РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Благоевград, 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210102091 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от, чрез пълномощника си - Еднолично адвокатско дружество „Д. Б. Е. Ц., ЕГН:
**********, постоянен адрес гр. , чрез адвокат Д. М. М. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост"
ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20,
представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за
нищожен договор договора за потребителски кредит № 798706, сключен между Б. Е. Ц.,
ЕГН: **********, постоянен адрес гр. Благоевград, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес па управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к.
Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от
И. В. Д. и Д. В. Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. т. 10 ЗПК, евентуално на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, се иска
от съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 798706, сключен между Б. Е. Ц., ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-п
„Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20,
представлявано от И. Ве Д. и Д. В. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника.
Претендират се сторените разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца IBAN .
1
Твърди се, че между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 798706, съгласно който договор е приложим ЗПФУР, като страните
са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300 лева. Сочи се, че съгласно
договора, ищецът е следвала да погаси заема в срок от 30 дни месеца. Сочи се, че в чл. 5 от
Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от
„Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на
договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е
размерът па възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. Сочи се, че след като усвоил сумата от 300,00 лв., Б. Ц. установил, че освен
заемната сума от 300,00 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга
предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД. Поддържа се, че процесния
договор е недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за
поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че
сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в
чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за
кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че ищецът е сключил и подписал с
ответника договор за потребителски кредит, но не е подписвал договор за поръчителство,
както и че такъв не му е бил представян. Твърди се, че процесният договор е нищожен на
основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди се, че договорът е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК,
като се сочи, че не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в %, но не е бил
посочен начина на изчисляването му, поради което се счита, че договорът е недействителен
по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място се сочи, че е посочен грешен ГПР, като сумата
по предоставяне на поръчител не е включена като разход но договора, а това е следва да
бъде направено, поради следните причини. Сочи се, че ответникът не предоставя
възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за
което събира допълнително възнаграждение. Сочи се, че с това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и
възнаграждението за гаранцията. Твърди се, че посоченият в договора годишен процент на
разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Твърди се, че
посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
2
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Твърди се в исковата молба, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска
за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Сочи се, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за
предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид
горното се твърди, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива,
налице е неяснота при определяне на ГПРР, което води до недействителност на договора
/чл.22 ЗПК/. Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Позовава се на съображение 26
от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, на решение по дело С- 714/22 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд
(България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с
тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48/ЕО па Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Твърди се, че целият договор за потребителски кредит
следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; начисляването па такса за допълнителна услуга -
гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на
потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; договорът е във вреда па потребителя, като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за
допълнителна услуга. Счита се, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на
потребителски кредит № 798706 е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9
ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
С Разпореждане № 3000/07.10.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен
на 14.10.2024 година. В указания от съда едномесечен срок на 12.11.2024 г. ответното
3
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Претендират се сторените в производството разноски.
Оспорва се твърдението на ищеца, че предоставянето на поръчителство от „М.“
/Малта/ е условие за сключване на договора за кредит. Твърди се, че при кандидатстване
всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере
да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Твърди се, че ищецът
сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от „Мултитюд Банк“
(Малта) и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е
подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи се, че ищецът е
получил по email преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за
сключването на Договора за кредит „М.“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията
си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно се сочи, че
потребителят получава по електронна поща и цялата документация от „М.“ (Малта), а
именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Твърди се, че ищецът, след като
първо сам е посочил „Му.“ (Малта) като поръчител и е получил нформацията, съответно
проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за
потребителски кредит при посочените условия. По никакъв начин и с нито едно от
действията си ответникът не бил въвел в заблуждаване ищеца относно условията по
сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца)
или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за
сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от
неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо „М.“ (Малта), ако
избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него. Твърди се, че са
напълно неоснователни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП.
Сочи се, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от
самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е задължен да сключи
договора. Сочи се, че в Стандартен европейски формат на преддоговорна информация
(СЕФ), в него отново ясно и недвусмислено са посочени възможностите за обезпечаване на
кредита, съответно икономическите последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез
сключване на договор за гаранция с М.к (Малта), като дължимите към М. (Малта) суми са
описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил. Относно
твърдяното на ищеца за нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се сочи, че договорът за гаранция
е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е
незадължителна. Сочи се, че твърдението на ищеца за допълнителни разходи е
неоснователно, като се сочи, че обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността
по закон. Сочи се, че Фератум България е предоставила необходимата информация за ГПР и
условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14
дневен срок, но не е упражнил това си право.
