№ 1368
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100514468 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14468/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. А. А. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №14907 от 11.09.2023 г постановено по гр.д.
№64340/2022 г на СРС , 35 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди Е.
Х. С. ЕГН ********** от гр.София да й заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД сумата от 6500
лева подлежаща на възстановяване сума поради отпаднало основание - разваляне на
договор за извършване на СМР на офис №1 в гр.София кв.Витоша ул.С. *******; ведно със
законната лихва от 25.11.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; както и
въззивникът е осъден да заплати на Е. Х. С. сумата от 1560 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Безспорно ищецът е
превел по банков път на ответника сумата от 6500 лева , но последният не е извършил
уговорените СМР , а при среща между страните договорът е бил развален . Между страните
липсва договор с договорени цени и количества на отделните СМР . Ответникът не е доказал
да е извършил СМР , а представеният от същия приемо-предавателен протокол не е
предаден и подписан от ищеца . С вайбър съобщенията и имейлите А. е възразила по
количествата и по цените , а СРС не е изложил мотиви кои точно СМР са били извършени
от ответника . Дори ответникът да е изпълнил някакви СМР , то същите са били с
недостатъци и не се дължи плащането им . Повечето позиции от СМР са изпълнени от други
лица .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като
недопустима респ.неоснователна . Във въззивната жалба не са посочени конкретни пороци
на първоинстанционното решение . Правилно СРС е приел , че между страните и бил
сключен неформален договор за изработка .СМР са били извършени и са подлежали на
заплащане от ищеца . Комуникацията между страните е била по вайбър , има снимки на
извършените СМР , а приетата пред СРС СТЕ потвърждава извършване на СМР на стойност
10 228,34 лева т.е. повече от извършените плащания . Според приемо-предавателен протокол
от 27.09.22 г на ищеца е предаден протокол за СМР , като ищецът е подписал приемо-
предавателния протокол . В имейл от 27.09.2022 г ищецът посочва , че е запознат с
протокола за СМР . А. е направила зачерквания и коментари върху протокола за СМР , но
това е станало след подписване и приемането му . Дори свидетелят на ищеца потвърждава
приемане на протокола , а същото е посочено и в прокурорско постановление . Правилно
СРС е приел , че СМР не са били извършени от други лица и не трябва да се кредитират
показанията на св.Стефанчов .
Третото лице помагач на ответника „В. 5“ ЕООД не е подало писмен отговор на въззивната
жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.09.2023 г и
е обжалвано в срок на 03.10.2023 г /по ел.поща/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Въззивната жалба не е нередовна . В същата са посочени конкретни основания , поради
които въззивникът счита , че решението на СРС е неправилно . Не е необходимо
въззивникът да квалифицира правно изложените доводи и конкретно да посочва какви са -
от гл.т. на правната доктрина - пороците на обжалваното решение .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че с три платежни нареждания от 26.04.2021 г ,
09.08.2021 г и 22.12.2021 г ищцата превела на ответника процесната сума от 6500 лева с
основание „захранване“ . Ищецът твърди неоснователно обогатяване на ответника поради
отпаднало основание – развален договор за извършване на СМР .
Според СРС страните са сключили неформален договор за извършване на СМР . Не е
доказва разваляне на договора с устно изявление в присъствието на св.С. , но това може да
стане и с връчване на преписа от исковата молба . От друга страна по делото не е доказано
пълно неизпълнение на договора за изработка , респ.че договорът е надлежно развален . От
2
показанията на св.К. се доказва , че в имота са били извършени СМР . С подписа си върху
приемо-предавателния протокол ищецът е признал , че е получил протокол за СМР /в цвят
жълт завършени дейности/ . СТЕ потвърждава извършване на дейностите по протокола за
СМР на стойност 10 221,14 лева т.е. повече от сумата дадена от ищеца . За писмените
доказателства представени от ищеца не може да се установи дали касаят процесния обект .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
Преди всичко трябва да се отбележи , че първоначалната искова молба е правно
неиздържана и по всяка вероятност недобросъвестно/умишлено в нея са укрити и
премълчани множество относими и важни факти за отношенията между страните . И в
течение на делото ищецът цели – доколкото е възможно - да се позове на липса на писмен
договор между страните и по този начин да си върне вече платени на ответинка суми .
Явно необоснованото първоначално основание на иска - неоснователно обогатяване поради
„начална липса на основание“ - е на практика изменено с молба на ищеца от 03.02.2023 г , в
която се твърди „отпаднало основание“ поради „липса на извършени СМР“. Новата правна
неудача в това „уточнение“ се прави опит да бъде отстранена с молба от 20.03.2023 г , в
която вече се твърди , че договорът за СМР все пак е бил наличен , но е бил развален
устно от ищеца по време на неуточнена като дата среща между страните . Евентуално дори
да имало изпълнени СМР , то същите имали съществени недостатъци , били негодни и не
подлежали на плащане .
Следва да се има предвид , че съгласно решение №97 от 03.07.2013 г по т.д.№533/12 г на
ВКС , II ТО договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на
договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори
да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за
изработка. По изключение практиката на ВКС допуска стойността на възложената работа да
е определена ориентировъчно или да е определима- решение №110 от 17.08.2011 г по т.д.
№597/10 г на ВКС , II ТО , решение №117 от 04.06.2015 г по гр.д.№6623/14 г на ВКС ,
III ГО и др. / .
Решение №110 от 17.08.2011 г по т.д.№597/10 г на ВКС , II ТО съдържа благоприятна
правна конструкция за изпълнител по неформален – като процесния -договор за изработка ,
като предоставя на изпълнителя правото да претендира и докаже чрез СТЕ стойността на
изработеното по средни пазарни цени .
В случая , ищецът все пак признава , че е бил налице договор за извършване на СМР /за
изработка/ с ответника / но после договорът е бил развален / . Следователно трябва да се
3
приеме , че ищецът се е съгласил в посочените от ответника цени на СМР в протокол за
СМР , като са оспорени количествата на СМР и самото им извършване от ответника . Ако се
приеме обратното – че страните никога не са били обвързани от договор за изработка – то
искът поради разваляне и отпаднало основание също ще бъде неоснователен дори само
поради факта , че несъществуващ - никога несключен - договор няма как да бъде
„развален“ . При това напълно ще липсва фактическият състав на „отпадналото основание“
на процесния иск .
От кореспонденцията между страните по вайбър безспорно се доказва , че между тях са били
налице отношения по договор за изработка – СМР представляващи довършителни работи
в процесния имот. С особено важно значение е съобщение по вайбър от 21.02.2022 г /л.26,28
от делото пред СРС /, с което ищецът признава , че са извършени СМР , но възразява по
отделни позиции . Констатира се , че възраженията на ищеца съвпадат с поправки върху
протокол да СМР на л.75-78 от делото пред СРС , с който ищецът иначе оспорва дори да се е
запознал .
Със съобщение от 21.03.2022 г ищецът кани ответника окончателно да „оправят сметките“ .
Видно от съобщения от началото на 2022 г страните обменят снимки за извършените СМР
, не са във влошени отношения и извършените СМР изглеждат много добре . И след
съобщението от 21.03.2022 г страните са продължили отношенията си до септември 2022 г .
С приемо-предавателния протокол от 27.09.2022 г се съдържа признание за извършени в
имота СМР по протокол за СМР /в цвят жълт завършени дейности/ . Наличието на този
протокол и на снимковия материал представен от ответника за множество извършени СМР ,
напълно противоречи на показанията на св.С.. Тези показания правилно не са кредитирани
от СРС като противоречащи на всички други доказателства по делото , включително и на
показанията на св.К. . Не става ясно ако процесния имот е бил в толкова незавършено/лошо
състояние , както твърди св.С. , как ответникът представя снимки за много добре завършени
работи , как ищецът изказва в едно от съобщенията си задоволство колко добре е станала
кухнята, иска ответникът да продължи да работи и пр. Отделно , ако ответникът беше
„измамник“ , който просто е получил аванси и нищо не е изработил , тогава по каква
причина отношенията между страните са продължили повече от година без особени
спорове . Например , в имейл от 18.07.2022 г до ответника ищецът вместо да си иска
обратно дадените пари и да се оплаква , че нищо не е свършено на място пише само за
плоскости и рафтове . Също и според постановлението на СРП спорни са също само тези
плоскости и рафтове , но не и извършените авансови плащания , за които няма данни да
е подадена жалба до Прокуратурата .
При тези данни и предвид показанията на св.К. настоящият съд счита , че визираните в
заключението на вещото лице инж.Й.Н. СМР са наистина извършени от ответника , а
същите са на стойност повече от претендираните аванси като „неоснователно
обогатяване“ . Има извънсъдебни твърдения на ищеца , че е платил и други суми на
ответника , но същите не са релевирани по делото , съответно не са доказани .
4
Законосъобразно СРС не е кредитирал представените от ищеца документи , според които
СМР са извършени от трети лица . След като не се дава вяра на показанията на св.С. , а на
показанията на св.К. , по делото няма други данни трети лица да са извършили ремонтните
работи в процесния имот . Освен това представените писмени доказателства за извършени
СМР и доставки от трети лица не са придружени с фактури , платежни нареждания и/или
касови бонове и биха могли и най-вероятно са съставени за нуждите на процеса . Ако не
беше така ищецът щеше да представи доказателства за плащания на спорните СМР към
третите лица , чиято дата би могла да се провери по датите на фактурите , касовите
бележки и платежните нареждания . Такива документи непонятно защо липсват , за сметка
на стокови разписки , двустранни протоколи и пр . Представените касови бележки от ищеца
са само за покупка на уреди и кухня . Има логика и посоченото от ответника , че ищецът
има множество имоти , поради което е вероятно да може да се снабди с документи от
строителни фирми , с които е работил или ще работи , за да ги представи в полза на
твърденията си .
Въззивникът не е доказал и евентуалното си възражение , че дори да са извършени СМР от
ответника същите са били напълно негодни . СТЕ установява , че към момента на огледа от
вещото лице СМР са извършени и се ползват от ищеца т.е. същите са приети ако не изрично
, то мълчаливо от ищеца . В обилната кореспонденция между страните по вайбър и имейл
липсват оплаквания срещу качеството на СМР , а споровете са в началото за нередовни
плащания от ищеца , а в края за количествата СМР и за плоскости и рафтове . Според
настоящия съд възражението за негодна работа е формално заявено само за нуждите на
процеса , за да се обоснове разваляне на договора , който реално е бил в по-голямата си част
изпълнен от ответника .
Последиците от развалянето не са настъпили нито на срещата през м.09.2022 г в
присъствието на св.С. , нито с връчване на препис от исковата молба с приложенията .
Липсва неизпълнение от ответника , а с приемо-предавателния протокол от 27.09.2022 г
процесните СМР са приети и договорът е изпълнен . Вероятни претенции за неплатени
СМР /на ответника/ и за невърнати плоскости и рафтове /на ищеца/ са влошили
отношенията между страните и вероятно са станали причина за завеждане на делото . Както
се посочи , искът е заведен при укриване от ищеца на важни факти за отношенията между
страните , дори такива в негова полза . Част от фактите – такива в полза на ответника - са
установени по делото и при съвкупна преценка на наличните доказателствата искът се явява
недоказан и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско
възнаграждение пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №14907 от 11.09.2023 г постановено по гр.д.№64340/2022 г на
СРС , 35 състав .
ОСЪЖДА Д. А. А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Е. Х. С. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 1000 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „В. 5“ ЕООД като трето лице помагач на
ответника .
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6