Р Е Ш Е Н И Е № 30
Гр. Кула 26.10.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Дияна Дамянова - Цанкова
с
участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа
докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова АНД № 62 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от И.В.М., ЕГН **********, постоянен адрес ***
против Наказателно постановление № 198 от
01.03.2018г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложено
административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите на основание чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за
горите.
С жалбата се
иска отмяна на наказателното постановление като се посочва, че същото е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано като се твърди, че при съставянето
на АУАН и атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения, без да се посочват същите.
В съдебното
заседаниe жалбоподателят редовно призован се явява лично, поддържа
жалбата и иска отмяна на атакуваното наказателно постановление на основанията
посочени в жалбата. Посочва също, че в имота, за който е издал процесния
протокол за освидетелстване не е извършвана сеч и не са издавани превозни
билети, а в последствие е издал ново позволително за сеч и тогава е извършван
добив на дървесина, в процесния имот, след което е издал друг протокол за
освидетелстване на сечище, в който е отразил добитата дървесина. Въззиваемата
страна– Директора на РДГ – Берковица не се явява и не се
представлява, а е представила писмено становище, в което моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Възразява срещу твърденията на жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на атакуваното наказателно постановление, като посочва,
че същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, след постановен
отказ от Районна прокуратура – Кула да се образува наказателно производство и
са спазени всички изисквания на закона.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален
кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи
следното: От приетата по делото справка от интернет страницата на ИАГ, представена от въззиваемата
страна, жалбоподателят И.М. има издадено
Удостоверение № 11218/04.02.2015г. за упражняване на лесовъдска практика/л.
43/. Същият е издал Позволително за сеч № 0371336 на 30.06.2017г./л. 9/, с което се
разрешава на лицето И.И. да извърши сеч в имот № 144026, в отдел № 217,
подотдел „ч1” в землището на с. Тошевци, общ. Грамада на дърва от вида дъб
12,00 куб. м. и вършина 1,00 куб. м. От
свидетелските показания на свидетелите И.В.Р. *** и П.К.П. ***, както и от
приетия по делото Констативен протокол, серия СЗДП № 098244 от 02.08.2017г. /л.
21/ от досъдебно производство/се
установява, че на 02.08.2017г. свидетели извършили проверка в посочения имот, където установили, че има прясно извършена сеч на 34 бр. дървета, които не са
маркирани с контролна горска марка/КГМ/ в основата на пъна и за които няма
издадени превозни билети. Видно от приетия по делото Протокол за
освидетелстване на сечището № 0354125 от 01.10.2017г./л. 10/, на посочената
дата жалбоподателя И.М. съставил посочения протокол, в който отразил, че в
имота не е извършвана сеч. За случая е образувана преписка № ЗМ – 216/2017г. по описа на РУ –
Кула, като с Постановление № 313/2017г. от 02.12.2017г. на Районна прокуратура
– Кула е постановен отказ да се образува наказателно производство/л. 6/ и
материалите са изпратени на РДГ – Берковица за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя. Административнонаказващият орган, в хипотезата на
чл. 36, ал.2 от ЗАНН е издал атакуваното наказателно постановление като е
квалифицирал деянието като нарушение на чл. 62, ал.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011г., като за извършеното нарушение наложил на жалбоподателя, на
основание 257, ал.1, т.2 от Закона за горите, наказание „Глоба” в размер на 300
лв. за това, че като лице, упражняващо лесовъдска практика и издал позволително
за сеч № 0371336 от 30.06.2017 г. за имот с кад. № 144026
в отдел 217, подотдел "ч1" в землището на с. Тошевци, общ. Грамада, е съставил протокол за освидетелстване на
сечището, в който е отразил, че не е сечено, а реално в имота към момента на проверката (на
02.08.2017 г.) са отсечени 34 бр. дървета с диаметър от 14 см. до 50 см., измерени в основата на пъна, които не са
маркирани в основата с контролна горска марка. Нарушението е
извършено на 01.10.2017 г. със съставянето на протокола за свидетелстване на
сечище в имот с кад. № 144026 в отдел 217, подотдел "ч1" в землището
на , Тошевци, общ. Грамада.
Посочената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните и обсъдени вече от
съда писмени и гласни доказателства. Съдебният състав даде вяра и кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели – И.В.Р. и П.К.П., които
дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко
относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
ex officio (служебно) констатира- чл. 13,
чл. 107, ал.2
и чл. 313-314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, че НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание- чл. 57 от ЗАНН. При съставянето на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване
на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено
нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за
да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно
нарушения е атгажирана административнонаказателната му отговорност. Наказателното
постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след постановен
отказ на Районна прокуратура – Кула да образува наказателно производство и изпращане
на преписката на РДГ – Берковица. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на жалбоподателя на НП.
В чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е предвидено, че
лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде документ в нарушение на
закона или подзаконовите актове по прилагането му, или на одобрените
горскостопански планове и програми, се наказва с
глоба от 300 лева до 5000 лева ако не е предвидено по-тежко наказание.
Тази разпоредба е бланкетна и за
осъществяване на състава е необходимо лицето, упражняващо частна лесовъдска
практика да издаде документ в нарушение на закона или подзаконовите актове по
прилагането му, или на одобрените горскостопански планове и програми.
В наказателното постановление е
посочено, че протокола за освидетелстване на сечище е издаден в нарушение на чл.
62,ал. 1 от № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, където е посочено, че в срок до 30 дни след приключване на сечта
лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на
сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите.
В изпълнение
на тази разпоредба е издадена заповед №430 от 28.06.2012г. на изпълнителния
директор на ИАГ, с която е утвърден протокол за освидетелстване на сечище и е
указано как да се отпечатва, от кога е валиден, как се регистрира в системата,
кой да го издава. Един от реквизитите на протокола за освидетелстване на
сечището е именно посочването на действително отсеченото количество дървесина.
Видно от процесния протокол за освидетелстване на сечището, в същия е посочено,
че в процесния имот, за който е издадено позволително за сеч № 0371336 от 30.06.2017г. няма отсечена
дървесина. Посоченото позволително за сеч е за периода от 03.07.2017г. до
30.09.2017г. От свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели И.В.Р.
и П.К.П., както и от съставения от тях Констативен протокол, серия СЗДП №
098244 от 02.08.2017г. се установи по един непротиворечив начин, че в процесния
имот, след издаване на посоченото позволително за сеч, към дата 02.08.2017г. е
извършена сеч на 34 бр. дървета, което безспорно не е отразено в протокола за
освидетелстване на сечището от 01.10.2017г.
Твърденията на жалбоподателя, че в
процесното сечище не е извършвана сеч за времето,когато е действало
позволителното за сеч, поради което той не е отразил извършвана сеч в процесния
протокол за освидетелстване на сечище не се подкрепя от нито едно от
доказателствата по делото. Свидетелят И.С.И., на когото е издадено
позволителното за сеч заяви, че поради здравословни проблеми не е ходил до
сечището и не знае дали е извършвана сеч на дървета там. Дори посочената сеч на
34 бр. дървета да е била незаконна, това обстоятелство също е следвало да се
отрази в протокола за освидетелстване, тъй като в т.2 на протокола се вписва,
когато има допуснати нарушения по Закона за горите при сечта и извоза на
дървесина. Ирелевантно за предмета на
делото е обстоятелството, че след издаване на процесното позволително за сеч,
жалбоподателят е издал ново позволително за сеч за същия имот № 0395396 от
17.10.2017г. за добив на 12 куб. м. дъб, след което на 10.11.2017г. е издал
протокол за освидетелстване на сечище № 0360727, в което е отразено, че в имота
са добити 15.95 куб. м. дъб.
С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че описаното в НП
административно нарушение е доказано по безспорен начин. Анализът на писмените
и гласни доказателства в съвкупност и поотделно установяват по един безсъмнен
начин, че на 01.10.2017г. жалбоподателят
И.М., след като е издал издал позволително за сеч № 0371336 от 30.06.2017 г. за имот с кад. № 144026 в отдел 217,
подотдел "ч1" в землището на с. Тошевци, общ. Грамада, е съставил протокол за освидетелстване на
сечището, в който е отразил, че не е сечено, а реално в имота са отсечени 34 бр. дървета.
Всеобхватната
преценка на доказателствения материал по делото налага извод, че именно
жалбоподателя И.В.М. е осъществил деянието, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН представлява
административно нарушение и с което се нарушава установения ред и условия за
контрол и опазване на горските територии, обявено е за наказуемо от Закона за
горите и е извършено виновно. Твърденията на жалбоподателя, че в процесния имот
не е имало сеч, поради което същият е отразил това обстоятелство в протокола за
освидетелстване не се подкрепи от нито едно от доказателствата по делото.
Разпитаният свидетел И.С.И. заяви, че той не е ходил на място в имота и не знае
дали в действиетлност е извършвана сеч в имота.
В чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ е предвидено, че
лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде документ в нарушение на
закона или подзаконовите актове по прилагането му, или на одобрените
горскостопански планове и програми, се наказва с
глоба от 300 лева до 5000 лева ако не е предвидено по-тежко наказание.
В случая
административнонаказващият орган е наложил за вмененото на жалбоподателя
нарушение „Глоба”
в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 62,ал. 1 от № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите. По делото не са събрани утежняващи вината на
жалбоподателя доказателства, поради което съдът намира, че целите на
наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН са постигнати с налагането на
административното наказание – „Глоба” в размер на 300.00 лева, което се явява
минимално предвидения размер за този вид нарушение, поради което е съответно на
тежестта на извършеното нарушение и справедливо.
Съдът намира, че
извършеното
от жалбоподателя И.М. административно нарушение не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС), тъй като не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи /не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства/ или, с оглед постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание, съдът намира, че резонно
АНО е санкционирал същия за извършеното от него административно нарушение.
По тези съображения наказателното
постановление, следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 198 от 01.03.2018г. на Директора на РДГ
– Берковица, с което на И.В.М., ЕГН **********, постоянен адрес *** наложено
административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите на основание чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за
горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.