С определение № 2512/11.12.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
4
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържат предявените
искове. В случай, че ответната страна претендира адвокатско възнаграждение се прави
възражение за прекомерност. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Фератум България“ ЕООД, редовно призован, не се
явява законен представител, не се явява процесуален представител. В депозирана молба се
поддържа депозирания писмен отговор и се пледира за отхвърляне на предявения иск, като
недоказан и неоснователен. претендират се сторените по делото разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като
взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, не се оспорва в писмения отговор от ответника, което
обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
Договор № 798706/18.09.2019г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние,
съгласно който ищеца в качеството му на кредитополучател е получил сума в размер на
300,00 лв., като е поел задължение да я върне в срок от 30 дни, считано от датата на
превеждане на сумата на заема, като падежната дата е 18.10.2019г. От договора се
установява /чл. 3 от същия/, че за целия период на кредита ответника следва да върне сумата
общо от 310,14 лева, която включва сумата по кредита -300лв.; и лихва в размер на 10,14 лв.
при договорен лихвен процент 3, 38 %. В чл. 4 от процесния договор е посочено, ГПР по
кредита е в размер на 49, 85 %.
Установява се от чл. 5 от Договора, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се
сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема. Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 4, т. 4.3 е
посочено, че размерът на разходите за гарант ще бъде 88,86 лв., като посочените разходи не
се включват в ГПР.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове, както следва:
- с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10,
ал. 1, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4
във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на недействителен договора за кредит поради
противоречие със закона ;
5
- В условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на клауза от договор за
предоставяне на потребителски кредит - правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22
от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр.
чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, чл.143, т.9 от ЗЗП.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес.
В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е нищожен на посочените
основания-противоречи на закона, както и че посочената в исковата молба клауза от
Договора-чл. 5, е нищожна на посочените основания-противоречи на закона, доколкото от
тези факти извличат изгодни правни последици, че е погасил задължението си по договора
за потребителски кредит, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване,
за валидността на правоотношението. УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже
в процеса, че договора е валидно сключен, да докаже възраженията, релевирани в отговора
на исковата молба, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна
клауза, както и че сключването й е при съобразяване на императивните материални норми.
Да се установи,че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК,
както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е
неравноправна.
По иска за недействителност на договора за кредит срещу „Фератум България“ ЕООД,
съдът намира следното:
По делото не се спори и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че страните са
сключили процесния договор на 18.09.2019г. за предоставяне на потребителски кредит №
798706, съгласно който договор е приложим ЗПФУР.
Съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит,
отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор за предоставяне на потребителски
кредит от 18.09.2019г., се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен
от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съдът приема, че с
оглед изявлението на кредитополучателят в договора, че дава съгласието си Кодът за
потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.
13, ал. 1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов
саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис.
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
6
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора. Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е
налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на договор за
предоставяне на потребителски кредит. Даже при липса на въведено възражение, съдът е
длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. В правовата държава е въведен принципа на
законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен
принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури
точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице
противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е
налице неравноправна клауза.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една от
клаузите на договора, а именно - клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 798706/18.09.2019г., сключен между страните по делото, съгласно
която заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на
дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния
ден, в който е сключен заемът. С одобряване от дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 4, т. 4.3 е
посочено, че размерът на разходите за гарант ще бъде 88,86 лв., като посочените разходи не
се включват в ГПР. Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По
отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са
специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на
закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон
въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
7
23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед
горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Нарушената правна норма, която се твърди е тази на чл. 19 ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. В случая, съдът намира, че са
спазени изискванията, уредени от законодателя в чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и
че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са неприложими към посочения договор,
предмет на делото. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
8
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя"
е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по
този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на
договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за
кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Според съда посочения в договора ГПР - 49, 85 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора,
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В настоящия случай в договора
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило на ответника да прецени
икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 5 от Договора, получаването на
кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение, представляващо
поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват
разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4 от Закона за
9
потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще надхвърли
допустимия петкратен размер на законната лихва.
В конкретния случай се установи, че при посочване на ГПР в размер на 49.85 % в
договора, не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя представляващи
възнаграждения за поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „Ferratum
Bank“ и при включване на тези разходи, то ГПР ще надхвърли значително ограниченията по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В
случая в договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от
потребителя. В погасителния план не е включено задължението, поето по договора за
поръчителство. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в Договора е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредита от 310,14 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на Ferratum Bank и стойността му не е прибавена при
изчисляване на посочения ГПР.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл. 5 от договора,
предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с „ Ferratum Bank".
