№ 687
гр. Ямбол, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско
дело № 20222300500438 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Г. Д. от АК-****, съдебен адрес гр.*****,
ул.******№**, ет.*, офис***, в качеството му на пълномощник на ЗП Н. П. Ч. с ЕИК
*********, против Определение № 260086 от 10.10.2022г., постановено по гр.д.
№1019/2020г. по описа на РС- Ямбол, в частта, с която е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за вдигане на наложения запор върху влекач „Рено Премиум“ 450
4х2, рег. № У 22 13 АТ, рама № VF624GPA000016276, двигател № DXI11132278.
В частната жалба са заявени оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част. Твърди се, че запорираните
движими вещи след налагане на запора по искане на ищеца са били изнесени на публична
продан, която е била проведена по изп.д. № 1482/2021г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № ***
и са били закупени от жалбоподателя. Същият е заплатил цената в определения срок и
постъпилата сума е била разпределена между взискателите по изпълнителното дело-
първоначалният и присъединените такива, включително и ищеца по делото И. Т. Д.. След
продажба на вещите на проведената публична продан, друго изпълнение по отношение на
същите вещи от кредитори на длъжника по изпълнителното дело не бил могло да бъде
извършено. Според частния жалбоподател, съдържанието на правото на кредитора с
наложен запор се състои в това, той да се удовлетвори от цената на запорираните вещи по
съразмерност според привилегията и наличието на други вземания. В конкретния случай
кредитора И. Т. Д. не би могъл да се удовлетвори, инициирайки продажба на вещите от
съдебен изпълнител, тъй като такава вече е извършена, извършено е и разпределение на
постъпилата сума и вещта е собственост на трето лице, като запора е загубил своето
значение. Твърди се, че частният жалбоподател е обективно възпрепятстван да ползва
вещите по предназначение, тъй като върху тях е налице тежест, ограничаваща правото му на
1
собственост. Заявено е твърдение, че цитираната от първоинстанционния съд практика на
ВКС е относима към недвижими имоти, върху които е наложена и вписана възбрана по
съответния ред, но същата не е приложима при продажба на движими вещи. Освен това се
поддържа, че цитираното от съда Определение № 292 от 07.05.2019г. по ч.т.д. №953/3019г.
на II-ро т.о. на ВКС е постановено преди изменението на чл.433 от ГПК със създаването на
нова ал.4, съгласно която „Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по
отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, имат
действие занапред“, като разпоредбата защитава правата на кредиторите, наложили запора
преди публичната продан, при положение, че същата бъде отменена или по друга причина
имуществото отново се върне при длъжника. По изложените съображения се иска отмяна на
определението в обжалваната му част, произнасяне по съществото на искането и вдигане на
наложения запор.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК страните по делото- И. Т. И. и „Джони транс 2016“
ООД, представлявано от Й. П. Д., не са подали отговор на частната жалба.
След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания
съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от
фактическа:
С Определение №1128 от 29.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1019/2020г. по
описа на ЯРС е допуснато обезпечение на предявените от И. Т. Д., ЕГН ********** против
„Джони Транс 2016“ ООД, ЕИК ********** искове с правно основание чл. 200 от КТ-
частичен за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева /от общо 580 000 лева/ и за
имуществени вреди в размер на 1967.00 лева, чрез налагане на запор върху банковите
сметки на ответника до размера на исковете- 181 967.00 лева и чрез налагане на запор върху
следните движими вещи: влекач „Рено Премиум“ 4504х2 с рег. № У 2213 АТ, рама №
624GPA000016276, двигател № DXI11132278, полуремарке „Кьогел СНЦО“ 24 П 90 с рег. №
У 0199 ЕК, рама № WK050002400059594 и лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № У 7020
АВ, рама № VF1KG0G0625874603. Въз основа на това определение е издадена
обезпечителна заповед на 29.05.2020г.
С Решение № 260076 от 12.02.2021г., постановено по гр.д. № 1019/2021г.,
изменено с Решение № 39 от 19.07.2021г. по в.гр.д. № 153/2021г. по описа на ЯОС, влязло в
законна сила на 24.08.2021г., предявените искове с правно основание чл.200 от КТ са
уважени, като ответникът „Джони Транс 2016“ ООД, ЕИК ********** е осъден да заплати
на ищеца И. Т. Д., ЕГН **********, както следва: сумата от 180 000 лева- частичен иск от
сумата 580 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, претърпяна на 20.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.04.2019г. и сумата
от 1829.55 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 20.04.2019г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото
в размер на 235.28 лева. Въз основа на решението за присъдените в полза на ищеца И. Т. Д.
суми е издаден изпълнителен лист, получен от него на 18.08.2021г.
На 12.09.2022г. по гр.д. № 1019/2019г. по описа на ЯРС, от адв. Г. Д. от АК-**** в
2
качеството му на пълномощник на ЗП Н. П. Ч. е постъпила молба с искане за вдигане на
наложения от съда запор върху влекач- „Рено Премиум“ 450 4х2 с рег. № У 2213 АТ, рама
№ 624GPA000016276, двигател № DXI11132278. Искането е мотивирано с това, че вещта е
била изнесена на публична продан, проведена по изп.д. № 1482/2021г. по описа на ЧСИ И.
Х. с рег. № *** и закупена от молителя ЗП Н. П. Ч..
На 29.09.2022г. по делото е постъпила втора молба от ЗП Н. Ч., депозирана чрез
пълномощникът му адв. Д., с искане да му бъде разрешено от съда, допуснал обезпечението,
да регистрира на негово име придобитият на публична продан влекач- „Рено Премиум“ 450
4х2 с рег. № У 2213 АТ, рама № 624GPA000016276, двигател № DXI11132278.
Към молбите е приложено Постановление за възлагане на движими вещи от
04.05.2022г., видно от което въз основа на приключилата по изп. дело № 20218780401482
продажба на движими вещи, обявеният за купувач ЗП Н. П. Ч. е внесъл цената им и вещите,
сред които и влекач „Рено Премиум“ 450 4х2 с рег. № У 2213 АТ, рама №
624GPA000016276, двигател № DXI11132278, са му възложени от съдебния изпълнител. По
същото изпълнително дело на 15.06.2022г. ЧСИ е извършил разпределение на постъпилите
суми между заложния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД гр. София и взискател, провел
изпълнителни действия по изп.д. № 1482/2021г., И. Т. И.- взискател по изп.д. № 1090/2021г.
с вземания по т.5 от чл.136 от ЗЗД, произтичащи от трудови правоотношения и по изп.д. №
519/2020г., образувано на основание обезпечителна заповед по гр.д. № 1019/2020г. По описа
на РС- Ямбол, РС- Ямбол- взискател по изп.д. № 1450/23021г. На ДСИ- Ямбол- публични
вземания за държавни такси, „Дичони“ ЕООД- взискател по изп.д. №516/2020г. на ЧСИ Д.
Д., образувано на основание обезпечителна заповед и с наложен запор върху ППС и
присъединен на основание чл.456 от ГПК с изп.д. №486/2021г. на ЧСИ Д. Д., община
Тунджа- за данъци на МПС, НАП- за публични вземания. Видно от приложеното
разпределение от 15.06.2022г., изготвено от ЧСИ, събраната сума от осребряване на
имущество, собственост на „Джони транс 216“ ООД чрез публична продан на влекач „Рено
Премиум“, модел „450.18.ДХИ", влекач марка „Рено Премиум“, модел „450 4х2“;
полуремарке марка „Кьогел", модел „СН 24“, е разпределена на взискателя „Банка ДСК“
ЕАД гр. София, чийто вземания са обезпечени с вписване с първи по ред особен залог в
ЦРОЗ. Видно от т.5 на Разпределението, ЧСИ е обективирал липсата на остатък за
погасяване на вземанията на НАП, И. Т. Д., РС- Ямбол и „Дичони“ ЕООД. Предявяването
на разпределението е насрочено за 24.06.2022г. По делото не са налице данни, а и не се
твърди разпределението да е било обжалвано.
Препис от молбата на третото неучастващо по делото лице- ЗП Н. Ч. за вдигане на
запора върху влекач „Рено Премиум“ 450 4х2 с рег. № У 2213 АТ, рама №
624GPA000016276, двигател № DXI11132278, в съответствие с разпоредбата на чл.402, ал.1
от ГПК е връчена на лицето, по чието искате е наложена обезпечителната мярка- И. Т. Д.,
като в даденият му от съда 3- дневен срок същият не е подал възражение, не е взел
становище по молбата.
С Определение № 260086 от 10.10.2022г., постановено по гр.д. № 1019/2020г. по
3
описа та ЯРС, съдът е оставил без уважение молбата на ЗП Н. П. Ч. за вдигане на наложения
запор върху влекач „Рено Премиум“ 4504х2 с рег. № У 2213 АТ, рама № 624GPA000016276,
и е разрешил на същия да регистрира това МПС, придобито на публична продан, на свое
име.
