№ 141
гр. Русе, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520105152 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че е образувал ч.гр.д.№ 1676/2024 г. по
описа на Районен съд - Русе по реда на чл. 417 ГПК срещу К. М. Н.. С издададените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист образувал изп.дело № 651/2024 г. по описа
на ЧСИ Венцислав М.. С разпореждане, получено от дружеството на 28.08.2024 г.,
съдът му предоставил едномесечен срок за предявяване иск за установяване на
вземането си.
В тази връзка предявява настоящия иск и твърди, че на 16.08.2023 г. с ответника
сключили договор за потребителски кредит № 720031264077, въз основа на който „Ти
Би Ай Банк" ЕАД му предоставило сума в размер на 6495.20 лева. Потребителят
пожелал сключване на застраховка „BANK Живот Агент" в размер на 2395.20 лева,
средствата по която се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за
което потребителят дал изричното си нареждане и съгласие с подписването на
договора. Общото крайно задължение по него (чл.10 от контракта) възлизало на 15399
88 лв., която сума била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, като 59 вноски били в размер на 256.67 лв. и последна
изравнителна вноска в размер на 256.35 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент, бил в размер на 41.15 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора).
Длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от 05.10.2023 г. за
1
повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно
вноски с падежи 5.10.2023 г., 5.11.2023 г. и 5.12.2023 г. Считано от 20.02.2024 г.
настъпила предсрочната изискуемост на задължението, съгласно чл.16.2. от договора.
В същия била уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното
задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски. Въпреки това
ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. От
обратната разписка за доставка с бар код: ИДPS14210094DTS било видно, че
уведомлението за предсрочна изискуемост било получено лично от К. Н..
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се признае
за установено, че К. М. Н., в качеството си на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № 720031264077/16.08.2023 г., дължи изпълнение на парично
задължение към „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на кредитодател по същия
договор, за сума в общ размер 7775.57 лв., от които: 6495 20 лв. главница, ведно със
законната лихва 25.3.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 1197.98 лв.
договорна лихва за периода 05.10.2023 г. - 20.02.2024 г. и 82.39 лв. обезщетение за
забава за периода 05.10.2023 г. - 14.03.2024 г. Претендира присъждане на разноските за
настоящото дело и за приложеното заповедно производство.
Ответникът К. М. Н. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
претенциите по основание и размер. Твърди, че в случая са налице основания за
обявяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит.
Императивната норма на чл.10, ал.1 от ЗПК изисквал договорът да бъде сключен по
ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните. Не всички елементи на договора и приложенията били представени с
еднакъв размер шрифт, имало елементи, чийто шрифт бил по-малък от 12, което по
силата на чл.22 от ЗПК правело договора недействителен. В т.10 на процесния договор
бил посочен годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност —
49.01%, но не били посочени допусканията, използвани при изчисляването му по
определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Липсвала конкретизация относно начина, по който бил формиран посоченият
ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Според ответника, ищецът укривал от
съда, че на 17.8.2023 г. той пожелал предсрочно да погаси 1622 лева. Било му казано,
че трябва да ги изтегли от кредита и след това да ги внесе. Приложените нареждане-
разписка и вносна бележка от 17.8.2023 г. установявали се, че предсрочно били
погасени изцяло първите шест погасителни вноски, при което банката-заявител не е
имала законово основание да обяви договора за потребителски кредит за предсрочно
2
изискуем. В случая 4100 лева бил размерът на процесния кредит, съгласно чл.7.1 от
договора, а 2395.20 лева били посочени като размер на застрахователна премия, които
по закон не се дължали от ответника, на основание чл.23 от ЗПК. К. Н. нито е получил
тази сума, нито е подписал Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация и Заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, нито
знаел за тези документи, а и ищецът твърдял, че е превел по чужда сметка тази сума
2395.20 лева. 2500 лева, посочени като еднократно платени по продукт „Защита на
сметките" в представения от ищеца с исковата молба Информационен документ за
застрахователен продукт BNP PARIBAS CARDIF, по закон не се дължали от ответника,
на основание чл.23 от ЗПК, тй като нито е получил тази сума, нито е подписал
застраховката на кредитополучатели и Общите условия на застрахователна програма,
нито знаел за тези документи. Представените от ответника писмени доказателства
установявали, че същият изцяло е върнал чистата стойност на процесния кредит в
размер на 1600 лева.
Моли предявеният установителен иск да бъде отхвърлен изцяло.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 1676/2024 г. на РС-Русе е видно, че в производство
по чл.417 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 921 от
25.03.2024 г. и изп.лист в полза на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД срещу К. М. Н. за сума в
общ размер 7775.57 лева, включваща: главница в размер на 6495.20 лева, договорна
лихва в размер на 1197.98 лева за периода 05.10.2023 г. - 20.02.2024 г., лихва за забава
върху просрочената главница в размер на 82.39 лева за периода 05.10.2023 г. -
14.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на
сумите, както и разноски по заповедното производство в общ размер 255.51 лева.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е
заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Заповедният съд е указал по чл.415 от ГПК на заявителя възможността да предяви иск
за установяване на вземането си по издадената заповед. В указания едномесечен срок
заявителят е предявил иска за съществуване на вземането си против длъжника.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 651/2024
г. по описа на ЧСИ Венцислав М., с рег. № 833 на КЧСИ, което се установява от
приложеното към ч.гр.№ 1676/2024 г. по описа на РС-Русе съобщение на ЧСИ.
Съгласно представения Договор за потребителски кредит №
720031264077/16.08.2023 г., подписан от двете страни, „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
предоставя на ответника потребителски кредит за общо ползване в размер на 4100 лв.,
като сумата се превежда на потребителя в срок до три работни дни по сметка, открита
3
в „Ти Би Ай Банк“. Според договора, кредитът се счита усвоен в деня, в който сумата
постъпи по банковата сметка на потребителя. Посочен е общ размер на кредита –
6495.20 лв., в която сума е включена застраховка живот – Банк Живот Агент в размер
на 2395.20 лв.
Уговорен е лихвен процент от 41.15 % и годишен процент на разходите - 48.01
%. Общата дължима сума от потребителя възлиза на 15 399.88 лв., която следва да
бъде върната на 60 месечни вноски, всяка по 256.67 лв., а последната – 256.35 лева
/чл.11.2/. В чл.6 е посочен крайният срок на договора - 05.09.2028 г. Съгласно чл.16.2
от Договора, при просрочие от страна на потребителя на три поредни месечни вноски,
цялото му непогасено задължение към кредитора става незабавно и предсрочно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени
месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента
задължение на потребителя започва да се начислява законната лихва като в този
случай предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е необходимо
Кредиторът да изпраща на Потребителя уведомления, покани, предизвестия или др.
От погасителния план към договора, поместен в чл.11.2 от същия, е видно, че
срещу всяка падежна дата са посочени размер на вноската, погасяваните главница и
договорна лихва, както и остатъкът от главницата. Част от нея, върху която се
начислява лихва, е и застраховката живот.
Както договора за потребителски кредит, така и приложените към него
документи, са подписани електронно от потребителя К. Н.. Както сочи
пълномощникът на ответника в съдебно заседание, освен договорът за потребителски
кредит, в един и същи час на 16.08.2023 г. /а именно в 16.26 ч./ са подписани и
Заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, Декларацията по
чл.42, ал.2 от ЗМИП, Сертификата за застрахователна програма „Защита на кредита“ и
Общите условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“…. Върху останалите документи е посочена само датата.
Представено е уведомление от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД до К. Н. за настъпила
на основание чл.16 т.2 от Договора предсрочна изискуемост, поради неизпълнение на
задълженията му по Договор за кредит № 720031264077. В уведомлението е посочено,
че просрочието е за изплащането на следните три месечни вноски с падежи -
05.10.2023 г.; 05.11.2023г.; 05.12.2023г. Уведомлението е изпратено чрез Български
пощи до посочения в договора адрес на кредитополучателя и получено лично от
ответника на 20.02.2024 г.
Към отговора си ответникът представя Нареждане разписка от 17.08.2023 г. за
изтеглени от сметката му в „Ти Би Ай Банк“ 1630 лв. в 11.07 ч. С вносна бележка от
същата дата в 11,11 ч. ответникът е внесъл по сметката си сумата от 1622 лв. с
основание „Вноска по кредит 720031252390“.
4
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че на 16.08.2023 г. по сметката на ответника са
постъпили 6495.20 лв. с основание „усвояване на кредит 3636894“. На същата дата
сметката е намалена със сумата 2395.20 лв. със същото основание. От сключването на
договора за кредит до 20.02.2024 г. неплатената главница е в размер на 6495.20 лв.,
договорните лихви възлизат на 1197.98 лв., а лихвата за забава е 104.73 лв. На
28.09.2023 г. банката е превела по сметка на „Кардиф-Общо Застраховане“ суми за
премия и прекратени полици за м.08.2023 г.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, в производството по
който ищецът следва да установи, че ответникът му дължи сумата от общо 7775.57
лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски
кредит № 720031264077/16.08.2023 г., предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 1676/2023 г. по описа на РС-Русе.
Между страните няма спор, че са обвързани от облигационно правоотношение
във връзка със сключен договор за потребителски кредит от 16.08.2023 г., по силата на
който на ищеца е предоставена в заем сумата от 4100 лв., към която е прибавена
застрахователна премия от 2 395,20 лв., заплащането на която се дължи от заемодателя
като част от главницата в общ размер 6495.20 лв.
По отношение на процесния договор са относими разпоредбите на чл.430, ал.1
от ТЗ, ЗКИ и § 13 т.12 от ДР на ЗЗП. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 от
ТЗ, с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел, при уговорени условия и срок, а заемателят-да ползва средствата
съобразно уговореното и да ги върне след изтичане на определеното време. Ищцовото
дружество има статута на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ и на търговец според § 13
т.2 от ДР на ЗЗП. Кредитополучателят от своя страна отговаря на дефиницията за
”потребител” в §13, т.1 от ЗЗП. Договорът има за предмет предоставяне на финансови
услуги, свързани с дейността на кредитната институция-§13, т.12 от ДР на ЗЗП. По
отношение на контракта са приложими и нормите на ЗПК. В чл.10 и чл.11 от него се
уреждат формата и съдържанието на договора на потребителски кредит.Правната
норма на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1 т.7-т.12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по отношение на
шрифта на процесния договор, както и на останалите документи към него. Законът
препраща към текстообработващата програма, която е използвана за написване на
5
договора, а не към друг стандарт – държавен или международен. В случая,
сравнявайки текста на документите, представени по делото, с текстове, изготвени на
различни текстообработващи програми на шрифт 12, съдът констатира, че изискването
на чл.10, ал.1 от ЗЗП е спазено от страна на ищеца.
В процесния договор за потребителски кредит кредиторът се е задоволил
единствено да посочи като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР на заема.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 48.01%, освен
лихвен процент от 41.15 %/. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в това число и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Т.е., в посочената величина като глобален
израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 41.15 %, но
не се изяснява как тези стойности се отнасят към ГПР по договора и какво друго е
включено в ГПР, чийто размер е 48.01 %. В случая при определяне на ГПР по кредита
не е посочен разходът за застрахователна премия. В този смисъл, би следвало ГПР да е
с размер, равен на възнаградителната лихва, т.е. да възлиза на 41.15 %, а той не е,
поради което и договорът се явява недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. В допълнение следва да се посочи, че при подписване на договора ответникът е
нямал достатъчна яснота относно това с каква сума в действителност ще разполага,
какво ще върне и каква точно главница ще олихвява кредиторът. Както беше посочено
по-горе, при посочен размер на кредита от 4100 лв. потребителят е следвало да
погасява главница от 6495.20 лв. /с включената застрахователна премия от 2395.20 лв./,
която се олихвява с предвидените в контракта възнаградителна и наказателна лихви.
Така К. Н. е бил лишен от възможност да прецени икономическите последици от
сключването на контракта. Независимо, че в договора уж е дадено право на избор на
ответника дали да сключи или не застраховка, то тази застраховка изначално е
инкорпорирана в договорното правоотношение. Съответно, без да даде възможност на
потребителя впоследствие дали да сключи застраховка с избрано от самия него
застрахователно дружество, кредиторът още при сключване на договора му е възложил
заплащане на сумата от 2395.20 лева под формата на застрахователна премия, без при
това да я калкулира в ГПР. Тази застрахователна премия е станала част от главницата и
също се олихвява, наред с реално усвоената сума на заема. Следователно,
застрахователната премия реално не представлява отделна услуга, а е част от
цялостното споразумение и следва да бъде включена в ГПР. Потребителят не е имал
6
възможност да се запознае нито с условията на застраховката, предлагана от Ти Би Ай
Банк преди сключването на договора, нито да избере застрахователно дружество,
различно от това, използвано от банката. При това положение, на основание процесния
договор за потребителски кредит изначално му е вменено задължение да заплаща към
месечните вноски и застрахователни премии и респективно, клаузата, съгласно която
ответникът следва да заплати застрахователна премия, представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП. Механизмът на сключване на договора
е, че на ответника са били изпратени като пакет документи както индивидуалния
договор, така и този със застраховател, при това едностранно определен от „Ти Би Ай
Банк“. Клаузата за застраховка не е уговорена индивидуално и вменява допълнителни
задължителни плащания на икономически по-слабата страна в правоотношението. В
тази връзка основателно се явява и възражението на ответника, че няма как
представените с исковата молба общо шест документа да бъдат подписани електронно
в един и същи час – 16.26 ч. на 16.08.2023 г. от потребителя и той да се е запознал с
тяхното съдържание. Ето защо следва да се приеме, че представените доказателства не
установяват на ответника да са били предоставени предварително Стандартния
европейски формуляр, Общите условия по застраховката живот и декларациите към
нея и към договора за кредит, за да може той да се запознае с тях и да се съгласи или
не с приемането им, каквото изискване се съдържа в чл.11, ал.2 от ЗПК.
Липсата на валидна уговорка за ГПР води до липса и на задължителен реквизит
от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради което последният се явява недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Приетата по делото
икономическа експертиза установява, че ответникът е заплатил по договора
единствено възнаградителна лихва в размер на 11,80 лв., която следва да се приспадне
от дължимата главница в размер на 4100 лева. Следователно, установителната
претенция на ищцовото дружество се явява основателна само за главница от 4088.20
лв. За остатъка до претендираните 6495.20 лв., както и за договорна и лихва за забава,
исковете следва да се оставят без уважение.
Неоснователно е възражението на ответника, че още на следващия ден след
сключване на договора е погасил главница от 1600 лв. Както беше посочено в
обстоятелствената част на съдебния акт, К. Н. е внесъл по собствената си сметка в
банката-ищец сумата от 1622 лв., но с основание „вноска по кредит 720031252390“.
Номерът на процесния договор за кредит е съвсем различен от цитирания от вносната
бележка /различията са в последните пет цифри/, за да може да се приеме, че със
сумата са погасени задължения именно по контракта, предмет на настоящия спор.
7
На основание чл.78 ГПК, съразмерно на уважената и отхвърлена част от
установителните претенции, следва да се определят и разноските, направени от
страните в двете производства.
Така в заповедното производство ответникът дължи на ищеца разноски в размер
на 34.34 лв., а по установителния иск – сумата от 70.30 лв.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., в полза на пълномощника на ответника,
осъществил безплатна правна помощ, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 355 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. М. Н., с ЕГН **********,
от гр. Русе, бул.„Г.Д.“ 35, вх.1, ет. 4, ап.69, че дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, сумата 4088.20 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № 720031264077/16.08.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 25.03.2024 г.
до окончателното й изплащане, предмет на Заповед № 921/25.03.2024 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
1676/2024 г. по описа на РС–Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за дължимост
на сумите: главница над 4088.20 лв. до претендираните 6495.20 лв., 1197.98 лв.
договорна лихва за периода 05.10.2023 г. - 20.02.2024 г. и 82.39 лв. обезщетение за
забава за периода 05.10.2023 г. - 14.03.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. М. Н., с ЕГН **********, от гр. Русе, бул.„Г.Д.“ 35, вх.1, ет. 4,
ап.69, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.София, с ЕИК *********, 34.34 лв.
разноски по ч.гр.д.№ 1676/2024 г. по описа на РС – Русе и сумата 70.30 лв. - разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, за заплати на
адвокат М. Р. М. от АК-Русе, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., 355 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8