№ 49
гр. Варна, 20.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
търговско дело № 20243001000038 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
Въззивникът „Лукс Билд Ц.С.“ ЕООД, редовно призовано, представлява се от адв.
Л. Ш., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Л. А. С., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва постъпила молба от адв. С. П., в качеството си на процесуален
представител на въззиваемата Л. С., в която моли да бъде даден ход на делото в нейно
отсъствие. Оспорва въззивната жалба, няма доказателствени искания.
Адв. Ш.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 71/26.01.24г.
Адв. Ш.: Запозната съм с определението на съда. Поддържам жалбата. Нямам
доказателствени искания. Моля, да приемете като доказателство договор за правна помощ,
касаещ размера на адвокатското възнаграждение, заплатено в брой.
Съдът докладва молбата на адв. П., в която е направено искане за заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, приложени са
1
и писмени бележки по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Ш.: Моля, да бъде уважена жалбата, тя е изключително подробна и не се състои
в някакви процесуални нарушения по повод на несъбрани доказателства, а единствено по
отношение на преценката на представените такива и произнасянето на съда, което всъщност
е произнасяне все едно по неприсъствено решение. Не сме изправени пред такъв казус.
Оспорен е искът, явява ли сме се в съдебно заседание и съдът беше длъжен да прецени
макар и при изпуснат срок за отговора ни в невъзстановен такъв на исковата молба, дали
при оспорване на иска са налице двете основни обстоятелства, т.е. дали има изпълнение на
предварителния договор от страна на ищеца и в какво се състои то и дали са налице
валидни основания на които той е развалил договора? По отношение на първото, съдът
единствено е написал, че са платени 40 000 евро като задатък – капаро за сключване на този
договор. Само, че този предварителен договор от там нататък започва своето предварително
действие и той именно поражда бъдещи права и задължения за двете страни. По
изпълнението на тези права и задължения, съдът изобщо не е направил каквито и да е
правни изводи, нито е търсил ангажиране на доказателствената тежест и съответно на
доказването проведено в хода, а такова липсва на първоинстанционното производство, по
отношение на изпълнението на правата и задълженията. Спряла съм се много подробно кои
права има страната и какви задължения е имал купувачът, като акцентирам на превратното
тълкуване изразено с решението на стр. 4, където задължението и отпращане на покана за
изповядване на сделка е вменено в задължение на моите доверители. Това категорично не е
така и това е очевидно от текста на самия договор, чие задължение е следвало да бъде
изпълнено. Моля, да имате предвид също, че не се касае за изпълнение на задължение
единствено за прехвърляне на вече изграден обект. В договора са предвидени възможности –
при цялостно плащане на цената, вещта да бъде прехвърЛ. във всяко от нейните състояния.
Първоначално като право на строеж, което е могло да бъде прехвърлено, т.е. въздух в
определен обем за изграждането на това жилище, предмет на предварителния договор. В
груб строеж би могло също, предвидено е в договора това да се случи, както и при Акт 15,
респ. при удостоверение за разрешение за ползване. Във всички тези хипотези, предвидени в
договора е ясно, че условието да настъпи прехвърляне на вещното право не е някакво
уведомяване от страна на моя доверител, а изразена готовност от страна на ищцата да
заплати останалите 40 000 лева от продажната цена, което е 50% от цената. В този смисъл,
да се обвързва някакво поведение на моя доверител със задължение той да покани лицето да
сключат окончателен договор, както и да го уведомява за някакви етапи на които е стигнало
строителството няма и в този смисъл превратно е тълкуването по въпросния договор. Нещо
повече – цитирала съм и чл. 32 многократно, в който се предвижда, че ако в десетдневен
срок след настъпването на който и да е етап на завършване на строителството, за който
2
страните са се договорили по чл.9, а именно груб строеж, Акт 15 или Разрешение за
ползване, в десетдневен срок след това, купувачката следва да плати остатъка от цената и за
бъде изповядана сделката. Ако не го направи, изрично е предвидено, че строителят в случая
продавач на този обект бъдещ на собственост, може да се разпореди с този обект в полза на
трето лице. Всички тези условия са настъпили по договора, но не са обсъдени от
първоинстанционния съд и той е стигнал до уважаване на иска, пак казвам без да разгледа
изобщо налице ли са основанията на претенцията, а именно налице ли е изпълнение по този
договор на задълженията, които са поети тепърва при плащането на тези пари 40 000, както
и налице ли са условията за разваляне на този договор.
По отношение на уважената в пълния размер неустойка, аз смятам, че съдът не е взел
предвид нашите възражения за нищожност, те могат да бъдат направени въпреки липсата на
отговор, тъй като се касае за нищожност, има изрична практика в тази посока, те следва да
бъдат разгледани. Съдът всъщност мотивирайки решението си не е отбелязал и не е
направил никакъв коментар на нашите възражения за нищожност, а единствено по
отношение на намален такъв размер на неустойката е коментирал защо тя не следва да бъда
намаЛ., т.е. произнасяне по нищожността и наведените съображения няма. Аз съм ги
изложила отново в жалбата.
По отношение на намаляване на размера също смятам, че тази неустойка по принцип
няма компесаторен характер и това е видно от уговорките в същия този чл. 32, където е
записано, че в случай, че има неизпълнение от страна на ищцата, то тя би следвало да дължи
единствено 12 500 евро, които моят доверител или дружеството – продавач би следвало да
задържи от изплатените първоначално при сключването на договора 40 000. Тази
реципрочност, към която се стремят и двете страни в един договор сочи, че именно тази
сума страните са определили като неустойка, която може да има наистина възпиращо,
спрямо неизпълнението на която и да е от страните действие и компенсаторно такова. Тази
уговорена неустойка от 40 000, начинът по който е уговорена всъщност е нейният двоен
размер, т.е. дължат се 80 000 неустойка и връщане на платеното 40 000, общо 120 000 евро.
Аз мисля, че тази клауза красноречиво илюстрира именно едно неоснователно обогатяване,
към което се стреми ищцата, а не функцията, която има една неустойка наистина да
стимулира страните към изпълнение и да не надвишава по никакъв начин някакви
евентуални вреди, които се очакват от подобно неизпълнение, а те са да не може да се купи
жилище на стойност 80 000, съответно да се потърси друго такова или за моя доверител,
съответно да не може да намери купувач за жилището, което е предложил и е било закупено
по предварителния договор. И двете хипотези не предполагат неустойка в размер на 80 000
евро, колкото е цената на това жилище.
В този смисъл, Ви моля за произнасяне с решение. Моля, за разноските, които са в
размер посочен в пълномощното и държавната такса, която е по 1600 лв. за всеки от двата
иска.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
3
срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4