За да постанови акта в обжалваната му част първоинстанционният съд е приел, че
ЗП Н. П. Ч. има качеството на „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 402, ал.1 от ГПК,
предвид придобитото право на собственост върху върху движима вещ, предмет на
допуснатото от съда обезпечение, възложена му от ЧСИ с постановление за възлагане на
движими вещи от 04.05.2022г. По същество молбата е преценена за неоснователна, като в
мотивите си решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на
обезпечението, които са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.402, ал.2 от ГПК,
както и не са налице условията на чл. 398, ал.2 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел,
че извършената публична продан върху процесното МПС, предмет на обезпечението, не
обосновава извод, че вече не съществува причината, поради която е допуснато
обезпечението. Приел е, че съдържанието на правото на кредитора с наложен запор за
обезпечаване на изпълнението на парично задължение се състои в това, той да се
удовлетвори от цената на запорираните вещи по съразмерност според привилегията и
наличието на други вземания и докато правото на кредитора не бъде удовлетворено, запорът
не може да бъде заличен. Това право на кредитора се удовлетворява с плащането по
влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната продан, като съдът е приел,
че в случая липсват твърдения и данни, кредиторът- ищец в производството да се е
удовлетворил от сумата, получена от публичната продан на вещта, запорирана като
обезпечение за негови вземания към ответника- длъжник. При постановяване на
ревизирания съдебен акт съдът се е позовол на практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 292 от 07.05.2019г. по ч.т.д. № 953/2019г., т.к. II ТО на ВКС.
Въззивната частна жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2, вр. чл. 402, ал.2 от
ГПК. Същата е допустима, тъй като е подадена в предвидения в ГПК едноседмичен срок и
от лице, разполагащо с правен интерес да обжалва съдебния акт. В чл. 402, ал.1 от ГПК е
посочено, че отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна.
В качеството си на собственик на вещта- МПС, легитимиращ се с влязло в сила
постановление за възлагане след проведена публична продан, безспорно молителят-
жалбоподател в настоящото производство, е заинтересована страна по смисъла на закона.
Съгласно т.6 от ТР №6 от 14.03.2014г. на ВКС по т.д. №6/2013г. на ОСГТК легитимирано
да иска отмяна на обезпечението е всяко трето лице, което счита, че правната му сфера е
накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Обезпечителния запор върху МПС, наложен
от И. Т. Д., е тежест върху придобитото от ЗП Н. П. Ч. МПС и безспорно засяга правната му
сфера, което обуславя допустимостта на молбата по чл. 402 от ГПК.
Преценена по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.402 от ГПК, отмяна на допуснато обезпечение се постановява по
молба на заинтересованата страна, която се разглежда в закрито заседаие от съда, допуснал
4
обезпечението след изпълнение на предвидената в разпоредбата на чл.402, ал.1 от ГПК
процедура по размяна на книжа. Отмяна на обезпечението се допуска от съда, в случаите, в
които се установи, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато
обезпечението, или че са налице условията на чл.398, ал.2 от ГПК, т.е. ответникът да е
учредил залог в пари или в ценни книжа по реда на чл.180 и чл.181 ГПК. Отпадането на
причината за допускане на обезпечението трябва да е резултат от настъпването на факти
след допускане на обезпечението, които факти да водят до извода, че обезпечението вече е
станало безпредметно- когато обезпеченият иск е отхвърлен, когато производството по
обезпечения иск е прекратено, или когато притезанието е удовлетворено.
Целта на запора, наложен като обезпечителна мярка, е да запази запорираната вещ
от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, с цел
изнасянето й на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и
присъединените кредитори от цената на продадения имот. Тази цел се обезпечава с
разпоредбите на чл.451, ал.1, чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК. Целта на наложения
запор се постига с приключване на публичната продан на запорираната вещ, влизане в сила
на възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на взискателя или
извършеното разпределение между взискателите на тази цена.
С т.3 на ТР №1 от 10.07.2018г. по тълк. дело № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС,
относимо и към настоящия казус, е прието, че вписаните по реда на чл.397, ал.1 от ГПК
възбрани се заличават след провеждане на публична продан на възбранения имот, освен в
изрично предвидените в закона хипотези /каквито са уредените в чл.433, ал.3 от ГПК, без
такава да е настоящата/. Разрешението изхожда от хипотетичната възможност възбраната да
защитава и права на купувача от публична продан или противопостави на купувача права на
взискателя. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено също, че „след влизане в
сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността
купувач и всеки следващ приобритател на имота може да поиска заличаване на вписаната
възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права". Т.е.
заличаването на вписаната обезпечителна възбрана от купувача на публична продан е
допустимо, въз основа на акт на съда, допуснал обезпечението, за отмяна на наложената
възбрана. Приобритателят преценява сам нуждата от защита на правата си, с оглед
наличието на други противопоставими последващи вписвания и с подаване на молба за
отмяна на обезпечението на практика декларира липсата на такава нужда.
Видно от разрешението в ТР №1 от 10.07.2018г. по тълк. дело №1/2015г. на
ОСГТК на ВКС, приобритателят от публична продан на възбранен по реда на
обезпечителното производство недвижим имот, има правен интерес да поиска отмяна на
наложената обезпечителна мярка, въз основа на който съдебен акт да бъде постановено
заличването й, съгласно чл.31 от Правилника за вписванията. Предявяването на молбата по
същество е твърдение за липса на защитим собствен интерес от наложената възбрана, както
се посочи и по- горе, а наличието на противопоставими му права от взискателя е въпрос на
изричното им въвеждане от последния, като защитно средство в производството по чл.402,
5
ал.1 от ГПК и подлежи на преценка по същество. Противопоставимо право на взискателя би
било такова право, което би позволило удовлетворяване от възбранения имот, въпреки
придобИ.ето му на основание публична продан, в качеството й на деривативен, а не на
оригинерен способ за придобИ.е. В този смисъл са и мотивите на отменителното
определение на ВКС №191 от 24.04.2019г., постановено по ч.т.д. № 320/2019г., Определение
№ 1886 от 19.06.2019г. по в.ч.д № 2204/2019г. на САС.
В настоящия случай, след извършване на публичната продан е отпаднало
изискването наложената обезпечителна мярка да касае имущество, собственост на длъжника
и да не засяга неоснователно чужда правна сфера, т.к. наложеният обезпечителен запор
върху МПС, собственост на частния жалбоподател към момента, е тежест върху вещта. От
друга страна, макар за ищеца И. Т. Д.- молител в обезпечителното производство, да не е
отпаднала обезпечителната нужда, той не е заявил необходимост от защита на свои права
чрез наложената обезпечителна мярка запор върху МПС-во, нито такива е заявил купувачът
на вещта- жалбоподател в настоящото производство. В случая парична сума за ищеца не е
заделена поради изчерпването й, но това не обосновава извод, че обезпечението следва да
продължи да тежи върху вещта. Запазването на действието на запора след публичната
продан не е оправдано, тъй като той е изпълнил функциите си. При настъпване на нови
факти /последващо придобИ.е на същата вещ от длъжника след отмяна на запора или
прогласяване недействителност на публичната продан по реда на чл.496, ал.3 ГПК/,
кредиторът има възможност да наложи нов запор, както и да предприеме други средства за
защита на своите права, например предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на
увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след отмяна на
запора.
При липса на основание за съществуване на допуснатото обезпечение, същото
следва да бъде отменено. Постановеният в противоположен смисъл съдебен акт, предмет на
съдебен контрол в настоящото производство, следва да бъде отменен, а спорът решен по
същество, като се постанови отмяна на Определение №1128 от 29.05.2020г., постановено по
гр.д.№ 1019/2020г. по описа на ЯРС, в частта с която съдът е допуснал обезпечение на
предявените от И. Т. Д., ЕГН ********** против „Джони Транс 2016“ ООД, ЕИК
********** искове с правно основание чл. 200 от КТ- частичен за неимуществени вреди в
размер на 180 000 лева /от общо 580 000 лева/ и за имуществени вреди в размер на 1967.00
лева, чрез налагане на запор върху влекач „Рено Премиум“ 4504х2 с рег. № У 2213 АТ, рама
№ 624GPA000016276.
Така мотивиран, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260086 от 10.10.2022г., постановено по гр.д. №
1019/2020г. по описа на ЯРС, в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на Н. П.
Ч. за вдигане на наложения запор върху влекач „Рено Премиум“ 4504х2 с рег. № У2213 АТ,
6
рама № 624GPA000016276, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл.402, ал.1 от ГПК Определение №1128 от 29.05.2020г.,
постановено по гр.д.№ 1019/2020г. по описа на Ямболски районен съд, В ЧАСТТА, с която
е допуснато обезпечение на предявените от И. Т. Д., ЕГН ********** против „Джони Транс
2016“ ООД, ЕИК ********** искове с правно основание чл. 200 от КТ- частичен за
неимуществени вреди в размер на 180 000 лева /от общо 580 000 лева/ и за имуществени
вреди в размер на 1967.00 лева, чрез налагане на запор върху влекач „Рено Премиум“
4504х2 с рег. № У2213 АТ, рама № 624GPA000016276.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7