№ 722
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502919 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. № 9147/2017 г.
от Софийски градски съд, ответникът – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на В. С. Г., ЕГН ********** /поставена под
пълно запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН **********, като настойник, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.01.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от 02.10.2015 г., вследствие на влошаване
на здравословното състояние, от които 40 000 лв. – вследствие на установена
на 09.10.2015 г. деформация на лумбалните прешлени и сумата от 10 000 лв.
от оперативни интервенции в лявата челно-слепоочна област, извършени на
02.10.2015 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 250 000 лева;
- сумата от 18 443.27 /осемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и
три лева и двадесет и седем ст./ лева, представляваща обезщетение за
1
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.01.2014 г. – разходи
за оперативни интервенции, прегледи, изследвания, медицински консумативи
и услуги, лекарства, транспорт и други, заплатени на 06.10.2015 г. на Болница
„Гювен“, гр. Анкара, Република Турция, ведно със законна лихва, считано от
06.10.2015 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 20 457.40 лева, както и акцесорния иск за
присъждане на законната лихва върху сумата, за периода от 04.09.2015 г. до
06.10.2015 г.;
- сумата от 60 300 /шестдесет хиляди и триста/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г. – разходи за болногледач /по 1 800 лв. месечно/, за периода от
01.04.2014 г. до 01.09.2014 г., както и от 01.01.2015 г. до 17.07.2017 г., ведно
със законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от първо число на
месеца, следващ този, за който е дължима сумата, до окончателно изплащане,
като е отхвърлил прекия иск, за разликата на уважения до пълния предявен
размер от 83 000 лв., както и акцесорния иск за присъждане на законна лихва,
считано от 01.04.2014 г.;
- сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща месечно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г. – разходи за болногледач, за периода от 18.07.2017 г. до
02.09.2017 г. и от 01.09.2019 г. до настъпване на основание за прекратяване
или изменение на обезщетението, ведно със законна лихва върху всяко
вземане, считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължима
сумата, до изплащане на взимането, като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 500 лв.
месечно;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил
предявените от В. С. Г., ЕГН **********, чрез С. С. Г., ЕГН **********
против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
заплащане на сумата от 2 206 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило 07.01.2014 г. – разходи за лечение в
„Гранд Хотел Поморие“ – гр. Поморие, за периода от 09.03.2015 г. до
22.03.2015 г. и за сумата от 3 051 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото ПТП – разходи за лечение в
„Гранд Хотел Поморие“ – гр. Поморие, за периода от 14.02.2016 г. до
16.02.2016 г., платени: на 15.02.2016 г. – 774 лева и 1 216 лв.; на 14.02.2016 г.
2
– 901 лв.; на 16.02.2016 г. – 160 лв., както е отхвърлил и акцесорните искове за
присъждане на законната лихва върху тези суми.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Л. Г. САК, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., в размер на сумата от 3 124 лева;
- държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 6 257.73 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - В. С.
Г., ЕГН **********, чрез С. С. Г., ЕГН **********, като настойник да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 4 019.68 лв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца - В. С. Г.,
ЕГН **********, чрез настойника С. С. Г., ЕГН ********** с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон в частта, в която:
- прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения /50 000 лв./ до
пълния предявен размер от 250 000 лв.;
- прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди за болногледач, за периода от 01.04.2014 г. до 01.09.2014
г., както и от 01.01.2015 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
всяко месечно вземане, считано от първо число на месеца, следващ този, за
който е дължима сумата, за разликата между определената месечна сума от 1
800 лева до месечно претендираната от 2 500 лева, т.е. за разликата над
60 300 лева до 83 000 лева;
- прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди за болногледач, за периода от 18.07.2017 г. до 02.09.2017
г. и от 01.09.2019 г. до настъпване на основание за прекратяване или
изменение на обезщетението, ведно със законна лихва върху всяко вземане,
считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължима сумата,
за разликата между определената месечна сума от 1 800 лева до месечно
претендираната от 2 500 лева;
3
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
обосновават извод за настъпили нови неимуществени вреди и имуществени
вреди, които са:
- в причинна връзка с ПТП, настъпило по вина на водач, който е имал
застраховка „Гражданска отговорност при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- болките и страданията са произлезли от извършените нови оперативни
интервенции, без която състоянието на пострадалата е щяло да се влоши;
- обезщетението е за неимуществени вреди, които не са били предмет на
обезщетяване в производството по гр.д. № 4004/2014 г. по описа на Софийски
градски съд, завършило с решение, влязло в сила на 20.06.2016 г., с което е
присъдено обезщетение, в размер на сумата от 750 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 07.01.2014 г.;
- имуществените вреди не са били предмет на производството,
завършило с влязло в сила решение.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в
атакуваната част и вместо това да осъди ответника да му заплати
допълнително обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, които не
са били предмет на съдебното производство, по което има влязло в сила
решение, ведно със законната лихва, считано от деня на тяхното възникване.
Моли въззивния съд да възложи в тежест на ответника отговорността за
разноски, като заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* с доводи за неправилност,
поради допуснати нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила в частта, в която е осъден:
- да заплати обезщетение за неимуществени вреди, до размер на сумата
от 50 000 лева;
- да заплати сумата от 18 443.27 /осемнадесет хиляди четиристотин
четиридесет и три лева и двадесет и седем ст./ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г. – разходи за оперативни интервенции, прегледи, изследвания,
медицински консумативи и услуги, лекарства, транспорт и други, заплатени
на 06.10.2015 г. на Болница „Гювен“, гр. Анкара, Република Турция, ведно
със законна лихва, считано от 06.10.2015 г.;
4
- да заплати сумата от 60 300 /шестдесет хиляди и триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.01.2014 г. – разходи за болногледач /по 1 800 лв. месечно/, за
периода от 01.04.2014 г. до 01.09.2014 г., както и от 01.01.2015 г. до
17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане,
считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължима сумата,
до окончателно изплащане.
- да заплаща месечно сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.01.2014 г. – разходи за болногледач, за периода от 18.07.2017
г. до 02.09.2017 г. и от 01.09.2019 г. до настъпване на основание за
прекратяване или изменение на обезщетението, ведно със законна лихва
върху всяко вземане, считано от първо число на месеца, следващ този, за
който е дължима сумата, до изплащане на взимането;
- в частта за разноските;
Жалбоподателят поддържа, че:
- ищецът е бил обезщетен с влязло в сила съдебно решение /750 000 лв./
и извън съдебно заплатените от него / 50 000 лв./ за всички предвидими
неимуществени вреди, каквито са и заявените с исковата молба, инициирала
настоящото производство;
- ищецът не е представил доказателства за направените разходи
/имуществени вреди/ в размер на 18 443.27 лева, а представите проформа
фактури е своевременно оспорил;
- по отношение на имуществените вреди за болногледач сочи, че тези
дейности са били изпълнявани от родителите и близките на ищеца, а не от
назначен такъв, както и не следва да се начисляват за почивните дни в месеца.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да отхвърли
предявените искове.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
5
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – В. С. Г., ЕГН **********, чрез нейния баща, назначен за
настойник С. С. Г., ЕГН ********** е предявил против „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
07.01.2014 г. е настъпило ПТП по вина на водач на МПС, който е имал
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника и в
пряка причинна връзка са претърпените тежки телесни увреждания, за които
ответникът с решение, постановено по гр.д. № 4004/2014 г. от Софийски
градски съд, влязло в сила на 20.06.2016 г. е бил осъден да заплати
обезщетение за неимуществените вреди, в размер на сумата от 750 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 07.01.2014 г.
Ищецът твърди още, че:
- след влизане в сила на цитираното решение е настъпило влошаване на
здравословното състоянието, вследствие на естеството на първоначалните
травми и провежданото лечение, изразяващи се в деформация на лумбални
прешлени – към лява страна;
- при престой за лечение в болнично заведение е установено
допълнително усложнение „гастрит“, вследствие на непълноценното хранене,
причинило интензивни болки и страдания;
- претърпи допълнително оперативни интервенции, за които не е била
обезщетена и за които са направени разходи и се е нуждаела от болногледач.
С предявените искове, уточнени и увеличени по размер /л. 122/ поискал
ответникът да заплати:
6
- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на
сумата от 250 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015 г. до
окончателното изплащане;
- сумата от 2 206 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило 07.01.2014 г. – разходи за лечение в
„Гранд Хотел Поморие“ – гр. Поморие, за периода от 09.03.2015 г. до
22.03.2015 г., както сумата от 3 051 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото ПТП – разходи за лечение в
„Гранд Хотел Поморие“ – гр. Поморие, за периода от 14.02.2016 г. до
16.02.2016 г., платени: на 15.02.2016 г. – 774 лева и 1 216 лв.; на 14.02.2016 г.
– 901 лв.; на 16.02.2016 г. – 160 лв.;
- обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на сумата от
8 150 щатски долара, представляваща заплатени разходи за престой и лечение
в болница „Гювен“, гр. Анкара, Република Турция, както и обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в размер на сумата от 3 500 щатски долара,
представляваща заплатени разходи за престой и лечение в болница „Гювен“,
гр. Анкара, Република Турция, с левова равностойност 18 443.27 лева, ведно
със законната лихва, считано от 04.09.2015 г. до окончателното изплащане;
- да заплати сумата от 83 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.01.2014 г. – разходи
за болногледач /по 2 500 лв. месечно/, за периода от 01.04.2014 г. до
01.09.2014 г., както и от 01.01.2015 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху всяко месечно вземане, считано от първо число на месеца,
следващ този, за който е дължима сумата, до окончателно изплащане.
- да заплаща сумата от 2 500 лева, представляваща месечно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г. – разходи за болногледач, за периода от 18.07.2017 г. до
02.09.2017 г. и от 01.09.2019 г. до настъпване на основание за прекратяване
или изменение на обезщетението, ведно със законна лихва върху всяко
вземане, считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължима
сумата;
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 103/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:
- с влязлото в сила решение е бил осъден да заплати на ищеца всички
претърпени вреди – 750 000 лева, които са в пряка причина връзка с ПТП,
7
настъпило по вина на застрахования водач, като извън съдебно е изплатил
сумата от 50 000 лв., т.е. че ищецът е обезщетен със сумата от 800 000 лева;
- твърдените в исковата молба неимуществени вреди са били
предвидими и са обезщетени с посоченото обезщетение от 800 000 лева;
- ищецът не е представил доказателства, които по несъмнен начин да
установяват нови оперативни интервенции;
- оспорил основателността на исковете за заплащане на обезщетение за
имуществените вреди, тъй като не са доказани такива за балнеолечение и за
болногледач;
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 07.01.2014 г. е
настъпило ПТП по вина на водач на МПС, който е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника и ищецът е
получил тежки телесни увреждания, които са в пряка причинна връзка с ПТП.
С решение от 20.05.2015 г., постановено по гр.д. № 4004/2014 г. от
Софийски градски съд, потвърдено с решение № 2159 от 09.11.2015 г. и
допълнително решение № 2436 от 09.12.2015 г., постановени по гр.д. №
3118/2015 г. от Софийски апелативен съд, ответникът е бил осъден да заплати
на ищеца обезщетение за претърпените неимуществените вреди, в размер на
сумата от 750 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2014 г.
С определение № 555 от 20.06.2016 г., постановено по т.д. № 737/2016 г.
от ВКС- ТК не е допуснато касационно обжалване на въззивните решения.
Страните не спорят, че ответникът извън съдебно е заплатил на ищеца
по заведената щета обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата
от 50 000 лева.
Приложено е съдебното производство, осъществило се в трите съдебни
8
инстанции, по което ответникът е бил осъден да заплати на ищеца
обезщетението за неимуществени вреди, в размер на сумата от 750 000 лева.
Откритото съдебно заседание във въззивната инстанция се е състояло
на 23.10.2015 г., след което са постановени решение № 2159 от 09.11.2015 г. и
допълнително решение № 2436 от 09.12.2015 г., по гр.д. № 3118/2015 г. от
Софийски апелативен съд;
Диагнозата „гастрит“ е била поставена на 01.10.2015 г.
Считано до 23.10.2015 г., ищецът в това производство е бил в състояние
да представи всички нови доказателства и да посочи новите обстоятелства,
които са обосновавали основателността на предявените искове за
обезщетяване на неимуществените вреди.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, в размер на 250 000 лева е за лечение на болките и страданията от
оперативни интервенции, осъществили се в здравно заведение на територията
на Р. Турция, в периода от 01.10.2015 г. до 09.10.2015 г., т.е. тези вреди са
претърпени преди датата 23.10.2015 г. , поради което не представляват
„excess“ – влошаване на здравословното състояние след деня, в който
процесуалният закон е изключил възможността за събиране на доказателства
по в.гр.д. № 3118/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В съдебното решение № 2159 от 09.11.2015 г., постановено по гр.д. №
3118/2015 г. от Софийски апелативен съд, на страница пета, втори абзац, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди изрично са отчетени
установените увреждания и техните усложнения, както и възможните
хронични увреждания на сърдечно - съдовата, дихателната,
храносмилателната, отделителната и други системи на организма на ищеца.
Имуществените вреди не са били предмет на обезщетяване в
производството, приключило с влязло в сила решение и се претендират за
период, който не е погасен по давност, не представляват „excess“, поради
което подлежат на обезщетяване при пълно и главно доказване от ищеца.
9
Ищецът твърди, че е направил разходи за лечението и престоя в здравно
заведение - болница „Гювен“, гр. Анкара, Република Турция, за периода от
01.10.2015 г. до 09.10.2015 г., в размер на сумата от 8 150 щатски долара и на
сумата от 3 500 щатски долара, с левова равностойност 18 443.27 лева.
В случая са представени две проформа фактури, но не са представени
доказателства за плащане на паричните суми, посочени във фактурите по
банков път, както и на писмени доказателства, че доставчика на услугите е
отчел плащанията.
Издадените фактури и извършените по тях плащания за престой в
„Гранд Хотел Поморие“ – гр. Поморие не установяват разходи за
балнеолечение, тъй като по делото не се установи какви процедури са били
предписани, извършени и да се били необходими за лечение на получените от
ищеца увреждания. Първоинстанционният съд с постановеното от него
решение е отхвърлил исковете, имащи за предмет обезщетяване на тези
имуществени вреди, което в тази част не е обжалвано от ищеца и е влязло в
сила.
С исковата молба са посочени имуществените вреди, представляващи
разходи за болногледач и са заявени за минал период, предхождащ
подаването на исковата молба и за бъдещи сигурни вреди /разходи/ за
болногледач след деня на подаване на исковата молба 18.07.2017 г. до
настъпването на основания за тяхното увеличаване или прекратяване.
Претендират се в размер на 2 500 лева месечно или общо в размер на 83
000 лева, за периода от 01.04.2014 г. до 01.09.2014 г. и за периода от
01.01.2015 г. до 17.07.2017 г., т.е. 35 месеца и 17 дни.
Ищецът, чрез своя процесуален представител е уточнил в открито
съдебно заседание /л. 233/, че претенцията му за имуществените вреди за
болногледач, за периода след подаване на исковата молба не включва
периода от 01.10.2017 до 31.07.2018 г., тъй като е бил на лечение в здравно
заведение в Р. Гърция.
10
В първата инстанция е прието заключението на вещите лица,
извършили тройна комплексна медицинска експертиза /л. 304/ , която
установява, че твърдяното в исковата молба коматозното състояние на ищеца
е останало в миналото и е налице малко, но видимо подобрение на
здравословното състояние на ищеца, определено по медицинските критерии,
като минимално съзнателно състояние с проява на минимални, но
забележими признаци на поведение и реакции при външни стимули.
С решение на ТЕЛК от 29.08.2016 г. на ищеца е призната 100 % т.н.р. с
чужда помощ за срок от три години.
Решение на ТЕЛК, което да удостоверява работоспособността на ищеца
за периода след 29.08.2019 г. не е представено по делото.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило счетоводна експертиза /л. 278/, което е посочило сумата от 90 лева
за денонощие при престой в „Хоспис“ ЕООД на Болница „Токуда“ в гр.
София, в която сума се включва нощувка и болногледач.
Вещото лице в съдебното заседание пред първоинстанционния съд /л.
287/ е уточнило, че се предлагат подобни услуги от 50 – до 70 лева
Въззивният съд като отчита промяната в здравословното състояние на
ищеца и неговото местоживеене приема, че сумата от 60 лева дневно е
необходимата за болногледач, а месечно в размер на 1 800 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до:
- наличието, респективно отсъствието на ексцес по отношение на
неимуществените вреди – влошаване на здравословното състояние след
23.10.2015 г. – датата на откритото съдебно заседание по в.гр.д. № 3118/2015
г. по описа на Софийски апелативен съд, след която процесуалният закон е
изключил възможността за събиране на доказателства и в което производство
на ищеца е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в размер на
750 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2014 г.;
11
- основателността на исковете за присъждане на обезщетения за
имуществени вреди;
ПТП е настъпило на 07.01.2014 г., поради което първото обезщетяване е
извършено по реда на Кодекса на застраховането, приложим до 31.12.2015 г.,
който е нормативен акт е приложим и за последващото обезщетяване на
вреди.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
Страните по делото не спорят за настъпилото застрахователно събитие
с МПС на 07.01.2014 г., което е имало застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в деня на ПТП и възникналото в тежест на ответника, в
качеството му на застраховател задължение да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
В случая основателността на главните искове е обусловена от отговора
на въпросите:
- дали при ищеца се наблюдава влошаване на здравословното състояние
в сравнение със състоянието към датата, на която е била изчерпана
възможността за установяване на нови обстоятелства и представяне на нови
доказателства за претърпените неимуществени вреди от ПТП пред Софийски
апелативен съд, постановил решение № 2159 от 09.11.2015 г. по гр.д. №
3118/2015 г. по описа на същия съд;
12
- кога са претърпени и вследствие на какво са претърпени тези нови
неимуществени вреди ?;
Настоящият въззивен състав намира всеки един от преките искове,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди за
неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Това е така, защото посочените от ищеца неимуществени вреди –болки
и страдания от оперативни интервенции и заболяването „гастрит“ предхождат
датата 23.10.2015 г., но не са били своевременно заявени в предходното
производството, завършилото с влязло в сила решение, т.е. не представляват
„excess“ и претенцията е преклудирана.
Неоснователни са исковете за обезщетяване на имуществените вреди,
изразяващи се в разходи за балнеолечение, които първоинстанционният съд с
постановеното решение е отхвърлил, а ищецът не е обжалвал и решението в
тази част е влязло в сила.
Неоснователни са исковете, имащи за предмет обезщетяване на
имуществените вреди, представляващи реално направени разходи за
лечението и престоя в здравно заведение - болница „Гювен“, гр. Анкара,
Република Турция, за периода от 01.10.2015 г. до 09.10.2015 г., в размер на
сумата от 8 150 щатски долара и на сумата от 3 500 щатски долара, с левова
равностойност 18 443.27 лева.
Представени са две проформа фактури, но не действителни фактури,
издадено от доставчика на услугите и доказателства за реално направени от
ищеца парични плащания с нарочен банков документ или на такъв, който
удостоверява, че издателят на фактурата е приел плащането.
Частично основателни са исковете, имащи за предмет обезщетяване на
претърпени имуществени вреди – разходи за болногледач.
В случая ще намери приложение т. 4 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 от
30.10.1975 г. по гр.д. № 5/1975 г., ПЛЕНУМ НА ВС „Ако здравословното
състояние на пострадал.при непозволено увреждане с налагало неговото
обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице
причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова
13
обезщетение на самия пострадал и в случая, когато по-следният не е заплащал
за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не
е получавал трудовото си възнаграждение. Размерът на обезщетението в този
случай се равнява на необходимото възнаграждение за получените грижи.“.
Въззивният съд като отчита промяната в здравословното състояние на
ищеца и неговото местоживеене приема, че сумата от 60 лева дневно е
необходимата за болногледач, а месечно в размер на 1 800 лева.
За периода от 01.04.2014 г. до 01.09.2014 г. и за периода от 01.01.2015 г.
до 17.07.2017 г., т.е. за 35 месеца и 17 дни х 1 800 лева, обезщетението за
имуществени вреди възлиза на 60 300 лева.
Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 60 300 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 83 000 лева.
Дължи се законната лихва върху всяко месечно задължение, считано от
първо число на месеца, следващ този месец, за който се дължи сумата.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените
вреди за болногледач, за периода от деня на подаване на исковата молба –
18.07.2017 г. е основателен до размер на сумата от 1 800 лева, за периода от
18.07.2017 г. до 02.09.2017 г. и за периода след 01.09.2019 г., като се дължи
законната лихва върху всяко дължимо плащане от първо число на месеца,
следващ този, за който е дължима сумата. Обезщетението се дължи до
настъпване на нови обстоятелства за неговото изменение /увеличение или
намаляване/, както и за прекратяване при изчерпване на застрахователния
лимит.
Искът за разликата над сумата от 1 800 лева до пълния предявен размер
от 2 500 лева на месечното обезщетение е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед на изложеното всяка една от жалбите е частично основателна,
поради което следва:
- да се отмени решение на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да
14
заплати на В. С. Г., ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/, чрез
С. С. Г., ЕГН **********, като настойник, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2015
г., вследствие на влошаване на здравословното състояние, от които 40 000 лв.
– вследствие на установена на 09.10.2015 г. деформация на лумбалните
прешлени и сумата от 10 000 лв., болки и страдания от оперативни
интервенции в лявата челно-слепоочна област, извършени на 02.10.2015 г. и
вместо това да се отхвърли изцяло предявения иск;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която предявения иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените
вреди, вследствие на влошаване на здравословното състояние и претърпени
нови болки и страдания от оперативни интервенции в лявата челно-слепоочна
област, извършени на 02.10.2015 г е отхвърлен, за разликата над сумата от
50 000 лева до 250 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 18 443.27 /осемнадесет
хиляди четиристотин четиридесет и три лева и двадесет и седем ст./ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.01.2014 г. – разходи за оперативни интервенции, прегледи,
изследвания, медицински консумативи и услуги, лекарства, транспорт и
други, заплатени на 06.10.2015 г. на Болница „Гювен“, гр. Анкара, Република
Турция, ведно със законна лихва, считано от 06.10.2015 г. и вместо това да се
отхвърли иска до този размер;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения 18 443.27 лева до
пълния предявен размер от 20 457.40 лева, както и отхвърлил акцесорния иск
за присъждане на законната лихва върху главницата, за периода от 04.09.2015
г. до 06.10.2015 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 60 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.01.2014 г. – разходи за болногледач /по 1 800 лв. месечно/, за
периода от 01.04.2014 г. до 01.09.2014 г., както и от 01.01.2015 г. до
17.07.2017 г., както и за законната лихва върху всяко месечно вземане,
считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължима сумата;
15
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил иска за заплащане на имуществени вреди, за разликата над
сумата от 60 300 /шестдесет хиляди и триста/ лева до размер на сумата от
83 000 лв., както и акцесорния иск за присъждане на законна лихва, считано
от 01.04.2014 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е осъдил ответника да заплащане месечно по 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 07.01.2014 г. – разходи за болногледач, за
периода от 18.07.2017 г. до 02.09.2017 г. и от 01.09.2019 г. до настъпване на
основание за прекратяване или изменение на обезщетението, ведно със
законна лихва върху всяко вземане, считано от първо число на месеца,
следващ този, за който е дължима сумата, до изплащане на взимането, като да
се потвърди решението в частта, в която този иск е отхвърлен, за разликата
над уважения размер от 1 800 лева до пълния предявен размер от 2 500 лв.
месечно;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, деловодни разноски, за разликата над сумата
от 3 519.99 лева до размер на сумата от 6 257.73 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение, за разликата над сумата от 2 339 лева до размер
на сумата от 3 124 лева.
Решението на първоинстанционния съд в останалата необжалвана част е
влязло в сила.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. №
9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която ответникът –
16
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на В. С.
Г., ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН
**********, като настойник, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2015 г., вследствие
на влошаване на здравословното състояние, от които 40 000 лв. – вследствие
на установена на 09.10.2015 г. деформация на лумбалните прешлени и сумата
от 10 000 лв. от оперативни интервенции в лявата челно-слепоочна област,
извършени на 02.10.2015 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. Г., ЕГН ********** /поставена под
пълно запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН **********, като настойник против
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2015 г., вследствие
на влошаване на здравословното състояние, до размер на сумата от 50 000
лева, от които 40 000 лв. – вследствие на установена на 09.10.2015 г.
деформация на лумбалните прешлени и сумата от 10 000 лв. от оперативни
интервенции в лявата челно-слепоочна област, извършени на 02.10.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявените от В. С. Г., ЕГН ********** /поставена под пълно
запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН **********, като настойник против
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2015 г., вследствие
на влошаване на здравословното състояние, до размер на сумата от 50 000
лева, от които 40 000 лв. – вследствие на установена на 09.10.2015 г.
деформация на лумбалните прешлени и сумата от 10 000 лв. от оперативни
интервенции в лявата челно-слепоочна област, извършени на 02.10.2015 г., за
разликата над сумата от 50 000 лева до пълния предявен размер от 250 000
лева;
ОТМЕНЯ решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. №
9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която ответникът –
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на В. С.
Г., ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН
**********, като настойник, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86,
17
ал. 1 от ЗЗД сумата от 18 443.27 /осемнадесет хиляди четиристотин
четиридесет и три лева и двадесет и седем ст./ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г. – разходи за оперативни интервенции, прегледи, изследвания,
медицински консумативи и услуги, лекарства, транспорт и други, заплатени
на 06.10.2015 г. на Болница „Гювен“, гр. Анкара, Република Турция, ведно
със законна лихва, считано от 06.10.2015 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. Г., ЕГН ********** /поставена под
пълно запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН **********, като настойник против
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.01.2014 г., до размер на сумата от 18 443.27 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която е отхвърлил
прекия иск, за разликата над 18 443.27 лева до пълния предявен размер от
20 457.40 лева, както и акцесорния иск за присъждане на законната лихва
върху сумата, за периода от 04.09.2015 г. до 06.10.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответникът – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на В.
С. Г., ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН
**********, като настойник, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 60 300 /шестдесет хиляди и триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.01.2014 г. – разходи за болногледач /по 1 800 лв. месечно/, за
периода от 01.04.2014 г. до 01.09.2014 г., както и от 01.01.2015 г. до
17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане,
считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължима сумата,
до окончателно изплащане, както и ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в
която е отхвърлил прекия иск, за разликата на уважения до пълния предявен
размер от 83 000 лв. и акцесорния иск за присъждане на законна лихва,
считано от 01.04.2014 г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответникът – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на В.
С. Г., ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН
**********, като настойник, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86,
18
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща
месечно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило
на 07.01.2014 г. – разходи за болногледач, за периода от 18.07.2017 г. до
02.09.2017 г. и от 01.09.2019 г. до настъпване на основание за прекратяване
или изменение на обезщетението, ведно със законна лихва върху всяко
вземане, считано от първо число на месеца, следващ този, за който е дължима
сумата, до изплащане на взимането, както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 500 лв.
месечно;
ОТМЕНЯ решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. №
9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответникът – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
деловодни разноски, за разликата над сумата от 3 519.99 лева до размер на
сумата от 6 257.73 лева;
ОТМЕНЯ решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. №
9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответникът – „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. Л. Г. от АК Перник, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 2 339 лева до размер на сумата от
3 124 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 9147/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ищецът В.
С. Г., ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/, чрез С. С. Г., ЕГН
********** е осъден да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 4 019.68 лева.
Решение № 2474 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. № 9147/2017 г.
от Софийски градски съд в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН ********** /поставена под пълно запрещение/,
чрез С. С. Г., ЕГН ********** да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
19
размер на сумата от 705 лева.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. Л. Г. от АК Перник за въззивното
производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 339
лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20