Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 2352 08.06.2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
На осми юни две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Мариана Карастанчева
като разгледа в.ч.гр.д. № 1163/2020 г. по описа на Бургаския
окръжен съд, прие следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Теленор България“
ЕАД ЕИК ********* със съдебен адрес:*** срещу Разпореждане № 6661/21.04.2020г.
по ч.гр.д. № 1943/2020г. на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение
срещу А.Б.Б., ЕГН **********, за следните суми: 49,98 лева, представляваща
неустойка, дължима по договор за мобилни услуги от 13.09.2016 г.; 114,74 лева,
представляваща неустойка, дължима по договор за мобилни услуги от 12.11.2016
г.; 74,87 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
12.11.2016 г.; законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението 13.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за разликата
над присъдената сума за разноски от 189,87 лева до пълния претендиран размер от
385 лева.
На първо място, относно претендираните неустойки,
жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно, тъй като съдът не взел предвид
всички обстоятелства, а именно, че не била в размер на всички абонаментни такси
до края на срока на договорите. Неправилно било прието, че е налице
неравноправна клауза. Не било съобразено, че неустойките били в съответствие
със сключена на 11.01.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и Комисия за защита
на потребителите Спогодба, съгласно която в сила от 12.01.2018г. страните се
споразумели, че за клиенти физически лица максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, било предвидено, че се
прилага и за договори сключени преди влизането й в сила. Акцентира на съдена
практика, според която неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не
противоречи на ЗЗП и не е неравноправна. На следващо място се сочи, че
неустойката има обезщетителна функция като обезщетявала вредите от
неосъщественото правно очакване да получи месечните плащания за периода, за
който договора за мобилни услуги бил сключен. Относно разликата в цената на
устройството намира, че не е налице неравноправна клауза като счита, че
размерът на пазарната цена на устройството и преференциалната цена, на която
потребителят е получил устройството може да се изследва в исковото
производство, а не в заповедното. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и
да се разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
отхвърлените суми.
Съдът след запознаване с материалите по делото констатира,
че сочените като представени със заявлението договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг са абсолютно нечетливи, за
да се извърши преценка за издаването на заповед за изпълнение, намира, че
следва да остави производството по делото без движение като се укаже на
жалбоподателя да представи техни четливи копия.
На следващо място съдът констатира, че заявлението не отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Заявителят се е позовал на предвидената в договора
за мобилни услуги неустоечна клауза, но не е изложил конкретни обстоятелства
относно размера на вземането за неустойка. От изложените в заявлението
обстоятелства не става ясно как е формирана претендираната неустойка за
предсрочно прекратяване. Не е изяснено и каква е разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от длъжника цена. Не
е посочено и какъв е стандартният месечен абонамент съгласно сключения между
страните договор за мобилни услуги, чийто трикратен размер е предвиден като
горна граница на неустойката за предсрочно прекратяване на договора. Съгласно т.
2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС не отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато в
заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича
вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението
документи. Прилагането на договора, сключен с потребител, съгласно чл. 410, ал.
3 ГПК, служи за надлежно извършване на преценката за неравноправност по чл.
411, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е допустимо въз основа на такъв документ съдът да
извлича обстоятелства, относими към основанието и размера на претендираното
вземане. Ето защо съдът намира, че процесното заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.
4 ГПК, поради което следва да бъде оставено без движение.
Съобразно
чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането
не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението. На заявителя следва да се укаже в
тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатата
нередовност, като изложи надлежни обстоятелства относно формирането на размера
на претендираното вземане за неустойка, включително и каква е стойността на
стандартния месечен абонамент по сключения с длъжника договор за мобилни
услуги.
Така
мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА
на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението:
1. Да представи договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг.
2. Да отстрани допуснатата нередовност,
като изложи надлежни обстоятелства относно формирането на размера на
претендираното вземане за неустойка, включително и каква е стойността на
стандартния месечен абонамент по сключения с длъжника договор за мобилни
услуги.
Разпореждането
е окончателно.
СЪДИЯ: