Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8530 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от М.А.М. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“ АД да
бъде осъден да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 2 510.42 лева обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 20.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 20.02.2016 г. претърпяла ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Пежо“,
модел „307“ с ДК № ********М.С.А.. Образуваното наказателно производство приключило
с присъда, с която А. бил признат за виновен в извършено транспортно
престъпление, при което по непредпазливост причинил на ищцата средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна лопатка в областта на дясна раменна
става, довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни, както и счупване на големия и малкия пищял на левия
крак, което както по отделно, така и по съвкупност е довело до трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.
Вследствие
произшествието М.М. получила и контузия на гръден кош и корема. По спешност й
била оказана помощ във ВМА и след преглед и консултация се извършило открито
наместване на счупване с вътрешна фиксация на голям и малък пищял. Чрез
оперативен достъп се открила раздробена фрактура на латерален кондил с
хлътване. Извършили се елевация, остеопластика и репозиция на фрактурата,
фиксация с плака за проксимална латерална тибия. На 24.04.2017 г. постъпила в „С.“
АД за продължаване на лечението. Извършила се нова оперативна интервенция за
отстраняване на остеосинтезния материал и извършване на остеопластика с
автоспонгиозни костни присадъци и пломбиране на костния дефицит. Към момента
ищцата все още не могла да се обслужва самостоятелно и се нуждаела от помощта
на роднините си. Оплаквала се от силни болки в местата на фрактурите.
Освен
неимуществени вреди, М. претърпяла и имуществени вреди на стойност
2 510.42 лева, изразяващи се в разходи за лекарства и консумативи за
лечение на получените при ПТП на 20.02.2016 г. увреждания.
Водачът
на л.а. „Пежо“, модел „307“ с ДК № ********имал сключена валидна към 29.02.2016
г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. З. „Б.и.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до
размера на действителните имуществени и неимуществени вреди.
Застрахователят
не отговорил на претенцията на М. и не заплатил обезщетения за търпените от
пострадалата вреди след сезирането му с нарочна молба.
Моли
съдът да осъди ответника да й заплати сумите от 80 000 лева и 2 510.42
лева обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните
лихви от 20.02.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, механизма на настъпване на произшествието и описаните в
исковата молба неимуществени вреди. Счита претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева за прекомерно
завишен.
Третото
лице помагач на страната на ответника М.С.А. не заявява становище по предявения
срещу ответника иск. Възразява по привличането му като трето лице в
производството, поради липса на регресна претенция от З. „Б.и.“ АД срещу него,
тъй като в деня на произшествието уведомил застрахователя за инцидента.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22
от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основават
на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Пежо“, модел „307“ и З. „Б.и.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 20.02.2016
г. при З. „Б.и.“ АД за управлявания от М.С.А. лек автомобил е прието като
безспорно между страните обстоятелство с определение от 21.11.2017 г.
С присъда от 26.01.2017
г. по НОХД № 10241/2016 г. по описа на СРС, НО, 133 състав М.С.А. е признат за
виновен в това, че на 20.02.2016 г. около 11.15 часа в гр. София, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо”, модел 307 с рег. № ********по
ул. „Св. Марина“ с посока на движение от ул. Ястребец“ към ул. „Ген. С.Т.“ и на
кръстовището с ул. „Ген. С.Т.“, при извършване на маневра ляв завой в посока
към бул. „Т. Каблешков“ нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва: чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците…и към престарелите хора” и чл. 119, ал.
4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови ППС са длъжни да пропуснат
пешеходците”, като в конкретният случай не е бил достатъчно внимателен и
предпазлив и не пропуснал пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката му на
движение по прилежащата пешеходна пътека /сигнализирана с пътна маркировка М8.1
от ППЗДвП и пътен знак Д17 от ППЗДвП/ пешеходка М.А.М., ЕГН **********, като
реализирал ПТП с нея и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясната лопатка в областта на дясната раменна става, довело до
трайно затруднение на движението на десният горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни, както и счупване на големия и малкия пищял на левия крак, което както
поотделно, така и по съвкупност е довело до трайно затруднение на движението на
левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на
пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл, б. „а“, пр. 2 вр. ал.
1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Ответникът
не оспорва и че в резултат на произшествието М.М. е получила описаните в
исковата молба телесни увреждания.
Спорен в
случая е въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че при ПТП на 20.02.2016 г. ищцата е получила счупване на голям
пищял на лява подбедрица в горно външната му част, счупване на главичката на
малкия пищял в горната му част, счупване на шийката на лопатката на дясна
раменна става и контузия на гръдна и лумбална област. Във ВМА е било извършено
оперативно лечение на счупването на големия пищял на лява подбедрица в
горно-външната му част, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Препоръчано е и обездвижване на
дясна раменна става за 30 дни. На 24.04.2017 г. М. постъпила в УМБАЛ „С.“,
клиника по ортопедия и травматология за отстраняване на остеосинтетичния
материал. На 17.07.2017 г. в УМБАЛ „С.“ се извършила ендопротезиране на лява
колянна става. Според вещото лице и при трите оперативни интервенции ищцата е
търпяла болки с голям интензитет и различна продължителност – съответно два
месеца след първата, един месец след втората и два месеца след третата
оперативна интервенция. Оздравителният процес приключил с ендопротезирането на
лява колянна става. Като последица от счупването на големия пищял на лява
подбедрица в горно-външната му част, в лява колянна става се развили дегенеративни
промени на базата на увредения хрущял. Това наложило смяната на ставата с
изкуствена. Пълно възстановяване при М. не се очаквало, а ограниченият обем в
движение на лява колянна става се очертавал като постоянно състояние.
Ангажираните
по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Слава Паскалева съдържат
данни за последиците на получените при ПТП на 20.02.2016 г. травми върху
качеството на живот на пострадалата. Преди произшествието М. се грижила сама за
себе си, излизала без нужда от придружител, пазарувала и се срещала с
приятелки. След 20.02.2016 г. животът й коренно се променил. В продължение на
три месеца била на легло, абсолютно неподвижна и с постоянна нужда от човек,
който да се грижи за нея. За придвижване в рамките на дома си използвала
канадка. Все още се нуждаела от грижи, но успявала да се справи с
хигиенно-битовото си обслужване. Последиците от уврежданията били необратими и пречели
да се върне към предишния си начин на живот.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 81 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, претърпените три оперативни интервенции, неминуемо свързани с
интензивни болки и страдания, трайните последици – ограничен обем в движение на
лява колянна става, продължителността на възстановителния процес, променения
ритъм и начин на живот, съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи на 50 000 лева.
Частично основателен е и искът за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди. Извършените на стойност 2 172
лева разходи за медицинска плака са били необходими за лечението, предвид
характера на получената при ПТП на 20.02.2016 г. травма и са заплатени на 09.03.2016
г., видно от приложения към фактура № ********** от 07.03.2016 г. фискален бон.
Ищцата е представила разходно-оправдателни документи и за други медицински
препарати и консумативи, като в пряка причинна връзка с лечението от
уврежданията е сума на обща стойност 317.30 лева. Ответникът не дължи
репариране на разходи за перилен препарат, торбички и лекарства за превенция на
артериалната хипертония, от която М. е страдала преди процесното ПТП (видно от
епикриза от 07.03.2016 г., в която са посочени придружаващите заболявания).
Ответникът не доказа определяне и заплащане на
обезщетения за търпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, поради
което дължи да ги заплати в определените от съда размери – 50 000 лева и
2 489.30 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията,
при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва
върху обезщетението се дължи от датата на увреждането – 20.02.2016 г.
Върху извършените разходи за лечение законната лихва се
дължи от датата на извършването им.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 2 099.57 лева и 187.50 лева депозит за приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза.
Ищцата е
направила разноски за адвокатско възнаграждение на стойност 7 000 лева,
платени в брой на процесуалния й представител. Ответникът претендира разноски
за адвокатско възнаграждение на стойност 4 000 лева, които също е заплатил
в брой. И двете страни са възразили за прекомерност на претендираните
адвокатски хонорари. Определени в приложение на нормите на чл. 2, ал. 5, чл. 7,
ал. 2, т. 2 и 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, хонорарите са съответно 3 516 лева и 4886.88 лева.
Не е налице основание за определяне на размери на възнаграждения в размери,
различни от минималните по Наредба № 1/2004 г., предвид вида на исковете,
фактическата и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания и
извършени процесуални действия. Съразмерно на уважената част от исковете, на
ищцата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 680.28
лева, а на ответника – 1 322.57 лева, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Б.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
М.А.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.02.2016 г., ведно
със законната лихва от 20.02.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Б.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
М.А.М., ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицинска плака, лекарства и препарати за лечение
на получените при ПТП на 20.02.2016 г. увреждания, както следва: 2 172
лева, ведно със законната лихва от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане,
74.25 лева, ведно със законната лихва от 08.03.2016 г. до окончателното
изплащане, 48.40 лева, ведно със законната лихва от 09.03.2016 г. до окончателното
изплащане, 22.40 лева, ведно със законната лихва от 11.03.2016 г. до
окончателното изплащане, 30.15 лева, ведно със законната лихва от 17.03.2016 г.
до окончателното изплащане, 34.60 лева, ведно със законната лихва от 11.04.2016
г. до окончателното изплащане, 41.10 лева, ведно със законната лихва от
23.04.2016 г. до окончателното изплащане, 46.40 лева, ведно със законната лихва
от 13.05.2016 г. до окончателното изплащане и 20 лева, ведно със законната
лихва от 18.05.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до 2 510.42 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 2 099.57 лева и 187.50 лева депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.А.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 2 680.28 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.А.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 322.57 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на М.С.А., ЕГН
**********, трето лице помагач на страната на ответника З. „Б.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: