РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Перник, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и осми ноевмри през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 307
/ 2023 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) по жалба подадена
с адрес: ***
чрез адвокат К.Я. от САК,
със съдебен адрес: ***,
тел****
e-mail: ****
СРЕЩУ: ЗАПОВЕД №23-0294-000131 / 20.06.2023г.,
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2А, б.Б от ЗДвП, подписана от О.Т.И.**, на
длъжност Началник Сектор към ОДМВР М.** РУ Лом.
С ИСКАНЕ: да се отмени като незаконосъобразна Заповед
№23-0294-000131/20.06.2023 г., за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, подписана от О.Т.И.**, на
длъжност Началник Сектор към ОДМВР М.** РУ Лом, с която е наложена следната ПАМ
- „временно спиране от движение на МПС за срок от 1 /една/ година“ и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Жалбоподателя
счита, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за
наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП по
отношение на него. В тежест на административния орган било да установи
наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в
конкретния случай това не било извършено с предвиденото от закона и избрано от
жалбоподателя доказателствено средство - химическо лабораторно изследване на
кръвна проба. Жалбоподателя твърди, че били допуснати нарушения на
процесуалните правила при извършената проверка, и въпреки пълното му
съдействие, както и обяснението му, че бил при зъболекар преди проверката и
използвал предписаните му болкоуспокояващи лекарства и въпреки това, че още не
било изготвено медицинското заключение от взетите му кръвни проби,
неоснователно му наложена ПАМ, с която му били нанесени непоправими вреди, тъй
като автомобила се ползвал от семейството му и в момента всички търпели вреда
от тази нищожна, незаконосъобразна и неправилна Заповед.
Жалбата е подадена по пощата, директно пред съда, който с разпореждане от
31.08.2023г. е изискал от административния орган административната преписка.
За нуждите на административното дело - органа е представил по делото
заверени копия на ЗППАМ 23-0294-000131 /20.06.2023г.; Писмо до ОДМВР Перник
сектор ПП 294р-13244/22.06.2023г.; АУАН Серия GA № 1010498/19.06.2023г.;
Мотивирана резолюция 23-0294-М000069/20.06.2023Г. 8 Талон за изследване ****г.;
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози *****г.; Заповед № 3013-1411/07.06.2017г.; Заповед №
81213-1524/09.12.2016г.; Удостоверение №301р-18697/11.10.2022г.; Справка за
нарушител/водач; Справка за собственост на MПC.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява не изпраща
процесуален представител, с писмена молба депозирана преди дата на съдебното
заседание процесуалния му представител
поддържа жалбата, като моли да бъде уважена по подробно изложените в нея
съображения по съществото на делото.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по договор
за парвана защита и съдействие от 07.08.2023г.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – О.Т.И.**, на длъжност
Началник Сектор към ОДМВР М.** РУ Лом, редовно призован не се явява, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени
по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК
по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
фактическа страна:
С Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия GA № 1010498/ 19.06.2023
година, съставен от С.И.И. на длъжност: мл. автоконтрольор при ОДМВР М.**, РУ
Лом, в присъствието на свидетел е установено, че лицето К.Д.П. с ЕГН: **********
*** в качеството си на водач на лек автомобил Форд Фокус с рег. **** на
19.06.2023 година, в 17:35 часа в гр. Лом, ул. „Софийска“ в района на
бензиностанция Лукойл с посока на движение от КПП Кошовет към центъра на град
Лом управлява собственият си лек автомобил Форд Фокус с рег. № РК9797ВХ, след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо
средство Drager Drug Test 5000 с инв.
Номер ARME-0022, тариран до месец 10.2023 година и
тестова касета ARRD-0981 година до 2023-08, която отчела
„Опиати“ в отбраната слюнка от устната кухина на водача. На водача е издаден
талон за изследване № ****, като водачът не е приел показанията на техническото
средство и е дал кръвна проба и урина за изследване в МБАЛ – град Лом. Водачът
е изпробва и за употреба на алкохол в кръвта с техническо средства Дрегер 7510
с фабричен номер ARNJ-0094, като уредът е отчел 0 промила
алкохол в издишания от водача въздух. Деянието е квалифицирано от страна на
актосъставителя като нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 – управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. АУАН
е връчен на нарушителя на 19.06.2023 година и е подписан от него / лист 12/.
Като веществени доказателства са иззети: СУМПС
****, Контролен талон № ****, СРМПС №**** и два броя регистрационни табели с
рег. ****
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0294-000131 от 20.06.2023
година, издадена от О.Т.И.**- началник сектор към ОДМВР М.**, РУ-Лом е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, а именно
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 1 (една)
година с мотив, че законодателят е предвидил управлението на моторно превозно
средство под въздействието на наркотични вещества и техните аналози като едно
от най- тежките нарушения, като предвид именно тежестта на нарушението е
наложена мярка за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с
максимален срок, а именно една година. ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на
27.07.2023 година / лист 8/.
С Мотивирана резолюция
№ 23-0294-М000069 от 20.06.2023 година, началник сектор в ОДМВР – М.** на
основание чл. 54, ал.1, т.9 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) е прекратил административнонаказателното производство по акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 1010498 от 19.06.2023 година, тъй като е
установено, че деянието, за което е съставен този АУАН има признаците на
престъпление по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК. /лист 13/.
От представеното
заверено копие от справка за нарушител (водач) /лист 19/ е видно, че
жалбоподателят К.Д.П. с ЕГН: **********, притежава СУМПС № ****, валидно до 23.11.2026
година, като е посочено че същото към момента на изготвяне на справката е
отнето, а така също са посочени и съставените му актове, наказателни
постановления, фишове и заповеди за налагане на принудителни административни
мерки, като в съответната графа е отбелязана и издадената мотивирана резолюция.
Също така е приложена и Справка, във връзка с установяване на собствеността на
процесното пътно превозно средство / лист 22/.
От представената по
делото Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 година, издадена от Директора на
ОДМВР- М.**, се установява лицата определение на основание чл.165 от ЗДвП,
които могат да издаван мотивирани заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по Закон за движение по пътищата съобразно тяхната
компетентност, между които и лицата по т. 8 и началник сектор „Охранителна
полиция“ към РУ- Лом. /лист 16/.
Видно от представено
е Удостоверение № 301р-18697 от
11.10.2022 година, от издателят на заповедта към датата 20.06.2023 година е
заемал длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към Районно
управление- Лом при ОДМВР- М.**, считано от 15.04.2015 година, въз основа на
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К-1204/03.04.2015 година. /лист
18/.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения
от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно
чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният
адрес на посочения в акта адресат.
Оспореният с жалбата административен акт
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл.
154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност.
Предмет
на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на чл. 171,
т. 2а, б. “б” от ЗДвП.
За
да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря
на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Изискването
за съразмерност на санкциите е разгледано, като относимо към административните
санкции и в практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към
ЕКПЧ (решение от 11 януари 2007 г., Mamidakis v. Greece — № 35533/04, ECHR,
§ 47 и 48, решение от 6 ноември 2008 г., Ismayilov v. Russia — № 30352/03,
ECHR, § 38, решение от 26 февруари 2009 г., Grifhorst v. France — № 28336/02,
ECHR, § 94—106).
Спазването
на принципа на пропорционалност, изисква кумулирането на процедури за търсене
на отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е уместно и
необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба,
като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените
цели (решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348)
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай Директор на ОД
на МВР-М.** със Заповед №
301з-1411 от 07.06.2017 година е оправомощил началник на сектор „Охранителна полиция“
към Районно управление- Лом да прилага с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от
ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена
от компетентен административен орган, тъй като лицето посочено за неин издател
заема длъжността началник на
сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление - Лом.
Следователно не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният
акт е издаден в установената от закона писмена форма и има необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Също
така в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти и
обстоятелства, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Същата
препраща и се позовава на АУАН серия GA, № 1010498 от 19.06.2023 година за
установяване на нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Изводът на съда е, че ЗПАМ е мотивирана и не
са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При
издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно
производствените правила, които да се приемат съществени и само на това
основание същата да се отмени.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С
оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, като
доводите за това са следните:
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно
и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде
законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки: водачът на МПС да го управлява, и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, установено по надлежния ред и адресатът на мярката да е
собственик на управляваното МПС.
В
случая не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е
собственик на процесното МПС.
Спорно
е обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 19.06.2023 година,
водачът на превозното средство е управлявал след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Поради което в доказателствена тежест изрично
указана на административният орган е доказването на обстоятелствата, които
изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.
“б” от ЗДвП, а именно че МПС собственост на жалбоподателя е управлявано от
него, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
Въпреки
дадените указания и изисканите от административния орган в настоящото
производство доказателства за представяне на доказателства за медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест извършено на
жалбоподателя К.Д.П., такива не бяха представени. Поради което са налице
основания за отмяна на акта в условията на чл.146, т. 4 от АПК, тъй като по
делото липсват категорични доказателства за това, че посоченото в акта като
нарушител лице е управлявало посоченото моторно превозно средство след като е
употребил наркотични вещества или техни аналози, а нормата на закона изрично
свързва налагането на ПАМ само след надлежното установяване, че водача на МПС е
управлявал под въздействие на наркотици или техните аналози.
Редът по който се установява употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е този, установен в
Наредба № 30/27.06.2001г. Съгласно същата, употребата на упойващо вещество се
установява чрез техническо средство или чрез медицинско лабораторно изследване.
Съобразно разпоредбата на чл.2 от Наредбата, когато от водача е взета
некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство,
употребата на алкохол или забранени вещества се установява с лабораторно
изследване. Процедурата за извършване на лабораторно изследване е разписана
точно в цитираната наредба и всяко отклонение от същата опорочава резултатите
от извършения анализ и прави събраните доказателствени средства негодни. Видно
от представените с административната преписка писмени доказателства на
жалбоподателя изпробван с техническо средство „Dreger Drug сheck 5000“, след
което му е издаден талон за изследване №
****. Единственият годен
правнорегламентиран начин за установяване престъпната злоупотреба на наркотици
е този, установен в Наредба №30/27.06.2001г. Т.е. законодателят е въвел алтернативност
в зависимост от обстоятелствата и
желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на
упойващи, респ. наркотични вещества. В подкрепа на този извод на съда е и разп.
на чл. 2 от Наредбата в редакцията й с
ДВ, бр. 23/2006г., която сочи, че в
случаите на оспорване на показанията на техническото средство по искане на
водача употребата на алкохол или други упойващи вещества се установява чрез
лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични вещества може да се
установи както чрез използуване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното
не е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото
средство. Ето защо Наредба №30/2001г. е предвидила използването на технически
средства и/или химическо изследване на кръвта, като и двата способа са
ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на
субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско
изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или даде кръв за изследване, меродавно е
показанието на техническото средство – чл.6 от Наредбата. Действително
Върховният съд в свое Постановление № 1/83г. на Пленума на ВС приема, че
пияното състояние, респективно употребата на наркотични вещества, може да се
установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК, в това число и
чрез химическо изследване на съдържанието на наркотично вещество в урината.
Върховният съд обаче е категоричен, че това изследване следва да се извърши при
стриктно спазване изискванията на Наредба № 9/80г. /сега Наредба № 30/2001г./.
Всяко отклонение от установения процесуален ред, води до опорочаване на
събраните доказателства, респективно до тяхната негодност да установят
съществения факт, включен в предмета на доказване – употребата на наркотично
вещество.
Поради
изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0294-000131/20.06.2023
г., за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2А,
б. „б“ от ЗДвП, подписана от О.Т.И.**, на длъжност Началник Сектор към ОДМВР М.**
РУ Лом се явява основателна, поради което обжалваната
заповед следва да бъде отменена.
При
този изход на спора жалбоподателя има право на разноски. Същите са своевременно
заявени. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение и заплатена държавна
такса. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 2 010.00 лв.
от която заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лв. и 10.00
лв. заплатена държавна такса за които са представени доказателства по делото.
Водим от изложеното и на осн. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.П., ЕГН ********** с адрес: *** Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка Заповед №23-0294-000131/20.06.2023 г., за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП,
подписана от О.Т.И.**, на длъжност Началник Сектор към ОДМВР М.** РУ Лом.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – М.** ДА ЗАПЛАТИ
на К.Д.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** съдебни разноски по делото в размер на 2010.00
лв. /две хиляди и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО
на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: /п/