№ 7145
гр. София, 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110155834 по описа за 2022 година
Производството по делото първоначално е образувано по подадена от „Т.С.“
ЕАД искова молба и уточняваща такава /л. 55/ срещу М. С. А. и С. И. В. – наследници
на С. Г. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото
дружество сумите както следва: 465,65 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 72,90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г., 23,51 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 4,96 лв. – мораторна лихва за периода от
01.10.2019 г. до 28.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в
условията на разделна отговорност при следните квоти:
М. С. А. – ½ или 232,83 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
36,45 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г., 11,76 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от
01.10.2019 г. до 28.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
С. И. В. – ½ или 232,83 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
36,45 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.09.2022 г., 11,76 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 2,48 лв. – мораторна лихва за периода от
1
01.10.2019 г. до 28.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
С протоколно определение от 28.04.2023г., на основание чл. 232 ГПК,
производството по делото е прекратено по отношение на ответника М. А., поради
оттегляне на исковете.
С протоколно определение от 28.04.2023г., на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на исковите претенции, насочени срещу С. В., чрез
увеличаване размера на същите, както след допуснатото увеличение исковете
срещу нея са предявени за сумите както следва: 465,65 лв. – стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 72,90 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г.
– 28.09.2022 г., 23,51 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,96 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 28.09.2022 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Б.“ О., съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. И. В.,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответницата релевира
възражение за изтекла погасителна давност и развИ. подробни съображения в тази
насока. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество и твърди,
че не е собственик, нито ползвател на имота. Оспорва и дължимостта на
възнаграждението за услуга за дялово разпределение, като счита, че същото следва да
се заплати в полза на фирмата, извършила услугата. Оспорва се и акцесорната
претенция за лихва, доколкото се твърди, че ищецът не установява по делото, че
ответникът е изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По възражението за недопустимост на иска за дялово разпределение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на
ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на
2
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях
търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за
дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 15, находящ се в
/АДРЕС/.
От приложеното на л. 59 по делото копие на удостоверение за наследници на С.
Г. М., ЕГН **********, се установява, че негови наследници са дъщерите му М. С. А. и
И С. М.а.
От приложения на л. 113 препис от Нотариален акт № 166, том XIII, нот. дело №
2566/1984г. се установява, че единият от наследниците И С. М.а е призната за
собственик на процесния ап. 15, находящ се в /АДРЕС/. Този факт намира опора и в
приобщеното по делото копие на Заповед № РД-35-2211825.09.1981г. /л.131/, от която
се установява, че за обезщетение на И С. е определен именно процесният апартамент.
3
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 59 копие на удостоверение за
наследници се установява, че И С. М.а, ЕГН ********** е починала на 28.09.1988г.,
като същата е наследена от единствения й наследник по закон - ответникът С. И. В.,
ЕГН ********** – дъщеря.
По аргумент от изложеното следва извода, че на основание чл. 5 ЗН по силата на
наследствено правоприемство ответникът С. В. е била носител на правото на
собственост върху процесния апартамент, респективно същата е имала качеството
потребител на топлинна енергия през исковия период.
В обобщение съдът намира за неоснователни доводите, формулирани с отговора
на исковата молба, че не се установява, наличие на облигационна връзка по договор за
доставка на топлинна енергия.
От наведените доводи с отговора на исковата, депозиран от ответника С. В., се
установява, че същата не оспорва, че сградата, в която се намира процесния апартамент
е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил
топлофициран, че е доставена топлинна енергия в количество, качество и на стойност
индивидуализирани в исковата молба, както и че е извършена услуга дялово
разпределение за посочения период на претендираната стойност, доколкото е
формулирано особено искане да не се назначават СТЕ и ССчЕ. На следващо място тези
факти и обстоятелства, намират опора и в заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза, която е допусната с оглед възраженията на ответника
М. А..
Изложената аргументация обуславя извода за основателност на заявените искови
претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, респективно следва
да бъде разгледано формулираното възражение, че част от претенциите на ищеца са
погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
4
14.10.2022г., респективно погасени по давност са вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 14.10.2019г. или претенциите за периода м.05.2019г. – м.07.2019г.
вкл.
За останалата част от периода м.08.2019г. – м.04.2021г., стойността на
доставената топлинна енергия, видно от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, е в
размер на 465.65лв., като доколкото претенцията е заявена именно за този размер,
същата се явява изцяло основателна.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на дължимата се
сума за извършената услуга дялово разпределение е 23.51лв., факт по който
ответникът не спори, като доколкото искът е заявен именно за тази сума, същият се
явява изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия ,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че
ответникът е в забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия за
периода, за който вземането не е погасено по давност. Видно от заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за забава върху претенцията за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2019г. – м.04.2021г. е в
размер на 72.88лв., респективно акцесорната претенция се явява частично основателна
за сумата от 72.88лв., като над тази сума до максимално предявения размер от 72.90лв.
или за разликата от 0.02 стотинки искът е неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 4.96лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции срещу С. В. за суми в общ размер на 567.02лв.,
уважената част е в размер на 562.04лв., респективно отхвърлената част е в размер на
4.98лв.
Разноските за експертизи следва да останат за сметка на ищеца, доколкото
същите са назначени във връзка с оспорване на исковете, предявени срещу М. А., като
производството по делото е прекратено срещу този ответник, на основание чл. 232
ГПК, поради оттегляне на исковете.
Ответникът С. В. отговаря за сторените от ищеца разноски за държавна такса
200.00лв. и ½ от юриконсултско възнаграждение в минимален размер – 100.00лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 247.80лв., с оглед уважената част на исковете.
5
Ответникът е сторил и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00лв., като доколкото в договора /л.74/ е отразено, че сумата е платена в
брой, по аргумент от т.1 на Тълкувателно решение 6/2013г., в тази част договорът има
характер на разписка, удостоверяваща заплащане на сумата.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
за адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковете в размер на
3.51лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 465.65лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2019г. – м.04.2021г., до
обект с абонатен № 221398, представляващ ап. 15, находящ се в /АДРЕС/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.10.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 72.88лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
28.09.2022г. върху стойността на доставената топлинна енергия и 23.51 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 0.02 стотинки и иска
за мораторна лихва върху дяловото разпределение в размер 4.96лв. за периода
01.10.2019г. – 28.09.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 247.80лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на С. И. В., ЕГН **********, сумата от 3.51лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6