№ /22.07.2022 год.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№1278 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба с посочено правно основание чл.128 и чл.284 от ЗИНЗС от М.Л.Ж., ЕГН **********,***, в момента изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора – Варна, срещу Министерството на здравеопазването с
претенция за присъждане на сумата 5 000лв, представляващи претърпени
неимуществени вреди поради отказа на лаборатория за медицински изследвания да
му направят изследвания за алергия към боя. В молбата е изложено, че през 2021г
Ж. започнал работа в Затвора – Варна, като от баки с боя по 20кг пълнел малки
бурканчета и ги пакетирал в кашони. По време на работа получил обрив по тялото
и се записал за преглед при лекаря в Медицинския център на Затвора- Варна,
който предположил, че се касае за алергия към боя. В тази връзка, тъй като
ищецът бил здравно осигурено лице, лекарят го записал за изследвания в
неназована лаборатория. След време лекарят го уведомил, че от лабораторията са
отказали изобщо да работят със Затвора - Варна и да правят изследвания на
затворници. В тази връзка М.Ж. подал жалба до министъра на здравеопазването, по
която не получил отговор до момента, и това (както и ред други неназовани
причини по отношение на предоставяната медицинска помощ на осигурено лице) му
дало повод за завеждане на настоящата искова молба пред съда.
Видно от
писмо с.д.№9864/23.06.2022г от началника на Затвора- Варна и приложените към
нея доказателства, ищецът не се е обръщал към МЦ на Затвора с оплаквания по
повод алергични реакции към бои, храни, медикаменти и други реагенти, и не са
му извършвани изследвания, които по категоричен начин биха доказали, че обривът
е резултат на алергична реакция към боя. МЦ при Затвора – Варна не работи с
конкретна лаборатория на територията на гр.Варна за провеждане на изследвания
на лишените от свобода. На М.Ж. са правени изследвания по задължителната
програма на НЗОК, свързана с профилактичните ежегодни прегледи в съответствие с
правилата на Здравната каса.
При тези
данни настоящият съдебен състав преценява депозираната от М.Ж. искова молба
като процесуално недопустима.
Съгл.чл.128 ал.1 изр.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се
създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода. Според чл.129 ал.1 от Закона медицинското
обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и
специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от
свобода по реда на чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения. Съгл.ал.2 на
същия текст лечебните заведения по ал.1 са част от националната система за
здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на
общите медицински стандарти.
Според
предвиждането на чл.130 ал.1 от ЗИНЗС лечебните заведения към местата за лишаване от свобода
са специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за
извънболнична помощ - медицински центрове. Според ал.2 на текста дейността на
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се координира и
контролира от министъра на правосъдието, а ал.3 предвижда, че министърът на
здравеопазването осъществява методическото ръководство и контрол на
медицинската дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода
и съдейства за осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от
свобода. Според чл.131 ал.1 от ЗИНЗС в
специализираните болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода
се разкриват диагностично-консултативен блок с консултативно-приемни кабинети и
лаборатории; стационарен блок; болнична аптека; и административно-стопански
блок.
Съгл.чл.135 ал.1 т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода се
изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за
провеждане на необходимото лечение. Според ал.2 изпращането на лишени от свобода за лечение
в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със
заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския
център. Ал.3 предвижда, че при спешни случаи или за консултативни прегледи и
специализирани изследвания изпращането се извършва с устно нареждане на
началника на затвора.
От анализа
на цитираните правни норми явства, че министърът на здравеопазването
осъществява методическото ръководство и контрол само на медицинската дейност на
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода и съдейства за
осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода. Видно от
писмо с.д.№9864/23.06.2022г от началника на Затвора- Варна обаче техният
медицински център (лечебно заведение към място за лишаване от свобода) не
работи с конкретна лаборатория на територията на гр.Варна за провеждане на
медицински изследвания на лишените от свобода. Така в случая от една страна
липсва лаборатория към лечебното заведение към Затвора - Варна, върху чиято
чисто медицинска дейност министърът на здравеопазването би осъществявал
методическо ръководство и контрол съгл.чл.130 ал.3 от ЗИНЗС, а от друга – не е
сключен и договор за обслужване на лишените от свобода с конкретна медицинска
лаборатория извън мястото за лишаване от свобода на територията на гр.Варна.
Налага се извод, че министърът на здравеопазването няма административна
компетентност спрямо несъществуваща медицинска лаборатория към МЦ на Затвора – Варна от една страна, а от друга –
между него, респективно – представляваното от него ведомство, и частните
юридически лица, които осъществяват търговска дейност в лабораториите за
медицински изследвания извън болничните заведения в системата за лишаване от
свобода, не съществува правна връзка от такова естество, което да породи
неговата отговорност за отказа им да извършват изследвания на лишени от свобода
лица от Затвора – Варна.
При тези
данни съдът намира, че така предявеният иск е недопустим и очевидно
неоснователен дори само въз основа на сочените от ищеца факти, от които той
твърди, че черпи права, конкретно – липсата на незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на административен орган, от който М.Ж. да е претърпял вреда,
както и отношение на административна власт и подчинение на посочения от него
ответник върху дейността на частни ЮЛ – търговски дружества, предоставящи
медицински услуги в лаборатории извън системата на лечебните заведения към
местата за лишаване от свобода. При това положение според настоящия съдебен
състав е неоправдано провеждането на цял съдебен процес с предизвестен край
(т.е. постановяване на решение за отхвърляне на исковата молба като
неоснователна), в течение на който не само ищецът ще направи разноски (за
заплащане на предоставено му служебно процесуално представителство),
неподлежащи на репарация, но и съдът неоправдано ще разходва имуществени и
неимуществени ресурси, което е в противоречие с целта на закона и не е в интерес
на правосъдието. Проф.Живко Сталев разглежда възможността за оставяне без
разглеждане на очевидно неоснователна искова молба още на фазата на преценка за
допустимост от съдията-докладчик. Въпреки че този въпрос не е изрично
законодателно разрешен в ГПК, субсидиарно приложим по препращането на чл.144 от АПК за исковото производство по ЗОДОВ, а ВАС да е приел, че административният
съд е длъжен да дава конкретни указания и да напътства страните при
индивидуализиране на ответника по иска по ЗОДОВ, според този състав е
недопустимо съдът да определя чрез указания към страните едновременно: 1.
предмета на спора, 2. ответника и 3. отправения към него петитум, както е
наложително да постъпи в настоящия случай. Действайки така, съдът би заместил
изцяло липсващата воля на ищеца, формулирайки сам редовна и валидна искова
претенция, с каквато изначално не е бил сезиран, в услуга само на едната от
страните по делото, и то при възможност такава – вече надлежно формулирана и
прецизирана от самия ищец претенция – да бъде заявена отново след оставяне на
недопустимата и/или очевидно неоснователна искова молба без разглеждане. Още
повече, че такова процесуално действие – оставяне без разглеждане на очевидно
недопустима и неоснователна искова молба от първоинстанционния съд, респ.
прекратяване на образуваното по нея производство, не би лишило ищеца от защита
на законните му права и интереси чрез обжалване на прекратителното определение
по реда на чл.229 и сл. от АПК, а при евентуален неуспех – предявяване на нова,
вече прецизирана и индивидуализирана в достатъчна степен искова молба.
Предвид
изложеното съдът намира, че не е сезиран с годна за произнасяне искова
претенция, и че не следва сам служебно да формулира такава в услуга на едната
страна в процеса, което налага оставянето й без разглеждане като процесуално
недопустима и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство, поради
което и на осн.чл.159 т.1 от АПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима исковата молба на М.Л.Ж., ЕГН **********,***, в момента изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, срещу Министъра на
здравеопазването с претенция за присъждане на сумата 5 000лв,
представляващи претърпени неимуществени вреди поради отказа на лаборатория за
медицински изследвания да му направят изследвания за алергия към боя, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д. №1278/2022г. по описа на
Административен съд-Варна, ХХVІ с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7- дневен срок от
съобщението.
Преписи от определението да се връчат на
ищеца и на Министерството на здравеопазването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: