Определение по дело №1012/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1693
Дата: 14 юни 2018 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530101012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2018 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   1693               Година  14.06.2018                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети юни                                                                                    Година 2018

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1012 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като се запозна с подадения в срок отговор и уточняващата го молба от 25.05.2018 г., след връщане след това от връчителя по делото на разписката от изпратеното до ответника съобщение за разпореждането от 10.05.2018 г. по делото, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК допустим.

Следва обаче да не се приемат за съвместно разглеждане с него и оставят без разглеждане, както направеното от ответника с отговора му евентуално възражение за прихващане, с което моли в случай на основателност на този иск, да се компенсират до размера на по-малкото от тях, вземането на ищцата по същия иск, с насрещните му вземания за сумата от 11 500 лева от неизпълнено задължение по запис на заповед от 19.01.2015 г., с 2496 лева законна лихва от 09.03.2016 г. до 27.04.2018 г. и 900 лева разноски по делото, за които е издадена в негова полза против ищцата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която все още не е влязла в сила и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗРС, защото това му възражение се явява недопустимо с оглед нормата на чл. 126 ГПК, която прегражда и процесуалната възможност за ответника да предяви евентуално възражение за прихващане, след като вече е предявил същото си насрещно вземане за самостоятелна защита в друго исково или заповедно производство, какъвто е случая (в този смисъл Р 193-2009-II т.о., в което ВКС изрично е посочил, че по принцип е правилно разбирането за преграждане от същата норма на процесуалната възможност за ответника да използва евентуалното възражение за прихващане като средство за защита срещу първоначалния иск, след като е предявил насрещен иск, с който е претендирал самостоятелна защита на същото насрещно вземане). При него ответникът сам признава в отговора и уточняващата го молба, че вече е заявил по-рано за самостоятелна защита същите си насрещни вземания, за изпълнение на които му е издадена поради това срещу ищцата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която още не е влязла в сила, както и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗРС (л. 23-24, 30-31 и 34). А след като е така, антиципираният отвод за пресъдено нещо по чл. 126, ал. 1 ГПК прегражда за него процесуалната възможност да предяви същите неликвидни вземания с евентуалното си възражение за прихващане срещу първоначалния иск по настоящото, по-късно образувано дело. От друга страна не следва да се приема за съвместно разглеждане с този иск, а да се остави без разглеждане и предявеното от него с отговора му евентуално възражение за прихващане със сумата от 20 000 лева, защото въпреки предоставената му с разпореждането от 10.05.2018 г. по делото възможност и срок по чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК, изтекъл на 25.05.2018 г., същият не отстрани изцяло и посочената в т. 1.4 от същото разпореждане нередовност на това си възражение (чл. 101, ал. 3 ГПК). С подадената в този срок на 25.05.2018 г. уточняваща го молба, ответникът не посочи ясно дали със същото е заявено за съдебно прихващане по делото едно негово насрещно вземане и правопораждащият го факт, или отделни негови насрещни вземания и правопораждащите ги факти (л. 32). Вместо това сочи неясно  в уточняващата си молба само, че не бил предал на ищцата 20 000 лева, а 25 000 лева, която сума „я предавал на части“ по 5000 лева, на посочените в тази молба дати и лица. От друга страна в същата молба ответникът не сочи ясно и дали се касае до един или до няколко отделни договора за заем на същата/същите сума/суми, нито датата/датите на сключването му/им и правата и задълженията на страните по същия/същите договор/договори. Вместо това в уточняващата си молба сочи неясно само, че „….сумите съм ги предавал като заем за ищцата…..“. По този начин обаче, това му заявено за прихващане неликвидно насрещно вземане, не може въобще да бъдат индивидуализирано, като конкретно материално субективно право, защото белезите, които индивидуализират всяко такова право са на първо място правопораждащият го факт и след това неговото съдържание, и носителите на правоотношението, съставка на което е това право. А доколкото възражението за съдебно прихващане е аналогично по характер на насрещния иск, защото и негов предмет е едно спорно насрещно право, по което също се формира сила на пресъдено нещо (ТР 1-2001-ОСГК), то и заявеното с него за прихващане в случая насрещно вземане следва несъмнено да бъде индивидуализирано с всички негови горепосочени индивидуализиращи го белези. За посочването им следва да се даде и срок по чл. 101, ал. 1 изр. 2 ГПК, в който обаче ответникът в случая не ги посочи ясно/неотстрани по този начин с оглед изложеното тази нередовност на това си евентуално възражение за прихващане. Поради това и на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, съдът следва да приеме, че такова той не е предявил с отговора и да го остави без разглеждане на това основание. 

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, с изключение на представените от ищцата с исковата й молба запис на заповед и договор за заем, тъй като са незаверени копия, в който им вид не могат да се приемат като годни писмени доказателства по делото съгласно чл. 183 ГПК, и представените от ответника с отговора му заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗРС, защото са неотносими към предмета на делото след оставянето без разглеждане на евентуалното му възражение за прихващане с присъдените му с тях суми (чл. 159, ал. 1 ГПК).

На същото основание, като нямащо значение за делото след оставянето без разглеждане на това му възражение за прихващане, следва да се отхвърли и искането на ответника в отговора за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗРС. Още повече, че ответникът сам признава по същество в молбата си, че същото не е приключило с влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК, поради което не може и на това основание да бъде приложено към настоящото също неприключило дело (чл. 86, ал. 1 ПАС).

Следва обаче, да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 6321/2017 г. на СтРС (чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС).

Следва да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване с отговора на представените от ищцата с исковата й молба запис на заповед и договор за заем, като посочи какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако  оспорва и последната – да посочи и кой точно подпис под тях оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за тяхната проверка.

Следва да се уважи искането на ответника в отговора и назначи по делото съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на графологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Като нямащи значение за делото следва да бъдат отхвърлени исканията на ответника за допускане до разпит на посочените от него свидетели, тъй като обстоятелствата по предаване на посочените в отговора му парични суми на ищцата, които иска да доказва с показанията им, са неотносими към предмета на делото след оставянето без разглеждане на това му евентуално му възражение за прихващане със същите суми (чл. 159, ал. 1 ГПК). 

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията и уточняващата го молба. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане с предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 126 ГПК евентуалното възражение на ответника за прихващане, с което моли съда в случай на основателност на този иск, да компенсира, до размера на по-малкото от тях, вземането на ищцата по същия иск, с насрещните му вземания за сумата от 11 500 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед от 19.01.2015 г., с 2496 лева законна лихва от 09.03.2016 г. до 27.04.2018 г. и 900 лева разноски по делото, за изпълнение на които парични задължения е издадена в негова полза против ищцата заповед № 136/11.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 210 по описа за 2016 г. на Новозагорския районен съд.

 

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане с предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, поради неотстраняване в срок на нередовностите му, и евентуалното възражение на ответника за прихващане, с което моли съда в случай на основателност на този иск, да компенсира, до размера на по-малкото от тях, вземането на ищцата по същия иск, с неиндивидуализираното му ясно по размер, съдържание и правопораждащ го факт насрещно вземане от 25 000 лева.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищцата вземане, са посочени в исковата й молба и изразяват по същество в това, че въз основа на издаден й от ответника запис на заповед от 28.08.2015 г. за 17 000 лева, подала в Старозагорския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 6321/2017 г. на СтРС, по което съдът й издал против ответника заповед № 4072/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК - процесния запис на заповед и изпълнителен лист. Ответникът подал възражение с вх. № 34429/21.12.2017 г. срещу тази заповед, а на ищцата й било връчено на 29.01.2018 г. разпореждане, с което съдът й указал, че може да предяви процесния иск в едномесечен срок. В случая ответникът не бил оспорил, че бил подписал процесния запис на заповед и не направил възражения относно неговата редовност. В производството по издаване на заповедта, въз основа на него, се проверявало дали били налице изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед бил недействителен. В случая записът на заповед бил редовен съгласно чл. 535 ТЗ и ищцата разполагала с правото да събере вземането си на основание на ценната книга. От същия се установявало, че бил редовен от външна страна и обективирал действителна абстрактна сделка. Съдържал изискуемите реквизити по чл. 535 ТЗ - наименование "запис на заповед", безусловното обещание на ответника да заплати сумата от 17000 лева с падеж 30.07.2016 г., дата и място на издаване, подпис на издателя. Падежът бил изрично определен на 30.07.2016 г., без протест и разноски, и  записът на заповед удостоверявал подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжника. Падежът му бил настъпил, а ответникът не бил платил дължимата по него сума. В случая не била налице хипотезата, при която падежът му настъпвал с „предявяване". След като записът на заповед имал валидно определен падеж съгласно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, той бил годно изпълнително основание. Поради това и първоинстанционният съд бил приел, че при наличие на падеж 30.07.2016 г., била настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед. В производство по чл. 422 ГПК ищецът имал задължение да докаже наличието на каузални отношения, само ако процесният запис на заповед бил недействителен, тъй като тогава имал интерес да установи, че недействителният ефект се е конвертирал в друга действителна сделка, като например  нищожният, поради липса на реквизит, запис на заповед, се бил конвертирал в договор за заем и следвало да се разглежда като разписка за плащане. Тъй като в случая процесният запис на заповед бил редовен и действителен, задължението по него възникнало за автора на волеизявлението /ответника по делото/ по силата на ефекта, който бил настъпил с факта на издаването на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване. В случая било ирелевантно какви били каузалните отношения между страните, тъй като процесният запис на заповед бил действителен и в настоящото производство ответникът не излагал твърдения и не правел възражения за нередовност или неавтентичност на записа на заповед, за пороци на волята /измама/ при издаването му, както и не излагал твърдения и не представял доказателства, че й бил платил претендираната сума по него. В качеството си на абстрактна сделка, записът на заповед имал менителничен ефект, който не можел да бъде дерогиран единствено чрез подаване на възражение от ответника по чл. 414 ГПК, в което се излагали неподкрепени с никакви доказателства по делото твърдения, че не се дължала сумата по него. По настоящия спор било налице каузално правоотношение между страните по спора, породено от договор за заем от 20.08.2015 г., който бил сключен между ищцата, в качеството й на заемодател и ответникът, в качеството му на заемополучател, чието изпълнение обезпечавал записът на заповед, който бил послужил като документ за издаване на заповедта по чл.417, т. 9 ГПК. Доказвало се надлежно възникнала облигационна връзка по договор за заем и наличие на задължение на ответника по нея. Заемният договор бил реален и надлежното му сключване с пораждане на облигационна връзка между страните изисквало не само писмена форма, но и фактическо предаване на заеманата парична сума или други заместими вещи. В случая  били налице доказателства за предаване на сумата по подписания от страните договор за заем. В същия се съдържала клауза, с която му било предадено изрично значението на разписка за получаването й от заемополучателя. Това било видно от т. 2 на договора. С подписването му било извършено фактическото предаване на заемната сума от ищцата на ответника, за което последният се бил подписал, че бил получил в заем 17 000 лева. В случая, същественото, било това, че освен наличието на връзка между страните се доказвало задължение, поето от ответника към нея, именно чрез издаване на запис на заповед, гарантиращ и обезпечаващ договора за заем от 20.08.2015 г., което било и изрично договорено в последния - т. 7.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 17 000 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед издаден на 20.08.2015 г. с падеж 30.07.2016 г. и законна лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 6321 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правна квалификация на предявения иск за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал този иск. Същият бил допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер. Ищцата твърдяла, че било налице каузално правоотношение, породено по договор за заем от 20.08.2015 г., сключен между тях и обезпечен със запис на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта по чл. 417, т. 9 ГПК. Тоест се била доказвала надлежно възникнала облигационна връзка по договор за заем и наличие на негово задължение по тази сделка. Доказвало се това задължение чрез издаване на записа на заповед, който гарантирал и обезпечавал договора за заем. Изложеното не отговаряло на истината. Бил земеделски производител и обработвал земеделска земя в землището на --- и други съседни землища. Като такъв се нуждаел от торове за почвата. От 2014 г. до 2015 г. включително започнал да се снабдява с торове от ---, на което дружество управител била ищцата. Всъщност от тази й дейност се и познавали с нея, като още от 2008 г. им продавал продукцията си. От 2008 г. до момента, само и единствено на 29.05.2015 г. собственоръчно попълнил и подписал запис на заповед, с който се задължил към продавача да предаде рапица или да върне получена сума на стойност 69 600 лева, като, ако не я предадял, респ. върнел сумата, трябвало да заплати двойният й размер или 139 200 лева. Съответно върнал получената сума от 69 600 лева и ищцата му върнала оригинала на записа на заповед от 29.05.2015 г. Нещо повече. Не само, че нямал задължения към нея и ---. Но даже им продал маслодаен слънчоглед, част от който все още не му бил платен от --- съгласно издадени данъчни фактури № 101/10.11.2014 г. и № 137/11.01.2016 г. на обща стойност на стойност 2 621.50 лева. Около края на 2015 г., --- натрупало много задължения към негови кредитори и ищцата прехвърлила управлението и собствеността си в това дружество на друго лице - И. Б.Х., и успяла да избегне от отговорност като управител, защото в началото на 2016 г. започнало производство по обявяване в несъстоятелност на ---. Образувано било т.д. N 349/2015 г. на СтОС и това дружество било обявено в несъстоятелност с влязло в сила решение. Освен записа на заповед от 29.05.2015 г., други документи, с които да се задължавал към ищцата и/или към управляваното от нея горепосочено дружество, към него момент не бил подписвал. Но произведената от него земеделска продукция от 2008 г. до 2015 г. продавал единствено на ищцата, като управител на ---, поради което „на крак" и в движение бил подписвал редица документи, които тя му била давала като необходими за нея и счетоводството им. Например декларация за съответствие на зърното, декларация за произход от района, приемо-предавателни протоколи, договори за продажба на зърно, фактури и т.н. Напълно възможно било, ползвайки доверието му и недоглеждане от негова страна, да му била „подложила" за подпис в бързината и процесния запис на заповед и договора за заем. Процесните документи - запис на заповед и договор за заем от 20.08.2015 г. обаче, не бил подписвал и съответно не бил получавал паричен заем от ищцата и моли да се откриело производство по оспорването им. Не бил имал нужда, за да получава в лично качество, като физическо лице, 17000 лева. Средствата, с които разполагал, били достатъчни и не му били необходими 17000 лева, и то точно от ищцата, която тогава нямала пари и физически се криела от кредиторите си, защото  имали желание да се саморазправят с нея, поради некоректното й отношение спрямо тях. Не тя, а той й бил давал паричен заем съгласно запис на заповед от 19.01.2016 г., което установявал с изпълнителен лист от 11.03.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 210/2016 г. по описа на PC Нова Загора. Следвайки логиката й, нелогично било да получел заем от нея в размер на 17000 лева на 20.08.2015 г., а същевременно да я кредитирал с паричен заем преди това още на 19.01.2015 г., в размер на 9500 лева, който с неустойката за забава бил 11500 лева. И въпреки всичко, по нейна молба й бил носил и предал пари в брой на обща стойност около 20 000 лева. Сумите й предавал лично и чрез майка си на нейната майка в размер на 5 000 лева и снаха й Й. А. - два пъти по 5 000 лева, защото се криела от кредиторите на --- и го молела да ги предава на майка й и снаха й. Също така лично й изпращал пари и по куриерска фирма - в размер на 1000 лева. Поради това моли съда да отхвърли исковата й молба като неоснователна и недоказана и му присъди направените разноски по делото. Ако въпреки изложеното, съдът приемел, че процесният запис на заповед и договор за заем били подписани от него, и посочената заемна сума била получена и дължима от него, прихващал неговото задължение от 17000 лева по записа на заповед от 30.07.2016 г., обезпечаващо договора за заем от 20.08.2015 г., със задължението на ищцата към него за 11500 лева главница и законна лихва върху същата от 09.03.2016 г., както и 900 лева разноски по изпълнителен лист, издаден на 11.03.2016 г. по ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗPC, както евентуално претендираната сума я прихващал със сумата от общо 20 000 лева, която й предал, лично и чрез родителите си.

С уточняваща молба от 25.05.2018 г. ответникът уточнява, че насрещните вземания, които бил предявил с възражението си за съдебно прихващане по делото, били за 11500 лева, за 2496 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 11500 лева, за периода от 09.03.2016 г. до 27.04.2018 г., и за 900 лева разноски по ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗРС. След като се запознал по-подробно с документите си установил, че не бил предавал на ищцата 20 000 лева, а повече и това била сумата от 25 000 лева. Тази сума от 25 000 лева я бил предавал на части, като в началото на м.февруари 2016 г. бил предал лично на ищцата 5000 лева в брой, в края на февруари 2016 г. лично бил предал на Й. А. – нейна снаха, сумата от 5 000 лева, която поела задължение да й ги предаде, защото се била скрила от кредиторите си. В края на м. май 2016 г. изпратил майка си да предаде лично на майка й 5 000 лева и в началото на м.юни 2016 г. отново я изпратил да предаде на снаха й Й. А., която поела задължение да й ги предаде. А в края на м.май 2017 г. баща му изтеглил кредит от Б. и заедно с майка му й предали лично в -, сумата от 5000 лева. Сумите ги бил предавал като заем за ищцата, защото тя постоянно звъняла на майка му и я молела за средства, защото била ипотекирала всичкото си имущество към „Б.“ и У., и не можела да заплаща и обслужва тези кредити, а освен това й трябвали средства, за да можела да ангажира адвокат и изобщо за съдебни такси и разноски по делата, които имала. И тъй като с майка си били доста близки, били работили заедно дълго време, от човешка гледна точка решил да й помогне финансово, за да реши проблемите си. Издадената по ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК не била влязла в сила. Съотношението с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК относно възражението му за прихващане било евентуално, като условието, от настъпването на което обуславял разглеждането му, било, ако съдът установял, че подписите на записа на заповед били негови, и приемел, че бил получил претендираната сума от ищцата и същата била дължима, да прихванел съдът това негово задължение със задължението на ищцата към него.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в искова й молба, тъй като на тях е основала предявеният иск за съществуване на процесното вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му и уточняващата го молба, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на този иск, с изключение на обстоятелствата, на които е основал оставените му без разглеждане евентуални възражения за прихващане.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищцата, че за твърдените от нея и подлежащи на доказване от нея спорни обстоятелства, че ответникът е подписал посочените в исковата й молба запис на заповед и договор за заем, не сочи годни доказателства, като не е представила оригиналите или заверени преписи от същите по делото.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: задължения/вземания по партиди на ЗП Т.К.; заплатени наложени платежи по пощенски пратки и парични преводи за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, искането на ищцата за приемане като писмени доказателства по делото на представените с исковата й молба запис на заповед и договор за заем от 20.08.2015 г., тъй като са незаверени копия, и искането на ответника за приемане като писмени доказателства по делото на представените с отговора му изпълнителен лист от 11.03.2016 г. и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗРС, защото са неотносими към предмета на делото след оставянето без разглеждане на евентуалното му възражение за прихващане с присъдените му с тях суми.   

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника в отговора за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 210/2016 г. на НЗРС, защото няма значение за делото и няма данни да е приключило с влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ заповедното ч.гр.д. № 6321 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на представените от ищцата с исковата й молба запис на заповед и договор за заем, като посочи, какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и кой точно подпис под всеки един от тях оспорва, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за тяхната проверка.

 

ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника в отговора за допускането, призоваването и разпита им в качеството на свидетели на лицата С.Н. Г., Й. А., П.Л.К. и Ж.П. К., тъй като посочените в отговора му обстоятелства, които иска да доказва с показанията им, нямат значение за делото след оставяне без разглеждане на евентуалното му възражение за прихващане. 

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - почеркова експертиза, като за вещо лице определя К.П.П., което след като се запознае с доказателствата по делото, вземе необходимия сравнителен материал и извърши проверки при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза от ответника в отговора му, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му в цялост, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загубят възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 19.09.2018 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него и уточняващата го молба. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ответника само в частта му, с която се оставят без разглеждане евентуалните му възражения за прихващане, с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия, а в останалата му част, не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: