Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 238 16.06.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка
Петкова
и с участието на
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 275
по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на З.Х.Ч.,
гражданин на Република Турция, роден на *** година с ЛНЧ **********, чрез адв. С.Т., със съдебен
адрес *** срещу Заповед № О-1934/2021-03-18, издадена
от Председателя на Държавна агенция за
българите в чужбина
/ДАБЧ/, с
която на лицето е отказано издаването на удостоверение за български произход.
С жалбата се
иска отмяна на оспорената заповед като немотивирана, незаконосъобразна, постановена при неизяснена фактическа
обстановка, издадена в нарушение на материалния закон и при
нарушение на административнопроизводствените правила.
Неправилно и незаконосъобразно административният орган бил
приел, че приложеният акт за раждане на бащата на жалбоподателя, издаден от
община Горна Оряховица, в който било вписано, че неговите родители са български
граждани не бил установявал българския му произход. Отказът бил немотивиран,
той не бил съдържал фактическите и правните основания за издаването му.
Административният орган не бил коментирал всички събрани по делото
доказателства. Формалното изпълнение на изискването за мотиви на акта се приравнявало
до липса на мотиви. Не били спазени и изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Председателят
на ДАБЧ не бил указал на жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за
доказването на твърдението, че е с български произход. В нарушение на закона
било изтълкувано от административния орган
понятието „българин”. Моли съда да отмени Заповед № О-1934/2021-03-18, издадена
от Председателя на Държавна агенция за
българите в чужбина, с която на лицето е отказано издаването на удостоверение
за български произход .
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Излага съображения, относно
основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът–
Председател на Държавна агенция на българите в чужбина, не се явява и не се представлява, но в писменото си
становище оспорва жалбата, като неоснователна. Представя
писмено становище. Претендира разноски, съгласно списък.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 02.03.2021 г. З.Ч. е подал в ДАБЧ Заявление - формуляр за издаване на удостоверение за български
произход /л. 50,51/.
В заявлението е посочено, че е гражданин на Република Турция, гражданство - турско, студент.
Отразено е, че
баща му Х.Ч. е българин и със загубено българско гражданство през 1978
година. Баба му Г.Х. и дядо му Н.И. са загубили гражданството си през 1978
година. Към заявлението са приложени и приети по делото /в
заверени копия/- декларация от
З.Ч. за
българско национално съзнание /л. 54/; карта за временно пребиваване на
жалбоподателя. /л. 55/;
турски национален паспорт на Ч., уверение № 073 от 25.02.2021
година на Тракийския университет
гр. Сара Загора / л.57/, формуляр А1, издадена от Република Турция с данни
за лицето, акт за раждане на бащата на жалбоподателя А. И. / л. 63/, удостоверение
за идентичност на лице с различни имена на Х.Ч. № 14437 от 23.02.2021 година,
карта за разрешение за пребиваване на Х.Ч.. От акта за раждане на бащата №15 се установява, че същият е роден на ***
година от баща Н.С. и майка Ф.С..
Народността на родителите на А. е турци, а гражданството е българско. В
хода на административното производство е изготвено становище от М.М. – главен
специалист в "БО и ИД" в ДАБЧ, в което е посочено, въз основа на
приложените документи –
акт за раждане на
бащата на жалбоподателя, в който било вписано, че неговите родители са с турска
народност и български граждани не доказва български произход на заявителя.
Със Заповед №
О-1934/2021-03-18 на Председателя на Държавната агенция за
българите в чужбина (ДАБЧ), е отказано издаване на удостоверение за български
произход на З.Х.Ч.. За да откаже
издаване на удостоверението председателят на ДАБЧ е приел, че въз основа на
приложените документи не може да бъде направен безспорен извод, че заявителят е
българин, живеещ извън Република България, по смисъла на чл. 2 от Закона за
българите, живеещи извън Република България и лице от български произход по
смисъла на § 2, т. 1 от ДР на Закон за българското гражданство. В заповедта е
посочено, че актът за раждане
на баща му, където е вписано , че неговите родители са български граждани с
турска народност не доказва българския произход на З.Ч..
В хода на
съдебното производство е приета административната преписка, както и писмени
доказателства, представени с жалбата, а именно свидетелство за зрелост и квалификация № 026369 от
28.06.1978 година на Х. И., свидетелство за правоспособност № 35 от 01.06.1972
година на Х. И., свидетелство за професионална подготовка на Х. И. № 387 от
30.12.1976 година, служебна бележка от която е видно, че Х. И. е записан в
регистрите на Кръстец на 15.10.1976 година и е изселен в Турция на 02.11.1978
година, удостоверение за раждане от *** година на А. И. удостоверение за
вписване в регистъра на населението № 147264 от 04.12.2013 година, издадено от
община Пловдив, удостоверение за гражданско състояние на Х.Ч., писмо от
05.06.2011 година на Министерство на вътрешните работи на Турция, изселнически
паспорт №158 от 05.06.1978 година на А. Н.И., свидетелство за управление на МПС
на А. И. удостоверение № 4318/14.07.1978 година на ОНС – отдел „Пенсии и
социални грижи”, удостоверение изх. № 185 от 09.10.1978 година за отбита военна
служба на бащата на заявителя.
С оглед
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена в срок /адм. акт е връчен лично на 15.04.2021 г., а жалбата
до АС Стара Загора е
подадена на 28.04.2021 година от активно процесуално легитимирано лице, при
наличие на правен интерес. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
По валидността
на акта:
Съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 2
/отм./ от
Закона за българското гражданство /ЗБГ/ в производството по придобиване на
българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско
гражданство се представя и удостоверение за български произход. Удостоверението
за български произход се издава от Държавната агенция за българите в чужбина,
респ. нейния председател. С оглед на това и представените по делото
доказателства – Заповед № КВ-404/03.12.2020 г. на
Министър-председателя на Р България /лист 67 от
делото/, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално
компетентен орган. Следва
да се отбележи, че към момента на подаване на заявлението удостоверението за
български произход е бил документ, който се изисква за придобиване на българско
гражданство по натурализация. Поради което не е налице отпаднал правен интерес
на жалбоподателя да оспори административния акт. Правилника за дейността на ДАБЧ
по издаване на удостоверения за български произход не е отменен. В чл.6,ал.1 от
него е посочено, че това удостоверение е необходимо за придобиване на българско
гражданство, за получаване на разрешение за постоянно и продължително
пребиваване в РБ и за упражнявана на правата на лицето по постановление № 103
на МС за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина.
Лицето не е посочило в жалбата си защо
желае издаването на този документ. Поради което не може да се направи извода,
каквито са твърденията на органа, че той желае да стане български гражданин.
Този състав на
съда намира, че оспорваната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила. Представените
с жалбата писмени доказателства не променят извода на административния орган,
че бащата на жалбоподателя е бил български гражданин от турски произход. Административният
акт е мотивиран в достатъчна степен. Защо при обсъждане на доказателствата
председателят на ДАБЧ е стигнал до един извод
е въпрос на материалната законосъобразност на административния акт .
Съгласно
нормата на чл. 2 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) българското
гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от
международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или
събитията, свързани с гражданството. По своето естество начинът на придобиване
на гражданство винаги се свежда до условия (материални предпоставки) и ред
(процедура), определени от правото. Законът за българското гражданство под
общия титул. "Придобиването на българско гражданство" включва изрично
придобиване на българско гражданство по произход (Глава Втора, раздел І), по
рождение (Глава Втора, раздел ІІ) и по натурализация (Глава Втора, раздел ІІІ).
В хипотезата на придобиването на българско гражданство по натурализация законодателят
е предвидил няколко алтернативи, една от които е наличието на български
произход (чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ). Доколкото българският произход е правнозначим юридически факт, който е от значение за
придобиване на българско гражданство, същият се доказва с документ,
издаден от български или чужд орган (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за
българите живеещи извън Република България - ЗБЖИРБ) или по исков ред (чл. 3,
ал. 2 от ЗБЖИРБ).
Административният
акт е постановен при правилно приложение
и в съответствие с материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че е с
български произход, защото баща му е бил български гражданин. Следва да се
отбележи, че „българин“ по смисъла на чл. 2, т. 1 от допълнителните разпоредби
на Закона за българското гражданство е лице от българска народност. Очевидно е
различието между понятието "български гражданин" и понятието
"българин", последното – използвано за дефинирането на трето понятие
„лице от български произход". Твърдението на жалбоподателя, че лице от
български произход е лице, което е български гражданин, води до правно
неприемливо заключение, че всяко лице, което е български гражданин, е лице от
български произход. Български гражданин може да е лице, което няма български
произход, както и не всяко лице с български произход, има българско
гражданство. Лица от български произход или българи са лицата, които имат
съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на
страната група с общ език, обща история, обичаи, именни и културни традиции.
Тези лица могат да придобият българско гражданство по облекчен ред съгласно чл.
25, ал. 2 от Конституцията на Република България, за което е необходимо
издаването на удостоверение за български произход от Държавната агенция за
българите в чужбина. Именно понятието "българин" има етнически
смисъл.
Според чл. 2 от Закона за
българите, живеещи извън Република България, българин, живеещ извън Република
България, е лице, което: 1. има поне един възходящ от български произход; 2.
притежава българско национално съзнание; 3. пребивава трайно или постоянно на
територията на друга държава. Българският произход се доказва с документ,
издаден от: 1. български или чужд държавен орган; 2. организация на българи,
живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен
орган за поддържане на връзки с тях; 3. Българската православна църква.
„Български гражданин“ и „лице от български
произход“ са две отделни, самостоятелни, различни по смисъл и съдържание
понятия, видно и от термините, използвани в чл.25, ал.1 и чл.25, ал.2 от Конституцията. „Лице от български произход“, съдържащо се в т.2 от мотивите на
Становище на съдия проф. д-р по право Т.Т. в подкрепа на Решение на
Конституционния съд № 12 от 23 юли 1996г. по к.д. №
13/1996г., доколкото тези мотиви съдържат ясно разграничение на това понятие по
см. на чл.25, ал.2 от Конституцията от понятието „български гражданин“ по см.
на чл.25, ал.1 от Конституцията , а именно :„Българинът е лице, което по своя
произход (от майката или бащата) е с българска кръв. Българинът не е
задължително български гражданин . Той може да бъде молдовски, унгарски или
германски гражданин, но това не го прави по-малко българин от българските
граждани. Понятието "българин" е етническо, а не юридическо.
Единствената привилегия, която Конституцията създава за българите, е
възможността да придобиват българско гражданство по облекчен ред, ако вече
нямат такова - чл.25, ал.2 от Конституцията.
Понятието „лице от български произход",
разяснено по силата на §2, т.1 от ДР на
ЗБГ чрез препращане към културно-етническото понятие
"българин", не противоречи и на разпоредбата на чл.6 от Конституцията
на РБългария. Следва да се има предвид, че „лицата от
български произход“ по см. на чл.25, ал.2 от Конституцията към момента на
кандидатстването си по „облекчен ред“ за придобиване на българско гражданство
все още не са български граждани и не пребивават на територията на РБългария, поради което на същите не се дължи еднакво
третиране от държавен орган по признаците, посочени в чл.6, ал.2 от Конституцията, каквото се дължи между българските граждани и между българските
граждани и чужденците, пребиваващи на територията на РБългария,
по см. на чл.26 от Конституцията. Право на българско гражданство не е
предвидено като основно конституционно право, поради което начинът на
придобиване на същото по натурализация не може да се разглежда в каквато и да
било връзка с чл.6, ал.2 от Конституцията. С оглед на което е правилен извода
на председателя на ДАБЧ, че Ч. не е лице от български произход, след като баща
му, макар да е бил български гражданин е от турска народност.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че Заповед № О-1934/2021-03-18, издадена
от Председателя на Държавна агенция за
българите в чужбина/ДАБЧ/, с
която на лицето е отказано издаването на удостоверение за български произход е издаден от компетентен орган , при спазване
на административно процесуалните правила и при правилно приложение и в
съответствие с материални закон.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Х.Ч., гражданин на
Република Турция, роден на ***
година с ЛНЧ
**********., чрез адв. С.Т.,
със съдебен адрес *** срещу Заповед № О-1934/2021-03-18, издадена
от Председателя на Държавна агенция за
българите в чужбина/ДАБЧ/, с
която на лицето е отказано издаването на удостоверение за български произход.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд по реда на АПК в 14–дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: