Определение по дело №402/2022 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.09.2022 г.

Град

Кърджали

Административен

съд

състав

На

15.09.

Година

2022 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

402

По описа за

2022

година.

Производството е по чл. 60, ал. 6 във вр. с ал. 5 от АПК.

Постъпила е жалба от „ЛАФЕМ“ ЕООД ***, с ЕИК ***, против разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 7 дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ЦУ на НАП.

Изложени са доводи, че в самата Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г. било отразено запечатването да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ, а същевременно с това на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „ЛАФЕМ“ ЕООД било указано да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок до определената дата на запечатване. Отделно от това, с разписката за връчване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г. били определени дата и час на запечатването, а именно: 01.10.2022 г. в 12.00 часа.

Предвид обстоятелството, че предварително изпълнение можело да бъде допуснато и след постановяването на акта, съгласно чл. 60, ал. 3 от АПК, жалбоподателят счита, че в настоящия случай било допуснато фактическо предварително изпълнение на принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 7 дни. В тази връзка излага съображения, че за „ЛАФЕМ" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, възниквал правен интерес от обжалване на разпореждането, с което било допуснато предварително изпълнение на 01.10.2022 г. в 12.00 часа.

Релевира доводи, че по силата на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежала на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1- 7 от АПК.

Счита, че в конкретния случай не били налице условията, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение, поради което и административният орган, издал самата Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г., не бил изложил подобни съображения. В този смисъл следвало да се има предвид, че фактическото изпълнение на наложената ПАМ било предварително насрочено, без да са изложени мотиви за това, което се явявало в нарушение на чл. 60, ал. 2 от АПК. Неизлагането на конкретни мотиви било нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишавало жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятствала осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и било самостоятелно основание за неговата отмяна.

На следващо място излага съображения, че предварителното запечатване на търговския обект - нощен клуб „***", находящ се в ***, стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни, би нанесло сериозни вреди на дружеството, тъй като сериозно щяло да накърни репутацията му и ще го лиши от възможността да се ползва от законовата възможност, предвидена в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че това било първо нарушение на „ЛАФЕМ" ЕООД.

Намира, че с допускането на фактическо предварително изпълнение се заобикалял целта на закона, тъй като само привидно не било допуснато такова, но в действителност било налице фактическо предварително изпълнение, насрочено на 01.10.2022 г. от 12.00 часа.

Предвид горното, счита, че разпореждането, с което било допуснато фактическо предварително изпълнение на принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект - нощен клуб „***", находящ се в ***, стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него“ за срок от 7 /седем/ дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г., издадена от М. Й. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, било нищожно, алтернативно и незаконосъобразно.

Моли съда да постанови акт, с който да прогласи нищожността на обжалваното разпореждане, с което е допуснато фактическо предварително изпълнение на принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект - нощен клуб „***", находящ се в ***, стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него“ за срок от 7 /седем/ дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, евентуално да го отмени като незаконосъобразно.

Съдът, след като прецени представените към жалбата доказателства, приема за установено, следното:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е постановено „запечатване на търговски обект“ - нощен клуб „***“, находят се в ***, стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД с ЕИК па ЮЛ *** и „забрана за достъп до него“ за срок от 7 /СЕДЕМ ДНИ/ на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Заповедта е връчена на адресата на 14.09.2022 г.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, нa 03.09.2022 г. е била извършена проверка с начален час в 00:06 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - нощен клуб „***“, находящ се в ***, стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД, ЕИК на ЮЛ ***, при която било констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

При проверката била извършена контролна покупка на 2 бр. безалкохолни напитки /кока-кола и фанта/ и 1 бр. кафе, всичко на обща стойност 9,00 лв., платени в брой от Б. Д. /проверяващ/, преди легитимацията, на Ш. Х. /сервитьор/, за което не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел “Datecs FP-2000” с ИН на ФУ *** и ИН на ФП ***, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В заповедта е посочено, че за извършената покупка била издадена само бележка /“сметка“/ от нефискален принтер.

В релевантната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, липсва каквото и да е отразяване, че е допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ, респ. липсва волеизявление на издателя й, което да материализира допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изрично на стр. 4 от заповедта е посочено: „Запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповед та за налагане на принудителна административна мярка“.

Безспорно в наличната като неразделна част от заповедта „разписка“, е отразено: „запечатването да се извърши на 01.10.2022 г. в 12.00 часа“, като посочената дата и час са изпълнени с ръкописен текст. Според настоящият състав обаче, отразените изрично дата и час на запечатване на обекта, не обосновават допуснато предварително изпълнение на процесната ПАМ.

Във връзка с горното, материална предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС е нарушение на задължението за издаване на съответен документ за продажба по чл. 118. Това са и предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, която се налага кумулативно с тази по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Съдържанието на мерките се изразява  в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението и забрана на достъпа до него.

По силата на чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс.

Посочената норма от специалния закон, взета в съвкупност с обстоятелството, че в ЗДДС липсва разпоредба, която да въвежда правилото, че жалбата срещу ЗНПАМ не спира негово изпълнение, обосновава извода, че предварителното изпълнение по чл. 188 от ЗДДС се допуска с разпореждане на административния орган, поради което следва да е мотивирано с основанията предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК, а именно: “когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция“.   

В конкретния случай липсва каквото и да е разпореждане на административния орган, с което да е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради което процесната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като такава.

Във връзка с горното съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че с оглед отбелязаните в разписката към заповедта дата и час на запечатването, било налице допуснато фактическо предварително изпълнение на принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 7 дни. Очевидно е, че отразеното в разписката: „запечатването да се извърши на 01.10.2022 г. в 12.00 часа“, следва да се преценя в съвкупност с изричния текст на стр. 4 от ЗНПАМ, а именно: „Запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповед та за налагане на принудителна административна мярка.“ След като в конкретния случай процесната заповед е връчена на законния представител на адресата й на 14.09.2022 г., то регламентираният 14-дневен срок за обжалването й изтича на 28.09.2022 г., включително. С други думи, в случай, че ЗНПАМ не е обжалвана и влезе в сила на посочената дата, то горецитирания тридневен срок за запечатването на обекта изтича именно на 01.10.2022 г. Очевидно е, че ръкописният тест на дата и час на запечатване, е изпълнен от връчителя на заповедта при връчване на същата на адресата и няма нищо общо с волеизявление на издателя на процесната ЗНПАМ за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

В случай, че адресатът на заповедта, чрез законния си представител или негов пълномощник, депозира в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, жалба против заповедта, то по силата на общия принцип в административното право, въведен в нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК -оспорването спира изпълнението на административния акт, изпълнението на  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г., ще бъде спряно по силата на закона.

За прецизност следва да се отбележи, че въведените в заповедта указания на „ЛАФЕМ“ ЕООД да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок до определената дата на запечатване, основани на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, по никакъв начин не води до извода, че е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ. Така дадените указания, са пряко следствие от налагането на ПАМ и в съответствие с нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, която регламентира, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице, т.е. фактическото изпълнение на ПАМ.        

Водим от горното съдът намира, че процесната жалба е предявена срещу несъществуващ акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК и при липса на правен интерес от оспорването по смисъл на чл. 159, т. 4 от АПК, респ. при липсата на положителни процесуални представки за допустимост на оспорването, от категорията на абсолютните такива, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

                                                  

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от „ЛАФЕМ“ ЕООД ***, с ЕИК *** , представлявано от Р. Ф. М., жалба с вх. № 2165/15.09.2022 г., против разпореждане, с което е допуснато фактическо предварително изпълнение на принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект - нощен клуб „***", находящ се в ***, стопанисван от „ЛАФЕМ“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него“ за срок от 7 /седем/ дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0119258/07.09.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 402/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд - Кърджали.

                                                                                              

                                                                                     Председател: