Решение по дело №509/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] против решение № 1173/24.11.2023г., постановено по н.а.х.д. № 2525/2023 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва изводите за липсата на законова възможност за ангажиране на адм. наказателната отговорност на нарушителя с електронен фиш. Представя съдебна практика в смисъл обратен на възприетия от въззивната инстанция. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и претендира присъждане на съдебноделоводни разноски за двете инстанции.

Ответникът – ЕТ „Атанасов – А. Атанасов“ с [ЕИК], чрез процесуален представител, депозира писмено становище в отговор на касационната жалба. Оспорва същата, аргументира допълнително верността и законосъобразността на решението. С допълнителна молба с вх. № 3554/25.03.2024г. прави искане за спиране на производството по делото до прознасяне на Съда на Европейския съюз с решение по преюдициално запитване, отправено от А. съд Хасково, по което е било образувано дело С-61/23. Обосновава размера на разноските, извършени пред въззивната инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба, поради допуснат законодателен пропуск. В тази връзка пледира за оставяне в сила на Решението на въззивната инстанция.

А. съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП на ЕТ „Атанасов – А. Атанасов“ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че адм. наказателната отговорност на дружеството е ангажирана неправилно в качеството му на собственик на ППС, установено да се движи по пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа без платена пътна такса, посредством констатирано преминаване на превозното средство пред контролно устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. По този начин на процесуално основание без да изследва спора по същество Съдът е отменил оспорения електронен фиш.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В случая е установено, че собствено на ответника в касационното производство ППС – влекач Скания Р 450 с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19,000 т., брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 6 в състав с ремарке с общ брой на осите 5, с технически допустима маса на състава 45, 000 т, на 26.03.2021г., в 14,44часа се е движило по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая.

Правилен в тази връзка е изводът, до който е достигнала въззивната инстанция, че видно от нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено изрично в закон.

Правилен е и изводът на БРС за това, че в нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш, като до извод различен от изложения не би могло да се достигне нито въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал. 10 ЗДвП, нито нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е верен направения от въззивната инстанция извод, че това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице. Цитираните норми са устройствени, уреждат структурата, съдържанието и начина на функциониране на информационната система на АПИ и това, че в тях е спомената хипотетично възможността за съществуване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3в ЗДвП без това да бъде изрично уредено с императивна норма, не води до извод в обратен смисъл.

Тези изводи правилно са били отнесени и към нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП и нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Те уреждат последици от издаването на подобен фиш (когато такъв бъде предвиден да бъде издаден в изрична норма на закона) и редът за връчването и съхранението му. Правилни са изводите на съда, че тези норми не са пряко свързани с генералния въпрос за наличието на оправомощаваща норма по отношение издаването на ЕФ в случаите на нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Касае се за производство със санкционен характер, приравнимо на наказателно такова, в който случай приложение на норми по аналогия или асоциативно е недопустимо. Недопустимо е и разширително тълкуване на материалноправните и процесуалноправните административно-санкционни норми. Видно от всичко изложено в първоинстанционното решение е, че към момента на допускане на нарушението действително липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Най-сериозен аргумент в подкрепа на изложеното по-горе е приетото изменение в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., с което се предвижда изрично възможността за издаване на електронен фиш в хипотезите на нарушения на разпоредбата на чл.179, ал.3б, заснети от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.

Допълнението е на норма с процесуален характер, което действа незабавно занапред, но предвид обстоятелството, че към момента на осъществяване на нарушението е липсвала възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез издаване на електронен фиш, по-късното предвиждане на такава няма обратно действие и не може да бъде основание за отмяна на решението на въззивната инстанция и потвърждаване на оспорения електронен фиш.

Като е стигнал до идентични изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В тази хипотеза, доколкото отмяната на административно-санкционния акт – електронен фиш е на процесуално основание, както първоинстанционният съд, така и касационната инстанция не се произнася по съществото на материалноправния спор. В този случай съдебните актове не са обусловени от изхода на образуваното пред СЕС дело С-61/23 и липсва основание за спиране на производството по настоящото дело, както съдът се е произнесъл със свое нарочно протоколно определение от 28.03.2024г.

При този изход на делото и с оглед липсата на претенции за разноски съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното, А. съд гр.Бургас, ХIX-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1173/24.11.2023г., постановено по н.а.х.д. № 2525/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.