Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.Никопол, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД в открито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА
при секретаря Десислава Бунева, като
разгледа докладваното гр.д.№ 612 по описа на съда за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с ИМ подадена от А.Н.А. ***,
чрез процесуалния му представител адв.Д.Д. БлАК против „Топлофикация “ ЕАД
гр.София, ЕИК: *********, с която се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата в размер на 262,87 лв.,
представляваща сбор от сумите по издадени фактури за периода от м.10.2015г. до
м.04.2016г. и от м.10.2016г. до м.02.2017г. за доставена топлинна енергия на
аб.N 217802.Претендират се разноски и се представят писмени доказателства.В хода
на делото се прави и възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е постъпил отговор от
ответника в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, в които се твърди, че иска е не основателен. В молба, постъпила преди първо по делото
открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2018 г., ответното дружество
„Топлофикация София“ ЕАД, заявява, че не оспорва погасяването на процесните
суми по давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Не оспорва, че към датата на
исковата молба посочените вземания в исковия период са погасени по давност.
Твърди, обаче, че не е претендирал принудително заплащане на тези суми. Излага,
че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено, като вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение, съгласно чл. 118 ЗЗД. Твърди, че ищецът не е отправял искане до „Топлофикация София“ ЕАД за
погасяване по давност на сумите, предмет на настоящото производство, с което
ответникът да не се е съобразило. Сочи, че „Топлофикация София“ ЕАД прилага
института на погасителната давност, като в случай на желание от клиента,
ответникът сключва споразумение, с което приема и се съгласява да не претендира
заплащане на погасени по давност суми. В тази връзка навежда доводи, че
настоящия процес не е нужен. Поради което и моли разноските по делото да не
присъждат на ищеца, тъй като счита, че ответникът не е дал повод за водене на
настоящото производство, като се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
От събраните
по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК е допустим поради наличие на правен интерес. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки
може да предяви иск, за
да възстанови правото
си, когато то е
нарушено, или за да
установи съществуването или
несъществуването на едно
правно отношение или на едно
право, когато има
интерес от това.
От приложените по делото доказателства
нот.акт стр.28, се установява, че ищеца е собственик на следния недвижим имот:
Апартамент N
14, находящ се в гр.София, р-н „Подуяне“ , ж.к.“Хаджи Д.“ бл.180, стра бл.4,
вх.А, със застроена площ от 61.62 кв.м. До 2016г. титуляр по партидата с N 217802 е бил Найден А., а след 30.05.2017г., след подадено
заявление за промяна на титуляра на партидата, за титуляр е записан А.Н.А. –
ищец по настоящото дело.
В конкретния случай, безспорно по делото се
установява, от приложените по делото писмени доказателства, че абонатен №
217802 на титуляра на партида А.Н.А., за недвижим имот, находящ се в .София,
р-н „Подуяне“ , ж.к.“Хаджи Д.“ бл.180, стра бл.4, вх.А има задължения към
„Топлофикация София“ ЕАД за топлинна енергия към ответното дружество , както
следва: сума в размер на 4.67 лв., представляваща вземане по фактура № **********
– топлинна енергия за месец октомври 2015 г.; сума в размер на 21.20 лв.,
представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец ноември
2015 г.; сума в размер на
26.88 лв., представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за
месец декември 2015 г.; сума в размер на
29.41 лв., представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за
месец януари 2016 г.; сума в размер на 29.41 лв., представляваща вземане по
фактура № ********** – топлинна енергия за месец февруари 2016г.; сума в размер
на 3.31 лв., представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия
за месец април 2016г.; сума в размер на 1.64 лв., представляваща вземане по
фактура № ********** – топлинна енергия за месец октомври 2016г.; сума в размер на 32.70 лв., представляваща
вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец ноември 2016г.; сума в размер на 29.23 лв., представляваща
вземане по фактура № 00784761631 – топлинна енергия за месец декември 2016г.;
сума в размер на 29.45 лв.,
представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец януари
2017г. и сума в размер на 28.78 лв., представляваща вземане по фактура № **********
– топлинна енергия за месец февруари 2017г.
Предвид горното
се налага изводът,
че между страните
е налице правен спор за дължимостта
на сумата, който подлежи на разрешаване от съда, което обуславя
и правния интерес
на ищеца от предявяване на иска и
същият е допустим.
Съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:
В конкретния случай, от приетия като писмени доказателства е видно, е между
страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за
продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като тези общи
условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Между страните не е спорно, че вземанията по
този договор са периодични.Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия
представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане
на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната
давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото тълкувателно решение е
прието още, че с предприемане на действия на принудително изпълнение давността
се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117,
ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.
114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай, изискуемостта на най – късното вземане по издадените фактури за периода от
м. 10.2015 г. – м.02.2017 г., е м.03.2017 г. Следователно, най – късната дата,
на която най – късното вземане по последната фактура се погасява с изтичане на
тригодишната погасителна давност е м.03.2020 г.В конкретния случай, ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест не само, че не установи, но дори и
не твърди, че в рамките на давностния срок са извършени действия, имащи за
последица прекъсване или спиране на давността. С оглед гореизложеното и предвид
изричното признание на изтичане на давностния срок от ответника и липсата на
твърдения за наличие на основания за спирането и прекъсването й, съдът счита,
че процесното вземане е погасено поради изтичане на тригодишна давност.
Предвид изложените съображения, съдът
приема, че искът за установяване на недължимост на вземането по горепосочените
фактури, поради погасяването му по давност се явява основателен и доказан и
следва да се уважи, за следните суми: сума в размер на 4.67 лв., представляваща
вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец октомври 2015 г.;
сума в размер на 21.20 лв., представляваща вземане по фактура № ********** –
топлинна енергия за месец ноември 2015 г.; сума в размер на 26.88 лв.,
представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец
декември 2015 г.; сума в размер на 29.41
лв., представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец
януари 2016 г.; сума в размер на 29.41 лв., представляваща вземане по фактура №
********** – топлинна енергия за месец февруари 2016г.; сума в размер на 3.31
лв., представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец
април 2016г.; сума в размер на 1.64 лв., представляваща вземане по фактура №
********** – топлинна енергия за месец октомври 2016г.; сума в размер на 32.70 лв., представляваща
вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец ноември 2016г.; сума в размер на 29.23 лв., представляваща
вземане по фактура № 00784761631 – топлинна енергия за месец декември 2016г.;
сума в размер на 29.45 лв., представляваща вземане по фактура № ********** –
топлинна енергия за месец януари 2017г. и сума в размер на 28.78 лв.,
представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец
февруари 2017г.
А за претендираната сума от 30.79 лв., представляваща
вземане по фактура № **********– топлинна енергия за месец март 2016г., съдът
счита, че не следва да се уважава, тъй като от представеното извлечение за
неплатени задължения за ТЕ на аб.N 217802, липсват данни за наличие на такава издадена и неплатена
фактура.
С оглед изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца възниква правото на разноски. Ищецът претендира
разноски в общ размер на 350 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса
и 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ.
С оглед направеното от ответника искане да
се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските да се възложат на ищеца,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва
да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената
разпоредба.Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, доколкото извънсъдебно
е претендирал да е носител на вземане срещу ищеца.Ето защо, съдът намира, че в
полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.
При това
положение, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 350 лева, които следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на
ответника.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.А. ***, ЕГН: **********,
не дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, представлявано от Георги Беловски, като погасена по
давност, следните суми: сума в размер на 4.67 лв., представляваща вземане по
фактура № ********** – топлинна енергия за месец октомври 2015 г.; сума в
размер на 21.20 лв., представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна
енергия за месец ноември 2015 г.; сума в размер на 26.88 лв., представляваща
вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец декември 2015 г.; сума в размер на 29.41 лв.,
представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец
януари 2016 г.; сума в размер на 29.41 лв., представляваща вземане по фактура №
********** – топлинна енергия за месец февруари 2016г.; сума в размер на 3.31
лв., представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец
април 2016г.; сума в размер на 1.64 лв., представляваща вземане по фактура №
********** – топлинна енергия за месец октомври 2016г.; сума в размер на 32.70 лв., представляваща
вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец ноември
2016г.; сума в размер на 29.23 лв.,
представляваща вземане по фактура № 00784761631 – топлинна енергия за месец
декември 2016г.; сума в размер на 29.45 лв., представляваща вземане по фактура
№ ********** – топлинна енергия за месец януари 2017г. и сума в размер на 28.78
лв., представляваща вземане по фактура № ********** – топлинна енергия за месец
февруари 2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 30.79 лв.,
представляваща вземане по фактура № **********– топлинна енергия за месец март
2016г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от
Георги Беловски да заплати на А.Н.А. ***, ЕГН: ********** сумата от 350 лв., представляваща деловодни разноски по настоящото
производство по гр.д. № 612/201 г. по описа на НРС.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: