството в размер 966,40 лв. С оглед
постановеното Решение „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж. И. З.“ АД
с писмо с изх. № 2468 от 20.06.2018 г. било представило доказателства на ищеца
и неговия процесуален представител, че присъденото обезщетение и разноските по
делото са напълно изплатени,което било видно от: „Авизо местен превод“ №
963B1O018171WABX от 20.06.2018 г.,
удостоверяващо извършено плащане на главница в размер на 4 159,93 лв. (четири хиляди сто и петдесет и девет лева и
деветдесет и три стотинки); „Авизо местен превод“ № 963B1O018171WABV от 20.06.2018 г. удостоверяващо извършено
плащане на законна лихва в размер на 308,52
лв. (триста и осем лева и петдесет и две стотинки); „Авизо местен превод“ №
963B1O018171WAH3 от 20.06.2018 г.
удостоверяващо извършено плащане на разноски по гр. д. № 14965 по описа за 2017
г. на Районен съд - Варна в размер на 966,40
лв. (деветстотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки).С оглед на
гореизложеното ответникът уведомява съда, че към момента „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж. И. З.“ АД било
заплатило изцяло присъдената сума съгласно Решение № 2373 от 28.05.2018
г. по гр. д. № 14965 по описа за 2017 г. на Районен съд - Варна в общ размер на
5434,85 лв. (пет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и осемдесет и
пет стотинки).
Исковете
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът твърди, че са неоснователни, тъй като Варненския районен съд се е
произнесъл по спорното материално право и неговото решение имало силата на
присъдено нещо. Тъй като била налице застрахователна полица №
BG/30/116002669982 обективирана в застрахователен договор,била приложима
разпоредбата на чл. 497 КЗ.
Неоснователно
било твърдението на ищеца,
че застрахователното дружество е изпаднало
в забава и дължи законна лихва за периода от 12.07.2017 г. (дата на ПТП) до 21.08.2017 г., извършеното
плащане на сумата в размер на 423,06 лв.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят дължал законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не е изплатил в срок след изтичане на срока от 15 работни дни
от представяне на всички доказателства. Последното доказателство, което било
представено по щета 0801-004800/2017-01 било: „Опис заключение по щета на МПС № 2-0801-004800/2017-01“ от 18.07.2017
г., следователно, ответникът счита, че застрахователят изпаднал в забава на
08.08.2017 г.
Евентуално ако се дължала лихва за главницата от 4 652,99 лв. тя щяла да е за
период от 08.08.2017
г. до 18.08.2017 г., когато било извършено плащането на извънсъдебно фаза,
което било видно от „Авизо местен превод“ № 963B1O017230K4UN от 18.08.2017 г.
Неверни,според ответника, били
твърденията на ищеца, че на 21.08.2017
г. застрахователното дружество заплатило сумата в размер на 423,06 лв. На 18.08.2017 г., застрахователят заплатил сумата 493,06 лв., което
било видно от „Авизо местен превод“
№ 963B1O017230K4UN от същата дата. Периодът на дължимата законна лихва бил
неправилно посочен, следователно и нейния размер погрешно изчислен.В раздел IV от отговора на искова молба
ответникът прави следните Възражения:
Възразява,
че се дължи законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
Възразява,
че обезщетението за присъждане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да
извършва чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата;
Възразява,
че ищецът не е упражнил по съдебен ред правата си за изплащане на обезщетението
за присъждане на законна лихва (Решение № 2373 от 28.05.2018 г. по гр. д. №
14965/2017 г. по описа на Районен съд - Варна).
Възразява,
че лихвата за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди се дължи
съгласно общото правило за непозволено увреждане (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) от деня на
увреждането, без покана до длъжника.
Възразява,
че лихвата за забава се дължи от момента на увреждането-12.07.2017 г. и че от
този момент същата е изискуема и ответникът е изпаднал в забава.
Възразява,
че следва да се заплати законна лихва за забава на сумата от 4 652,99 лв. от
12.07.2017 г. (дата на ПТП) до 21.08.2017 г. в размер на 53,10 лв.
Възразява,
че следва да се заплати законна лихва
за забава за сумата от 4 159,93 лв. за периода от 21.08.2017 г. до 01.10.2017 г., поради факта, че Варненския районен съд
се е произнесъл по нея и решението има СПН.
В раздел V ответникът сочи,че са
безспорни следните факти и обстоятелства:1. Застрахователно акционерно дружество „Д. Б.: Ж. И. З.“
АД, е заплатило присъденото обезщетение и законна лихва по Решение № 2373 от
28.05.2018 г. по гр. д. № 14965/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, видно
от „Авизо местен превод“ № 963B1O018171WABX, № 963В10018171WABV и №
963В10018171WAH3 от 20.06.2018 г.
С
молба с вх. № 4195 от 18.01.2018
г.ищецът се отказал от акцесорния иск с времеви
период от датата на уведомяване до окончателното изплащане и заявил, че
претендира законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
2.Спорните за ответника обстоятелства
са следните изброени в отговора: Оспорва, че се дължи законна лихва на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; Оспорва,
че обезщетението за присъждане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да
извършва чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата. Оспорва, че ищецът не е упражнил по
съдебен ред правата си за изплащане на обезщетението за присъждане на законна
лихва (Решение № 2373 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 14965/2017 г. по описа на
Районен съд - Варна); Оспорва, че
лихвата за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди се дължи съгласно
общото правило за непозволено увреждане (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) от деня на
увреждането, без покана до длъжника; Оспорва,
че лихвата за забава се дължи от момента на увреждането-12.07.2017 г. и че от
този момент същата е изискуема и ответникът е изпаднал в забава; Оспорва, че следва да се заплати
законна лихва за забава на сумата от 4 652,99 лв. от 12.07.2017 г. (дата на
ПТП) до 21.08.2017 г. в размер на 53,10 лв. Оспорва, че следва да се заплати законна лихва за забава за сумата
от 4 159,93 лв. за периода от 21.08.2017 г. до 01.10.2017 г., поради факта, че
Варненския районен съд се е произнесъл по нея и решението има СПН.
В следващия раздел VI –ти в отговора
на искова молба ответникът е изразил становище по доказателствените
искания на ищеца, като възразява да се назначава съдебно-счетоводна
експертиза,.Обективирано е искане да бъде дадена възможност на ответника след запознаване с допълнително
приобщените към настоящото гражданско дело доказателства и при наведени нови доказателствени искания на ищеца, допълнително да изрази
становище и да направи доказателствени искания.Желае се от ответното дружество ако ищеца
не се яви в първото заседание по делото, ответникът моли ВРС да прекрати
делото и да присъдете сторените по
делото разноски, при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК.В случай, че за първото съдебно заседание не се
яви процесуален представител за „З.Д.Ж.и З.“ АД, ответникът сочи, че не
възразява делото да се гледа в негово отсъствие.В подкрепа на изложеното в
отговора ответното дружество ангажира и представя заверени за вярност с
оригинала копия на документи, които да бъдат приети по делото а именно:
В проведеното последно
открито съдебно заседание от 19.04.2019 г.ищецът, представляван от адвокат Й.А.
от ВАК , желае съдът да уважи предявените искове като основателни и доказани,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски .
Ответната страна по спора,
редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не изпраща представител , но
в писмена молба с вх. № 28546/18.04.2019 г. изразява писмено становище за
неоснователност на иска,респ. желае отхвърляне на иска ведно с присъждане на
разноските.Обективирано е било и искане за
предоставяне на протокола от о.с.з. на ел.поща както и определяне на срок за
писмени бележки, като и двете искания са били уважени от съда .
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Предявените от ищеца против ответника –застраховател искове намират
правното си основание в нормата чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като по възраженията на
ответното дружество както за нередовност на иска, така и за недопустимост съдът
се е произнесъл още с Определението постановено по реда на чл. 140 -146 ГПК . Предявеният
иск е процесуално допустим, заявен при наличие на ясен правен интерес а за да
се произнесе по същество съдът по основателността и доказаността
на претенциите, намира за необходимо да изложи мотиви относно разпределената
тежест на доказване с доклада по делото, безспорните факти и обстоятелства,
събрания доказателствен материал и да извърши правен анализ на относимите към спора доказателства в съответствие със
задължителната съдебна практика .
От проекто доклада по делото, обявен за
окончателен, се установява, че съдът е разпределил тежестта на доказване между
страните, като е указал и на двете страни, че съгласно общото правило на чл.
154 ГПК всяка страна
в гражданския процес следва да докаже фактите и обстоятелствата които е
твърдяла и от които черпи положителни за себе си права.
На основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо се
доказване, че:
1. Във връзка с настъпило ПТП на
12.07.2017 г., ищецът депозирал искова молба с вх. № 55783 на 02.10.2017 г. срещу ответника „Застрахователно акционерно дружество
Д. Б.: Ж. И. З.“ АД, по която молба било образувано гр. д. № 14965/2017 г.
по описа на Районен съд - Варна, гражданско отделение, 9-ти граждански състав.
2. По гражданско дело №
14 965/2017 г. по описа на РС Варна, IX-ти състав се е произнесъл с
Решение № 2373/28.5.2017 г. с което уважил акцесорното
искане на ищеца като присъдил законната лихва върху сумата от предявяване на
иска – 2.10.2017 г. до окончателното плащане, на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
3. С цитираното Решение ВРС присъдил на
ищеца сумата 4 159,93 лв. съставляваща разликата над доброволно платените средства до претендираното
пълно обезщетение за причинените на собственото на ищеца МПС марка „*“, модел „*“
имуществени вреди от реализираното на 12.07.2017 г., около 15:20 часа ПТП в гр.
*, кв. ,*“
до бл. * в посока към ул. „*“ в едно със законна лихва върху
сумата от предявяване на иска -
02.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в
производството в размер 966,40 лв.
4.С оглед постановеното Решение
„Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж. И. З.“- АД изплатило на ищеца
присъдените суми по влезлия в сила съдебен акт и ищецът не се е снабдявал от РС
Варна по цитираното дело с изпълнителен лист .
На
основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК
съдът е възложил в тежест на ищеца доказателствена тежест да установи твърденията си в
исковата молба, а именно: настъпилите имуществени щети по собствения му л.а.
вследствие на реализираното ПТП по вид и размер, механизма на настъпване на
заявените за обезщетение щети, намиращи се в пряка причинно следствена връзка
между твърдяното застрахователно събитие /ПТП/ и причинените по собствения му
л.а. щети по вина на водача на застрахования при ответника водач на МПС, за
което има влязло в законна сила Решение на ВРС. В тежест на ищеца по предявения
акцесорен иск е било възложено да установи и докаже
твърденията си, че началната дата от която ответното дружество е изпаднало в
забава е именно датата на увреждането – датата на ПТП, респ. и че от тази дата ответникът
дължи законна лихва, че ответникът поради наличие на фактическия състав на чл.
86, ал. 1 ЗЗД дължи на ищеца законна лихва върху иначе присъдената му и платена
в предходното производство главница до датата на подаване на исковата молба в
съда,пред предходния съдебен състав и от датата на подаване на същата искова
молба до датата на плащането. В обобщение : ищецът е следвало да докаже
съществуването на ликвидно парично вземане за точно заявените периоди и в
търсените размери.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е възложил в тежест на ответника да установи правопогасяващи
и /или правоизключващи исковата претенция
обстоятелства, както и твърденията си в отговора на исковата молба за наличие
на отказ от иска от заявена законна лихва за определен времеви период,
изпълнение на осъдителното решение в срок, приложимостта на разпоредбите на КЗ а не на чл. 86, ал.1 ЗЗД относно началния момент на претендиране на
законна лихва.
Т.е.
от изложеното по – горе е видно, че страните не спорят ,че е налице влязло в сила съдебно решение по
силата на която друг състав на ВРС по повод същото застрахователно събитие е
присъдил обезщетение на ищеца за претърпени по повод застрахователно събитие от
дата 12.07.2017 г. имуществени щети по собствения на ищеца л.а.
От приобщеното по делото като писмено доказателство
гражданско дело № 14965/2017 г. по описа на Районен съд
– Варна, IX - ти състав се установяват твърдените
правно релевантни факти от ищеца, изложени в сезиращата искова молба , предмет
на настоящото гр.дело № 15 814/18 по описа на ВРС ХLII- ри състав .
Исковата
молба по гр.дело № 14 965/2017 г.е била заведена във ВРС на дата 2.10.2017
г. и по нея ВРС е постановил Решение № 2373/28.05.2018 г. по силата на което „Д. Б. Ж. И. З.” АД, ЕИК* е било
осъдено да заплати на В.В.В., ЕГН**********, сумата 4159.93лв., съставляващи разликата
над доброволно платените средства до претендираното
пълно обезщетение за причинените на собственото на ищеца МПС „*”, ДК №*, имуществени
вреди от реализирано на 12.07.2017г., около 15.20 часа ПТП, в гр.*, кв.*, до бл.*, в посока към ул. „*”, по вина на Б. Б., като водач на
л.а. „*” ДК №* и
застрахован по договор за „Гражданска отговорност на автомобилистите” в
ответното дружество, които щети се изразяват в увреждане на следните компоненти
– предна броня, дясна лайсна на броня, десен фар, десен габарит, десен мигач,
преден десен калник, преден капак, рамка радиатор, предна дясна врата, задна
дясна врата, основа метална десен калник, преден десен подкалник,
преден десен амортисьор, джанта алуминиева, воден
радиатор, тампон хидравличен на двигател, водно казанче, помпа водно казанче, биалета предно дясно колело, кора вътрешна калник пред
шайба на двигателя и тампон централен на двигателя – на собствения на ищеца лек
автомобил, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска – 02.10.2017г.
до изплащането, на осн.
чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Т.е.
налице е сформирана СПН относно основните право пораждащи факти за реализиране
на отговорността на ответника застрахователен – установен е фактическия състав
на нормата на чл.432,ал.1 КЗ,като с цитираното влязло в сила Решение е
присъдена само законна лихва,върху исковата сума – главницата от 4159.93лв.,считано от датата на предявяване на
иска във ВРС – 2.10.2017 г. – до окончателното плащане на вземането.Предмета на
настоящия осъдителен ,частичен иск , видно от материалите по цитираното гр.дело
№ 14 965/2017 г. е различен.Претенцията на ищеца по настоящото дело е да
бъде присъдена законна лихва в размер на 50,00
лева представляваща ЧАСТИЧЕН ИСК от общата
сума в размер на 101,73 лева – представляваща законната лихва
за сумата от 4 652,99 лева за периода от 12.07.2017 г. до 21.08.2017
г.,която е в размер на 53,10 лева и законната лихва за сумата в размер
на 4 159,93 лева за периода от 21.08.2017 г. до 1.10.2017 г., която е в
размер на 48,63 лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Спор не
може да има а и не е имало до момента както в доктрината,така и в съдебната
практика, че независимо от акцесорния си характер
вземането за законна лихва има относително самостоятелен характер, поради което
може да бъде предмет на самостоятелен иск или искове.Именно поради наличието на
трайна съдебна практика в тази насока ВРС не намира за необходимо да цитира
конкретни актове постановени от ВКС и се произнася по същество на иска.Както бе
посочено и по-горе, след произнасяне на ВРС по гр.дело № 14 965/2017г. предходният
главен спор между страните е решен със СПН и не може да бъде пререшаван.Нито
ищеца нито ответника твърдят, след
влизане в сила на Решение № 2373/28.05.2018
г. да са били предприети действия от страна на ищеца по принудително
удовлетворяване на вземането в размер на 4159.93лв. - присъдено на основание чл. 432,ал.1 КЗ.Този факт е виден и от приложения в оригинал към корица на делото
изпълнителен лист, издаден от титуляра на IX –ти
състав на 26.6.2018 г.,след влизане в сила на Решението на дата
20.06.2018 г.
Възраженията
на ответника затова,че ищецът в производството водено пред ВРС по гр.дело №
14 965/2017 г. се е отказал от претенциите за присъждане на акцесорно / акцесорни вземания са
останали изцяло неоснователни и недоказани. От лист 29–ти от цитираното дело се
установява,че ищецът е уточнил, че желае присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска –т.е. ищецът
е направил уточнение на искането си а не
отказ или оттегляне на искане.
От
приобщените по делото на л. 33,34,35 и представени с отговора на искова молба, неоспорени
и от ищеца заверени за вярност с оригинала копия на : преводно нареждане за кредитен превод от 20.06.2018 г.
за сумата от 4159,93 лв.; преводно нареждане за кредитен превод
от 20.06.2018 г. за сумата от 308,52
лв.; преводно нареждане за
кредитен превод от 20.06.2018 г. за сумата от 966,40 лв. – се установяват безспорните факти ,че на датата на която е
влязло Решението на ВРС IX –ти състав ответното дружество е извършило три
банкови превода за посочените суми с основания за плащане : „ главница за
имуществени вреди по гр.д.№ 14965/2017 г.РСВ,ГО „; „ законна лихва „ и
„разноски „.Т.е. доказано е и не и спорно ,че всички вземания присъдени от
ВРС по гр.дело № 14 965/17 г. са платени от ответника на ищеца .
Видно от приложеното по настоящото
дело на л.32 –ри преводно нареждане ,също неоспорено от ищеца, на дата
18.08.2017г. в 17:15 :46 ч. ответното дружество е наредило превод на сумата от
493,06 лева към Д. В. с посочено основание „по щета 0801- 004800/2017 -01 „.
Твърденията на ищеца залегнали в исковата и уточнителна
молби по настоящото дело са че е получил визирана сума на дата 21.08.2017 г.,
като тези твърдения не са и оспорени. Съдейки от датата и часа на преводното
нареждане и при липса на оспорване от страна на ответника, ВРС приема, че
ищецът е получил определеното му първоначално обезщетение на 21.08.2017 г.При
внимателен прочит и на исковата и на уточнителната
молба и прецизирания петитум на иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът извежда отново
извода,че ищецът е предявил частичния си иск за сумата от 50 лева от общо
101,73 лева законна лихва , която вече е
била пресметната от ВРС с помощта на АПИС изчислителни системи още на фаза „без
движение на исковата молба „.Тази законна лихва се претендира като законна лихва от дата 12.7.2017 г. /датата
на ПТП –то / до 21.8.2017 г./датата на плащането на сумата от 493,06 лв./ - от
53,10 лв. и от датата на плащането 21.8.2017 г. до 1.10.2017 г. – ден преди
депозиране на исковата молба във ВРС по която е образувано гр.д.№
14 965/17 – от 48,63 лева – или частичния иск от 50 лева от общо 101,73
лева касае периода от датата на застрахователното събитие до датата на
сезирането на ВРС по гр.д.№ 14 965/17 г. – период различен от исковия за
който е формирана СПН.
При
така установеното и доказано по делото, при зачитане на предметните предели на
СПН на Решение № 2373/28.05.2018г.
постановено по гр.дело
№ 14 965/2017 г.по описа на ВРС , IX – ти
състав, влязло в законна сила на 20.06.2018 г., извършените плащания от
ответника ,доказани чрез писмените доказателства / заверени за вярност с
оригинала копия на преводни нареждания /, според
настоящият състав в производството по делото ищецът е установил и доказал при
условията на пълно и главно доказване и основанието и размера на предявения иск,така
както е предявен.
За разлика от ищеца ответникът по делото не е
установил и или доказал своите възражения, за което съдът е изложил по –горе
мотиви .
И на последно място , при липса на
доказателства ангажирани до края на съдебното дирене от страна на ответника за
погасяване на вземането от 50 лева – частичен иск от 101,73 лева ,съдът
намира,че както основанието така и размера на исковете са установени и доказани
поради което ги уважава в пълнота, т.к. не е имало спор,че законна лихва се
дължи от датата на застрахователното събитие.
Размерът на законната лихва може да бъде
пресметнат и установен , така както е направено от съда още при оставяне на
исковата молба без движение и без специални знания посредством различни
,достъпни онлайн изчислителни системи.Ето защо след като е доказано и
основанието и правилно посочени размерите на исковете искът за сумата от 50
лева, предявен като частичен на база събраните доказателства по делото ВРС
уважава в пълнота .
Предвид основателността на исковата претенция
и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на
ищеца реално сторените разноски по делото за които са представени доказателства.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК приобщен на л.55 –ти по делото – неоспорен от ответника ищецът претендира
три разхода – сумата от 50 лева за платена държавна такса, сумата от 15,00 лева
за подадена частна жалба ,240 лв. адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС по
в.ч.гр.д. и 360 лева адвокатски хонорар с вкл.ДДС пред настоящата инстанция. –
ОБЩО 665,00 лева .
Всеки от претендираните общо четири разхода е доказан и по основание
и по размер, поради което съдът на осн. чл.
78,ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника сумата от общо
665,00 лева съдебно - деловодни разноски .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното
дружество З. „Д.Ж.и з.”, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Т. Й. В.и Ж. С. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Й.А. ***, със съдебен адрес:***, СУМАТА от 50,00 лева
(петдесет
лева ) представляваща
ЧАСТИЧЕН ИСК от общата сума в
размер на 101,73 лева ( сто и един лева и седемдесет и три стотинки
) – представляваща ЗАКОННА ЛИХВА за сумата от 4 652,99 лева за периода от 12.07.2017 г. до 21.08.2017 г.,която
е в размер на 53,10 лева и законната
лихва за сумата в размер на
4 159,93 лева за периода от
21.08.2017 г. до 1.10.2017 г., която е в размер на 48,63 лева, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното
дружество З. „Д.Ж.и з.”, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Т. Й. В.и Ж. С. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Й.А. ***, със съдебен адрес:***, СУМАТА от 665,00 лева(шестстотин шестдесет и пет лева ) сторените от ищеца пред настоящата
инстанция вкл. и по в.ч.т.д. № 1971/2018 г. по описа на ОС Варна,съдебно-деловодни
разноски за платени такси и адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: