Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
10.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14151/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.С.Д., с която са предявени срещу С.о.искове с
правно основание чл.49 ЗЗД както следва:
за сумата от
40000
лв. – неимуществени вреди от увреда на здравето – счупване на лява ключица,
заедно със законната лихва от датата на увреждането – 26.08.2015 г. до
окончателното плащане и
1125
лв. – имуществени вреди във връзка с процесното събитие, заедно със законната
лихва от датата на последния разход – 02.09.2015 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди,
че на 26.08.2015 г., около 04,30 ч., вървейки към автобусна спирка е минал
покрай бл. 511 в ж.к. Люлин, гр. София и на около 10 метра от края на блока е
попаднал в необозначена и необезопасена дупка и е паднал на дясната си страна,
следствие на което си е счупил счупване на бедрената шийка. Изпитал е болки, не
е могъл да стъпва на крака и е потърсил медицинска помощ. След инцидента е хоспитализиран
в болница, на 26.08.2015 г. е опериран и му е поставена вътрешна фиксация. За поставените му заключващи финтове е заплатил
сумата от 1125 лв. Твърди, че след изписването му от болницата се е
възстановявал в продължителен период от време, станал раздразнителен и
напрегнат, изпитвал безпокойство и страх да ходи по улиците. Претендира
обезщетения за причинените му имуществени и неимуществени вреди от ответника – С.О.,
която е натоварена да поддържа в цялост участъци от пътя, който е нейна
собственост и да поддържа в добро състояние.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Установява
се от гласните доказателства – показанията на свидетеля Д.Д.,
че на 26.08.2015 г. в гр.
София, ж.к. Люлин, при пресичане на улица, между два тротоара, за да отиде към
автобусна спирка, кракът на ищеца е попаднал в дупка, която не е била
обезопасена. Дупката била на пътното платно, в близост до автобусната спирка,
била с дълбочина 12-15 см, с дължина 60-70 см и широчина 50-60 см. Вследствие
на това, пострадалият е паднал, изпитал силна болка и с такси се е придвижил до
болница.
От писмените
доказателства по делото – медицински документи и от заключение на приетата по
делото съдебно-медицинска се установява, че вследствие описания инцидент ищецът
е получил закрито счупване в основата на шийката на дясната бедрена кост. Настанен
е за болнично лечение в периода 26.08.2015 г. – 04.09.2015 г. Пострадалият е
бил поставен на постелен режим на екстензия
и с включена инфузионна, антикоагулантна
и обезболяваща терапия. На 26.08.2015 г. е опериран, извършено е закрито
наместване на счупената бедрена шийка и стабилзиране
на фрактурата първоначално с Киршнерови игли, а след
това с 3бр. канюлирани винтове. Продължена е била инфузионната, антибиотична, антикоагулантната и обезобляваща
терапия. След гладко протекъл следоперативен период и афебрилен,
пострадалият е бил изписан от болницата на 04.09.2015г., като лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагуланти и обезболяващи средства. По време на
амбулаторното лечение, ищецът е извършил два контролни прегледи на 03.10.2015 г.
и на 08.11.2015 г., когато са извършени контролни рентгенографии
на дясната тазобедрена става. Получената фрактура на дясната бедрена шийка е
довела на ищеца – болки и страдания за общ срок около 5 месеца, като най интензивни
те са били през първите 30 дни непосредствено след злополуката и извършената
костна операция, както и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация
на дясната тазобедрена става. Извън посочените периоди, пострадалият е търпял
само периодични явяващи се болки, които са били провокирани при обща преумора и
физическо натоварване на десния долен крайник и най вече при рязка промяна на
времето (при студено и влажно време), което е налагало ищецът периодично да
ползва седативни и обезболяващи средства. Лечебният и
възстановителен (оздравителен) период при ищеца е продължил общо - 5 месеца. Към
настоящия момент, вече почти повече от 5 години след процесната
злополуката, ищецът вече не търпи болки в зоната на фрактурата, тъй като тя е
зараснала окончателно, не търпи болки в зоната на фрактурата, тъй като костта е
зараснала окончателно. Предвижва се самостоятелно, без помощни средства и с
нормална походка.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля относно настоящото здравословно състояние на
ищеца - че има двигателни затруднения, придвижва се с бастун, има затруднения в
бита си. Тези показания са в пълно противоречие с медицинската експертиза,
която констатира наличие на пълно възстановяване на ищеца и която съдът
кредитира изцяло.
Съгласно чл. 31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. От обстоятелството, че на улицата е имало дупка, която не е била обезопасена, се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението да поддържат общинската
пътна мрежа, по начин
да е безопасна за преминаващите пешеходци. В случая, С.о.не е извършила необходимите
действия за привеждане на общинския път в годно
състояние за безопасно
преминаване по него и от това нейно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което следва да
бъде ангажирана деликтната отговорност на С.о.за
обезщетяване на вредите. В тежест на
ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на общинския
път в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване
не е проведено.
Предвид
изложеното, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, интензитет и
продължителност на болката - с голям интензитет до около 30 дни след
произшествието и началното на рехабилитацията, периодът на възстановяване –
около пет месеца, както и наличието на пълно възстановяване. В тази връзка, съдът,
при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периодът на
лечение и отнасяйки ги към възрастта на ищеца, както и съобразявайки начинът на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни
емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е в размер на 30000 лв.
Основателна
е и претенцията за имуществени вреди. Видно от писмените доказателства за проведеното
лечение ищецът е направил разходи в общ размер на 1125 лв., представляващи разходи
за закупен оперативен консуматив (импланти) - 3 бр. канюлирани винтове, които не се заплащат от здравната каса,
а от пациента. Заключението на медицинската експертиза е, че разходи са в
причинно-следствена връзка с причинените увреждания. Следователно, за ищецът
възникнало вземане за имуществени вреди в претендирания размер.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Възражение за съпричиняване от страна
на ищеца е релевирано за пръв път от ответника в съдебното
заседание, след приемане на гласни доказателства, установяващи, че непосредствено
преди инцидента свидетелката си е говорела с пострадалия. Поради това съдът
приема, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 147 ГПК – факти, които не
са били известни по делото, което е препятствало заявяване на възражението с
отговора, поради което възражението за съпричиняване следва да бъде разгледано
по същество. Съгласно показанията на свидетеля инцидентът се е случил в момент,
в който с ищеца са пресичали улица, а дупката в асфалта е била със значителни
размери – с диаметър над половин метър и дълбока около 15 см. Тези факти –
относно размера на дупката, не са посочени в исковата молба. Съгласно показания
на свидетеля, дупката, в която е попаднал кракът на ищеца е била видима. Съдът приема, че при движение на
пешеходец по улица в рамките на общата дължима грижа на всеки към собственото
му здраве, е да се проявява внимание към околната среда, като особено повишено
следва да е вниманието при пресичане на улица. Като не е обърнал внимание на
дълбока и обширна дупка по пътното платно, докато е пресичал улицата, ищецът е
допринесъл за настъпване на произшествието и вредоносните последици, в равна
степен с делинквента. Поради това, определените обезщетения следва да се
намалят с 1/2 – до сумата от 15000 лв. за неимуществените вреди и 562,50 лв. за
имуществените вреди.
По
разноските:
На процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ за сумата от 800,93 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда следващата се държавна такса
– в размер на 650 лв. и разноските за
експертиза в размер на 250 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати на П.С.Д.,
ЕГН: **********, както следва:
на основание чл.49 ЗЗД сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 26.08.2015г. в гр. София, ведно със законната лихва от 26.08.2015 г. до
окончателното плащане;
на основание чл.49 ЗЗД сумата от 562,50 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди във връзка уврежданията на
здравето, настъпили на 26.08.2015 г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 02.09.2015 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 40000
лв. за неимуществени вреди и 1125 лв. за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати на адв. А.Х.Г.,
ЕГН **********, на основание
чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 800,93 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 650 лв.,
представляваща дължима държавна такса сумата и 250
лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: