РЕШЕНИЕ

№…………

гр. П., 26.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 04216 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.422 от ГПК.

             По изложените в исковата молба обстоятелства, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление : гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, чрез пълномощник адвокат С.Ч., е поискало да бъде установено по отношение на   „А.“ ЕООД е ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.Ш.“ **, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН:**********,с адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН:**********, с адрес: *** и В.А.Д., ЕГН;**********  с адрес: ***, че дължат солидарно изпълнение на парично задължение към   задължение към   “Юробанк България” АД,   произтичащо от договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******r., Анекс *******г. и Анекс *******г., в размер на 22 534,74 BGN (двадесет и две хиляди петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки ), от които главница: 15 982,11 /петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и единадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.11.2013г. - 02.02.2016г. в размер на 6 312,07 /шест хиляди триста и дванадесет лева и седем стотинки/ лв., такси за периода от 26.06.2009г. - 02.02.2016г. в размер на 240,56/ двеста и четиридесет лева и петдесет и шест стотинки/лв.,  както и заплащане на сторените разноски в настоящето и в заповедното производство. 

Ответниците, чрез процесуалния се представител,  с депозирания отговор на исковата молба са оспорили размера и основанието на  предявените искове,  излагат се доводи за нищожност на договора за кредит и отделни негови клаузи, навеждат се доводи за неоснователност на иска по аргумент на чл.147 ал.1 ЗЗД,  моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Направено е възражение, че исковите претенции са погасени по давност.   

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

             Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, се установява, че  на *******г., е бил сключен Договор за банков кредит продукт   „****** ********” *******/*******г.,  между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД - гр. София, Район Средец, бул. Цар Освободител №14, предсталвявано от търговските пълномощници А. Й. А. и З.Г.А., чийто правоприемник е ищцовото дружество -   от една страна и от друга страна и „А.“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.Ш.“ **, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала - като кредитополучател.  

              Кредитът е бил предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120/ сто и двадесет/ месеца, считано от откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 3, ал. 1 изр. 2 от договор за банков кредит, продукт „****** ********” *******/*******г. и Приложение 1 от 15.07.2008г. Кредитът съгласно чл.1, изр.2 от договора се усвоява по разплащателната сметка на „А.“ ЕООД с ЕИК:*********, а именно сметка с IBAN: ***. Видно от заключението на вещото лице Я.А. по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, банката е предоставила на кредитополучателя уговорените суми по банкова сметка ***: ***. Сумите по кредита са усвоявани многократно в рамките на предоставения овърдрафт.  

             Към договор за банков кредит продукт „****** *********” *******/*******г. в последствие са били сключени съответно АНЕКС *******г. и АНЕКС *******г., които са неразделна част от договор за банков кредит продукт „****** *********” *******.*******г. Съгласно чл.8 от АНЕКС №1 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г., А.Д.Е., ЕГН **********, встъпва като съдлъжник по предоставения кредит и се задължава да отговаря солидарно за задължението на кредитополучателя „А.“ ЕООД, ЕИК*********.

             Съгласно т.9 от АНЕКС №2 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/I4.07.2008г. Л.С.Е., ЕГН**********, и В.А.Д., ЕГН**********, са встъпили като съдлъжници по предоставения кредит и са се задължили да отговарят солидарно за задължението на кредитополучателите „А.“ЕООД, ЕИК********* и А.Д.Е., ЕГН**********.

              В следствие на постигнато съглашение за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на БАНКАТА от кредитополучателите съгласно чл.2 от АНЕКС №1 и т.2 от АНЕКС №2 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г., кредитополучателите дават своето безусловно съгласие, оправомощават и упълномощават банката служебно да погаси съществуващите, но неплатени към момента на сключване на анексите просрочия, чрез трасформирането им към редовната главница по кредита. След така извършеното преоформяне размерът на отпуснатия кредит е 17 042,50лв.(седемнадесет хиляди четиридесет и два лв. петдесет ст.).

             Задълженията по банковата сделка са се погасявали съгласно т.3 от Анекс №2 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г., а именно кредитополучателите ползват дванадесет месечен  ред за погасяване на кредита. След изтичане периода на облекчено погасяване задължението по банковата сделка се погасявало съгласно погасителен план, неразделна част от Анекс №2 от договора за банков кредит.

            Дължимата се договорна лихва включва действащият базов лихвен процент- малки фирми за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на1.75/едно цяло и седемдесет и петстотин/ пункта.- арг. От чл.5, ал.1 от договора за банков кредит.

             Съгласно чл.6 от договор за банков кредит, продукт„****** *********” *******/*******г. при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава с наказателна надбавка за просрочие 10/десет/пункта.

             Съгласно чл. 11 от АНЕКС №1 с подписването на същия Кредитополучателят се задължава да заплаща на БАНКАТА такса за управление на кредита, в размер на 0.05% ( нула цяло и пет стотни) процента върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.

            Ищцовата страна сочи, че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от т.3 от АНЕКС №2 към договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г.за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита в съгласие с т.6,подт.А) от АНЕКС №2 във вр. с чл.26, подт.Г) и чл.27, подт.В) от договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******г., при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж  в размер на 228,70 /двеста двадесет и осем лева и седемдесет стотинки/ лв., банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

             Длъжниците са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с Нотариална покана от *******г. с Рег*******г., ******* на Нотариус В.Я., ******* в регистъра на НК,връчена на*******г.; Писмо- уведомление с ******* от 20.11.2015г., получено на 23.11.2015г.; с Писмо - уведомление с ******* от 20.11.2015г. получено на 23.11.2015г.;с Писмо-уведомление с ******* от 20.11.2015г. получено на 23.11.2015г..Сьщо така до кредитополучателя В.Д. е изпратено и Писмо -уведомление с ******* от 20.11.2015г. Писмата - уведомления и нотариалната покана са изпратени на адресите на седалищата на длъжниците и адресите, посочени в договора за банков кредит.

              На 08.02.2016г. „Юробанк България” АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.

              Видно от заключението на вещото лице Я.А., по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесния Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. е бил сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД гр. София в качеството й на кредитор и „А." ЕООД, БУЛСТАТ ********* - кредитополучател. Към договора са сключени ******* от 25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. За периода от сключване на Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. по банковата сметка с IBAN: *** „А." ЕООД от усвоени общо 135 106,41 лева са погасявани суми за главници в размер на 119 124,30 лева и непогасена главница е в размер на 15 982,11 лева .

             За периода от сключване на Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. по банковата сметка с IBAN: *** „А." ЕООД и към датата на експертизата м. 03.2024 г. са погасени задължения общо в размер на 129 664,82 лева от тях: - 127 287,19 лева платени по банковата сметка, 2 377,63 лева погасени задължения чрез усвояване нов размер по кредита (капитализиране към главницата).

             Неплатените суми по Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г., *******от 25.11.2011 г. и ******* от 24.06.2013 г. за периода от 21.11.2013 г. до 02.02.2016 г. и до датата на експертизата са в размер на 22 534,74 лева, от тях: 15 982,11 лева главница , 5 329,26 лева договорна лихва,  982,81 лева лихва просрочие и 240,56 лева такси, в т.ч. 200,56 лева такса управление 0,05%; 40,00 лева такса администриране на просрочен кредит .

             Вещото лице сочи, че последно плащане по договора, след която дата няма платени суми, е на 24.03.2014 г., с което са погасени сумите за договорна лихва по погасителна вноска от 21.10.2013 г. Не е платена вноска за лихва с падеж 21.11.2013 г. в размер на 220,71 лева и 7,99 лева такса за управление на кредита или общо 228,70 лева.

Банката-ищец е обявила Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г., ******* от 25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. за предсрочно изискуем на кредитополучателя на 02.02.2016 година. След осчетоводяване на 02.02.2016 г. на Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г., ******* от 25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. за предсрочно изискуем не е начислявана договорна лихва. Към дата 24.06.2013 г. при сключване на Анекс № 2, общият размер на задълженията по Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. и ******* от 25.11.2011 г., е в размер на 15 982,11 лева, по пера както следва: 14 811,17 лева главница с не настъпил падеж  485.98 лева главница по погасителни вноски от 21.03.2013 г. 619.00 лева договорна лихва , 42.81 лева лихва просрочие, 22.60 лева такса управление 0,05% . Също така вещото лице сочи , че по Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. и ******* от 25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. е усвоена сумата от 135 106,41 лева, погасена е сумата от 119 124,30 лева и непогасената главница е в размер на 15 982,11 лева. По Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г. към датата на сключване на *******от 25.11.2011 г. (1206,69 лева) и *******от 24.06.2013 г. (1170,94 лева) са капитализирани следните суми, като просрочените суми за главници, лихви и такси са отразени като платени, общо 2 377,63 лева. Лихвите за забава са начислявани върху размера на главницата в просрочие с лихвен процент 26,26%, по суми и периоди. За погасяване на кредита са постъпили общо 129 664,82 лева - по дати, суми и вид на погасеното вземане описано в колони от 10 до 19 на Приложение № 1, неразделна част от експертизата, с които са погасени: 119 124,30 лева главница (колона 12 и 13 на приложение № 1), 9 356,08 лева договорна лихва (колона 14 и 15 на приложение N9 1), 61,59 лева лихва просрочие (колона 16 и 17 на приложение № 1), 1 122,85 лева такси (колона 18 и 19 на приложение № 1)

             От правна страна съдът намира следното :

              На първо място възражението на ответната страна, че договора не е станал предстрочно изискуем, се явява неоснователно, тъй като към настоящия момент всички месечни вноски по договора са с настъпил падеж. Освен горното следва да се име предвид, че съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. В случая със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба ищецът е предявил вземане за връщане на предоставена парична сума по сключен  договор за банков кредит, като  твърди, че е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се сочи конкретна дата на която това да е било сторено. Произнасянето на съда по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е за съществуването на вземането на основание посочения договор с оглед отговорността на ответницата-поръчител по договора. Налице е съответствие между вземането по заповедта за изпълнение и предявеното с исковата молба.   Настъпването на предсрочната изискуемост на вземането касае изследване на обстоятелствата, относими към изискуемостта на вземането на предявеното основание /договора за кредит/ и в заявения размер, част от решаващата дейност на съда в производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.  По релевантните въпроси за момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит и отговорността на поръчителя и за значението за упражняване на правата на банката спрямо поръчителя на уведомяването му за предсрочната изискуемост е формирана задължителна практика на ВКС, а именно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по чл. 290 ГПК решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г., I т. о., решение № 81 от 8.07.2014 г. по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., решение № 207 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3780/2013 г., II т. о., решение № 132 от 2.10.2015 г. по т. д. № 1907/2014 г., I т. о., решение № 149 от 19.12.2016 г. по т. д. № 2142/2015 г., I т. о. и др. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на цитираното тълкувателно решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В настоящия случай това е било сторено 02.02.2016 година, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 08.02.2016г.

             Относно наведените доводи в отговора на исковата молба от ищцовата страна за нищожност на клаузата на чл.5 ал.4 от Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г., този въпрос е бил разгледан и рещен  преюдициално   с влязло в сила решение /  Решение № 112184 от 10.05.2019г. по гражданско дело № 18024/2014 г., 46 състав, по описа на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ, потвърдено с Р Е Ш Е Н И Е от 07.10.2021 г. по гр. д. № 7005/2020 г., II Е състав, по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, което не е допуснато до касация с О ПРЕДЕЛЕПИЕ№ 669 от 11.08.2022г. по гр. Дело 5091/2021 г. , III г. о на ВКС,/ , след инстанционо обжалване, с което са отхвърлени исковете на ответната страна за обявяване на цитираната клауза от договора за нищожна, поради което този въпрос не може да се пререшава и разглежда от настоящия съдебен състав.               

             Неоснователни се явяват и възраженията за изтекла погасителна давност, доколкото по Договора за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г.  е бил сключен *******от 24.06.2013 г. с нов погасителен план, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 08.02.2016г., с което е бил прекъснат давностния срок, е било депозирано по малко от 5 години, респективно 3 години, преди изтичане на давностния срок от първата вноска по погасителния план за първо задължение.

 Както бе посочено по делото не се спори между страните, че кредитополучателя е преустановила плащанията по кредита. В случая ищцовата страна е изправна страна по договора, като е установено, че е предоставила договорената сумата по кредита на ответника, като съответно твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.  

             Относно размера на вземането съдът възприема заключението на вещото лице, съобразно което неплатена главница е в размер на  15 982,11 лева главница , 5 329,26 лева договорна лихва,  982,81 лева лихва просрочие и 240,56 лева такси, в т.ч. 200,56 лева такса управление 0,05%; дължима се въз основа на чл.11 ******* от 25.11.2011г.

             В тази връзка следва да бъде отбелязано, че следва да се присъди договорна  лихва за периодите за който е претендирана такава със заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 5 329,26 лева, като не се присъжда лихва просрочие в  размер на 982,81 лева, установена от вещото лице. Видно от заявлението по реда на чл.417 ГПК, е претендирана само договорна лихва в размер на 6 312.07 лева, като т.14 от заявлението „допълнителна информация“ , не се сочи никъде, че тази лихва е формирана от сбор от договорна лихва и лихва за просрочие, съобразно с твърденията в писмените бележки в хода по същество по делото на ищцовата страна. Поради горното, съдът би се произнесъл по непредявено искане, което е недопустимо, доколкото настоящия установителен иск, има за предмет установяване дължимостта на суми по издадената заповед за изпълнение въз основа на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ищцовата страна с посочен вид вземане, размер и период.                   

            И по отношение на сумата от 40,00 лева - такса администриране на просрочен кредит, настоящия състав намира, че същата не следва да се присъжда, както и че е недължима. На първо място в заявлението по реда на чл.417 ГПК, не конкретизирана и претендирана такава такса, като наред с това, същата сума не е изрично уговорена в Договор за банков кредит, продукт „****** *********" *******/******* г., ******* от 25.11.2011 г. и *******от 24.06.2013 г. за предсрочно изискуем на кредитополучателя на 02.02.2016 година, респективна няма по делото доказателства да са били сторени разноски в този размер за администриране на просрочен кредит, поради което искането в този размер, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

           Съдът намира и възраженията за анатоцизъм по банковата сделка за неоснователни. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ лихва върху лихва се дължи, ако бъде уговорено. В случая, договора за кредит е бил сключен между търговци и са приложими разпоредбите на ТЗ. С допълнителните споразумения /Анекс 1 и Анекс2 към договора/ и финансиране погасяването на съществуващите задължения, банката е капитализирала лихви, на които е начислявала в последствие отново лихва. Подобна уговорка не е нищожна, доколкото е била уговорена изрично между търговци предвид цитираната по горе разпоредба на ТЗ, като съответно след сключването на Анекс 2 , към договора, когато по същия встъпват като съдлъжници физически лица, изтеклата договорна лихва между търговците е била капитализирана като главница. От това следва, че е налице анатоцизъм за периода преди встъпването на физическите лица, като съдлъжници, като в последствие върху капитализираната лихва, която вече се явява главница не е налице анатоцизъм.

           Предвид изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и направените от ищеца разноски в настоящето и в заповедното производство, в общ размер на 1424.59 лева, съобразно уважената част на исковите претенции, за заплатена държавна такса, изплатено възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение,  съобразно представения списък с разноските по реда на чл.80 ГПК  .   

Съответно на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции. Съобразно представения списък на разноските по реда на чл.80 ГПК, ответника е заплатил 4000.00 лева адвокатско възнаграждение. В тази връзка ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на изплетеното възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно, предвид правната и фактическа сложност на делото. С оглед на това   възнаграждението на процесуалния представител на ответника следва да бъде намалено до минималния размер предвид предявените искове и съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения а именно в размер на 2428.06 лева сторени разноски в настоящето производство, към които следва да се добави сумата от  340.00 лева за заплатен хонорар за вещо лице. Съобразно отхвърлената част на исковите претенции и следва да бъде присъдена сумата в размер на 125.63 лева.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  „А.“ ЕООД е ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.Ш.“ **, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН:**********,с адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН:**********, с адрес: *** и В.А.Д., ЕГН;**********  с адрес: ***,  че дължат солидарно на   „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление : гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, изпълнение на парично задължение ,   произтичащо от договор за банков кредит, продукт „****** *********” *******/*******r., Анекс *******г. и Анекс *******г., за  следните суми :  главница 15 982,11 /петнадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и единадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016г. до окончателното изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.11.2013г. - 02.02.2016г. в размер на 5 329,26 лева, такса обслужване на кретида за периода от 26.06.2009г. - 02.02.2016г. в размер на 200,56/ двеста лева и петдесет и шест стотинки/лв., като за разликата до пълния предявен размер от 6 312,07 лева договорна лихва в която е включена лихва просрочие в  размер на 982,81 лева и 240,56 лева такси в която е включена 40.00 лева, такса администриране на просрочен кредит -  ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД е ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.Ш.“ **, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН:**********,с адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН:**********, с адрес: *** и В.А.Д., ЕГН;********** с адрес: ***,  да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление : гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, направените по делото разноски и разноските по гр.дело №*******г. по описа на ПРС, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на   1424.59  лева.              

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление : гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, да заплати на  „А.“ ЕООД е ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.Ш.“ **, представлявано от А.Д.Е. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, А.Д.Е., ЕГН:**********,с адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН:**********, с адрес: *** и В.А.Д., ЕГН;********** с адрес: ***,    направените по делото разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции в общ размер на  125.63  лева.     

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

              След влизане в сила на решението да се върне гр.дело   №*******г. по описа на ПРС, с препис от настоящето решение.

                                                    

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала:С.Г.