Решение по дело №652/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 57
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20191700500652
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 57

гр. Перник, 18.02.2020 г.

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

Окръжен съд Перник - Гражданска колегия, в публично заседание на 06.11.2019 г., ІІІ-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело № 00652 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от Т.К. против Решение № 88 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 990 по описа на РС – Радомир за 2018 г., с което са отхвърлени предявените от Т.К. срещу Н.А.Б. искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5500 лева, представляваща част от неустойка в размер на 15000 лева, съгласно чл. 12 от предварителен договор от 02.11.2014 г. за покупко – продажба на дворно урегулирано място с площ от 762 кв.м., заедно с построената в това място паянтова плевня и фурна и западната половина от масивна къща – близнак, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на исковата молба – 09.10.2018 г. до окончателното плащане. В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на решението, тъй като липсва преценка на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и в противоречие с доказателствата е направил неправилни изводи за наличие на двустранна вина на страните по договора. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивния съд с уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемият е подал отговор, в който по подробно изложени съображения поддържа становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд Перник при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че Т.К., в качеството си на купувач и Н.Б., в качеството си на продавач са страни по предварителен договор от 02.11.2014 г., с който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху подробно описаните в него свои недвижими имоти дворно място, заедно с построените в това място паянтова плевня и фурна, както и западната половина от масивна къща – близнак, построена върху парцел, за обща продажна цена 15 000 лева, от която купувачът при подписване на договора заплаща задатък (капаро) в размер на 1500 лева, която сума е изплатена изцяло и в брой, като този договор служи и за разписка за разплащане. Останалата сума в размер на 13 500 лв. страните са уговорили да бъде изплатена в деня на нотариалното прехвърляне собствеността върху описаните в договора имоти. Уговорено е също, че ако до 30.11.2014 г. страните не са сключили окончателен договор или не са променили договорения срок, те се задължават на 17.12.2014 г., в 11, 00 ч. да се явят в кантората на нотариус Б. М. в гр. ***. С клаузите в раздел 3 от този договор продавачът се задължил още да осигури технически сключването на окончателния договор в срок, да набави и предостави за своя сметка всички документи, удостоверяващи правото му на собственост, както и други документи, изискуеми от закона за нотариално оформяне на сделката, съобразно договорените срокове; задължил се да направи за своя сметка чрез оторизирано и лицензирано за това лице трасиране и означаване на граница на ПИ до датата на предаване на владението на същия (чл. 6, ал. 2 и ал. 3). В чл.12 от договора страните са постигнали съгласие, при недобросъвестност от страна продавача и укриване от него на обстоятелства, че някой от имотите е ипотекиран или възбранен и/или друга информация, компрометираща по какъвто и да е начин окончателната сделка и/или при отказ от негова страна да набави някой от нужните документи за нотариално изповядване на сделката, както и при евентуално съдебно отстраняване, същият да дължи възстановяване на цялата получена сума и неустойка в размер на договорената в договора продажна цена.

От констативен протокол от 17.12.2014 г. на нотариус М. с район на действие РС *** се установява, че на посочената дата в кантората на нотариуса са се явили Т.К., както и Р.С.Б., в качеството си на пълномощник на продавача Н.А.Б., като в протокола са отразени изявленията на явилите се лица, от които става ясно, че е налице пречка за сключване на окончателен договор, тъй като липсват декларации по чл. 264 ДОПК от упълномощителката Г.В., като наред с това няма дадени права в пълномощното на Н.Б. за продажба на плевня в парцел I-275 по плана на с. ***, тъй като не е издадено удостоверение за търпимост на сградата от община ***, защото сградата е разрушена. С 2 бр. телепощи от 05.02.2015 г. и 18.03.2015 г., изпратени от ищцата до ответника, е надлежно удостоверено идно от приложените към тях известия за доставяне, същите телепощи са получени от ответника лично, съответно чрез неговата дъщеря), че Т.К. е предоставила допълнителен срок на Н.Б. за сключване на окончателен договор и покана да се яви на 24.03.2015 г. в 10,45 ч. в кантората на нотариус М. в гр. *** за сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт. Видно от констативен протокол от 24.03.2015 г. на нотариус М. с район на действие РС – ***, Б. не се е явил в кантората на нотариуса на датата посочена в поканата.

Отново с телепоща от 09.10.2015 г., изпратена от К. до Б. (получена от съпругата му), последната е заявила изрично, че разваля сключения предварителен договор поради неизпълнение на задълженията по него от страна на продавача, претендирайки от последния да върне заплатеното от нея капаро в двоен размер, а именно 3000 лева в срок до 14 дни, от получаването на поканата.

Възприемайки гореизложената фактическа обстановка по делото, настоящият въззивен състав направи следните правни изводи:

Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение – чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Когато договорът не е за продължително или за периодично изпълнение с упражняване на потестативното право на кредитора по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени от него права и задължения. Обратното действие на развалянето освобождава страните от облигационната обвързаност, възникнала в резултат на сключване на договора и създава за всяка от тях вторично задължение за връщане на разменените престации поради отпадане на основанието за извършването им.

Развалянето на договора с обратно действие засяга и съдържащите се в него уговорки относно последиците от неизпълнението и обезщетяването на претърпените от изправната страна вреди, какъвто характер има уговорката за заплащане на неустойка като форма за обезщетяване на вредите от договорното неизпълнение. Поради това, развалящият не може да иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор неустойка. Основанието да се претендира неустойка е договорът и по тази причина претенцията за заплащането й е съвместима само с договорната отговорност за неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, но не и с развалянето на договора. Обвързването на неизправната страна със задължение за плащане на неустойка по развален двустранен договор е възможно само в хипотезата, когато неустойката е уговорена за случай на разваляне на договора с цел да обезщети изправната страна за вредите от развалянето, които не са тъждествени с вредите от договорното неизпълнение. За вредите от неизпълнението, послужило като основание за разваляне на договора, изправната страна може да търси обезщетение по общия ред – чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Страните по договора са договорили неустойка при неизпълнение на задълженията на купувача по чл. 12, при недобросъвестност от страна продавача и укриване от него на обстоятелства, че някой от имотите е ипотекиран или възбранен и/или друга информация, компрометираща по какъвто и да е начин окончателната сделка и/или при отказ от негова страна да набави някой от нужните документи за нотариално изповядване на сделката, както и при евентуално съдебно отстраняване, същият да дължи възстановяване на цялата получена сума и неустойка в размер на договорената в договора продажна цена. Уговорена по този начин, неустойката е предназначена да обезщети купувача за вредите от неточното изпълнение, т. е. от частичното или пълно неизпълнение на задължението на продавача и да замести липсващото изпълнение. Заплащането на неустойка за неточно изпълнение на договора е свързано с реализиране на договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД, която в случая не може да намери приложение, предвид развалянето на предварителния договор от страна на Т.К.. Предвид естеството на договора, развалянето има обратно действие – чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поради което страните са освободени от облигационната си обвързаност с уговорените в разваления договор задължения, в т. ч. и от задължението за заплащане на неустойка, предвидена за случай на неточно изпълнение на договора. Развалянето на договора с обратно действие лишава продавача от правото на неустойка по чл. 12, която е уговорена за неизпълнение на задълженията на продавача, а вследствие на развалянето той е освободен от тези задължения. След като купувачът е упражнил правото си да развали договора и след като неустойката е уговорена за обезщетяване на вреди от неизпълнението на договора, а не от развалянето му, липсва правно основание за присъждане на неустойка и иска за заплащането й е неоснователен.

 Като е отхвърлил иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, Районният съд макар и с други мотиви е достигнал до същия краен резултат и е постановил правилно решение.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски във въззивното производство.

Въззиваемият не претендира и не ангажира доказателства за извършени разноски във въззивното производство, поради което и такива не му се дължат.

Предвид изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 990 по описа на Районен съд Радомир за 2018 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от датата на уведомяване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.