№ 6256
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110157806
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника О. Х. Й. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответникът не е сторил,
поради което претендира сумата от 5,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.08.2019 г. до 01.08.2022 г., начислена върху главното вземане за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 29,39 лв., отнасящо се за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021
г., за която сума по ч. гр. дело № 43829/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът О. Х. Й. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва иска по основание, но не и по размер. Оспорва ищецът да е издавал
фактури на негово име, поради което не е изпаднал в забава. Сочи, че е необходимо
отправянето на покана, но такава в случая не се доказва да е получена от него. Допълва, че
от страна на „.... не е изпълнено задължението по чл. 65, ал. 3 от Наредбата за
топлоснабяването да уведоми писмено клиентите за прекратяване на договора за извършване
на услуга дялово разпределение, както и за задължението им да изберат ново лице по чл.
139а ЗЕ. В тази връзка оспорва извършването на твърдяната услуга от топлинен
счетоводител, тъй като договорът от 26.09.2002 г. между етажната собственост и фирмата за
1
дялово разпределение е с изтекъл 5-годишен срок, като по делото не се установява
сключването впоследствие на друг такъв. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира
лихва за забава върху главното вземане за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като
тя не се извършва от него, поради което за „.... липсва правно основание да претендира
чуждо вземане. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
Третото лице – помагач – „..... изразява становище, че в рамките на исковия период
услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за мораторна лихва се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг за цена на услуга за дялово
разпределение, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
погасил главното вземане за цена на услуга за дялово разпределение на падежа.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В случая, неоснователни са възраженията на ответника О. Х. Й.а относно
извършването на твърдяната услуга за дялово разпределение от страна на топлинния
счетоводител в рамките на исковия период, както и относно липсата на активна
легитимация на ищеца „.... да претендира лихва за забава върху главното задължение за цена
на същата. Това е така, тъй като това негово оспорване е несъвместимо със стореното от
него в хода на производството по ч. гр. дело № 43829/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, и
поддържано в хода на исковия процес, частично признание, че дължи част от вземанията по
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г., в т. ч. и това за главница за цена на
топлинна енергия в размер на 29,39 лв., отнасяща се за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., които произтичат от същото основание, както и това, останало предмет на
разглеждане в настоящото съдебно производство. Съдът намира, че по естеството си това
негово процесуално поведение представлява конклудентно признание както относно
качеството му на потребител на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ....., така и относно самото извършване на услугата дялово
разпределение от страна на „....., доколкото въз основа на съставените от него отчети е било
начислено и количеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.,
чиято стойност се равнява на призната от него сума в размер на 770,68 лв. Нещо повече, с
оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК съдът анализира така признатите факти и във връзка с
данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 103, том I, нот. дело № 96/12.07.2010 г., по силата на който ответникът Й.
е дарил на трето за спора лице – Валерия Людмилова Стоичкова процесния имот,
запазвайки за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него докато е жив,
декларация за откриване на партида от 27.09.2002 г., удостоверение за идентичност,
издадено от .....“, 2 броя съобщения към фактура № **********/31.07.2020 г. и №
**********/30.06.2021 г., извлечение от счетоводната система на ищеца за аб. № 174534,
отнасящо се за процесния период, чиято доказателствена стойност не е оспорена в хода на
процеса, и установяващо размера на главното вземане за цена на услуга за дялово
2
разпределение. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
доказателственото значение на приетото извлечение от сметка следва от разпоредбите на
182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено по делото оспорване на редовността
на воденото от ищеца счетоводство.
Също така, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 24.09.2002
г., списък към него, носещ подписа на ответника, чието авторство не е оспорено от него,
договор от 26.09.2002 г., както и представените изравнителни сметки етажните собственици
в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 177, вх. Д, са
възложили извършването на услугата индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач - „..... /тогава „Нелбо инженеринг“ ООД/.
Все пак във връзка с оплакванията на ответника с отговора на исковата молба относно
активната легитимация на ищеца да претендира процесното вземане съдът намира следното:
по силата на чл. 22 от общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „....., страните са договорили
заплащане от „.... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата година.
Както се посочи по-горе, представен е и договор от 26.09.2002 г., сключен между етажните
собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който страните са
договорили годишна абонаментна такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за
топла вода от по 6,00 лв.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като
носител както на главното вземане за цена на извършваната услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., който факт ответникът е признал още в хода на
заповедното дело, така и на акцесорното такова за лихва за забава върху него в размер на
5,74 лв., начислена за периода от 31.08.2019 г. до 01.08.2022 г.
В същото време обаче, по отношение на вземането за цена за услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 12.08.2022 г. и касаеща процесния период. Дори да се приеме, че заявлението,
въз основа на което е образувано производството по ч. гр. дело № 43829/2022 г. по описа на
СРС, 79 състав, има характер на покана, въпреки, че само по себе си то изобщо не се връчва
3
на длъжника, то в този случай поставянето в забава би било за период, който следва по
време периода на акцесорната претенция за лихва за забава, която е предмет на настоящото
дело.
Ето защо, съдът намира, че акцесорният иск за лихва за забава върху главното
задължение за цена на извършена услуга дялово разпределение в размер на 5,74 лв. за
периода от 31.08.2019 г. до 01.08.2022 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът - заявител следва да бъде осъден да заплати сумите,
както следва: полза на адв. Н. И. - 400 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в хода на
исковото производство, съразмерно с уважената част от иска, както и в полза на адв.
Красимира Билева - 2,26 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в хода на производство по ч. гр. дело
№ 43829/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, съразмерно с отхвърлената част от иска,
оспорена от длъжника. С оглед изхода на спора в полза на ищеца не се следват разноски по
настоящото дело, като за следващите му се такива в хода на производството по ч. гр. дело №
43829/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, съразмерно с признатата част от сумите по
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г. съдът вече се е произнесъл с
разпореждане № 97743/14.10.2022 г., въз основа на което в негова полза е издаден
изпълнителен лист от 20.10.2022 г., с който той се е снабдил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....
срещу О. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: ...., установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 5,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.08.2019 г. до 01.08.2022 г., начислена върху главното вземане за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 29,39 лв., отнасящо се за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021
г., за която сума по ч. гр. дело № 43829/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати в полза на
адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес: ...“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв., сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в исковото производство, както и в
полза на .... САК, ЕГН: **********, с адрес: .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал.
2 ЗАдв., сумата от 2,26 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството по ч. гр. дело №
43829/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5