Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря РУМЕЛА
МИХАЙЛОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас.
адм. нак. д. № 889/2021 г. по описа на Административен съд - Варна и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Лоу
Сий Шипинг Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Република България, обл. *****, общ. *****, гр. *****, р-н *****, ул. „*****“ № *, представлявано от М. Л. П. – управител, против Решение № 260291/01.03.2021г. на ВРС, постановено по
НАХД № 5231/2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП №
03-011731/31.07.2019 г., издадено от директор
на Дирекция „Инспекция по труда“
- Варна, с което на „Лоу Сий Шипинг Мениджмънт“ ООД на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение
на чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно и
незаконосъобразно – касационно основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 НПК. Конкретно сочи липса на персонална
компетентност на наказващия орган предвид
приложението в областта на трудовите правоотношения с моряци и
други служители на корабособственика на специалните норми на Кодекса на
търговското мореплаване и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с
тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и
корабопритежателя, които изключват общите норми на КТ. Счита, че в процесното
НП липсват основни реквизити, а именно - дължимото описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават. Предвид обстоятелството, че неизплащането на трудово
възнаграждение представлява неизпълнение на трудов договор, а не нарушаване на
трудовото законодателство, изтъква, че контролните органи нямат правна
възможност да предприемат принудителна административна мярка - задължително
предписание за изплащане на трудово възнаграждение и направеното такова е
незаконосъобразно, тъй като в противен случай те изземват функциите на
оправомощения орган - съда и се произнасят по правен спор. С оглед наличието в КТ на специална и подробна уредба по отношение на общата уредба на
административнонаказателната отговорност по ЗАНН, твърди, че бездействието
извършено от дружеството не следва да се квалифицира като нарушение по чл.415,
ал.1 КТ. Намира, че административнонаказващият орган е смесил отговорността по чл. 414, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 КТ, като е
наложил санкция по чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като фактическото описание за
неизпълнение на предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ не съответства на
посочената правна квалификация по чл. 415, вр. чл. 128, т. 2 КТ, нито на
приложената към неизпълнението по чл. 128, т. 2 КТ санкционна разпоредба на чл.
415, ал. 1 КТ. Оспорва размера на наложената имуществена санкция предвид
липсата на посочени утежняващи обстоятелства, като релевира, че същата следва
да бъде в минимален размер. В условията на евентуалност претендира, че е налице
маловажен случай. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна
на наказателното постановление.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, чрез ст. юрисконсулт Р. Б. изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението е правилно и постановено при спазване на процесуалните
правила и закона.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но на различни основания от
посочените в нея.
Предмет на производството пред ВРС е НП №
03-011731/31.07.2019 г., на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“
- Варна, с което на „Лоу Сий Шипинг Мениджмънт“ ООД на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение
на чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева. НП е издадено въз
основа на АУАН № 03-011731/23.07.2019г., с който е констатирано, че дружеството
в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително предписание по т.
15 на контролен орган, дадено с Протокол № ПР1914906/05.06.2019г. на Дирекция
„Инспекция по труда" Варна. Предписанието се основава на представена при
проверката справка за трудовите възнаграждения за месец март 2019 г., от която
е видно, че на А. С. Г.-Б. на длъжност
„старши счетоводител“ не е изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец
март 2019г., съгласно чл. 128, т. 2 КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. З КТ е със срок на изпълнение 01.07.2019г. Прието
е, че нарушението е извършено на 02.07.2019г. в гр. *****, ул. „*****“ № * - седалище и адрес на управление на дружеството.
За да потвърди наказателното постановление
ВРС е приел, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон и
същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради
което и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд извежда извод, че неизпълнението
на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 КТ в установените срокове
да изплати трудово възнаграждение в уговорения срок за извършената работа на
работника в предприятието му – Б. за месец март 2019 год. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 КТ, определя
санкционирането му за нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ, във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал.3 КТ. Приел е, че наложената
санкция е съответна на извършеното нарушение, като не са налице обстоятелства,
които да обосноват прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Съдът намира обаче, че решението на ВРС е неправилно
и постановено при съществено процесуално нарушение, препятстващо служебната
проверка по чл. 218, ал. 2, предл. трето АПК, като доводите за това са
следните:
Във въззивното
решение е прието, че отговорността на „Лоу Сий Шипинг Мениджмънт“ ООД е ангажирана за нарушение на чл. 128, т. 2,
вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ за това, че в качеството на работодател,
дружеството не е изплатило дължимото трудово възнаграждение за месец март 2019г.
на А. Г.-Б.. Въпреки изводите си по фактите,
първоинстанционният съд, несъответно на същите, е изследвал материалноправните
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ и на тази
плоскост е развил мотивите си за правилно ангажирана отговорност на
дружеството-работодател.
Преценката на
съда относно състава на нарушението е погрешна. Цитираната разпоредба на КТ не
е приложеният в процесното производство материален закон.
Административнонаказателната
отговорност на касатора в процесния случай е ангажирана на основание чл. 415,
ал. 1 КТ /в редакцията към Д.В. бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ и е
за неизпълнение в определен срок на задължително предписание на контролен орган
за спазване на трудовото законодателство. Вярно е, че в мотивите на наказателното
постановление органът се позовава на нормата на чл. 128, т. 2 КТ, която съдът е
анализирал, но в постановения съдебен акт липсват мотиви по същество, касаещи
процесното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, като последната норма дори не е
посочена в мотивите.
По този начин първоинстанционният
съд не е изложил мотиви във връзка с повдигнатото обвинение,
с което е допуснато нарушение на чл. 348,
ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т.
2, предл. първо НПК. В
съдържанието на касираното решение липсва излагане на фактическите
обстоятелства, събраните доказателства и направените вследствие на тях правни
доводи и аргументи. Настоящата съдебен състав намира, че въззивният съд не е
изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка по делото
относно спорните факти, не е извършил проверка на фактическата обстановка,
посочена от АНО в обжалваното наказателно постановление, не е обсъдил събраните
доказателства с оглед проверка и преценка налице ли е вмененото нарушение, не е
извършил преценка на доказателствата по делото и възраженията на наказаното
лице, поради което касационната инстанция е в обективна невъзможност да извърши
преценка относно законосъобразността на постановения съдебен акт.
Предвид
изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да се
отмени и делото да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг състав, при
което въззивната инстанция следва въз основа на установените факти да извърши
проверка и преценка на доказателствата по делото, както и за съставомерността
на деянието.
Воден от горното и на
основание на основание чл. 222,
ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 221,
ал. 2, предложение второ АПК, във вр. с чл. 63, ал.
1 ЗАНН, настоящият състав на административния съд като
касационна инстанция
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260291/01.03.2021г. на
ВРС, постановено по НАХД № 5231/2020 г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено НП № 03-011731/31.07.2019 г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Лоу Сий Шипинг
Мениджмънт“ ООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 250
лева.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.