№ 11051
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110107563 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С.Е, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, срещу ответник Л. Г. К.,
с ЕГН **********, и адрес гр.***, и със съдебен адрес гр.***, чрез адв.И. А. Н., с предявени
искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сума в общ размер от
2381,41 лева/лв./, от които сумата 2005,60 лева (хиляда и пет лева и 60 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за
период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 24.11.2022
г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата
324,50 лева (триста двадесет и четири лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху ТЕ за период от 15.09.2020 г. до 11.11.2022 г., 41,82 лева (четиридесет и един лева и
82 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,49 лева (девет лева и 49
стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 01.12.2019 г. до
11.11.2022 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес - гр. ***,
аб.№ ***/ инсталация № ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение/ЗИ/№ 34955/6.12.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 64136/2022г. на СРС.
1
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответника в качеството си на собственик на топлоснабдения имот и клиенти на
ТЕ е използвал топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ за периода описан в ЗИ
и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр. ***, аб.№ ***/ инсталация № ***.
Също така абонатите имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 от ОУ на ищеца за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответника не е изпълнил насрещното си
задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения
период и цената на услугата дялово разпределение. Поради забавата на ответника се
претендират лихви върху ТЕ и ДР.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на искова молба, чрез упълномощен адвокат, в който
предявените искове са оспорени по основателност, като твърди, че не е абонат. Прави
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, изискуеми за период
1.5.2019г.-31.10.2019г. за сумата 204,12лв., като се посочва, че за вземанията следва да се
приложи кратка 3-годишна давност, поради периодичния им характер. Оспорват се лихвите
върху ТЕ и ДР. Размера се признава, извън този посочен като погасен по давност.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло, като се
присъдят сторените разноски в размер на 900лв., от които 400лв. за адв.хонорар в заповедно
производство и 500лв. за исково.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговора на ответника.
Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски
в заповедното и исковото производство.
В открито съдебно заседание, ответникът не се явява лично, не се представлява от
адвокат. С писмена молба подадена преди о.с.з. поддържа ОИМ и възраженията и моли
съдът да се произнесе с решение, с което исковете да се отхвърлят.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т.С.Е.Д., ЕИК ***, редовно
призовано, не се представлява. Преди о.с.з. представя молба с доказателства за извършените
отчети на процесния абонатен номер, за процесния период.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
2
предвид нормативните актове уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети надлежно заверени копия на писмени документи, като
доказателства, както следва – Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№
258615/24.11.2022г. по което е образувано ЧГД№ 64136/2022г. на СРС и документ за
внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение/л.11-16/; договор
№ 1943/18.1.2002г. при ОУ скл.от ЕС и Т.С.Е.Д. /л.17-19/ и протокол от ОС на ЕС от
19.12.2001г./л.19, л.21/ и списък на ЕС в който за ап.2 и процесен аб.№*** е вписан С.Г.А. с
положен подпис в списъка /л.20, л.22/; обща фактура от 31.7.2021г./л.23-24/, и обща фактура
от 31.7.2020г./л.25-26/; извлечение за дължими суми за абонат № ***/л.27/; НА№
56/9.8.2019г. на софийски нотариус за придобиване собственост върху процесния
апартамент от ответника Л. Г.К./л.28-30/ и протокол от 8.8.2019г. за предаване на владение
върху имота/л.31/; заявление-декларация от ответника до ищеца за смяна на партидата от
29.8.2019г./л.32-33/; Договор при ОУ между Т.С. и Т.С.Е.Д. от 22.6.2017г. /л.34-41/; Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. на потребители в
гр.София публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г./л.42-43/; пълномощно за
ответника/л.55/; ДПЗС от 2.5.2023г. за ответника/л.56/; декларация от ответника, че е
материално затруднена/л.57/; списък по чл.80 ГПК за ответника/л.58/.
По делото е приета молбата на третото лице – помагач Т.С.Е.Д., с вх.№
176049/21.6.2023г., с приложените отчети за процесния аб.№***, които съдът приел като
доказателства/л.76-82 от делото/. От молбата се установява, че за процесния аб.номер при
ищец и 3-то лице помагач се води ответника, като за 2020г. не е осигурен достъп за
извършване на отчет, а за 2021г. е извършен реален отчет на 17.5.2021г./л.81/.
По делото е прието и приложено предхождащото настоящото исково производство –
заповедното производство по ЧДГ№ 64136/2022г. на СРС.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ–л.83-91/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като не е
оспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените
суми за процесния период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния
период възлизат на 2372,08 лева за главници ТЕ, ДР и лихви за целия спорен период.
Вещото лице е посочило, че за период 1.5.2019г.-31.8.2019г. дължимата сума възлиза на
69,12лв. за ТЕ-главница и лихва за забава, като няма суми начислени за ДР и лихва за ДР. За
период 1.9.2019г.-30.4.2021г. общо са дължими 2302,96лв., за главница ТЕ, ДР и лихви.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК от
заявителя срещу длъжника-ответник в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение по чл.414 ГПК.
3
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
ответникът е титуляр на процесния аб.номер, както при ищеца, така и при третото-лице
помагач, за процесния апартамент, като за същия ап.2 с НА№ 56/9.8.2019г. на софийски
нотариус е прехвърлена собствеността на процесния апартамент в полза на ответника/л.28-
30 от делото/. Ответникът с ОИМ твърди, че не е абонат, но по делото са събрани
доказателства, че е абонат за процесния обект, поради което при ползване на ТЕ и ДР дължи
заплащане. Съдът достига до извод, че ответникът е собственик на процесния имот и е бил в
облигационни отношения с ищеца за процесния апартамент в процесния период по ИМ,
което се доказва от събраните по делото доказателства. Нещо повече самия ответник е подал
заявление още през м.август 2019г. до ищеца, за да се смени партидата на нейно име, т.е.
това са действия за обвързване с облигационна връзка, която неоснователно се оспорва в
настоящото производство.
В разглеждания конкретен случай, ответникът, в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот, има качеството „потребител“ по смисъла на чл.153 ЗЕ,
поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения
по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания процесен период в
ИМ. Възраженията на ответника, че не е имал валидно облигационно отношение с ищеца
остава недоказано, поради което е неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
4
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. В този смисъл ТР № 2/
25.5.2017г. постановено по ТД № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Направено е възражение от страна на ответника за изтекла погасителна давност на
задълженията /главница и лихви/ с отговора на исковата молба, което следва да се разгледа.
Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се причисляват
към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи
се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност. Относно лихвите
на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната погасителна давност. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на ОСГТК, вр. решения
111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение 173/28.20.2010г. по
ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД погасителната давност започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се
прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на иск от ищеца пред съда, в настоящия
случай заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено в съда на
24.11.2022г., в който момент е била прекъсната давността. Давността следва да се изчисли за
три години назад. В този смисъл и вземането на ищеца за доставена ТЕ на ответника е
погасено за дължими суми с падеж на плащания преди 1.9.2019г., т.е. обхваща период на
доставена услуга 1.5.2019г. – 31.8.2019г. С оглед изложеното съдът достига до извод, че
погасена по давност е само главница за доставена ТЕ в размер на сума от 56,85лв., и лихва
върху главница ТЕ за 12,27лв. Останалите суми за главниците са дължими и исковете
предявени за тях следва да се уважат.
По отношение на исковете за лихва за забава следва да се уважат без сумата от 12,27лв.
за главница ТЕ, защото съгласно ОУ на ищеца чл.33 – клиентите на ищеца следва да
заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
така ответника е изпаднал в забава за всички дължими суми за главници за ТЕ и за ДР, тъй
като те се включват във всяка фактура за всеки отделен месец в процесния период.
5
Върху уважените части от главниците за ТЕ и ДР следва да се присъди законната лихва
от дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред съда.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
срещу ответника са частично основателни и подлежат на частично уважаване, и частично
отхвърляне само за главница ТЕ и лихва за забава върху ТЕ съгласно приетата по делото
ССЕ.
Възраженията на ответника са напълно неоснователни и недоказани с оглед събраните
по делото доказателства, освен възражението за частично погасени по давност суми за
главница ТЕ и за лихва за забава върху главница ТЕ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е направил разноски от 584,27 лева в исковото производство, от които 84,27
лева за доплатена ДТ, 300 лева депозити за експертиза, 200 лева за юр.к.възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете следва за исковото производство да се уважат
разноски в полза на ищеца от 565,02лв. От заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете ответника дължи – 94,41лв. Общата сума на разноските, които
следва да се присъдят в полза на ищеца за двете производства е 659,43лв.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, който е приет от съда/ лист 92 от делото/.
По списъка на ответника по чл.80 ГПК/л.58 от делото/, не следва да се присъждат
разноски от 400лв. за подадено възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство,
защото заповедното производство макар и предхождащо не е самостоятелно, а се поглъща
от исковото образувано след него. Следва да се уважи възражението на ищеца за подаденото
възражение по чл.414 ГПК да не се присъждат разноски на ответника. Следва да се присъдят
разноски само за исковото производство от 500лв. Съразмерно с отхв.част на исковете
следва да се присъди сумата за адв.хонорар по двете производства от 16,47лв., които по реда
на чл.38 ЗАдв. следва да се присъдят в полза на адвоката И. А. Н.-САК, със съдебен адрес в
гр.***.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С.Е, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ***, и ответник Л. Г. К., с ЕГН **********, и
адрес гр.***, че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума в размер на
2302,96 лева/лв./, от които сумата 1948,75 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 1.9.2019г. до 30.04.2021г.,
6
ведно със законна лихва за период от 24.11.2022 г./дата на подаване на заявление по чл.410
ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 302,90 лв., представляваща мораторна
лихва/за забава/ върху ТЕ за период от 15.9.2020 г. до 11.11.2022 г., 41,82 лева (четиридесет
и един лева и 82 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 1.10.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,49 лева (девет лева и 49
стотинки), представляваща мораторна лихва/за забава/ върху ДР за период от 1.12.2019 г. до
11.11.2022 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес - гр. ***,
аб.№ ***/ инсталация № ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение/ЗИ/№ 34955/6.12.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 64136/2022г. на СРС,
на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани и поради погасяване по давност
предявените искове за главница за ТЕ за разликата над уважената сума от 1948,75 лв. до
предявената сума от 2005,60 лева и за период 1.5.2019г.-31.8.2019г., както и за разликата над
уважените 302,90 лв. представляваща мораторна лихва върху ТЕ до предявените с ИМ сума
от 324,50лв.
ОСЪЖДА Л. Г. К., с ЕГН **********, и адрес гр.***, да заплати на Т.С.Е, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ***, СУМАТА от 659,43 лева
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по исково и заповедно
производство по ЧГД № 64136/2022г. на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.Е, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, да
заплати на адвокат И. А. Н.-САК, със съдебен адрес в гр.***, СУМАТА от 16,47 лева
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски за адв.хонорар по исково
и заповедно производство по ЧГД № 64136/2022г. на СРС, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С.Е.Д., ЕИК ***, като трето лице-
помагач на страната на ищеца Т.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати със съобщение на страните и на третото лице
помагач, на съдебни адреси или по възможност по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7