№ 178
гр. Ямбол, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100026 по описа за 2022 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединените искове по чл.49 ЗЗД,
вр. с чл.45 ЗЗД, предявени от Ю. М. Г. от гр.***, против Община Ямбол - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 615,06лв.
В исковата молба ищцата излага, че на 22.05.2021г. преди обяд е вървяла по
ул.*** в гр.***, с цел да посети магазин за спортни стоки на административен адрес ул.****
№**. Самият тротоар на улицата бил на две нива, свързани с 4 стълби, а входът на магазина
- на второто ниво. Стълбите били неравни, тъй като били облицовани с прочки, които били
изронени и счупени със стърчащи части. На най-горната стълба токът на лявата обувка на
ищцата се закачил за изронената стърчаща част на плочката на стъпълото, при което ищцата
загубила равновесие, паднала със сила на лявото си коляно на най-горното стъпало, от
инерцията се получило приплъзване и паднала с цялото си тяло напред, като ударът се поел
от дясното й рамо. Ищцата изпаднала в шок от болката, която изпитала, била
транспортирана до МБАЛ -Ямбол и приета в „Отделение по ортопедия и травматология",
тъй като при падането получила фрактури на ляво коляно и на дясно рамо. Била оперирана с
извършени операции на коляното и на рамото едновременно. По- късно отново била приета
в болницата, поради силни болки в рамото и отново под венозна анестезия била оперирана
за отстраняване от костта на имплантирани уреди от хемерус. След това за трети път
ищцата била хоспитализирана в болницата, поради болки и силно ограничени движения в
коляното и отново подложена на операция за отстраняване от костта на импланирани уреди
от фемур. Ищцата направила разходи за закупуване на лекарства, за закупуване на самите
импланти, заплатила и такса за престой в болницата.
Твърденията на ищцата са, че в продължение на месеци е била в пълна
невъзможност да се обслужва, да се обгрижва и да извършва елементарни самостоятелни
действия, за всяко нещо съпругът й я обслужвал; непрекъснато плачела, не можела да спи
нито през деня, нито през нощта, непрекъснато сънувала, че се пребива; започнала да изпада
в депресивни състояния и това наложило консултация с психиатър и съответно назначаване
на терапия. Независимо от щаденето на крайниците се появил оток на крака и специалист -
съдов хирург установил наличие на тромбофлебит на крака, което заболяване е резултат от
претърпения инцидент. Понастоящем ищцата продължавала да се придвижва с помощни
средства, възстановяването й било и щяло да продължи дълго и мъчително, съпроводено със
силни болки и прием на обезболяващи; ищцата изпитвала дискомфорт, предстояли й
1
множество рехабилитации за възстановяване на ставите и костите.
Ищцата сочи, че според законодателството на държавата улиците и тротоарите,
като част от общинската инфраструктура са общинска собственост и тяхното изграждане и
поддържане е задължение на Община Ямбол, която на процесното място не е била
отремонтирала тротоара, като замени отлепените и изпадали плочки, с които са били
облицовани стълбите на този тротоар и това е причината обувката на крака на ищцата да се
закачи на стълбата и за падането на ищцата.
За тези претърпени от ищцата болки и страдания същата претендира да бъде
обезщетена със сумата 50 000 лв., както и да й бъдат присъдени направените от нея разходи
за лекарства, импланти, ортопедични комплекти и такси за болничен престой в размер на
сумата 615,06лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането до
окончателното им изплащане.
