Р Е Ш Е Н И
Е № 260425
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1149 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от З.Д.К., с която се предявяват субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу Р.И.Т., постоянен *****,
представляващ ЕТ „*****“ – в несъстоятелност и срещу „Арт Лайф Декор” ЕООД за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
Мотокар *****, модел *****, двигател *****, тонаж 3500 кг., дизелово гориво,
година на производство 2006 г., височина на подемния механизъм 3 300мм и за
осъждането им да й предадат владението върху същия, както и при условията на евентуалност
иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД срещу Р.И.Т. за осъждането му да заплати
на ищцата сумата от 3812,40 лева, представляващи претърпени от нея имуществени
вреди в резултат от противоправно неупражняване от страна на ответника на
правомощията му по закон относно масата на несъстоятелността на ЕТ „*****“ – в
несъстоятелност, а именно допуснал същата да бъде разпиляна и да не може да
бъде предадена на собственика.
Ищцата твърди, че е участвала в търг по
реда на чл. 717 и следващите от ТЗ с предмет процесния мотокар *****, модел *****,
двигател *****, тонаж 3500 кг., дизелово гориво, година на производство 2006
г., височина на подемния механизъм 3 300мм, собственост на ЕТ „*****“ – в
несъстоятелност. С протокол от 16.09.2016 г. била обявена за купувач, внесла в
законоустановения срок предложената от нея цена 3812,40 лв. и с Постановление №
*****г. по т.д 573/2011 г. по описа на Окръжен съд Пловдив описаната вещ й била
възложена. Постановлението влязло в сила на 01.11.2016 г. Посочва, че по време
на процедурата по провеждане на търга Р.Т., ***** на представляващ ЕТ „*****“ –
в несъстоятелност, предал вещта за пазене на Арт Лайф Декор ЕООД, който бил
назначен за пазач. Твърди, че на дата 23.11.2016 г. било насрочено от *****а Р.Т.
предаване на процесната движима вещ от „Арт Лайф Декор” ЕООД на ищцата. Същата
отказала да получи вещта, с довод, че по техническите му характеристики
мотокарът, който й се предлагал, бил различен от този, който й се дължал.
Съставен бил приемо-предавателен протокол, който бил подписан от ищцата със
забележка. На 27.11.2017 г. ищцата изпратила заявление до Р.Т. с искане да
упражни правомощията си по закон в качеството му на ***** на ЕТ „*****“ – в
несъстоятелност и да осигури предаването на вещта предмет на влязлото в сила
постановление за възлагане. В резултат получила отговор, че ***** не е в
състояние да осигури предаването на вещ, различна от тази, която вече веднъж й
била предложена. Излага твърдения, че след тази дата вещта неправомерно се
държала от двамата ответници, поради което моли след признаване със сила на
пресъдено нещо, че е собственик на процесния мотокар, ответниците да бъдат
осъдени да й го предадат. В условията на евентуалност излага твърдения, че Р.Т.
не изпълнил с дължимата грижа задълженията му в качеството на ***** на ЕТ „*****“
– в несъстоятелност, в резултат от което процесната вещ била разпиляна,
предаването на владението й било невъзможно, което водело до имуществени вреди
за ищцата в размер на 3812,40 лв. – сумата, заплатена от нея съгласно влязлото
в сила възлагателно постановление. Предвид изложените твърдения, моли за уважаване
на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.Т.,
оспорва допустимостта и основателността на предявените срещу него искове. Признава,
че ищцата е собственик на процесния мотокар на соченото от нея в исковата молба
правно основание. Признава също така, че имало насрочено предаване, на което
ищцата отказала да получи намиращата се в „Арт Лайф Декор” ЕООД вещ с довод, че
била различна от закупената от нея. След въпросния отказ, вещта останала в
държане на „Арт Лайф Декор“ ЕООД, в качеството на пазач, като никога не била
съществувала пречка процесният мотокар да бъде предаден на ищцата, при желание
от нейна страна. Доколкото вещта никога не била във владение или държане на Р.Т.,
то предявеният спрямо него иск с правно основание чл. 108 ЗС бил недопустим,
евентуално неоснователен. Относно иска с правно основание чл. 45 ЗЗД счита, че
не бил допуснал нарушение на вменените му със закон задължения в качеството на
постоянен ***** на ЕТ „*****“ – в несъстоятелност. Счита, че неполучаването на
процесния мотокар от ищцата се дължало на собствената й преценка и нежелание.
Намира, че липсва причинна връзка между евентуално претърпени от ищцата вреди и
негово противоправно поведение. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Арт
Лайф Декор” ЕООД – гр. Пловдив депозира писмен отговор, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове. Излага твърдения, че
никога не е оспорвал собствеността на процесния мотокар, нито е отказвал да
предаде същия, поради което липсвал интерес от предявения иск по чл. 108 ЗС.
Сочи, че мотокарът, предложен на ищцата по време на въвода от 23.11.2016 г. бил
идентичен с този по постановлението за възлагане и се намирал в негово държане,
в качеството на пазач. Отрича дружеството да има в свое владение други
мотокари, собственост на ЕТ „*****“ – в несъстоятелност. Счита, че пазачът не е
пасивно легитимиран по иск с правно основание чл. 108 ЗС, а същият следвало да
се предяви срещу лицето, от чието име се пази вещта. Намира, че по исковете,
насочени срещу Р.Т. – пасивно легитимиран е не ***** като физическо лице, а
несъстоятелният търговец, когото ***** представлява. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С постановление № *****г. по т.д. № 573 по описа за 2011 г. на Окръжен
съд Пловдив, XVI състав, е възложен на основание чл.717 з ТЗ на ищцата, мотокар
*****, модел *****, двигател *****, 3.5 тона, гориво – дизел, година на производство
2006 г., за цена от 3812,40 лв., влязло в сила на 01.11.2016 г.
Видно
от приемо-предавателен протокол от 23.11.2016 г., с който е следвало да се
предаде процесната вещ на ищцата, мотокарът не е предаден, тъй като ищцата е
отказала да го приема с аргумент, че предложената й вещ не е закупената от нея
с възлагателното постановление.
Видно
от приемо-предавателен протокол от 23.07.2018 г. процесният мотокар не е
предаден на ищцата, поради неявяване на представител на назначения пазач –
ответното дружество „Арт Лайф Декор“ ЕООД.
Видно
от приемо-предавателен протокол от 25.10.2018 г. мотокарът не е предаден на
ищцата, като същата е отказала да получи предложената й вещ с мотива, че няма
идентичност с възложената и с постановлението вещ.
По
делото е представена фактура № *****г., видно от която мотокар ***** е закупен
от ЕТ „*****“ – гр.Пловдив, като продавач е „ЕМА – КАР“ ООД.
Видно
от опис на ДМА по сметка 205 – Транспортни средства към 31.12.2011 г. в
активите на ЕТ „*****“ – гр.Пловдив е включен мотокар на стойност 17211,33 лв.
С
протокол за опис от 30.06.2011 г. на ТД на НАП Пловдив, е описан мотокар *****
– добро общо състояние.
С
договор за пазене на стоково-материални ценности от 21.07.2015 г., сключен между
Р.И.Т., ***** на ЕТ „*****“, като възложител, и „Си Финанси Имоти“ ЕООД, като
пазач, възложителят предава на пазача за отговорно пазене стоково-материални
ценности, собственост на ЕТ „*****“ (н), находящи се в административната сграда
на търговеца в гр. *****, подробно описани в Приложение № 1 и Приложение № 2,
безсрочно до датата на продажбата на същите в производството по
несъстоятелност. С допълнително споразумение от 22.12.2015 г. към посочения
договор описаните в Приложение № 1 към договора дълготрайни материални активи
се предават за отговорно пазене на „Арт Лайф Декор“ ЕООД, което се задължава да
пази същите безвъзмездно с грижата на добър стопанин за срок до продажбата им в
производството по несъстоятелност на едноличения търговец. Видно от приложение
№ 1 към договора под позиция № 39 е посочен мотокар модел ***** – 1 бр.
По
делото са представени две пазарни оценки на ДМА, собственост на ЕТ „***** (н),
които са имали за предмет движима вещ мотокар. Едната оценка (л.183-194 от
делото) датира от февруари 2013 г., като съгласно нея мотокар *****, тонаж
3,500, височина 3300, гориво – дизел, е в добро
техническо състояние, работещ, няма данни за отработени мото часове, по
преценка не са повече от 1000 часа, двигател *****. Вещото лице, като част от
заключението е приложило и снимков материал, видно от който цветът на мотокара
е зелен. В пазарната оценка от май 2016 г. като описание на обекта на
оценката е посочено: мотокар марка *****, модел *****, 2006 г., тонаж 3,5,
височина 3300, гориво – дизел, като състоянието е следното – двигател ***** за частичен ремонт, акумулатор за смяна,
повредена хидравлика; през последните две години е стопанисван на двора и в
следствие на това капаците и платформата са сериозно корозирали; повреден
часовник, по преценка над 2000 моточаса.
Ищцата
по реда на чл.176 ГПК е дала обяснения, като заявява, че е видяла процесната
вещ след като е внесла зададък за участие в проданта, като е посетила базата на
несъстоятелния търговец, където е видяла
мотокар със зелен цвят.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетеля Н.В.А. – вещото лице оценител, изготвило обсъдените по-горе две
пазарни оценки, се установява, че е правил оценка в базата на „ЕТ *****“ на два
различни мотокара. При първата оценка, извършена през 2013 г. на оценителя бил
представен синьо-зелен мотокар, който бил в относително добро състояние. Свидетелят
изяснява, че междувременно е станало ясно, че мотокарът, оценен през 2013 г., не
е собственост на несъстоятелния едноличен търговец, а на наематели. През 2016
г. на оценителя бил предоставен за оценка друг мотокар, който бил в много лошо
състояние и видимо неработещ, с ръждясали подвижни механизми, ролки и вериги.
Свидетелят изяснява, че общото между двата оценени мотокара били техническите
характеристики – височина на повдигане и тонаж.
От
показанията на свидетеля П.Г.Г. се установява, че е ***** на *****на ответното
дружество. Пояснява, че процесният мотокар, който е бил собственост на
несъстоятелния едноличен търговец е жълт на цвят, като това е бил единственият
мотокар, който е бил предаден на дружеството за пазене. Изяснява, че в
производствената база, където мотокарът се пази, има и други мотокари, но те са
собственост на дружества-наематели.
От
заключение на вещо лице Д.Ж.Д., от 06.03.2019 г. се установяват техническите
характеристики на процесната вещ: Мотокар *****модел *****, двигател *****, тонаж
3500 кг., дизелово гориво, височина на повдигане 3300 мм, подвигателна уредба -
.33 *****– класически тип с централно разположен хидравличен цилиндър нормален
свободен ход; произвежда се за периода 1981 – 1989 г. Съгласно приложения
снимков материал в оценъчния доклад, изготвен от инж. Н. А. оценяваният Мотокар
*****, модел: *****, двигател *****, тонаж 3500 кг., дизелово гориво, година на
производство 2006 г., височина на подемния механизъм 3300 мм, червен на цвят,
като при напревения оглед се установи, че цветът на мотокара е жълт. Вещото
лице пояснява, че с мотокарите се извършва вътрешно заводски транспорт; те не
подлежат на регистрация и за това нямат номер на рама. Мотокарите имат номер на
двигател, който е набит на самия двигател, но той не се посочва в табелата, тъй
като може да бъде подменен с друг. За идентификация се използва само табелката,
поставена от лявата страна на мотокара, където са изписани марка и модел. При
направения оглед на място вещото лице не е констатирало такава табелка; не е
налице и сервизна книжка. Вещото лице дава заключение, че издивидуализирането и
описанието на мотокара, дадено в постановление № 23 от 29.09.2016 г. по т.д. №
573/ 2011 г. е напълно изчерпателно и достатъчно. Описанието на мотокара по
постановлението за възлагане № 23 от 29.09.2016 г. и приемо-предавателен
протокол от 23.11.2016 г. е идентично, като по външни белези отговаря на
предложената на ищцата вещ. Налице са различия между описанието съгласно
постановлението за възлагане № 23 от 29.09.2016 г. и описа по чл.653 ТЗ по
делото за несъстоятелност, като в последния мотокарът е описан само по модел. Вещото
лице пояснява, че мотокар ДВ (Б) означава мотокар дизелов високоповдигач (ДВ);
мотокар ***** означава тип на мотокар дизелов високоповдигач (ДВ), означение на
производителя – „*****“ с дизелов двигател „*****, 4-цилиндров, 4-тактов, 80
конски сили; модел ***** означава: 3786 – модел идентификатор от производителя,
33 – височина на повдигане – 330 мм на повдигателната уредба, 20 – класически
тип с централно разположен хидравличен цилиндър и нормален свободен ход,
височина – 150 мм. Към заключението на СТЕ вещото лице е приложило и снимков
материал на процесната вещ.
От
заключението на СТЕ на вещо лице Н.Р. се установява, че процесният мотокар е с
оригинален жълт цвят и не е изцяло пребоядисван.
По делото е прието за послужване ДП №
111/2017 г. по описа на Отдел ИП ОДМВР Пловдив, образувано по жалба на ищцата. С
постановление за прекратяване от 11.08.2017 г. е прекратено наказателното
производство по досъдебното производство, като постановлението е потвърдено с
определение от 04.09.2017 г. по ч.н.д. № 5644/ 2017 г. по описа на Районен съд
Пловдив, VIII нак. състав.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
иска с правно основание чл.108 ЗС:
По
допустимостта:
С оглед наведените от ответниците възражения за недопустимост на
предявения иск за собственост поради липса на пасивна процесуална легитимация
за ответниците да отговарят по него, както и предвид задължение на съда да
следи служебно за допустимостта на производството, следва да се обсъди този
въпрос преди разглеждане на предпоставките за основателност на претенцията.
Съгласно
разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска вещта от всяко лице, което
я владее или държи, без да има
основание за това. В случая, ищцата претендира предаване на закупена от нея вещ
по реда на осребряване на имущество на търговец, обявен в несъстоятелност, от *****а
на несъстоятелния ЕТ и от дружество, определено за пазач на процесния мотокар. Съдът
приема, че и двамата ответници са процесуално легиримирани да отговарят по
предявения иск за собственост, доколкото ищцата твърди всеки от да тях
упражнява фактическа власт по отношение на вещта. Сред основните правомощия на *****а
е да представлява предприятието и да осребрява имуществото от масата на
несъстоятелността – чл.658, ал.1, т.1 и т.14 ТЗ. Именно ***** е този, които
извършва продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността, след
разрешение на съда – чл.716, ал.2 ТЗ. След осребряване на имуществото, *****
въвежда във владение обявения купувач, на основание влязлото в сила
постановление за възлагане – чл.717л, ал.1 ТЗ. От систематическото тълкуване на
описаните правни норми следва, че ***** е този, който „юридически“ упражнява
фактическа власт по отношение на вещите, включени в масата на
несъстоятелността, и от който всяко лице, което претендира да е собственик на
вещта, може да поиска предаване на владението.
По
отношение на втория ответник – дружеството „Арт Лайф Декор“ ЕООД, по делото се
установи, че по силата на допълнително споразумение към договор за отговорно
пазене на стоково-материални ценности от 22.12.2015 г., се е задължил да пази същите с грижата на добър стопанин
за срок до продажбата им. Макар в производството по несъстоятелност да не е
изрично уредена фигурата на пазача, така както това е сторено в изпълнителното
производство по ГПК - чл. 470, ал.1 ГПК, законът позволява трето лице да пази
имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съгласно чл.654 ТЗ от
момента на извършването на описа, *****ът отговаря за описаното имущество, ако
то не е предадено на длъжника или на трето
лице за пазене. Разликата между двете уредби касае основанието, на което
възниква правната фигура на пазача – в производството по принудително
изпълнение по ГПК, пазачът се назначава с акт на съдебния изпълнител. В
производството по несъстоятелност обаче, е допустимо *****ът да сключи договор с
трето лице (както е в случая), което да поеме задължението да пази имуществото,
като при неизпълнение носи отговорност. Именно сключеният договор е
основанието, на което пазачът държи вещите,
като се имат предвид и изричните уговорки в него.
Допустимо
е предявяване на ревандикационен иск, както срещу пазача, така и срещу *****а,
доколкото първият държи фактически вещта, а втория – „юридически“. Дали е
основателен искът, т.е. дали всяко едно от посочените лица има основание – вещно
или облигационно, да държи вещта, е въпрос не на процесуална легитимация, а на
материална такава. Ето защо, наведените от ответници възражения за
недопустимост на иска поради липса на процесуална легитимация са неоснователни.
Следва
само за пълнота да се отбележи, че Върховният касационен съд е имал повод да се
произнесе по искове, предявени срещу назначен пазач, макар и в производство по
принудително изпълнение по ГПК, които е приел за допустими и в разгледал по
същество. Така в решение № 190/ 09.10.2013 г. по гр.д. № 948 по описа за 2011
г. на ВКС, II г.о. е отговорено на правния
въпрос следва ли поставлението, с което частният съдебен изпълнител прекратява
изпълнителното производство да е влязло в сила, за да се приема, че е отпаднало
правното основание на назначение за пазач да държи имота.
По основателността на иска:
Съдът е сезиран с ревандикационен иск
с правно основание чл.108 ЗС. Съгласно задължителните постановки на т.2А от ТР
№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва
да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. Тоест, може да се приеме, че
ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на
собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен
диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и
отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.
По
отношение на притежанието на правото на собственост на процесната движима вещ,
страните не спорят. И двамата ответници признават, че ищцата е собственик на
Мотокар *****, модел *****, двигател *****, тонаж 3500 кг., дизелово гориво,
година на производство 2006 г., височина на подемния механизъм 3 300мм по
силата на постановление за възлагане № 23 от 29.09.2016 г. по т.д. № 573 по
описа за 2011 г. на Окръжен съд Пловдив. Съгласно чл.717к ТЗ придобиването на
движима вещ по реда на глава 46 – осребряване на имуществото от масата на
несъстоятелността, е оригинерен придобивен способ – купувачът на движимите вещи
става техен собственик, независимо от това дали са принадлежали на длъжника. Ето
защо, ищцата следва да бъде призната за собственик на процесния мотокар на
наведеното от нея оригинерно основание.
Не е
спорно между страните също така, че ответникът Р.Т., в качеството си на *****
на ЕТ „*****“, е предоставил за пазене на ответното дружество, по силата на
договор от 22.12.2015 г., мотокар модел *****, който да се пази в базата на
адрес: гр. *****. Спорът между страните е възникнал, когато след влизане в сила
на възлагателното постановление ищцата е поискала предаване на вещта и когато,
съгласно нейните твърдения, и е предложена вещ, която не съответства на
закупената от нея. Поради това, се поражда въпросът за индивидуализацията на
придобитото имущество. От събраните по делото доказателства, се установява, че
в активите на несъстоятелния едноличен търговец е бил включен мотокар *****,
придобит с фактура № *****г. Не се установява наличие на друг мотокар част от
масата на несъстоятелността. Установи се, че на мястото, където вещта се пази
от пазача – голям производствен обект, съществуват голям брой сгради, които се
отдават под наем на различни търговски дружества, които ползват за своята
дейност мотокари. За осъществяване на продажбата *****ът е назначил
извършването на оценка, като първоначално през 2013 г. е оценен мотокар, който
впоследствие се оказва, че не е собственик на несъстоятелния търговец. Затова
се е наложило извършването на допълнителна оценка на имуществото през месец май
2016 г. (непосредствено преди продажбата), с която е описан и оценен именно
мотокарът, предмет на продажбата, в която ищцата е участвала. В смисъл, че при
оценяването на мотокара през 2013 г. на оценителя е бил представил грешен
мотокар, са показанията на свидетеля Н.А., изготвил докладите за оценка. Затова
съдът приема, че предмет на продажбата е мотокарът, описан в пазарна оценка от
май 2016 г. – л.195 – 206 от делото, който отговаря на техническите белези на
вещта, придобита с възлагателното постановление. Тази вещ е предмет и на двете
приети по делото СТЕ, като е налице и снимков материал, изготвен при снемането
на проби от боята на мотокара – л.381 – 393 от делото.
Доводите на ищцата, че закупената от нея
вещ не е посочената в доклада за оценка от 2016 г. и заснета от вещите лица по
експертизите, приети по настоящото дело, останаха недоказани. Изясни се, че
ищцата не е видяла вещта, предмет на продажбата, преди да участва в търга, а
едва след като *****ът е отправил покана до нея да внесе цената за закупуване
на мотокара, доколкото първият обявен за купувач не е внесъл продажната цена.
При посещение на мястото, където вещта се пази от ответното дружество, преди за
заплати продажната цена, на ищцата е бил посочен именно процесният мотокар,
който е бил в лошо техническо състояние. Въпреки това, ищцата е заявила на *****а,
че ще внесе сумата. Преди да плати цената ищцата, без да се свързва с
определения пазач, е посетила имота, където се пази мотокарът и там е видяла
друга вещ, съвпадаща по описание с тази, предмет на оценката от 2013 г., като е
решила, че именно това е вещта, която ще закупи. Данни за посочените
обстоятелства се съдържат, както в показанията на разпитания свидетел П.Г.,
така и в дадените от ищцата обяснения по досъдебно производство № 111 /2017 г.
На последните съгласно чл.175 ГПК съдът придава доказателствено значение. По
отношение на извънсъдебно признание на ищеца, съдържащо се в обяснение, дадено
по досъдебно производство е налице многобройна съдебна практика. Така, съгласно
решение № 231/ 01.11.2016 г. по гр.д. № 1614 по описа за 2016 г. на ВКС, III г.о. обясненията на страната имат характер на документ,
притежаващ доказателствена сила за фактите, неизгодни за неговия издател. В
този смисъл е решение № 28 от 28.01.1999 г. по гр.д. № 3114 по описа за 1997 г.
на ВКС, IV
г.о., според което саморъчните обяснения,
дадени в предварителното наказателно производство имат доказателствена сила
срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Затова
извънсъдебно признание на страната, съдържащо се в обяснение пред органите на
предварителното производство, не може да бъде игнорирано от гражданския съд, а
следва да бъде обсъдено и взето предвид при постановяване на решението. Ето
защо, в случая, като съобрази изложеното от ищцата в дадените от нея обяснения
на досъдебното производство, съдът приема, че ищцата е знаела, че закупува
именно процесната вещ в описаното в оценката от 2016 г. състояние, която вещ и
е била показана от представител на определения пазач. Видяната впоследствие
друга вещ – зелен мотокар, не е била посочена на ищцата от пазача, а от
неизвестно лице, което се е намирало в базата и е управлявало мотокара, и което
лице е изразило предположение, че
може мотокарът да е собственост на ЕТ „*****“. Субективните очаквания на
ищцата, че именно този мотокар е процесният, не съответстват на събраните
обективни данни по делото, които се обсъдиха по-горе.
Предвид изложените съображения съдът
приема, че предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да се уважа.
Ищцата следва да бъде призната за собственик на процесната движима вещ на
наведеното от нея оригинерно основания, а ответниците да бъдат осъдени да и
предадат владението по отношение на мотокара, който е бил предмет на пазарната
оценка от 2016 г. и на приетите по делото две СТЕ, съгласно албум – л.381 до
л.393 от делото.
Предвид уважаването на главния предявен
иск, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск
за осъждане на *****а да заплати обезщетение за вреди на ищцата.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, съгласно изложените по-горе мотиви, съдът приема, че
въпреки уважаване на иска на ищцата, е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.
Законодателят допуска страна по гражданско дело да бъде санкционирана, като
понесе отговорността за разноските на насрещната страна, дори в хипотеза,
когато като краен резултат заявената от нея пред съда позиция бъде приета за
основателна. Елемент от фактическия състав на тази хипотеза е
извънпроцесуалното поведение на насрещната страна. В изрично уредения с чл.78,
ал.2 ГПК случай ответникът, макар да е имал неправомерно от материалноправна
гледна точка извънпроцесуално поведение, не е дал повод за завеждане на делото,
поради което отговорността за направените в производството разноски се възлага
на ищеца като санкция за неоснователното ангажиране на правораздавателната
власт. Предпоставките за това са освен липсата на извънпроцесуален спор по
съществуването на претендираното от ищеца право, ответникът веднага (с отговора
на исковата молба) да признае иска и да обезсмисли провеждането на
съдопроизводството, например, като заплати претендираната с осъдителния иск
сума. В този смисъл определение № 215/ 10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2636 по описа
за 2019 г. на ВКС.
В
настоящия случай, и двамата ответниците не оспорват принадлежността на правото
на собственост на ищцата по отношение на процесната вещ. Освен това, преди
завеждане на делото, на ищцата е било предложено да получи процесния мотокар,
като същата е отказала с аргумента, че предложената вещ не е тази, която е
закупила, с оглед изяснените по-горе субективни очаквания. Отделно от това,
след завеждане на делото, на два пъти – на 23.07.2018 г. (видно от протокол на
л.82 от делото) и на 25.10.2018 г. (протокол – л. 169 от делото), ответниците
са предложили на ищцата да й предадат процесния мотокар, но тя отново е
отказала да го приеме. Поради така установените факти, съдът приема, че
ответниците не следва да бъдат задължавани за разноски, доколкото не са ставали
повод за завеждане на делото, а и признаха иска. Напротив, ищцата следва да
понесе отговорността за разноските, доколкото е водила и поддържала висящността
на правен спор, който е можело да се разреши извънсъдебно преди завеждане на
делото, както и след това. Поради това ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника „Арт Лайф Декор“ ЕООД сумата от 150 лв. – възнаграждение за вещо
лице. Ответникът Р.Т. не е сторил разноски, доколкото внесеният от него депозит
за свидетел е останал неусвоен и може да бъде поискано връщането му.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.Т.,
постоянен *****, представляващ ЕТ „*****“ – в несъстоятелност, ЕИК: *****,
адрес: *****, и „Арт Лайф Декор” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано
от *****Д. С. Г., че З.Д.К., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на основание постановление №
*****г. по т.д. № 573 по описа за 2011 г. на Окръжен съд Пловдив, XVI състав на
мотокар *****, модел *****, двигател *****,
3.5 тона, гориво – дизел, година на производство 2006 г.
ОСЪЖДА Р.И.Т., постоянен *****, представляващ ЕТ „*****“ – в
несъстоятелност, ЕИК: *****, адрес: *****,
и „Арт Лайф Декор” ЕООД, ЕИК: *********, да предаде владението на З.Д.К., ЕГН: **********, върху процесната
движима вещ, а именно: мотокар *****,
модел *****, двигател *****, 3.5 тона, гориво – дизел, година на производство
2006 г.
ОСЪЖДА З.Д.К., ЕГН: ********** да заплати „Арт Лайф Декор”
ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл.78, ал.2 ГПК сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) – съдебно
деловодни разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно
с оригинала.
К.К.