№ 321
гр. Варна, 17.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора В. Ч. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600276 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателят К. Ф. К., редовно призован, /призовката връчена на
майка му/ не се явява, представлява се от адв. Ю. А. Д. от АК – ВАРНА,
редовно упълномощена отпреди.
АДВ.Д.: Моят подзащитен няма да се явява.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Ч..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото, няма да соча други доказателства. Не
правя искания за отвод.
Съдът докладва представените от защитата на жалбоподателя писмени
доказателства, на които съдът служебно е направил машинен превод на
български език.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, както
и, че следва да се приемат към доказателствения материал постъпилите
писмени документи, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото постъпилите
писмени документи: самолетен билет и адресна регистрация на жалб.К. К. в
1
чужбина, ведно с извършен машинен превод на български език.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, по описа на окръжния
съд в Разград е било образувано ЧНД № 234/2024 г. по реда на чл.44 и сл. от
ЗПИИРКОАНФС. Образувано е по постъпило в съда у-ние по конфискация,
съгласно регламент ЕС 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от
14.11.2018 г. относно взаимно признаване на актове за обезпечаване и
конфискация, ведно с решение № 1286/2019 г. на съдебен орган в Белгия –
Изправителен съд Антверпен и с всички посочени данни във връзка с налагане
на конфискация на имуществото на българския граждани К. Ф. К. с посочени
данни. С решението си окръжния съд в Разград е признал решението на
белгийския съд, като представляващи пряка облага придобита чрез
извършените престъпления по посочен текст от Закона за наркотиците в
Белгия и съответните текстове от НК на Белгия, с посочена стойност в евро и
в лева. Няма да ги повтарям, тъй като вече са докладвани в делото.
Както казах, производството пред окръжния съд е преминало по реда на
чл.44 и сл. от посочения закон, което предоставя директно приложение на
регламента 2018/1805, а не по реда на чл.16 и същия закон, който касае
решението за конфискация, постановени в друга държава, членка на ЕС,
признаващи се в РБ не само ако се отнасят за деяния, които съставляват
престъпления, за които се предвижда конфискация по българското
законодателство. Ето защо считам, че оплакването на защитата, че по
българския НК извършените деяния от К. не предвиждат конфискация и
решението на окръжния съд в Разград е следвало да бъде отменено. Считам,
че това оплакване е несъстоятелно. Считам, подведената от ОС-Разград
конфискация на деянията, извършени от К. по българския НК са правилни,
като престъпленията са по чл.354 б, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и чл234 в,
ал.1 от НК.
Установените факти по делото сочат, че К. е отглеждал наркотични
вещества в ОПГ, участвал в три плантации за канабис с други лица,,
ползвайки се от фалшива самоличност. Посочени са и периодите. Тези деяния
са наказуеми по посочените текстове от белгийска страна, като лицето е било
осъдено на лишаване от свобода за срок от 3 години и глоба в размер на 24
хил. евро и конфискация на 183875 лева.
По отношение на у-нието, изпратено от белгийските власти, същото
съдържа необходимата информация, съответстваща на данните по приложения
акт, чието признаване се иска. Същото е в писмена форма, с направен превод
на български език, с посочване на нарушението по белгийския НК, както
словесно, така и цифрово отразени текстове. Т.е., у-нието притежава всички
необходими реквизити. В него е посочено, че Ф. К. се е явил лично в съдебния
2
процес, поради което и това оплакване е неоснователно. Не са налични според
мене и обстоятелства или някакви основания за непризнаване на акта за
конфискация по чл.19 от Регламента, тъй като изпълнението на решението на
белгийския съд не противоречи на принципа, няма привилегия или
приуритет, което да възпрепятства конфискацията. У-нието е пълно,
съдебния акт не е издаден за престъпление, което да е извършено извън
територията на издаващата страна.
Относно възражението на защитата за изтекла давност следва да се
отбележи, че белгийските власти са отразили на л.1 от у-нието а на л.5 от
делото на окръжния съд, че срока на давност на конфискация тече 10 години
след решението, а именно от 20.09.2024 г. този десет годишен срок започва да
тече ако се отвори разследване за изпълнение на присъдата. Сл. срока на
давност, конфискацията продължава до 25.04.2034 г. Освен това трябва да се
има предвид, че в Регламент на ЕС 2018/1805 не съществува хипотеза,
свързана с давност. От обстоятелствената част на присъдата, в т.2.3-специална
конфискация са изложени факти относно общите ползи за благосъстоянието
на плантациите в посочените населени места, които са изчислени в конкретни
суми в евро. За К. Ф. белгийския съд е изчислил финансовите предимства
възникнали в размер н 183 875 евро, или иначе казано тази сума е била
свързана с престъплението. В случая считам, че не става на въпрос за
наказанието конфискация, а по-скоро за отнемана в полза на държавата на
придобитата пряка облага от престъплението. Т.е. за приложението на чл.53,
ал.2, б.“б“ от НК.
С оглед на това пледирам пред Вас да оставите жалбата на защитата като
неоснователна без уважение и потвърдите решението на Окръжен съд Разград
като правилно и законосъобразно.
АДВ.Д.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да отмените обжалваното
решение и да откажете признаването и допускането на изпълнение на
решение № 1286 от 2019 г. на Изправителен съд в гр.Антверпен, Кралство
Белгия, постановено на 20.09.2019г., влязло в сила на 21.10.2019 г., с което е
постановена конфискация на парична сума в размер на 183 875 евро, и
съответно неговата парична стойност.
Подробно сме изложили нашата позиция по отношение на пропуските,
които са налице при разглеждане на производството пред Окръжен съд
Разград, заради това няма да преповтарям всичко казано в нашата жалба.
Решението на конфискацията е свързано с деяние, което не съставлява
престъпление, което позволява конфискация по законодателството на
изпълняващата държава, което е основание за непризнаване на осн. чл.19,
Параграф 1, б.“г“ от Регламент ЕС 2018/1805 на Европейския парламент и на
съвета от 14.11.2018 г., относно взаимно признаване на актове за обезпечаване
и конфискация, както и чл.8, Параграф 2, б.“б“ от Рамково решение 2006783
на Съвета от 06.10.2006 г. и прилагане на принципа на взаимно признаване на
решението на конфискация.
3
В този смисъл считам, че са налице предпоставките за отмяна на
обжалваното решение и отказ да признаете и допуснете изпълнението.
Подробно съм изложила описаните в частната жалба три групи според нас
нарушения и считам, че е налице изтекла давност, която подробно сме
изложили, подкрепена с практика включително.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за
изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4