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на информация, да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е
лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор. В
случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита в Договора за
предоставяне на потребителски кредит, чрез поръчителство на посочено и одобрено от
кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя е сключена в
условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "Фератум България" ЕООД, че няма нищо
общо с третото за делото лице „Ferratum Bank ". В действителност то е самостоятелно
юридическо лице, регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на
Република България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под № 178 в
публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява
от факта, че "Ferratum Bank" фигурира /както твърди и самия ответник/ в предварително
10
определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя
страна показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща
недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени
договора /този за потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика
представлява разделяне на приходите по кредите между двете формално отделни
юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищеца
да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като това е определено като
условие за отпускане и усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл.
5 от договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до неговата
реална промяна, защото задължава кредитополучателя да предприеме правни действия, като
се задължи с допълнителни разноски пред Ferratum Bank. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят извод за доброволност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да не заплаща
разходи за неизпълнение на задължения по договора, следва да сключи договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение
на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен и
размерът би надхвърлил законоустановения. На основание изложеното съдът приема, че
заемодателят по договора за кредит не е посочил действителния ГПР по договора за кредит,
съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от
договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води
11
до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, §1 от
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител
по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е
неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на
основание чл. 22 от ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2,
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Като обща дължима сума по договора е записана 310,14 лева, но в нея не е включено
допълнителното плащане от 88,86 лева, представляващо такса гарант, който, както бе
посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това допълнително
плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и
следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер,
което се установи и от съдебно-счетоводната експертиза.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.;
Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220
от 18.02.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2344/2019 г. / ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят
извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за
кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с
това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като
кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка
с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита.
12
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание за прогласяване недействителността на Договор № 798706 за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен на 18.09.2019 година между Б. Е. Ц., с
ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес па управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов №
51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В.Д. и Д. В. Н. е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по предявеният при
условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл. 5 от на Договор № 798706 за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен на 18.09.2019 година
между Б. Е. Ц., с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес па управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър
Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В. Д.и Д. В. Н.,
предвиждащо заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от Ferratum Bank в полза на ответника.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има
ищецът, който претендира да му бъдат заплатени разноските съобразно представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК, както следва : държавна такса в размер на 50,00 лв., 1900 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, 15,00 лева – куриерска услуга и 0,68 лева –
банков превод.
С оглед липсата на възражение от страна на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на адвокатското
възнаграждение следва да бъде уважено в пълен размер, за което са представени
доказателства, че са платени в брой, за което е издадена и фактура № **********/28.01.2025
година. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по
13
делото разноски в общ размер на 1950,00 лева, представляващи заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
По отношение на претендираните разноски - 15,00 лева – куриерска услуга и 0,68 лева
– банков превод, съдът намира, че не са разноски по производството по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК и не следва да се присъждат. В същият смисъл е и практиката на съдилищата.
Съгласно определение № 12401 от 18.09.2019 г. по адм. д. № 10239/2018 г., ІІ отд. на ВАС
разноски, представляващи такси за банков превод не следва да бъдат присъждани, тъй като
те не са свързани с процеса на събиране на доказателства и не попадат в необходимите за
водене на делото, включващи такива за призоваване на свидетели, вещи лица и за изготвяне
на експертизи (арг. от чл. 75 ГПК), както и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1
ГПК). Поради това тези разноски не следва да бъдат заплащани от ответната страна. На
присъждане подлежат разноските, които страната реално е заплатила във връзка с
извършването на определени правни действия в процеса, а направените от страната разходи
за банкови такси са за предоставени услуги от трети лица, поради което те не представляват
разноски по смисъла на горните разпоредби и като такива са недължими за присъждане. С
оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се присъжда в полза на ищеца сумата от
15,00 лева – куриерска услуга във връзка с депозиране на исковата молба и сумата от 0,68
лева – банков превод.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр.
с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор № 798706 за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен на 21.11.2022 година между Б. Е. Ц., ЕГН
********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес па
управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0,
вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В.а Н.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес па управление : гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3,
бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И. В. Д. и
ДеВ. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Е. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Благоевград,
ж.к. Ален Мак № 24, ет. 7, ап. 20, сумата от 1950,00 лв. /хиляда деветстотин и петдесет
лева/, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
14
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15