№ 15
гр. Стара Загора, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530203173 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-002391/10.08.2022 г.
на началник група при ОД на МВР град Стара Загора, сектор „ Пътна
полиция“.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е
извършил административно нарушение и с допуснати съществени
процесуални нарушения.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. и не взема
становище по делото.
ВъззИ.емата страна в с.з. чрез юрисконсулт М. взема становище, че
жалбата е неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят В. Х.
на 03.06.2022 г. около 19.50 часа в град Стара Загора по ул. „Н. Икономов“ в
посока изток-запад управлява собствения си лек автомобил „БМВ„ с рег. №
СА 1141 ТМ като на кръстовището с ул. „Капитан П. Войвода“ водачът
използва път за обществено ползване за други цели, освен с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, като форсира двигателя на
автомобила, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън
контрол, чрез презавИ.не до загуба на сцепление на задните гуми, отклонява,
преплъзва задната част на автомобила в дясно и ляво, с което поведение
създава опасност за живота и здравето на другите участници в движението.
Управлява МПС с износени гуми до гладкост на протектора, които не
подлежат на измерване.
Описаната фактическа обстановка частично се установява от показанията
на св. К К. /актосъставител/, св. С. С., П. А., Справка за нарушител и
регистрация на МПС.
Съдът приема фактическата обстановка за установена и доказана по
несъмнен и безспорен начин.
Показанията на свидетелите С. и А. / очевидци/ из цяло кореспондират по
между си и установяват движението на автомобила управляван от
жалбоподателя, установяват регистрационния номер и самоличността на
водача. Те се допълват и са в съответствие с показанията на св. К.. В този
смисъл тези свидетелски показания са убедителни и съдът ги кредитира с
доверие.
Следователно съдът приема, че изложената обстоятелствена част в
наказателното постановление е доказана по несъмнен и безспорен начин,
което прави възраженията в частта, че не е извършено административно
нарушение неоснователни.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият е приел, че е нарушен чл. 104 Б т. 2 ЗДП и е наложил
2
административно наказание Глоба в размер на 3 000 лева и 12 месеца
лишаване от право да управлява МПС / чл.175А, ал.1 ЗДП / и чл.139, ал.1 т.1
ЗДП и на основание чл.183, ал.4 т.5 ЗДП е наложил административно
наказание Глоба в размер на 50 лева.
Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з.
от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на
съда да приеме, че жалбоподателят Х. като водач на МПС е използвал пътя не
по предназначение от което следват изводи в няколко насоки :
- Жалбоподателят Х. като водач на МПС чрез активно действие е
осъществил деяние – управлявал е МПС като е използвал пътното платно не
по предназначение /форсира двигателя, извършва резки маневри,извежда
МПС извън контрол/.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.104Б т.2 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл.175А, ал.1 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е, че има
качеството на водач на МПС, че се движи по обществен път, че извършва
маневри несъвместими с предназначението на пътното платно/, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на нарушението нарушителят е
предприел активни действия по управление на МПС и използване на пътя не
по предназначение / .
В съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него
НП, са посочени релевантните за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства. Отговорността е ангажирана на основание чл.175а, ал.1, предл.
трето от ЗДвП. От правна страна обвинението се основава на допуснато
нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана
водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на
посочената дата водачът форсира двигателя, извършва резки маневри,извежда
3
МПС извън контрол и като водачът не използва пътя по предназначение, а
именно за превоз на хора и товари. В ЗДвП не се съдържа легална дефиниция
на "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", като
законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с
конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както
в АУАН, така и в наказателното постановление, ясно са описани действията
на санкционираното лице, възприети от наказващия орган като
нарушаващи забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП. В този смисъл е налице
изискуемия се конекситет между фактическото обвинение /фактическото
описание на съставомерното изпълнително деяние/ и неговата правна
квалификация /от гледна точка на посочената като нарушена законова
разпоредба и приложената санкционна норма/, за формиране на еднозначен
правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се
изразява деянието на санкционираното лице, възприето от административно-
наказващия орган като съставомерно такова по чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
Водачът съзнателно и без причина от обективен характер /атмосферни
условия, мокра или заледена пътна настилка или други обстоятелства,
способствали за поднасянето на автомобила/, е извел автомобила извън
контрол форсирайки двигателя, при което задната част на управлявания от
него автомобил се е отклонила. Свидетелите С. и А. /очевидци на
нарушението/ потвърждават факта на преднамерено, целенасочено форсиране
на двигателя на автомобила без видима причина и звуково преплъзване/
въртене на автомобилни гуми.Константна е съдебната практика, че такова
поведение на водача на МПС следва да се квалифицира като нарушаващо
забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП - пътищата, отворени за обществено
ползване, да се ползват за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари и съответно, че деянието се
субсумира в административнонаказателния състав по чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
Обстоятелството, че в автомобила са пътували и други лица /две момичета /,
само по себе си не може да обуслови нито извод за ползване на пътя по
предназначение /за превоз на хора/, нито да определи деянието като
несъставомерно. Дали е налице нарушаване на забраната по чл.104б, т.2 от
ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл.175а,
ал.1 от ЗДвП, следва да се преценява с оглед поведението на водача на МПС и
извършените от него фактически действия при управлението на
4
автомобила. В случая тези действия еднозначно обуславят извод за
умишлено и целенасочено извеждане на автомобила извън контрол чрез
безпричинно форсиране на двигателя и завъртане на автомобилни гуми, което
поведение не може да се разглежда като такова по използване на пътя по
предназначение.
Следователно жалбоподателят Х. с деянието си е извършил
административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението претендирано от административно-наказващият орган.
В тази насока е и съдебната практика по КАНД №116/22 г. на АС град
Стара Загора.
Наложената санкция е от категорията на абсолютно определените и не
подлежи на индивидуализация.
Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з.
от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на
съда да приеме и , че жалбоподателят Х. като водач на МПС е управлявал
МПС с износени гуми от което следват изводи в няколко насоки :
- Жалбоподателят Х. като водач на МПС чрез активно действие е
осъществил деяние – управлявал е МПС с износени гуми .
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл.183, ал.4, т.5 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е, че автомобилът е
с износени гуми/, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им/ въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението нарушителят е предприел активни действия по управление на
МПС /.
Следователно жалбоподателят Х. с деянието си е извършил
административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението претендирано от административно-наказващият орган.
5
Наложената санкция е от категорията на абсолютно определените и не
подлежи на индивидуализация.
Правилно на основание чл.18 ЗАНН е постановено за двете
административни нарушения наложените наказание да се изтърпят отделно.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения даващи основание за пълната отмяна на
наказателното постановление.Същото отговаря из цяло на изискванията на
чл.57 ЗАНН / деянието е конкретизирано по време, място и начин на
извършването му, посочени са всички факти релевантни за състава на
административното нарушение, посочени са съответните правни
квалификации/ , издадено е от компетентен орган и компетентно длъжностно
лице / Заповед на Министъра на вътрешните работи /.В този смисъл
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения се
неоснователни.
Следователно жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззИ.емата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените две с.з. в полза на
въззИ.емата страна следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228-
002391/10.08.2022 г. на началник група при ОД на МВР град Стара Загора,
сектор „Пътна полиция“, с което са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 3 000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява
МПС и ГЛОБА в размер на 50 лева на В. Х. Х. от град Стара Загора бул. „
**************,ЕГН **********.
6
ОСЪЖДА В. Х. Х. за заплати на ОД на МВР град Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7