Решение по дело №414/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 229
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Радослав Ангелов
Дело: 20224300500414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Ловеч, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500414 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГПК)
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
6475/20.07.2022г. от З. С. С. от Затвора Стара Загора изцяло против Решение
№ 274/27.06.2022г. по гр.д. № 2243 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, с
което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от З. С. С.,
ЕГН **********, от затвора – Ловеч, тогава, сега в затвора – Стара Загора
против Д. Х. Б., ЕГН **********, гр. Ловеч, ул. „Могилата“ №1, ИСДВР
Затвор – Ловеч, иск с правна квалификация по чл.45 ЗЗД, с който се иска
Д. Х. Б. да му заплати сумата в размер на 4000 лева за това, че вследствие на
извършените от нея действия на 05.10.2021г. около 11.35 часа, на 06.10.2021г.
около 14.30 часа, на 07.10.2021г. около 16.00 часа и на 11.10.2021г. около 8:55
часа в затвора Ловеч е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, чувство за срам, унижение и обида от направените към
него обидни думи, което го довело до психически и емоционален срив,
1
вследствие на което извършил нееднократни суицидни опити, ведно със
законната лихва от 05.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата. С
оглед изхода на делото, ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от
500.00 лева, представляващи разноски по делото.
В жалбата въззивникът посочва, че обжалва изцяло постановеното
решение. Няма от къде да получи пари, поради което моли съда да отмени
решението, в частта, с която е осъден да заплати сумата от 500.00 лева,
представляващи разноски по делото. Излага подробно изложение на
фактическата обстановка. Излагат се твърдения, съдът неправилно е приел, че
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, твърдените
от него факти по основателността на иска, не е съобразил приложената
медицинска документация, от която е видно, че има психологични проблеми.
От същото може да се направи извод, че същият е емоционално нестабилен и
ответницата не е следвало да има такова поведение спрямо него, тъй като това
отношение ще доведе до възможност да посегне на живота си, неколкократно,
както е установено по делото. У него се породило чувство за срам, обидна,
породила психически и емоционален срив, поради което е настанен в
болница. Същото било установено по делото. Моли съда да отмени
атакуваната присъда и да постанови ново решение, с което искът да бъде
уважен.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Д. Х. Б. чрез процесуален
представител адв. П. П., АК – Ловеч изразява становище за неоснователност и
необоснованост на жалбата. Счита, че правилно РС – Ловеч е възприел
доказаните факти с оглед разпределената доказателствена тежест. Твърди, че
съдът е обсъдил представената медицинска документация като се позовава на
тяхното съдържание. Твърди, че няма доказателство, че ответницата да е
имала поведение, което да е причинило вреда на ищеца. Моли съда да се
отхвърли въззивната жалба и да се потвърди процесното решение като
правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът З. С. се явява лично,
осигурен от ОЗ „Охрана - Ловеч“ и с назначен адвокат адв. Б. Ц.. Изцяло
поддържат въззивната жалба с изложените в нея основания. Моли съда да
върне делото и да уважи иска срещу Д. Х. Б., тъй като ответницата не е
представила доказателства, които е представил той. Въззивникът твърди, че
2
ответницата лично го вкарала в психото, за да го направи луд. От както е пет
месеца в Старозагорския съд – няма едно провинение и едно наказание. Прави
възражение, че няма да плати разноски.
Въззиваемата Д. Б. се явява лично и чрез процесуален представител адв.
П. П. в о.с.з. Оспорват изцяло въззивната жалба, като считат, че процесното
решение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства. С оглед дадените указания в Определение
№ 645/16.09.2022г. въззиваемата изцяло потвърждава подаването на отговор
на въззивна жалба от адв. П.. Считат, че не са налице доказателства, които да
установят основателността на претенцията по чл.45 ЗЗД. Сочат, че от
доказателствата по делото и разпитаните свидетели се установила, че
ответницата се е отнасяла с необходимото уважение и е подпомагала
съобразно длъжностната си характеристика въззивника в изтърпяване на
наказанието. Претендират разноски.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.273 вр.
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване. Въззивникът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски по делото с определение № 1069/03.12.2021г. по гр.д. № 2243/2021г.
по описа на РС – Ловеч, на основание чл.83, ал.2 ГПК (л.9 от
първоинстанционното производство), които обстоятелства не са се
променили досега с оглед качеството му на затворник. С оглед изложеното
следва, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
3
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
налице са мотиви, поради което решението е валидно.
Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими. Произнасянето на съда напълно
съответства на предявения иск по субекти, време и място на извършване,
основание, размер и търсена защита, поради което произнасянето на РС –
Ловеч съответства на предявеното искане. Атакуваният съдебен акт е
допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото
на спора.
Неоснователно е искането на въззивника за връщане на делото в РС –
Ловеч. Правомощията на въззивния граждански съд, за разлика от
наказателния, е да върне делото за ново разглеждане, само когато съдът се е
произнесъл по непредявен иск и когато се е произнесъл некомпетентен съд. В
настоящото дело е спазена родовата и местната подсъдност, произнасянето на
решението е допустимо, поради което не са налице предпоставките по чл.270,
ал.3 ГПК за връщане но делото.
По правилността на решението и основателността на иска
Предявен е иск с правна квалификация по чл.45 ЗЗД за сумата от 4000
лева ведно със законната лихва от датата на деликта, а именно 05.10.2021г.
Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи
фактическия състав на непозволеното увреждане: Време, място и субект – на
05.10.2021г. около 11.35 часа, на 06.10.2021г. около 14.30 часа, на 07.10.2021г.
около 16.00 часа и на 11.10.2021г. около 8:55 часа в затвора Ловеч Д. Х. Б.
като „инспектор социална дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) в Затвора
– гр. Ловеч; Действия – отправила обидни думи към З. С. С. като го нарекла
таласъм, бил грозен, изрод; Настъпили вреди – които действия причинили
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, чувство за срам,
които го довели до психически и емоционален срив, вследствие на което
извършил нееднократни суицидни опити; Причинно – следствена връзка
между вредите и действията от ответника; Размер на вредите – които вреди
4
възлизат на 4000 лева.
На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, поради което в тежест на ответника е да обори тази презумпция
за вина. Ответникът не е направил никакви правоизключващи,
правопогасяващи, правоотлагателни или правоунищожаващи възражения.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установи, че за процесния период от 05.10.2021г. до
11.10.2021г. ищецът З. С. е бил затворник в Затвора –Ловеч. Същият постъпил
в затвора още на 28.01.2011г. От представеното писмо от затвора в гр. Ловеч
се установи, че ищецът е бил настаняван за лечение в психиатрично
отделение при Затвора – гр. Ловеч, на 07.10.2021г., която е процесна дата е
направил опит за самонарязване. Съдът на кредитира в останалата част
писмото от затвора в гр. Ловеч, тъй като касае факти и обстоятелства,
свързани с изпълнението на присъдата, поведението на ищеца в затвора,
дисциплинарните му наказания по ЗИНЗС и Правилника му за прилагане,
които факти и обстоятелства не са относими по предявения иск, касаят
дисциплинарната отговорност на затворника. (л.37-41 от
първоинстанционното дело).
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства се установи, че в процесния период от 05.10.2021г. до
11.10.2021г., ответникът Д. Х. Б. е била служител „инспектор социална
дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) в Затвора – гр. Ловеч, както и че
същата е имала работни срещи с ищеца (л.91-95 от първоинстанционното
дело).
От представената медицинска документация се установи, че ищецът З.
С. е имал хроничен бронхит; хипертонично сърце със сърдечна
недостатъчност; пурпурна пигментоза хроника; гастродуоденит;
интоксикацио медикаментоза кум теотадо, левофлоксацино ет солволано.
Тентемен суицидии; личностно разстройство – емоционално нестабилен тип у
примитивна личност. Разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане
на поведението; Личностно разстройство – емоционално нестабилен тип у
примитивна личност; Смесено личностно разстройство – емоционално
нестабилен тип и дисоциалност у примитивна личност. Правени са
микробиологични, пулмологични и кръвни изследвания. Най-близката дата
5
до процесния период (от 05.10.2021г. до 11.10.2021г.) е от 21.06.2021г., от
което може да се направи доказателствен извод, че здравословните проблеми
у ищеца са преди твърдия в исковата молба период. Така още към момента на
претендирания деликт, ищецът е страдал от личностно разстройство (л.42-62
от първоинстанционното дело).
Съдът не кредитира представените от ответника Д. Х. Б. писмени
доказателствени средства – докладни записки. Същите установяват
обстоятелства свързани с психичното състояние на ищеца З. С. – отказ да се
храни, писане на прощални писма, липсата на суицидни действия от негова
страна към момента на изготвяне на докладните, опит да се самообеси, опит
да се самоубие. Останалите документи представляват справка за поведението
на ищеца З. С. в затвора като описват кога е постъпил, какво е неговото
емоционално и психическо състояние, работата му с психолог, опитите за
самонаранявания и самоубиване. Като всички тези данни касаят най-близка да
процесната дата 05.04.2021г. Отново представените доказателства установява
факти и обстоятелства, извън периода, посочен в исковата молба, поради
което са неотносими и не необходими, поради което съдът изцяло не ги
кредитира (л.69-80 от първоинстанционното дело).
Неотносими по делото са уведомлението от Комисия за защита от
дискриминация и Разпореждането за образуване на преписка по ЗЗдискр. по
признак „етническа принадлежност”, тъй като такива твърдения в исковата
молба не са въведени и касае специална процедура, извън компетентността на
съда на този етап (л.88-90 от първоинстанционното дело).
По реда на чл.176 ГПК ответникът Д. Х. Б. е отговаряла на въпрос, от
които се установи, че за процесния период ответницата е имала разговори и
срещи с ищеца. Същият започнал гладна стачка на 05.10.2021г., за което е бил
уведомен медицинският център, дежурен надзирател. За 11.10.2021г.
установява факти, че при отварянето на килията около 8.46 часа на ищеца е
забелязала кръв по пода и увит парцал на дясната му ръка, за което уведомила
веднага медицинския център, а по-късно около 13.45 часа в присъствието на
младши инспектор Ц. С. е проведен разговор с ищеца за самонараняването и е
подадена заявка за психолог. В друга част установява обстоятелства, че
ищецът е психически нестабилен, тъй като се чувства за несправедливо
осъден, като случаите му ескалират всеки път когато получи писмо за отказ за
6
образуване, възобновяване на производство или събиране на доказателства от
съответните органи и институции. В обясненията си признава, че е дала
възможност да ищеца да работи при специални условия с оглед неговото
състояние. Като ИСДВР осигурявала на затворници занимания по интереси и
в клуба по случай празници е предоставяла разтворимо кафе и безалкохолно
на всички. В останалата част обясненията касаят факти и обстоятелства по
изпълнение на присъдата по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, които са
неотносими към предмета на доказване по иска с правна квалификация по
чл.45 ЗЗД (л.100-102 от първоинстанционното производство).
Неотносима към делото е представената заповед № Л-1619/18.04.2022г.,
с което ищецът е преместен от затвора – Ловеч в затвора – Стара Загора,
поради което съдът не я кредитира (л.108-109 от първоинстанционното
дело).
По делото се ангажира свидетелски показания на свид. И.Д.. Съдът
счита, че свидетелят е непредубеден, поради което кредитира неговите
показания в частта относно: ищецът е имал опити за самоубийство,
самонаранявания (обесване с въже, завързване с въже, рязане с ножчета)
няколко пъти, за което е писал докладни записки. Свидетелят не си спомня на
коя дата и за кой период са били тези желания за самонаранявания и опити за
самоубийство, кога са се случили – дали преди или по време на процесния
период от 05.10.2021г. до 11.10.2021г. Свидетелства, че не е чувал конфликт
между ищеца и ответницата. Твърди, че ответницата като социален работник
полагала твърде много грижи на лишените от свобода, вършила си съвестно
работата и не е имала конфликти с никого. Установява факта, че в определени
ситуации в опит на гняв и ярост ищецът се е опитвал да се самонарани, за да
привлече внимание. В останалата част съдът не кредитира неговите
показания, тъй като се неотносими към делото – установява какъв е
вътрешният ред за преместване от една килия в друга, как се извършва
конвоя, наблюдението от надзирателите, лишените от свобода имат право на
ножчета, но се отнемани, когато е виждал, че се нараняват с тях, колко хора
са в килия, какъв е редът за напускане от килията, за придвижването до стаята
на ИСДВР (л.111 от първоинстанционното дело).
По делото се установи, че подсъдимият е имал психически и
емоционален срив, вследствие на което извършил нееднократни суицидни
7
опити, но за време преди претендираният деликт.
По делото не се ангажираха доказателства и не се събраха такива за
извършеното изпълнително деяние – обиди като таласъм, грозен, изрод от
деликвента Д. Х. Б. като „инспектор социална дейност и възпитателна
работа“ (ИСДВР) в Затвора – гр. Ловеч; за следните дати и място: на
05.10.2021г. около 11.35 часа, на 06.10.2021г. около 14.30 часа, на 07.10.2021г.
около 16.00 часа и на 11.10.2021г. около 8:55 часа в затвора Ловеч. Не се
установиха неимуществени вреди – болки и страдания, които да са
причинили психически и емоционален срив и довели до желанието и опитите
за самоубийство и наранявания. От обективна страна липсва два съществени
факта за уважаване на исковата претенция – наличието на изпълнително
деяние (обиди), които да са причинили неимуществени вреди (болки и
страдания), както и причинно – следствената връзка между тях за
посоченото място, време.
От субективна страна не се доказа и авторството на ответника като
деликвент за претендираните болки и страдания. Нещо повече, доколкото
няма извършено деяние и последвали вреди, т.е. не са налице обективните
предпоставки за наличието на деликт, то не може да се търси
гражданскоправна отговорност от всяко дееспособно лице. След като няма
обект на деяние, то няма как и да има извършител на деяние, сиреч субект,
което да го извърши.
След като липсват елементите от обективна страна, безпредметно е да
се обсъжда наличието на вина и размера на вредите.
Ето защо исковата претенция се явява неоснователна и недоказана.
Правилно РС – Ловеч е приложил материални и процесуалния закон и
отхвърлил исковата претенция. Решението е обосновано и правилно.
Доколкото крайният извод на настоящата инстанция съвпада напълно с
извода на първата инстанция, то обжалваната решение № 274/27.06.2022г. по
гр.д. № 2243 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, следва да се потвърди
изцяло като правилно, на основание чл.272 ГПК.
Първоинстанционният съд правилно е приел събраните по делото
факти, правилно ги е субсумирал в хипотезата на правната норма, поради
което възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
По разноските
8
С определение № 1069/03.12.2021г. по гр.д. № 2243/2021г. по описа на
РС – Ловеч, на основание чл.83, ал.2 ГПК З. С. е освободен от държавни такси
и разноски по делото, поради което държавната такса следва да остане за
сметка на бюджета.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата Д.
Х. Б. има право на разноски. Правилно в първоинстанционното дело съдът е
осъдил ищецът да заплати разноски на ответника по делото.
Във въззивното производство Д. Х. Б. претендира разноски в размер на
500.00 лева, представляващи адвокатски хонорар, за което е представено
доказателство за неговото плащане (л.32 от настоящото дело).
Неоснователно е възражението на въззивника, че не следва да бъде
осъден да заплати на Д. Х. Б. претендираните от нея разноски. Това е така, тъй
като отговорността за разноски по чл.78 ГПК е обективна и акцесорна и
следствие от неоснователно предявения от него иск.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 274/27.06.2022г. по гр.д. № 2243
по описа за 2021 година на РС – Ловеч, като правилно, на основание чл.272
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на въззивника З. С. С., Затвора –
Ловеч.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (арг. чл.280,
ал.3, т.1, предл.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9