№ 1197
гр. Пазарджик, 11.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220100125 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:49 часа, се явиха:
Ищцата М. К. М. - редовно призована, чрез процесуалния си
представител, се явява лично и с адв. Б. Т. от АК-Пазарджик - редовно
упълномощена с пълномощно представено по делото.
Ответникът К. Г. П. - редовно призован, чрез процесуалния си
представител, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. В. Х. от
АК-Пловдив - редовно упълномощена с пълномощно приложено по делото,
както и днес представено пълномощно от процесуалния представител на
ответника.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото, считам, че няма пречка.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Т.: - Уважаема госпожо съдия, поддържам искането за
прекратяване на гражданския брак между страните. В тази връзка между
1
страните беше постигнато споразумение, с което уреждат отношенията си.
Представяме в днешното съдебно заседание в писмен вид съответното
споразумение, подписано от двете страни.
АДВ. Х.: - Запозната съм със споразумението, същото е лично
подписано от моя доверител, поддържам го и го представям на съда с цел
одобряването му и съответно да постановите съдебно решение, с което
разводът да бъде постановен по този начин.
Съдът при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА към
излагане на ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл:
Първоначално предявената искова молба е с правно основание чл. 49,
ал. 1 от СК, като в днешното съдебно заседание, във връзка с представеното
споразумение по чл. 51 от СК като основание на исковата претенция съдът
УКАЗВА на страните, че е разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от СК.
В подадената искова молба от ищцата М. К. М. с ЕГН ********** от гр.
П** 1, със съдебен адрес: гр. **2, чрез адв. Б. И. Т. срещу ответника К. Г. П. с
ЕГН ********** от гр. **, се твърди, че били сключили граждански брак на
1** г. в гр.Пазарджик, от който нямат родени деца. Твърди се, че преди
раздялата им живеели в къща, находяща се в гр. Пазарджик, ул. ул. „**, която
къща била лична собственост на ищцата, която била придобита по
наследство. Твърди се още, че този брак бил втори за всеки един от тях, като
и двамата имали свои деца от първите си бракове. Твърди се още, че в
продължение на повече от десет години преди да сключат гражданския брак
страните живели съвместно на семейни начала, както и, че били решили да
сключат този брак най-вече от етична гледна точка, като ищцата си била
мислила, че имат чувства един към друг, и така доказвали взаимното
уважение помежду си, но впоследствие била разбрала, че ответникът бил
целял съвсем друго. Ищцата твърди, че била осъзнала, че ответникът бил
търсил финансова стабилност и някой, който да го издържа и да се грижи за
него буквално като слугиня и по задължение, а той самият да си живеел своя
живот и вкъщи да се прибира като на хотел. Твърди още, че с думите и
действията си ответникът бил показвал точно това, както и, че около година
преди да сключат гражданския брак, ответникът бил диагностициран със
заболяване, на базата на което се бил пенсионирал по болест, но с право на
работа и на практика той не бил спирал да работи, но въпреки това, тя била
2
тази, която се грижела за домакинството и покривала всички разходи, и на
само това, но и във връзка с неговото лечение, вкл. и в случаите на
провеждани такива в болнични заведения, тя и нейните дъщери били тези,
които полагали нужните грижи за него, и освен това, това им струвало и
много пари. Твърди, че неговата дъщеря въобще не се интересувала и дори не
питала как е той и какво се случва. Твърди се още, че през цялото време на
съвместното им съжителство ищцата живеела в абсолютно заблуждение, че
може би нещата ще се променят, още повече, че вече имала един брак зад
гърба си и с пореден развод не искала да попадам в устата на хората. Твърди
също така, че в същото време осъзнавала, че живее в един нереален свят, че
през цялото време ответникът бил имал извънбрачни връзки, и лошото според
нея било, че не го бил криел, макар и от куртоазия, като сочи, че все пак били
женени. Твърди, че научавала, че го били виждали с други жени, на
обществени места, като били демонстрирали много близки отношения, че
въобще не се бил стараел да се прикрива. Твърди, че последната му и доста
продължителна връзка била с тяхна съседка, като дори по-малката й дъщеря
ги била виждала. Твърди още, че многократно му била поставяла въпроса
какво се случва между тях, а той й бил отговарял подигравателно, че му била
слагала ограничения, и че според нея, не трябвало да се среща с никой.
Твърди, че го била питала и за честите му и продължителни ходения в дома
на съседката им, като отговорите му били, че тя била сама жена и се
обръщала към него при необходимостта от текущи ремонти в дома й. Ищцата
твърди, че в началото не споделяла с дъщери си, и се опитвала да сложи край
на връзката им, но той, обаче, я бил заплашвал, че ако го изгони щял да пуска
жалби срещу мен, щял да я съди за издръжки, и за какво ли не и това, че е
болен му давало много възможности. Твърди още, че бил започнал най-нагло
да не се прибира и в дома им, като се обаждал да не го чака, бил влизал,
когато той си реши, ял, къпел се, хвърлял мръсните дрехи и си тръгвал,
когато той си реши, а слугинята, т.е. тя, била длъжна да му слугува, и това
негово поведение я отчуждило изцяло от него, и в последните дни преди
тяхната раздяла били живели точно като обикновени съквартиранти. Твърди
още, че първоначално изживявала всичко вътрешно, и не споделяла с никой,
дори с дъщерите си, докато по-малката й дъщеря не го била видяла със
собствените си очи. Твърди, че тогава се били свързали и с голямата дъщеря
на ищцата, която живеела със семейството си в Англия, и ищцата си била
3
споделила всичко с тях, за унижението и зависимостта, в които ответникът я
бил поставил, а тя самата изпитвала срам от случващото се и въпреки опитите
й да го изгони, той не се махал от нейната къща. Ищцата сочи, че видяла
подкрепата в очите на дъщерите си, и решила, че трябва да се освободи от
тази тежест и да построи своя живот в бъдеще, и да завоюва спокойствието
си. Твърди, че наглостта на ответника достигнала до там, че точно на Нова
година – посрещането на 2024г., той я бил уведоми със „смс“, че вечерта няма
да се прибира и да не го чака, както и, че голямата й дъщеря й се обадила, за
да й честити новата година, и видяла, че ищцата била сама, както и, че тя
веднага се била прибрала от Англия и й била страхотна опора при
предприемането на окончателните действия на ищцата да прекрати тази
тягостна връзка с ответника. Ищцата твърди, че ответникът винаги бил имал
някакъв респект към голямата й дъщеря, и че в нейно присъствие била по-
спокойна. Ищцата твърди, че в същото време били разбрали от съседи, че
ответникът бил предприел ремонт, заедно с любовницата си на техен общ
апартамент, и тя най-нагло, като стопанка се разпореждала с майсторите, като
отивайки там с дъщеря й, го били видели и със собствените си очи, както и, че
тя открито заявявала навсякъде, че била негова съпруга. Така, на практика, от
края на 2023г. с ответника били разделени и живеели отделно, като
подкрепата на нейните дъщери я накарала да преосмисли своя живот, това
което била загубила, като се била примирявала с поведението на ответника, с
неговите прищевки и унижения и си била задала въпроса, тя не е ли човек,
няма ли право на уважение и спокойствие. Ищцата счита, че бракът й с
ответника е дълбоко и непоправимо разтроен, а семейството им не изпълнява
функцията си на основна единица на обществото, поради което
продължаването му не е в интерес на никой от тях двамата, а и на обществото.
Предвид изложеното, моли съдът, да постанови решение, което да прекрати
гражданския й брак с ответника К. Г. П. с ЕГН **********, като дълбоко и
непоправимо разтроен, изключително по вина на ответника, да постанови
семейното жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. ул. „**, което е
изключително нейна собственост, да се ползва от нея - М. К. М. с ЕГН
**********. Претендира присъждане на сторените от нея съдебно-деловодни
разноски, вкл. адв. хонорар. Сочат се доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
4
от ответника К. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Паз**, чрез
АДВ. В. Х., от Адвокатска колегия - Пловдив, със съдебен адрес за
призоваване: град **, в който е изложено становище, че всъщност,
проблемите в брака между страните били започнали след успешната
операция, с която му бил трансплантиран черен дроб, като твърди, че за
негова най-голяма изненада, съпругата му вместо да се зарадва от
подобряването на здравословното му състояние, тя се била настроила против
него, че от началото на месец ноември миналата година започнала да
упражнява постоянен психически тормоз, обиждала го непрекъснато, била
казала, че иска да се развеждат, искала да напусне семейното ни жилище, на
няколко пъти му била казала: „Ще те оставя да умреш, като куче“. Твърди, че
бил мислил, че това нейно поведение щяло да бъде временно и, че нещата
между тях ще се подобрят. Ответникът твърди, че на 04.01.2024г. бил правил
ремонт на тяхно общо жилище в град Паз**, и вечерта при опита му да се
прибере в семейното им жилище, находящо се в в град Па**, установил, че от
вътрешната страна имало ключ и той не можел да си отключи. Твърди, че в
жилището били съпругата му, дъщеря й – к, и един нейн приятел - Марио,
които не го допускали до жилището. Твърди, че той не можел да влезе вътре,
където му били всичките вещи, в т.ч. и животоспасяващи лекарства, които не
се разпространявали свободно в аптечната мрежа. Твърди, че на ищцата й
било много добре известно, че ако не си пие лекарствата може да умре и за да
си вземе лекарствата се наложило да се обади на тел. 112, и със съдействие на
полицията, той ги бил взел. Твърди още, че същата вечер бил блъскан, удрян
и заплашван от М., но със съдействие на полицията той влязъл в жилището и
преспал там. На следващия ден бил излязъл по работа и когато се върнал
следобяд, установил, че е сменен патронът и няма достъп до жилището.
Твърди, че горните обстоятелства обусловили интереса му от сезиране на
съда с молба по ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр.д. № 82/2024г.
по описа на Районен съд - Пазарджик. Твърди, че по това дело била издадена
Заповед за незабавна защита против съпругата му и тя била изведена от
жилището, но същевременно, той също нямал достъп до него от 05.01.2024г..
Твърди, че причината да иска да ползвам този апартамент била в това, че в
него бил направил множество ремонти и подобрения, които са му необходими
за специфичните нужди, които има, за да може физически да оцелее, понеже
бил инвалид 100 процента. Твърди, че в крайна сметка, въпреки Заповедта
5
срещу нея, той достъп до това жилище нямал от 05.01.2024г. и до днес, че бил
принуден да търси подслон някъде, и бил помолих м а, която им била съседка
и семейна приятелка от много години, да го допусне до нейното жилище, тъй
като нямало къде да отиде при минусови температури. Твърди, че тя се била
съгласила, и така той бил останал в една от стаите в апартамента, в който тя е
била наем. Твърди, че това жилище било повече от 100 кв.м. и имало две
спални. В последствие, те двамата били решили, че ми е изгодно да си делят
наема, и така той бил наел едната спалня в този апартамент, а наема го делели
на две. Твърди, че били решили това да е така, до момента, в който той
довършел ремонта в жилището на ул. „**7. Твърди, че никога не е имал
интимни отношения с м, поради което това не би могло, според ответника, да
бъде причина за разстройването на брака му с ищцата М.. Твърди, че
всъщност, той така и не разбрал защо съпругата му се била озлобила и
настроила против него, но така или иначе, при това поведение от нейна
страна, той бил принуден да се защити по реда на ЗЗДН. Твърди, че повече не
можел да й има доверие, поради което и бил оттеглил пълномощното си към
нея на 15.01.2024г.. Твърди още, че дъщерята на съпругата му – к била
депозирала молба по реда на ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр.д.
№ 309/2024г. на ПзРС - 16 гр.с,, с искане за издаване на заповед против него,
при положение, че тя била останала да живее в семейното им жилище с
приятеля си, като той нямал достъп до имота, а нея не я бил виждал от
11.01.2024г., когато му била дала срок от два часа да си изнесе мотора, който
в противен случай щяла да изнесе на улицата, което наложило отново да се
обади на тел. 112 за съдействие. Твърди, че всичко това отново било с цел за
психически тормоз спрямо него. С депозирания отговор, ответникът отправя
предложение за сключване на Споразумение, с което да приключи делото,
като заявява, че не възразявам ползването на семейното жилище да бъде
предоставено на ищеца. Формулира доказателствени искания. Сочи
доказателства. Претендира разноски в настоящото производство.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените към
исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства, като е
уважил доказателствените искания на страните.
Съдът при условията на чл. 146, ал. 2 от ГПК, счита, че не следва да
събира допуснатите по делото доказателства, а именно събиране на гласни
доказателства и доказателствата, които са изискани и представени по делото
6
от РЦ 112 Кърджали, тъй като с днес представеното писмено споразумение по
чл. 51 от СК страните уреждат всички въпроси във връзка с прекратяването
на брака, и страните заявяват, че не желаят съдът да се произнася по въпроса
за вината при прекратяването на брака.
СЪДЪТ, В ПРИСЪСТВИЕТО НА ИЩЦАТА И ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ
НА СТРАНИТЕ ПРОЧЕТЕ ПРЕДСТАВЕНОТО И ПОДПИСАНО
СПОРАЗУМЕНИЕ.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото изготвеното и подписано от страните
споразумение по чл. 51 СК.
АДВ. Т.: - Уважаема госпожо съдия, моля да приключите
производството по делото.
АДВ. Х.: - Моля да се приключи делото.
След изпълнение на съответната процедура съдът, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Т.: Уважаема госпожо Съдия, моля със съдебния си акт да
прекратите брака между ищцата М. К. М. и ответника К. Г. П., като дълбоко и
непоправимо разстроен, като не издирвате мотивите за неговото
прекратяване. Същите те, в споразумението са изразили своето съгласие за
това нещо. С представеното в писмен вид споразумение са разрешили всички
последици от прекратяването на гражданския брак, и ще Ви моля със
съдебния си акт да го одобрите като непротиворечащо на закона и морала.
Моля за акт в този смисъл.
АДВ. Х.: Уважаема госпожо председател, страните са постигнали
споразумение, което е подписано и представено пред Вас за одобряването му.
Моля, със съдебния си акт същото да бъде одобрено като непротиворечащо на
закона и морала, и да бъде постановен развод, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще постанови решение по делото в
7
установения от закона едномесечен срок, но не по късно от 11.07.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:58
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8