Ответникът Община Ямбол е оспорил исковете като неоснователни и недоказани,
евентуално като завишени по размер. Според ответника, неясна и недоказана е причината за
увреждането на ищцата - дали състоянието на въпросния участък от тротоара - стълбите
към търговския център и начина на изграждането и поддържането им, или загубата на
равновесие, залитането, спъването и падането на ищцата, при което не е налице
основанието за отговорността по чл. 49 от ЗЗД на Община Ямбол за увреждането на ищцата,
тъй като не е налице една от предпоставките за тази отговорност, а именно причинени
виновно вреди от лице, на което е възложено извършване на работа. Ответникът е оспорил и
причинната връзка между настъпилите вреди - счупване на коляното и раменната кост на
ищцата и твърдяното неизпълнение от Община Ямбол. Ответникът е оспорил интензитета и
продължителността на болките и страданията на ищцата от уврежданията, включително
психиатричните последици и пряката им причинна връзка с неизпълнението на
задълженията на общината; оспорена е относимостта на предписаните на ищцата
лекарствени продукти към поставената диагноза и връзката им с настъпилия инцидент;
оспорена е доказателствената сила и значение на представените от ищцата фискални
бележки; оспорен е размера на обезщетението за неимуществени вреди като несъобразен с
принципа за "справедливост", установен с чл.52 ЗЗД, със стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди. Ответникът е
направил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат изцяло от пълномощнка на ищцата -
адв.А., която пледира за уважаването им и излага подробни доводи в писмена защита, като
моли за присъждане на направените от ищцата разноски по делото.
Ответникът Община Ямбол, чрез процесуалните си представители -
юрисконсулти, в о.с.з. поддържа изцяло съображенията по представения писмен отговор, с
изразено становище за неоснователност на претенциите, поради неустановяване точната
причина за падането на ищцата - състоянието на въпросния пътен участък или възрастта на
ищцата, кондицията й, вкл. придружаващите заболявания и начина на възприемане на
заобокалящата я действителност, при което счита, че не би могла да се ангажира
отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от служители на
общината при и по повод изпълнениеот на възложената работа. Моли и за присъждане на
разноските по делото.
ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, и заключенията на вещите лица по извършените експертизи, взе
предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
От показанията на разпитаните трима свидетели - К.М., Н.К. и М.Г. по делото е
установено падането на ищцата на ул.*** в гр.***, което е станало непосредставено след
хотел *****, отгоре на плочника до магазин за един лев, непосредствено след последното
стъпало. Свидетелят М., който е очевидецът на самото падане, е описал неговия механизъм,
като е посочил, че плочките на стъпалата на стълбите били износени, разместени, порутени,
счупени и със зъбери, посочил е, че е видал как единият крак на ищцата бил във въздуха, а с
другия си крак ищцата закачила тока на обувката си на счупена и стърчаща плочка, при
което обувката паднала, а ищцата политнала и паднала на земята. Свидетелят К., който
също е присъствал на инцидента при падането на ищцата, но не е пряк очевидец на самото
падане, също е описал мястото на падането - ул***, след хотел ****", след последното
стъпало до магазина за едни лев и вляво от казино "Адмирал". Този свидетел също е
2
установил с показанията си състоянието на тротоарната настилка - базалтови плочки, които
били отлепени и начупени, в недобро състояние. Свидетелите М. и К., както и св.Г. - съпруг
на ищцата, са установили, че след падането й ищцата пищяла от болка, не можела да
помръдне, не позволявала никой да я докосне, като се наложило със стол да я отнесат до
автомобила, докаран от съпруга й, който я откарал в местната болница.
След установяване по делото точното място на падането на ищцата и при
твърдението на ответника, че това място попада в собствен на трето лице имот, по делото е
изслушано заключението на вещото лице-инж.Д., извършило назначената съдебно-
техническа експертиза. След изследване на нотариалните актове за собственост на
Търговски дом на ул.*** в гр.***, след справки по плановете за застрояване и регулация на
града, действали във времето за района на Търговския дом, измененията на тези планове,
разрешителни за строеж на търговската сграда и др. документи, след справка по
сегадействащия план за застрояване и регулация на гр.Ямбол от 2007г., КККР на гр.Ямбол,
при извършени огледи и геодезическо измерване на място, вещото лице инж.Д. е дало
заключение, че съгласно изработения и одобрен с Решение XLVIII - 1 от 03.10.2007г. на
Общински съвет - Ямбол сегадействащ подробен устройствен план - план за застрояване и
регулация на централна градска част на гр.Ямбол, стълбите, на които е станал инцидента с
ищцата са разположени в Поземлен имот ******* по КККР на гр.Ямбол. Този имот вещото
лице е установило, че представлява уличното платно на ул.*****, ведно с тротоарите от
двете му страни, като стълбите попадат в ширината на северния тротоар на ул.*****.
От представените по делото писмени доказателства - медицински документи
(епикризи и амбулаторни листи), както и от заключението на вещите лица д-р В.- ортопед и
д-р Ц. - психиатър, извършили назначената комбинирана съдебно-медицинска експертиза, е
установено, че след падането на ищцата на 22.05.2021г., същата е била хоспитализирана и
при направените рентгенови изследвания са били установени фрактури на дясно рамо и ляво
коляно, наложили оперативно лечение на ищцата. Под обща анестезия била извършена по
закрит метод репозиция на фрактурата на рамото (проксималния хумерус) и под рентгенов
контрол била стабилизирана с помощта на 3 бр. киршнирови спици (игли). Отностно
фрактурата на лявото коляно (пателата) бил направен хирургичен достъп до каста, с
постигнато наместване на счупването и е било фиксирано с остеосинтеза по метода на
Вебер. Относно вида на получените травматични увреждания на ищцата - двете фрактури,
на базата на анамнезата за механизма на падането, вещите лица са дали заключение, че
падането е причината за получените счупвания на дясно рамо и лява капачка на коляното.
Вещите лица са установили, че на 30.07.2021г. ищцата отново е била хоспитализирана и е
била оперирана за отстраняване на металните тела от дясно рамо, а на 02.10.2021г. след
прием в болница е извършено и отстраняването на имплантите от лявото коляно. Според
експерта - ортопед, ищцата като пациент с фрактури, е изпитала болка и страдание, които
при различните хора са с различна по степен интензивност и продължителност, като при
извършения преглед от вещото лице ищцата се е оплакала от ограничаване на движенията в
рамото в по-малка степен и в коляното в по-тежка степен, водещо до невъзможност да
клекне, както и до затруднение и дискомфорт при изправяне, с болки, засилващи се при
натоварване. Относно зарастването на фрактурите вещото лице е разяснило, че значение
оказват множество и различни фактори, като след извършения личен преглед на ищцата е
установило, че рамото и коляното са зарастнали пьрвично, но в движенията на рамото има
ограничаване на движенията и силата в засегнатото рамо в лека степен, като е налице и
ограничаване в движенията в коляно с ограничаване на разгъването около 10 гр. и свиване
до 90 гр., които ограничения са квалифицирани с характер на трайни увреди, поради
невъзстановяването на функцията на засегнатите стави във времето. Поради дългия срок от
настъпване на увредите и достигане на плато на динамика на оплакванията и функцията на
засегнатите крайници, даденото заключение е, че не се очаква значително подобрение на
оплакванията на ищцата. По делото ищцата е представила фактури и фискални бонове на
обща стойност 615,06лв., които вещото лице- ортопед е разяснило, че са за закупуване на
медицински изделия и консумативи и за лекарствени продукти, за които е дало заключение,
че са в пряка връзка с провеждането на лечението на получените увреди и случилите се
усложнения.
Вещото лице-психиатър е установило, че след инцидента и насочване от
общопрактикуващия й лекар, ищцата е посетила психиатър по повод оплакавния от общ и
психичен дискомфорт, безсъние, плач и депресивни състояния. Било й е назначено и
проведено лечение с транквилизатор и антидепресант, като след приема на по една опаковка
от съответните медикаменти е бил постигнат ефект на добро психично здраве и съответно
3
спиране на лекарствата. Спирането на назначената от психиатъра терапия е било решено от
ищцата, която е поддържала, че се е почувствала със стабилно настроение, възстановен сън,
овладяна тревожност, възвърнала е оптимизма си, че ще се оправи, като и при прегледа от
вещото лице не е имала оплаквания.
От заключението на вещото лице д-р Д. - съдов хирург, по делото е установено, че
след претърпения от ищцата инцидент на 22.05.2021г. и причинените й счупване на дясна
раменна кост и ляво коляно (патела), за които е била хоспитализира и оперирана, след като е
била изписана от болничното заведение в гр.Ямбол, ищцата се е явила на 16.07.2021г. на
контролен преглед в Ортопедично отделение на МБАЛ-Ямбол, при който е бил установен
оток на лявата й подбедрица. Била е направена консултация със съдов хирург, който е
констатирал тромбоза на вена поплитея в ляво и е била назначена терапия-венотоник и
антикоагулант, а на 03.08.2021г. с издаден амбулаторен лист на лекар-съдов хирург на
ищцата е била поставена диагноза "Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на
долните крайници, хроничен стадий", с назначена терапия. След извършен от вещото лице
личен преглед на ищцата, даденото заключение е, че е налице непосредствена връзка на
прекараната дълбока венозна тромбоза на вена поплитея синистра с обездвижването на
ищцата след претърпяната ортопедична хирургична интервенция и последващата
имобилизация, а тази намеса е в пряка причинна връзка и е следствие на инцидента. Вещото
лице е разяснило каква е продължителността на лечението на дълбоката венозна тромбоза
(ДВТ) и възможностите за пълно възстановяване, но е установило, че при ищцата все още
продължава терапията и са налични оплаквания, или наличен е по-продължителен период на
възстановяване, като прогнозата е, че пълно възстановяване е малко вероятно.
Разпитаният като свидетел М.Г.- съпруг на ищцата, е поддържал показания,
описвайки мястото на инцидента, транспортирането на ищцата в болницата и извършените
й операции. Посочил е, че след операциите и изписването на ищцта от болницата, същата се
е прибрала вкъщи и е била поставена на легло в период от около 30 и повече дни, в който
период грижите за нея полагал изцяло нейният съпруг. Същият къпел и хранел ищцата в
леглото, сменял памперсите й, тъй като не можела да ходи до тоалетна, поел цялото
домакинство. През този период, включително до 20-тия ден след изписването й от
болницата, ищцата изпитвала адски болки, плачела от болки, имала безсъние, изпаднала в
депресия, наложило се да потърсят психиатрична помощ. Понастоящем, според свидетеля,
ищцата била психически възстановена, но физически не настъпило оздравяване, тъй като
имала болки в коляното, не можела да го сгъва, не можела да кляка, не можела да ползва и
помощни средства като бастун или патерица, заради травмата на рамото, тъй като травмата
била на дясно рамо, а на крака - на левия крак.
При тази фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Както съдът прие и посочи по-горе, правната квалификация на предявените
искове е по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД. Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа общата
забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да
заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е
лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е
причинил вредите. Отклонение от това правило са нормите на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД.
Според първата норма този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а според втората
за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. И в двата случая отговорността е обективна и безвиновна,
като разликата е в източника на вредите. Тази на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди
противоправни действия, докато тази на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по
чл.50 ЗЗД произтича от вещ. В съдебната практика е изяснено (ППВС № 17/1993 г. и ППВС
№ 4/1975г.), че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при
или по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този,
който е възложил работата по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от свойствата на вещта, а
не на действия свързани с нейната правилна експлоатация или управление, тогава
отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, приложение намира съставът на чл.45,
съответно чл.49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения - чл.50 ЗЗД.
По делото с гласните доказателства - показанията на тримата разпитани
свидетели, които показания са безпротиворечиви и се кредитират от съда, е установено
4
мястото на падането на ищцата - на ул.*** в гр.***, непосредставено след хотел *****,
отгоре на плочника след стълбите до магазин за един лев, непосредствено след последното
стъпало. По безспорен начин посредством заключението на вещото лице инж.Д., което
съдът кредитира с доверие, намирайки го за професионално изготвено и обективно, е
установено, че това мястото на настъпването на инцидента - стълбите след хотел "Кабиле, са
разположени в Поземлен имот ******* по КККР на гр.Ямбол. За този имот вещото лице е
установило, че представлява уличното платно на ул.*****, ведно с тротоарите от двете му
страни, като стълбите попадат в ширината на северния тротоар на ул.*****, която улица е
публична общинска собственост на Община Ямбол съгласно о чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 от ЗП,
във вр. с § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП.
Общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските
пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, като
тези им задължения са вменени с разпоредбите на чл.31 ЗП и и чл.30, ал.4 от ЗП. Съгласно
§1, т.12, т.13 и т.14 от ДР на ЗП тези задължения на общината включват дейности по
полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и
предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за
сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, в тази част
тротоари за пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-
чл.167, ал.1 ЗдвП, вр. с чл.3, ал.2 ЗДвП. В качеството си на юридическо лице общината
осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила
изпълнението им.
По делото с показанията на тримата свидетели е установено компрометираното
състояние на тротоара, където е настъпило падането на ищцата - че плочките на стъпалата
на стълбите са били износени, разместени, липсващи, порутени, счупени и със зъбери. Не се
твърди от страна на ответника и доказателства не са ангажирани да са били изпълнени
дейности по ремонт и поддръжка на конкретния тротоарен участък или да е бил обозначен
като препятствие за безопасно преминаване. Не са събрани и доказателства в подкрепа на
твърдението на ответника, че падането и увреждането на ищцата не е резултат от
състоянието на въпросния участък от тротоара, а на други обстоятелства, напротив, с
необорените показания на св.М., който е прекият очевидец на събитието, по делото е
установено, че падането на ищцата е резултат от това, че се е закачил тока на обувката й на
счупена и стърчаща плочка, при което обувката паднала, а ищцата е политнала и е паднала
на земята.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице основание за ангажиране
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника на основание чл.49 ЗЗД, доколкото
увреждането на ищцата се дължи на виновното неизпълнение (бездействие) на служителите
на общината на вменените със закон задължения по ремонта и поддръжката на общинския
път в изправност.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение, че по делото е останало
недоказано наличието на пряка причинно – следствена връзка между противоправно
действие или бездействие от страна на ответника, в резултат на което е настъпило
увреждането на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно §1 ,т.2 от ДР
на ЗП тротоарите са част от пътищата, като съгласно §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА с
влизане в сила на закона улиците и булевардите преминават в собственост на общините и
общинските пътища. Предвид обстоятелството, че процесното местопроизшествие е
настъпило на тротоарната площ на общинска улица, както се установи по безспорен начин
по делото съгласно по-горе изложеното, то същата се явява общинска собственост и
следователно отговорен за проявеното бездействие – липсата на отремонтирани тротоарни
плочки, които са начупени и назъбени, е ответникът - Община Ямбол.
Съдът намира, че установеното по делото бездействие от страна на ответника се
явява противоправно и поради това отговорност за настъпилите за ищцата вреди вследствие
на товапротивоправно бездействие, се носи от ответника. Ищцата е пострадала от
бездействието на служители на ответната община, на които е възложено да стопанисват и
поддържат общинските тротоари в състояние, годно за ползване. В резултат на инцидента са
причинени увреждания на ищцата. Налице е причинно-следствена връзка между инцидента
и претърпените от ищцата вреди, болки и страдания, които са пряка и непосредствена
5
последица от причиненото й увреждане. Ответникът Община Ямбол дължи обезщетение за
причинените неимуществени и имуществени вреди, доколкото чрез своите служители има
нормативното задължение да поддържа пешеходните тротоари на територията на общината
в подходящо за ползване от гражданите състояние, а при възникнали препятствия, да ги
сигнализира и отстранява своевременно, което в случая не е направено. Тротоарът, по който
се е движила Ю.Г. е собственост на ответната община, стопанисва се от нея и същата следва
да следи за неговото състояние. В случая инцидентът - падането на ищцата е причинен от
ответника чрез бездействие на негови служители за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила, изразяващо се и в липса на осъществен
контрол за безопасността и целостта на тротоара. Задължението за контрол и правилно
стопанисване на тротоарната настилка е на собственика на тротоара – ответникът, чрез лица
на които е възложил тази работа. Бездействието на ответника е в пряка причинно-
следствена връзка с причинените на ищцата, посочени по-горе увреждания и понесени от
нея неимуществени и имуществени вреди.
Неоснователно се явява и наведеното от въззивника възражение, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата на настъпилото падане и увреждане. В отговора на
исковата молба ответникът не е посочил в какво точно се е изразило съпричиняването, как и
по какъв начин с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния
реултат, не са ангажирани от старана на ответника и доказателства (съобразно възложената
му с доклада на съда доказателствена тежест) за установяване на това негово възражение,
поради което отговорността за причинените на ищцата вреди е изцяло на ответника.
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на вещите лица по СМЕ-зи е установено, че в резултат на произшествието
ищцата е получила телесни увреждания, изразили се в две фрактури - на дясно рамо и на
ляво коляно, дълбока венозна тромбоза на вена поплитея на долен крайник. Със
заключенията на вещите лица е установено, че тези увреждания на ищцата са пряко
следствие от падането на ищцата на компрометирания и неотремонтиран тротоар на
общинския път. Относно интензивността на претърпените болки и страдания от ищцата са
събрани показанията на тримата свидетели, от които се установява, че непосредсвено след
падането ищцата е изпаднала в шок и е изпитала изключителни болки, а с показанията на
св.Г. е установено, че след идвършените й операции в период по-дълъг от 30 дни ищцата е
търпяла силни болки, била е на легло, като понастоящев все още не е възстановена, имала е
период на емоционални и психически проблеми, за които вещото лице-психиатър е
установило, че се е наложило прилагане на терапия.
Тези доказателства по безспорен начин установяват претърпени от ищцата болки
и страдания от травматичните увреждания.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Константната съдебна практика приема, че справедливостта не е
абстрактна категория. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат
предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалата,
последващото допълнително влошаване на здравословното й състояние, броя на
травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените
болки, страдания, неудобства и др. Съобразно посочените обстоятебства и като взе предвид
обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата са причинени сериозни
физически увреждания –две фрактури на рамо и на коляно, за които е претърпяла две
оператвни хирургични интервенции - репозиция на фрактурата на рамото (проксималния
хумерус), която под рентгенов контрол е била стабилизирана с помощта на 3 бр.
киршнирови спици (игли), а отностно фрактурата на лявото коляно (пателата) е бил
осъществен хирургичен достъп до каста, с постигнато наместване на счупването, фиксирано
с остеосинтеза по метода на Вебер. Описаните по-горе увреждания са свързани с
продължително физическо страдание, състоянието е причинило на ищцата силни по
интензитет физически болки и страдания в момента на възникването им, непосредствено
след оперативните интервенции и за повече от 30 дни след това. Ищцата е търпяла редица
неудобства в процеса на лечение и възстановяване, била е на легло повече от 30 дни,
наложило се е използване на чужда помощ в ежедневието за обслужване, нарушен е бил
нормалния й ритъм на живот. Оздравителният период е бил продължителен - два месеца
след опарациите ищцата е била хоспитализирана отново за отстраняване на металните тела
от дясно рамо, а след четири месеца и трети прием в болница е било извършено и
отстраняването на имплантите от лявото коляно. Предизвиканата дълбока венозна тромбоза
6
на вена поплитея на долния крайник е установена като пряко следствие на инцидента и
имобилизацията и обездвижването на ищцата, тромбозата е налична и понастоящем,
терапията продължава, като заключението на вещото лице е, че пълно възстановяване е
малко вероятно. Не е настъпило и пълно възстановяване на ищцата от увружданията -
фрактурите на рамо и коляно - в движенията на рамото има ограничаване на движенията и
силата в засегнатото рамо в лека степен, налице е и ограничаване в движенията в коляното с
ограничаване на разгъването около 10 гр. и свиване до 90 гр., или са касае за трайни
увреждания, значително подобрение на които не се очаква. В емоционален аспект ищцата е
изпаднала в депресия, плачела е постооянно, имала е безсъние, наложила се е намесата и
лечение от психиатър. Съдът отчита възрастта на ищцата, когато е претърпяла инцидента –
на 71 години, с данните отразпита на съпруга й, че преди това е била жизнена и
работоспособна жена. Предвид всички изложени съображения съдът намира, че
справедливото обезщетение за всички претърпени от ищцата неимуществени вреди е в
размер на 35 000 лв. Този размер на обезщетението е съобразен и с икономическите условия
в страната и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи
(напр. Решение №9/04.01.2022г. по в.гр.д. №2105/2021г. на САС). Ето защо, предявеният
иск за неимуществени вреди до този размер съдът намира за основателен и доказан и следва
да го уважи, а за разликата над сумата 35 000лв. до предявения размер от 50 000лв., следва
да отхвърли.
Искът по чл.49 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 615,06лв. е основателен и
доказан и следа да се уважи изцяло. Разходите в размер на сумата общо 615,06лв. са
доказани с писмените доказателства по делото и е установено от вещите лица по съдебно-
медицинската експертиза, че същите разходи са направени във връзка с лечението и
възстановяването на ищцата, поради което следва да се заплатят от ответника.
Така определените обезщетения следва да се присъдят, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането - 22.05.2022 г. до окончателното им изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, които съразмерно с уважената част от исковете възлизат в размер на сумата
1 428,40лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 686,18лв., изчислени съобразно
списъка по чл.80 ГПК за възнаграждението на юрисконсулт от 540 лв. (чл.25, ал.1 и 2 от Н-
бата за заплащането на правната помощ) и заплатени разноски за вещо лице по съдебно-
техническата е-за в размер на 1225,40лв. и разноски за камбинираната съдебно-медицинска
е-за - 530лв.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на исковете в размер на 1 424,60 лв.
и разноски за извършените експертизи в размер на 551,14лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Ямбол, представлявана от кмета В. Р., с ЕИК ********* и
адрес ул."Г.С.Раковски"№7, да заплати на Ю. М. Г. от гр.***, ул.*****№**, с ЕГН
**********, със съд. адресат адв.М. А.: гр.****, ул.*****, кант.**, на основание чл.49 ЗЗД
сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания вследствие увреждания, настъпили на 22.05.2021г. от
падане на тротоар в гр.*** на ул.****№*, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 22.05.2021г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 35 000лв. до
предявения размер от 50 000 лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община Ямбол, представлявана от кмета В. Р., с ЕИК ********* и
адрес ул."Г.С.Раковски"№7 да заплати на Ю. М. Г. от гр.***, ул.*****№**, с ЕГН
**********, със съд. адресат адв.М. А.: гр.****, ул.*****, кант.**, на основание чл.49 ЗЗД
сумата от 615,06лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили от падане на 22.05.2021г. на тротоар в гр.*** на ул.****№*, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.05.2021г. до окончателното й изплащане.
7
ОСЪЖДА Община Ямбол, с посочени данни, да заплати на Ю. М. Г. от гр.***,
с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по делото пред
първата инстанция в размер на сумата 1 428,40лв.
ОСЪЖДА Ю. М. Г. от гр.***, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Ямбол, с посочени данни, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски по делото
пред първата инстанция в размер на сумата 686,18лв.
ОСЪЖДА Община Ямбол, с посочени данни, да заплати в полза на ЯОС, по
бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 1 424,60 лв. и разноски в размер на 551,14лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
8