РЕШЕНИЕ № 178
гр. Пазарджик, 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско
отделение, на осми юни през две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 193/2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно
съединени искове от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез юрисконсулт М.З., против „ХЕДА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Гео Милев“ № 9, ет. 1, ап. 2 и Х.С.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца: 1/ просрочена
главница в размер на 85 000 лв. по Договор за
овърдрафтен кредит № 325-32/10.03.2010 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от
28.01.2011 г. и Анекс № 2 от 10.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.05.2017 г. до окончателното погасяване на задължението; 2/ просрочена
договорна лихва в общ размер от 50 515.30 лв., дължима за
периода от 06.05.2011 г . – 02.11.2016 г. вкл.; 3/
просрочена наказателна лихва в общ размер на 35 294.67 лв., дължима за периода от 06.05.2011
г . – 04.05.2017 г. вкл.; 4/ комисион управление от 5 808.35 лв., дължим на
дати: 16.03.2012 г., 16.03.2013 г., 16.03.2014 г., 16.03.2015 г. и 16.03.2016
г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1027/11.05.2017
г.
по ч. гр. д.
№ 1692/2017
г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2010 г. ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД е
сключил с ответниците „ХЕДА“ ООД и Х.С.А. договор за
овърдрафтен кредит № 325-32, по силата на който е отпуснат
банков кредит за оборотни средства в размер 85 000 лева за срок до
26.08.2011 г. Излага се, че формираният редовен дълг се олихвява с годишен
лихвен процент, определен съгласно т. 1.6 от Договора, като сбор от сумата на
лихвената база – едномесечен SOFIBOR и надбавка от 10.23 пункта, но не по-малко от 12.80 %.
Лихвата за просрочие (наказателната лихва) е определена съгласно т. 1.7 в
размер на лихвата по т.1.6 за редовен дълг и надбавка от 10 пункта на годишна
база. Олихвяването е предвидено ежемесечно на 6-то число, като лихвата се
събира служебно от банката от сметките на кредитополучателя. Съгласно раздел І,
т. 1.8.1.2 след първата година от срока на договора, за всяка следваща година, е
дължима комисионна за управление в размер на 1.5 % от разрешения кредит.
Съгласно раздел ІІ, т. 8.1.2 от договора банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не е погасил изцяло в срок,
която и да е погасителна вноска по главницата, дължими лихви, такси или
комисионни. С Анекс № 2/10.06.2011 г. страните се договорили да бъде изменен
крайният срок за погасяване на кредита – на 06.12.2018 г. Твърди се, че
кредитът е усвоен еднократно изцяло на 16.03.2010 г. Кредитът не е погасяван по
главница, а частичното погасяване касае само лихвата. Същият е в просрочие от
06.05.2011 г. или общо 2 190 дни към 04.05.2017 г. Просрочени са 44 броя
погасителни вноски за главница. Поддържа се, че са просрочени 69 броя
погасителни вноски за договорна лихва. Ищецът заявява, че кредитът е обявен за
изцяло предсрочно изискуем, считано от 02.11.2016 г. на основание раздел ІІ, т.
8 и т. 8.1.2 вр. т. 8.2 от договора, чрез покана от 17.10.2016 г. до
ответниците по делото. Твърди се, че въпреки поетите задължения от ответниците
с Договор
за овърдрафтен кредит № 325-32/10.03.2010 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от
28.01.2011 г. и Анекс № 2 от 10.06.2011 г., не е налице погасяване в пълен
размер на възникналите задължения от страна на ответниците. Претендират се
разноските в заповедното производство в размер на 3 532.33 лева – държавна
такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В двуседмичния
преклузивен срок по чл. 367, ал. 1 от
ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в която навеждат
доводи за недопустимост на иска поради неспазване на едномесечния срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК. Заявяват, че претендираните суми не се дължат поради изтекла
погасителна давност: 5-годишна за главницата и 3-годишна за лихвите и
комисионните (доводите са прецезирани с допълнително становище от 11.05.2018
г.). Сочат, че съгл. т. 7.1.2 от стандартните условия към договора за отнасяне
в просрочие на непогасената част от дължимата сума, както и т. 8.1.2, считано
от 06.09.2011 г. целият остатък от сумата е станал изискуем. Ответниците
твърдят, че на 06.07.2011 г. е настъпила изискуемостта на сумата в размер на
790.08 лева, дължима на 05.07.2011 г., поради което заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и датата на завеждане на изпълнителното дело са
след изтичане на 5 годишната погасителна давност. Поддържа се, че погасителната
давност за вземането на ищеца е изтекла към 06.09.2016 г.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК
ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, с която сочи, че началният момент, от
който започва да тече погасителната давност за вземанията на кредитора е
крайният падеж на кредита – 06.12.2018 г. С обявяването на кредита за
предсрочно изискуем на 02.11.2016 г. е отнето правото на ответниците да
погасяват задълженията си в уговорения срок до 06.12.2018 г. Следователно
пълният размер на задълженията по договора е изискуем от тази дата. С подаване
на заявлението за издаване на ЗНИ на 05.05.2017 г. е прекъсната давността и е
започнал нов 5-годишен срок. Посочва се изпълнително дело № 20179170400465,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2017 г. (различен от
процесния от 11.05.2017 г.), което също прекъсвало давността. Твърди се, че
липсва воля на банката за прекратяване на договора към 2011 г., когато е било
налице неизпълнение на задълженията от ответниците. Всяко плащане
представлявало извънсъдебно признание на дълга и също прекъсва давността.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК
ответниците поддържат изложеното за начало на погасителната давност 06.09.2011 г.
Позовават се на чл. 70 от ЗЗД, че всички срокове по договора са уговорени в
полза на длъжника.
По допустимостта на производството:
Съдът се е
произнесъл по този въпрос с определение № 320 от 24.04.2018 г. по реда на чл. 374 ГПК, към
което препраща.
От фактическа страна съдът приема следното:
По делото е
приет като писмено доказателство Договор
за овърдрафтен
кредит № 325-32 от 10.03.2010 г., по силата на който „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД (с правоприемник „Първа инвестиционна банка“) отпуска кредит на „ХЕДА“ ООД, действащо чрез управителя Х.С.А., с цел оборотни средства в максимален размер от
85 000 лева и със срок за връщане до 26.08.2011 г. Крайният
срок за усвояване на кредитните средства е 25.03.2011 г. Като
солидарен длъжник за изпълнение на
задължението за погасяването на кредита се е задължил и Х.С.А.. Усвояването на средствата от кредита и погасяването
на дълга се осъществява по открита в банката разплащателна сметка. Формираният
редовен дълг по кредита е предвидено да се олихвява с годишен лихвен процент, определен
като сбор от сумата на лихвената база – едномесечен SOFIBOR и надбавка от 10.23 пункта, но не по-малко от 12.80
% – т. 1.6. Лихвата за просрочие е определена съгласно т. 1.7 в размер на
лихвата по т.1.6 за редовен дълг и надбавка от 10 пункта на годишна база.
Олихвяването е предвидено ежемесечно на 6-то число, като лихвата се събира
служебно от банката от сметките на кредитополучателя – т. 4.4. Съгласно раздел
І, т. 1.8.1.2 след първата година от срока на договора, за всяка следваща
година, е дължима комисионна за управление в размер на 1.5 % от разрешения
размер на кредита. Съгласно раздел ІІ, т. 8.1.2 от договора банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не е
погасил изцяло в срок, която и да е погасителна вноска по главницата, дължими
лихви, такси или комисионни. С Анекс № 1 от 28.01.2011 г. са договорени нови условия във връзка със
застраховане на имуществата, предмет на обезпеченията, както и нови лихвени
условия. С Анекс № 2 от 10.06.2011 г. страните по договора за кредит са приели,
че съществуват непогасени просрочени задължения на кредитополучателя в общ
размер 90 264.28 лева, изменен е крайният срок за погасяване на кредита до
06.12.2018 г. и е предвиден гратисен период за погасяване на остатъчната
главница от 10.06.2011 г. до 05.12.2011 г. Променен е погасителният план
относно издължаването на остатъчната главница и лихвата.
От приложеното като писмено
доказателство заверено копие на ч. гр. д. № 1692/2017 г. по описа на
РС – Пазарджик се
установява, че е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1027/11.05.2017 г.,
с която се разпорежда на „ХЕДА“ ООД и Х.С.А. да заплатят солидарно на ищеца: 1/ просрочена главница
– 85 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението; 2/ просрочена договорна лихва
- 50 515.30
лв., дължима за периода
от 06.05.2011 г . – 02.11.2016 г. вкл.; 3/ просрочена наказателна лихва - 35 294.67
лв., дължима за периода
от 06.05.2011 г . – 04.05.2017 г. вкл. 4/ комисион управление от 5 808.35
лв., дължим на дати:
16.03.2012 г., 16.03.2013 г., 16.03.2014 г., 16.03.2015 г. и 16.03.2016 г.,
както и разноски по делото – държавна такса от 3 532.33 лева и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение. Основанието за издаване на заповедта е
извлечение от счетоводните книги на банката-заявител по смисъла на чл. 417, т.
2 от ГПК за задължения на длъжниците по Договор за овърдрафтен кредит №
325-32/10.03.2010 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 28.01.2011 г. и Анекс №
2 от 10.06.2011 г. Издаден е изпълнителен лист № 1347/11.05.2017 г.
С покана, получена от Х.С.А. в лично качество и в качество на представляващ „ХЕДА“ ООД – на 18.10.2016 г., ищецът
уведомява кредитополучателя и солидарния длъжник, че към 06.10.2016 г. е налице
неизпълнено парично задължение по договора за овърдрафтен кредит № 325-32 от 10.03.2010 г. в общ
размер от 168 508.03 лева, от които просрочени задължения 137 178.03
лева, както следва: 53 670.01 лева просрочена главница; 77 699.67
лева просрочени лихви и 5 808.35 лева дължими комисионни. Предоставен е
срок за изпълнение, като е заявено, че при неизпълнение банката ще счита кредита
за изцяло и предсрочно изискуем без изпращане на ново уведомление.
От
приетото по
делото заключение по назначената
Съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), възприето от съда като компетентно изготвено и обосновано, неоспорено от страните,
се установява следното:
Предоставените по договора за овърдрафтен кредит №
325-32 от 10.03.2010 г. парични средства в
размер на 85 000
лева са изцяло усвоени на 16.03.2010 г. Установява се просрочие в изпълнение на задължението за
плащане на главницата в периода от 28.03.2011 г. до 09.06.2011 г. от 74 дни и
от 06.12.2011 г. до 02.11.2016 г. от 1 794 дни. Просрочието при изпълнение
на задължението за плащане на договорната лихва обхваща периода от 06.09.2011
г. до 02.11.2016 г. от 1 885 дни. Просрочието при изпълнение на
задължението за плащане на наказателната лихва обхваща периода от 28.03.2011 г.
до 02.11.2016 г. от 2 047 дни. Няма установени плащания по главницата до
настощия момент. С Анекс № 2 от 10.06.2011 г. е предоговорен нов погасителен
план за цялото задължение за главница от 85 000 лева. Установена е забава
в плащанията на главницата от 58 месеца (вещото лице използва понятието „един
период“ като равностойно на един месец – така обяснения в о.с.з. от 08.06.2018
г.). Установена е забава в плащанията на договорната лихва от 61 месеца, а
наказателни лихви – от 66 месеца. Дължимата комисионна за управление на кредита
в размер на 1.5 % от разрешения размер на същия вещото лице изчислява на обща
сума в размер на 5 953.54 лева. Към 02.11.2016 г., когато банката
приема, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, задължението на
кредитополучателя е в размер на общо 163 522.05 лева, от които:
85 000 лева главница, 47 132.46 лева договорна лихва, 25 436.05
лева наказателна лихва и 5 953.54 лева комисионна за управление. Към
05.05.2017 г., когато банката е депозирала заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, задължението на кредитополучателя
е в размер на общо 167 450.25 лева, от които: 85 000 лева главница,
47 132.46 лева договорна лихва, 35 317.79 лева наказателна лихва и
5 953.54 лева комисионна за управление. Към датата на изготвяне на
заключението – 31.05.2018 г. задълженията на кредитополучателя са също като към
05.05.2017 г. Вещото лице е изчислило и законна лихва върху комисионната за
управление, но това не е част от поставената задача, тъй като не е част от
претенцията на ищеца, поради което съдът не взема предвид тези изчисления. В
отделни приложения към експертизата подробно са удостоверени съответните
изчисления по периоди и размер на задълженията.
Правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет установяване съществуването на
вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение. На доказване подлежи наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение по посочения в исковата молба договор за кредит и анексите
към него, по силата на които за ответниците е възникнало солидарно задължение
да заплатят сумите, предмет на исковете в претендираните размери. Предметът на делото по иска, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуване
на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение.
С предявяването на настоящите искове
по чл. 422, ал. 1 от ГПК кредиторът се е позовал на сключен на 10.03.2010 г. договор за овърдрафтен кредит и анекси към него,
като навежда аргументи за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно раздел ІІ,
т. 8 и т. 8.1.2 вр. т. 8.2 от договора, поради неплащане на главница и лихви, поради допусната забава в плащанията над 1 800 дни за главницата и над
1 800 дни за договорната лихва. Видно от т. 8 и т. 8.1.2, страните са уговорили основание за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем неплащането в срок на което и да е дължимо
плащане по главница, дължими лихви, такси или комисионни.
От събраните
доказателства се установява, че кредитът от 85 000 лв. е изцяло усвоен от кредитополучателя на 16.03.2010
г.
Солидарната
отговорност е уговорена в т. 7.1.3 от договора.
Въпреки
спецификата на договора за овърдрафтен кредит с оглед признатото право на
кредитополучателя да ползва многократно средствата от овърдрафта до разрешения
лимит в рамките на определения срок, ведно с правото да погасява дори частично
във всеки един момент дълга без да е усвоил напълно разрешения лимит – т. 3.4 и
3.5, страните изрично са договорили погасителен план с ясно определен размер на
погасителните вноски както за главницата, така и за договорната лихва, дължима
за периода 06.02.2011-06.05.2011 г. (видно от р. І, т. 1.3 и т. 1.4 от Анекс №
2 от 10.06.2011 г.). За последващия период олихвяването е предвидено ежемесечно на 6-то число – т. 4.4 от договора.
Няма спор, че ответниците
не са извършвали погашения по главницата изобщо, а за договорни лихви след 28.05.2011
г. (когато последно е платена сумата от 1 843.56 лева), респ. за
наказателни лихви след 19.08.2011 г. (когато последно е платена сумата от 89.51
лева).
С оглед уговореното с Анекс № 2 задължението на
ответниците е да внасят определени погасителни вноски
както
за главница, така и за договорна лихва. Следователно погасителната давност
тече отделно за всяка една вноска от датата, на която плащането
е било дължимо по отношение на банката (в този см. Решение № 90
от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о.).
Погасителната давност за
вземанията по главницата е 5-годишна съгласно чл. 110 от ЗЗД, а за лихвите
(договорни или наказателни) е 3-годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД
(така Решение № 93 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1882/2015 г., I т.
о., Решение №
261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.).
Исковата
молба се смята предявена от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, т. е. на 05.05.2017 г. съгласно правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК и
прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички вноски за
главницата, дължими след 05.05.2012 г., съгласно чл. 116 б. „б“ от ЗЗД. И
обратното, всички дължими от длъжниците суми за главница за периода до
05.05.2012 г. са погасени по давност. Т. е.
погасени са вземането за главница от 500 лв.,
дължимо на 06.12.2011 г. и това за 700 лв.,
дължимо на 06.04.2012 г. Вземанията за главница, изискуеми от 06.07.2012 г.
нататък (първата дължима вноска е от 06.07.2012 г.), не са погасени по давност,
тъй като същата изтича на 06.07.2017
г., ако не беше прекъсната с предявяването на настоящия иск.
От друга страна,
дори да се приеме, че с подписването на Анекс № 2 от 10.06.2011 г. ответниците
признават дълга и това прекъсва давността, считано от този момент (чл.
116 б. „а“ от
ЗЗД), заличава се ефекта от изтеклата
до този момент погасителна давност и от прекъсването
започва да тече нова 5-годишна давност за вземанията за
главница за посочените вноски (от 500 лева и 700 лева), дължими на 06.12.2011
г. и на 06.04.2012 г. (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД), то давността отново
изтича на 10.06.2016 г., т. е. преди
подаване на исковата молба, поради което следва да се приеме, че и в този
случай вземанията за главницата, за тези
вноски, са погасени по давност.
Като обобщение дължими
остават само вноските за главница, изискуеми от 06.07.2012 г. до претендираната
от ищеца дата 02.11.2016 г., в размер на общо 52 470 лева.
По отношение на договорната лихва:
Исковата
молба е предявена на 05.05.2017
г. съгласно
правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК и прекъсва течението на тригодишната погасителна
давност по отношение на всички вземания за договорната лихва, дължими
след 05.05.2014 г., съгласно
чл. 116 б. „б“ от ЗЗД. И обратното, всички дължими от длъжниците суми за договорна
лихва за периода до 05.05.2014 г. са погасени по давност. Вземанията за
лихва, изискуеми от 06.05.2014 г. нататък, не са погасени по давност, тъй като
същата изтича на 06.05.2017 г., ако
не беше прекъсната с предявяването на настоящия иск. Или, дължимите вземания за
договорна лихва съгласно заключението по ССчЕ възлизат на сума в размер на 15 927.86 лв. за периода от
06.05.2014 – 02.11.2016 г.
По
отношение на наказателната лихва:
Исковата
молба е предявена на 05.05.2017
г. съгласно
правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК и прекъсва течението на тригодишната погасителна
давност по отношение на всички вземания за наказателна лихва, дължими
след 05.05.2014 г., съгласно
чл. 116 б. „б“ от ЗЗД. И обратното, всички дължими от длъжниците суми за наказателна лихва
за периода до 05.05.2014 г. са погасени по давност. Вземанията за наказателна
лихва, изискуеми от 06.05.2014 г. нататък, не са погасени по давност, тъй като
същата изтича на 06.05.2017 г., ако
не беше прекъсната с предявяването на настоящия иск. Или, дължимите вземания за
наказателна лихва съгласно заключението по ССчЕ възлизат на сума в размер на 30 848.70 лв. за периода от 06.05.2014
– 04.05.2017 г.
По
отношение на комисионната за управление на кредита:
Погасителната давност също следва
да се приеме, че е тригодишна, доколкото се касае за периодично вземане,
периодично начислявана такса върху размера на усвоения кредит. С оглед
предявяването на иска, всички дължими от длъжниците суми за комисионна за периода до 05.05.2014 г. са погасени по давност. Вземанията,
изискуеми от 06.05.2014 г. нататък, не са погасени по давност, тъй като същата
изтича на 06.05.2017 г., ако не беше
прекъсната с предявяването на настоящия иск. Или, дължимите вземания за
комисионна за управление на кредита съгласно ССчЕ възлизат на сума в размер на 2 128.54 лв. (1 275 лева на
10.03.2015 г. и 853.54 лева за периода 10.03.2016 – 01.11.2016 г.).
Обстоятелството, че банката е
предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез
изпращане на покана до длъжниците, получена от същите на 18.10.2016 г., няма
отношение към изтичането на срока на погасителната давност, доколкото
предприетите действия на кредитора не са предвидени в закона, като релевантни –
по арг. от чл. 115, б. „ж“ и чл. 116 от ЗЗД. От друга страна, независимо, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, то настъпилото изменение действа занапред,
респ. кредиторът не може да бъде облагодетелстван от своето бездействие и чрез предприемане на действия за изменение на
изискуемостта на вземанията да предотврати последиците от изтеклата вече
давност.
Съгласно т.
18 от ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Освен обективните
предпоставки е необходимо съществуването на субективната предпоставка за
настъпване на предсрочната изискуемост – отправено от банката волеизявление до
кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право,
установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога,
принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което следва, че настъпването
на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта
- неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока му.
В случая банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем на 02.11.2016 г., въпреки уведомяването на
длъжниците на 18.10.2016 г. с оглед предоставения срок за изпълнение на
изискуемите задължения. Налице са както субективните, така и обективните
условия за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Последиците от
обявяването му са от значение за претендираните от банката суми за главница и
лихви, дължими към 02.11.2016 г. с оглед отнемането преимуществото на срока, но
не и за тези вземания с настъпил вече падеж, по които съдът прие възражението
за давност като основателно. С оглед изложеното съдът приема исковете за частично
основателни.
По разноските:
На основание т. 12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира разноски,
представил е списък до приключване на устните състезания по делото, до който
момент страните могат да представят доказателства (така и ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС).
Искането за разноски
е основателно съразмерно на уважената част от исковете, а именно за сумата от
2 457.99 лева за исковото и за сумата от 2 113.58 лева за заповедното
производство – чл. 78, ал. 1 от ГПК. Отговорността за разноски следва да бъде при условията на разделност.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „ХЕДА“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гео
Милев“ № 9, ет. 1, ап. 2 и Х.С.А., ЕГН **********,***, дължат солидарно
на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37: 1/ сумата от 52 470 лева (петдесет и две хиляди
четиристотин и седемдесет лева), представляваща просрочена главница по Договор
за овърдрафтен кредит № 325-32/10.03.2010 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от
28.01.2011 г. и Анекс № 2 от 10.06.2011 г., изискуеми от 06.07.2012 г. до
02.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението; 2/ сумата от 15 927.86 лева (петнадесет хиляди деветстотин двадесет и седем
лева и 86 стотинки), представляваща просрочена договорна лихва, дължима за
периода от 06.05.2014 г . –
02.11.2016 г. вкл.; 3/ сумата от 30
848.70 лева (тридесет хиляди осемстоти четиридесет и осем лева и 70
стотинки), представляваща просрочена наказателна лихва, дължима за периода от 06.05.2014 г. –
04.05.2017 г. вкл. и 4/ сумата от 2 128.54
лева (две хиляди сто двадесет и осем лева и 54 стотинки), представляваща
комисионна за управление на кредита, дължима на 10.03.2015 г., както и за
периода 10.03.2016 – 01.11.2016 г., за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 1027/11.05.2017
г.
по ч. гр. д. № 1692/2017 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над уважените 52 470 лева
(петдесет и две хиляди четиристотин и седемдесет лева) до претендираните 85 000 лева
(осемдесет и пет хиляди лева), представляваща просрочена главница по
Договор за овърдрафтен кредит № 325-32/10.03.2010 г., изменен и допълнен с
Анекс № 1 от 28.01.2011 г. и Анекс № 2 от 10.06.2011 г., изискуеми от 06.12.2011
г. до 05.05.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението, като ПОГАСЕН по давност; за разликата
над уважените 15 927.86 лева (петнадесет хиляди деветстотин двадесет и седем
лева и 86 стотинки) до
претендираните 50 515.30 лева (петдесет хиляди
петстотин и петнадесет лева и 30 стотинки), представляващи
просрочена договорна лихва, дължима за периода от 06.05.2011
г. – 05.05.2014 г. вкл., като ПОГАСЕН по давност; за разликата над уважените 30 848.70 лева (тридесет хиляди осемстоти четиридесет и осем лева и
70 стотинки) до претендираните 35 294.67 лева (тридесет и пет
хиляди двеста деветдесет и четири лева и 67 стотинки), представляваща
просрочена наказателна лихва, дължима за периода от 06.05.2011 г. –
05.05.2014 г. вкл., като ПОГАСЕН по давност; за разликата над уважените 2 128.54 лева (две хиляди сто двадесет и осем лева и 54 стотинки) до претендираните 5 808.35 лева (пет хиляди осемстоти и осем лева и 35 стотинки),
представляваща комисионна за управление на кредита, дължима на 16.03.2012 г.,
16.03.2013 г., 16.03.2014 г., като ПОГАСЕН по давност, за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 2471/15.10.2013 г. по ч. гр. д.
№ 3712/2013 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ХЕДА“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гео
Милев“ № 9, ет. 1, ап. 2 и Х.С.А., ЕГН **********,***, да
заплатят разделно на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумата от 2 113.58 лева (две хиляди сто и тринадесет лева и 58 стотинки) – разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ХЕДА“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Гео
Милев“ № 9, ет. 1, ап. 2 и Х.С.А., ЕГН **********,***, да
заплатят разделно на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37,
сумата от 2 457.99 лева (две хиляди
четиристотин петдесет и седем лева и 99 стотинки) – разноски в настоящото исково производство, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: