№ 1159
гр. Пазарджик, 21.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20255220100096 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът С. В. П. – уведомена по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не се явява
лично в съдебната зала, не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба с вх.№16831/12.06.2025г. от ищцата, представлявана от
адв. А. Д. с която моли съда да даде ход на делото и да се разгледа в отсъствие
на ищцата и адвоката. Моли се съда да даде ход и на устните състезания.
Сочи се, че се поддържам исковата молбата и се моли съда да бъдат приети
представените с нея документи по делото. Сочи се, че ищцовата страна няма
допълнителни доказателствени искания.
Моли се съда в случай, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, да постанови неприсъствено
решение срещу ответника, поради наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по ГПК, т. к. искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Моли се съда да присъди направените по делото разноски, вкл. заплатения
адвокатски хонорар, за което е представен списък на разноските.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар/юрисконсултското възнаграждение.
1
Моли се съда на основание чл.50, ал.5 от ГПК да връчи на ответника
решението по настоящото гражданско дело на посочен от него електронен
адрес съобразно чл.38, ал.2 от ГПК.
Ако отложите делото за разглеждане в друго заседание и/или други заседания,
то моли същите да се разгледат в отсъствие на ищцовата страна.
Ответникът ВИВА КРЕДИТ АД – уведомени по реда на чл.56, ал.2 ГПК,
не изпращат процесуален представител.
Вещото лице – М. Л. – редовно призована, явява се в съдебната зала.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпило становище от ищцата С. В. П. с вх.
№16400/09.06.2025г. с което с оглед постъпилото по делото Заключение вх. №
15999 от 05.06.2025г. на вещото лице по назначената ССчЕ, се сочи че, видно
от констативно-съобразителната част на заключението се установява, че
ефективно усвоената сума от ищцата е в размер на 1930.75 лв., а сумата, с
която е рефинансирано предходно задължение към същото дружество е в
размер на 1069.25 лв. Сборът на двете суми представлява реалния размер на
отпуснатия заем, а именно – 3000 лв., макар в договора да е посочено, че
главницата е 3100 лв. Сочи се, че вещото лице установява, че сумата от 100 лв.
не е усвоена от ищцата. Същата представлява еднократна застрахователна
премия, която е удържана от заемната сума, в който смисъл е и уговореното в
чл. 3 ал. 2 от договора относно застраховката по кредита.
Сочи се, че от гореизложеното може да се направи изводът, че
застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите
разходи по кредита, където съобразно пар.1 т.1 от ДР на ЗПК във вр. с чл.19
ал.1 от ЗПК, би следвало да бъде включена. По този начин първо се завишава
размера на главницата, без реално потребителят да е получил сумата от 3100
лева, като се вземе предвид, че част от нея е използвана за рефинансиране,
както е посочено в чл. 2 ал. 1. от Договора, като по този начин на практика се
увеличава размера на ГПР, доколкото допустимия му размер определя
съобразно главницата по договора. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК в общия
2
разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните
премии. Според константата съдебната практика ( Решение № 58 от
10.02.2023 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 391/2022 г. и Решение № 1522 от
2.12.2022 г. на РС - Русе по гр. д. № 3346/2022 г., Решение № 3415 от 6.03.2023
г. на СРС по гр. д. № 36561/2021 г., Решение № 762 от 22.02.2023 г. на РС -
Пловдив по гр. д. № 15891/2021 г. Решение № 208 от 9.07.2021 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1359/2021 г., Решение № 2375 ОТ 27.10.2022 Г. по гр. д.
№ 6857/2021 Г. на Районен съд - Бургас) застрахователна премия по
настоящия договор категорично трябва да бъде включена по съответния начин
в размера на ГПР по договора.
Твърди се, че в настоящия случай, е видно от параметрите на процесния
договор за кредит, че застрахователната премия не е съобразена при
формиране компонентите на годишния процент на разходите, същите са
включени в общия размер на главницата, което от своя страна не отговаря на
принципите за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
и задълженията на страните по договора. В тази връзка следва да се отбележи,
че застрахователната премия по своя характер представлява вземане, което
обезпечава гаранционната функция на застрахователя. В случай на неплащане
на премиите застрахователното покритие се прекратява (чл. 368 КЗ). В този
смисъл застрахователната премия не се „усвоява“ от потребителя, независимо
дали последният се е съгласил или не тя да бъде кредитирана от
кредитодателя. По тези съображения застрахователната премия не следва да се
третира като част от общия размер на кредита по смисъла на § 1 т. 3 ЗПК, а е
необходимо да се включи в общия разход по кредита, съгласно § 1 т. 1 ЗПК.
Това е така, защото първата величина изразява сумата, която потребителят е
получил в своя полза, а втората изразява сбора от онова, което той следва да
плати или иначе казано - цената на кредита. Сочи се, че включването на
застрахователната премия към главницата по кредита води до нейното
капитализиране, т.е. потребителят е поставен в положение, в което е възможно
да заплаща възнаграждение за ползването на суми, които в действителност той
не получава, защото не е кредитиран за тях. В практиката на СЕС по въпроса
(напр. Решение от 21.04.2016г. по дело С-377/14) последователно се поддържа,
че общият размер на кредита е равен на онова, което потребителят получава,
респ. може да използва за себе си, поради което застраховка, която обезпечава
риска за кредитодателя не би могла да бъде част от общия размер на кредита.
3
Нещо повече - в цитираното по - горе решение на Съда на ЕС се посочва, че
включването на един разход вместо в общия разход по кредита, а в общия
размер на кредита, винаги води до изкривяване процентното изражение на
ГПР, а неправилното посочване на ГПР е равносилно на липса на такъв. Сочи
се, че в тази връзка следва да се съобрази, че правилата, регламентиращи
компонентите и изчисляването на годишния процент на разходите са
императивни и договорната автономия следва да отстъпи пред тях (така напр.
Решение от 09.11.2016г. по дело № С-42/15). Обратния извод би бил в пряко на
разпоредбата на чл. 33 ал. 1 ЗПК, според който „при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата“. В случая с включването на застрахователните премии към
главницата се цели прехвърляне на икономическия риск изцяло върху
потребителя, което е недопустимо, доколкото възможностите на последния
във всеки един житейски и правен аспект са несравнимо по – малки от тези на
търговеца. Сочи се, че въпросната застраховка представлява единствено
скрито възнаграждение за кредитодателя, което по силата на императивните
правила на закона трябва да бъде включено в ГПР. От друга страна
последователна е и практиката на СЕС, че подобен тип отклонения при
формирането на ГПР следва да се приравни по последици на липсата на такъв,
което води до недействителност на договора (така напр. Решение от
21.03.2024г. по дело С-714/22 и цитираната там съдебна практика).
СЪДЪТ докладва на страните депозирано заключение на съдебно-
счетоводна експертиза от вещото лице М. Л. с вх. №15999 от 05.06.2025г.
Заключението е постъпило в законоустановеният срок съгласно изискванията
на чл.199 от ГПК, поради което съдът счита, че следва да пристъпи към
изслушване на вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 49 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, с висше образование, без родство и без служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
4
В.Л. Л.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося. Уважаеми
господин Председател, представям заключение, което поддържам. От
кредитора са представили данни за начислени от него задължения и постъпили
суми, предоставен е и РКО за усвояване на част от кредита. Същите са
послужили за изготвяне на заключението. Общата сума не съм я пресметнала,
това чисто аритметично могат да се съберат двете суми, а за установената
разлика от 100 лв. повторно и допълнително изисках данни от кредитора дали
и как са усвоени, но към момента нямам представени данни от ответника.
Факт е, че договора е с главница от 3100 лв. и за тези 100 лв. дали и как са
усвоени.
Чисто теоретично може да предположим, че са за застраховка, но нямаме
данни за това.
Към момента няма нови данни, няма установени технически грешки в
заключението, няма какво да добавя.
СЪДЪТ след като изслуша на вещото лице, счита, че представеното
експертно заключение е обосновано, компетентно изготвено и към настоящия
момент невъзникват съмнения относно неговата правилност, поради което
същото следва да се приеме по делото.
Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице М. М. Л. да се изплати възнаграждение в
размер на 350 лв. съгласно представената справка-декларация, които да се
изплатят както следва: 300 лв. от първоначално от внесения от ищцовата
страна депозит, а за остатъка от 50 лв. да бъде задължена ищцовата страна в
едноседмичен срок да ги довнесе.
На основание чл. 77 ГПК съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцовата страна,
че ако същата остане задължена за разноски съдът ще постанови определение
за принудителното им събиране.
ДА СЕ ИЗПРАТИ писмо на ищцовата страна с оглед задължението й за
довнасяне на сумата от 50лв, за изплащането на възнаграждението на вещото
лице Л. в цялост.
5
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, като счита, че това искане не е
основателно. Ответника в настоящето производство ВИВА КРЕДИТ АД е
изразил становище по предявената срещу него искова молба, и е подал молба
за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което не са налице
предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответното дружество.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество на
основание чл.238 ГПК във връзка с чл. 239 ГПК.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 20.07.2025г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6