Определение по дело №643/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 470/09.11.2023г. по ВЧНД № 643/2023г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството е по реда на чл.65 от НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.А.С. от АК Сливен,
служебен защитник на обв.Д.П.Д., против Определение № 964/02.11.2023г.,
постановено по ЧНД № 1478/2023г. по описа на РС Сливен, с което е
изменена взетата по отношение на Д.П.Д., ЕГН **********, обвиняем по
досъдебно производство № 1117/2023г. на РУ Сливен, вх.№ 3933/2023г. на
РП Сливен, мярка за неотклонение от домашен арест в задържане под стража.
В депозираната въззивна жалба, подадена от служебния защитник на
обвиняемия, се сочи, че обвиняемият признава извършване на деянията, за
които е обвинен, съжалява за тях и ще възстанови нанесените имуществени
вреди. Счита се, че не съществува реална опасност да се укрие или извърши
друго престъпление, въпреки че обвиняемият е осъждан. Изтъква се, че
обвиняемият има трудов договор с постоянна работа, има постоянен адрес,
поради което няма опасност да се укрие. Посочва се, че обв.Д. има протеза на
единия крак и престоя в следствения арест ще затрудни неговото обслужване
и ежедневие. Акцентира се, че на 21.10.2023г. и на 31.10.2023г. обв.Д. е
излязъл за много кратно време от жилището си с такси, като целта му не е
била да извърши престъпление. Иска се да се остави мярката за неотклонение
на обвиняемия домашен арест с електронна гривна.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен намира подадената жалба за неоснователна. Посочва, че
обвиняемият е многократно осъждан, поради което е наясно какво означава
мярката домашен арест. Твърди, че обв.Д. два пъти е нарушил взетата спрямо
него мярка за неотклонение домашен арест, което не се и спори по делото.
Освен това се сочи, че е нарушил и Заповед за защита от домашно насилие,
според която му е забранено да доближава до постр.М.Н.. Заявява се, че
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НПК е категорична, че когато обвиняемо лице
наруши взетата спрямо него мярка за неотклонение, тази мярка се изменя в
по-тежка. Изказва мнението, че СлРС е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, обоснован изцяло на събраните в хода на ДП
доказателства, поради което моли да се остави без уважение жалбата на
обв.Д..
Пред настоящата инстанция обв.Д.П.Д. се явява, лично и със служебния
си защитник адв.А.С.. Защитникът, адв.Станкова, счита че не са налице
условията за налагане на най-тежката мярка задържане под стража, като
обв.Д. е признал извършването на деянията, за които му е повдигнато
обвинение, спазвал е мярката си, с изключение на тези два пъти, при които
същият не е имал за цел да се укрие, нито е имал за цел да извърши друго
1

престъпление. Смята, че обв.Д. не е нарушил съдебна заповед за защита
относно М.Н., както и че при второто му излизане на 31.10.2023г., той е взел
такси, като е имал намерение в рамките на 5 минути да се върне в жилището
си, където изпълнява мярката си за неотклонение и не е имал за цел да се
укрие. Сочи, че не е бил проверен в дома си нито веднъж дали изпълнява
мярката си домашен арест, което е подхранило лекомислието му. Пледира за
определяне на мярка за неотклонение домашен арест, контролирана с
електронно устройство.
Обвиняемият Д. в личната си защита съжалява за това, което е направил
и няма намерение за се укрива, като иска да се прибере в дома си.
В последната си дума иска да остане с мярка домашен арест и съда да
уважи молбата му.
Настоящата въззивна жалба е подадена от обвиняемия, чрез служебния
му защитник, който има право на такава, против постановеното определение и
в тридневния преклузивен срок за обжалване по чл.65 ал.7 от НПК, поради
което е допустима.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент и провери атакуваното определение по
оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че
въззивната жалба е неоснователна.
Съдът, като изслуша доводите на страните и след преценка на
доказателствената съвкупност по делото, прие за установено следното:
Досъдебно производство № 1117/2023г. по описа на РУ Сливен е
започнало на 07.08.2023г. за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК, за
това, че на 06.08.2023г. не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие
Заповед за незабавна защита № 36 на РС Сливен от 26.07.2023г. С
постановление от 30.10.2023г. РП Сливен е обединила ДП № 1117/2023г. по
описа на РУ Сливен, вх.№ 3933/2023г. на РП Сливен; ДП № 1408/2023г. по
описа на РУ Сливен, вх.№ 4873/2023г. на РП Сливен (образувано на
02.10.2023г. за престъпление по чл.216 ал.1 от НК и обединено с ДП №
1409/2023г. по описа на РУ Сливен, вх.№ 4872/2023г. на РП Сливен
образувано за престъпление по чл.296 ал.1 от НК) и ДП № 1446/2023г. по
описа на РУ Сливен, вх.№ 5050/2023г. на РП Сливен (образувано на
10.10.2023г. за престъпление по чл.296 ал.1 от НК), като разследването е
продължило да се води като ДП №1117/2023г. по описа на РУ Сливен, вх.№
3933/2023г. по описа на РП Сливен.
По досъдебното производство, с постановление от 10.10.2023г. на
разследващия орган, предявено на 11.10.2023г., Д.П.Д. е привлечен в
качеството на обвиняем, за престъпление по чл.296 ал.1 от НК и по чл.216
ал.1 от НК. Обвиняемият Д. дава обяснения.
Сливенският районен съд с Определение № 886/12.10.2023г. по ЧНД №
2

1340/2023г. по описа на съда е оставил без уважение искането на РП Сливен
за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража и по отношение
на обвиняемия е взета мярка за неотклонение домашен арест. Определението
е влязло в сила на 17.10.2023г.
По досъдебното производство са проведени разпити на свидетели,
изготвени са протоколи за доброволно предаване, докладни записки,
протокол за оглед на местопроизшествие и съдебни видеотехническа и
оценителна експертизи, характеристична справка на обвиняемия, събрани са
писмени доказателства, включително справка за съдимост на обв.Д.. Видно от
справката за съдимост на обв.Д., същият е няколкократно осъждан за
различни престъпления, като последното му осъждане е за деяние по чл.144а
ал.1 от НК с влязло в сила споразумение по НОХД № 268/2021г. по описа на
СлРС, с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, което е изтърпял при първоначален общ режим на 03.07.2021г.
Обвиняемият Д. е осъждан, с наложено наказание пробация и за извършено
деяние по чл.216 ал.1 от НК.
От постъпилото писмо от Началника на РУ Сливен с приложено към
него копие от докладна записка, е видно, че на 31.10.2023г. обвиняемият Д.
около 14.15 часа е бил в Сектор „ПП“ при ОД МВР Сливен, както и че при
отправено му полицейско разпореждане да остане на място, същият не го
изпълнил и излязъл, качил се в едно такси, като на таксиметровия шофьор
също било разпоредено да остане на място и едва тогава обвиняемият Д. се
върнал в Сектор „ПП“. По този повод обв.Д. е бил задържан по чл.72 от
ЗМВР със Заповед за задържане от 31.10.2023г. По делото е налично и
сведение от М.Н. за това, че на 21.10.2023г. обв.Д. е бил до нейния дом,
намиращ се в гр.Сливен, бул.“Бургаско шосе“ 15А.
Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният
съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и
въззивният съд, че продължава да е налично обоснованото предположение
обвиняемият да е извършил престъпленията, в които е обвинен, като същото
не се отрича и от обвиняемия.
След като се запозна внимателно с материалите по делото, настоящият
състав на съда намира, че обв.Д. е нарушил взетата му мярка за неотклонение
домашен арест на 21.10.2023г. и на 31.10.2023г. (взета с Определение №
886/12.10.2023г., влязло в сила на 17.10.2023г.). Относно наведеното от
защитата, че това нарушаване е било за кратко време и се е дължало на
обстоятелства, че обвиняемият е искал да изпълни свое задължение, както и
че не е нарушил забраната да не доближава пострадалата на 50 метра, съдът
ги намира за неоснователни. От установените факти по делото, съдът счита,
че обв.Д. на 31.10.2023г. е посетил сектор „ПП“ при ОДМВР Сливен, а на
21.10.2023г. е отишъл пред дома на свид.М.Н., която го е видяла, като по този
начин е нарушил взетата му мярка за неотклонение домашен арест, а именно
забрана обвиняемият да не напуска жилището си в *** без разрешение на
3

съответния орган. В конкретния случай, при наличие на уважителни и
неотложни причини, органите на досъдебното производство могат да
разрешат на обв.Д. да напусне дома си, където изпълнява мярката за
неотклонение домашен арест, като за това има съответна процедура, която
обвиняемият не е изпълнил и самоволно е напуснал адреса, на който
изпълнява мярката си за неотклонение. Нещо повече, с действията си на
21.10.2023г. обв.Д. отново е нарушил Заповедта за защита от домашно
насилие № 16/23.08.2023г., която действа и към момента. Въззивният съд
намира, че от данните по делото безспорно и безпротиворечиво се
установява, че на 21 и 31 октомври 2023г. обв.Д., без разрешение на
съответния орган, е напуснал жилището си, в което по отношение на него е
била изпълнявана мярка за неотклонение домашен арест, като по този начин е
нарушил взетата и изпълнявана мярка за неотклонение домашен арест.
Посочените в частната жалба причини за напускане на жилището освен, че не
са уважителни, са и несериозни.
Въззивната инстанция е длъжна да подчертае, че заявеното от защитата,
че не е извършвана проверка на обв.Д. Д. от компетентните органи, относно
спазване на мярката за неотклонение домашен арест, е ирелевантно и няма
отношение във връзка с изменение на мярката му за неотклонение. От друга
страна, не се представиха доказателства за твърдяното обстоятелство. Няма
отношение и наведеното от защитата, че обв.Д. е признал извършването на
деянията, за които му е повдигнато обвинение, което би могло да се вземе
предвид при разглеждане на делото по същество и евентуалното определяне
на наказание.
Съдът намира, че здравословното състояние на обвиняемия не налага
вземането на по-лека мярка, различна от задържане под стража.
Представените в днешното съдебно заседание експертни решения, според
настоящата инстанция, не налагат извод за влошено здравословно състояние
на обв.Д. или такова, което не му позволява да пребивава в пенитенциарните
заведения. Поради това съдът счита, че не се обосновава извод за влошено
здраве или причини от здравословен характер, които да налагат изменение на
мярката за неотклонение задържане под стража на обв.Д. в по-лека.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.66 ал.1 предл.3 от НПК,
че когато обвиняемият наруши взетата му мярка за неотклонение, му се взема
мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда,
предвиден в този кодекс. Въззивният съд счита, че първоинстанционния съд
правилно е приел за безспорно установено от събраните по делото
доказателства, че обвиняемият Д. два пъти (на 21.10.2023г. и на 31.10.2023г.)
е нарушил взетата му мярка за неотклонение домашен арест, тъй като е
напуснал адреса, на който е следвало да изтърпява същата, без да е поискал и
получил разрешение за това от наблюдаващия прокурор. В този смисъл е
неоснователно възражението на защитата на обвиняемия, че това е било за
много кратко време и същият се придвижвал с такси, каквито възражения са
наведени и пред първата инстанция. Настоящият състав на съда намира и се
4

присъединява към заключението на районния съд, че няма законово
предвидена възможност за неспазване на мярката за неотклонение домашен
арест според времето, за което я е нарушил и обвиняемия е напуснал адреса
без необходимото разрешение от наблюдаващия прокурор. Правилно съдът е
отбелязал, че мярката за неотклонение домашен арест е взета с протоколно
определение на СлРС на 12.10.2023г. и за по-малко от 20 дни обвиняемият
два пъти не е изпълнил задълженията си, свързани с тази мярка, а именно да
не напуска жилището си без разрешение на съответния орган.
Въззивният съд намира, че наведените във въззивната частна жалба
доводи за наличие на правна възможност съдът да определи мярка за
неотклонение домашен арест на обвиняемия, за неоснователно. Това е така,
защото по делото безспорно е налице хипотезата на чл.66 ал.1 предл.3 от
НПК, а именно, че обв.Д. е нарушил определената му мярка за процесуална
принуда домашен арест, без по делото да са били ангажирани доказателства,
че това е било наложено вследствие на обстоятелство или обстоятелства от
извинителен характер. В разпоредбата на чл.66 ал.1 от НПК законодателят е
предвидил, че при наличието на определени хипотези (в настоящия случай
предложение трето на законовата разпоредба), определената касателно даден
обвиняем мярка за процесуална принуда се заменя с по-тежка, като
решаващия съд следва да се съобразява с разпоредбата на чл.58 от НПК, при
постановяване на съдебния си акт. В настоящия случай именно това е сторил
и първоинстанционния съд, съобразявайки се както с материалите по делото,
така и с посочения по-горе законов текст.
Що се касае до наведените в жалбата и неподкрепени доказателствено
доводи, за наличие на неотложни причини обв.Д. да наруши определената му
мярка за процесуална принуда, същите следва на този етап да бъдат оставени
без уважение, поради липса на доказателства за евентуалното им наличие,
обстоятелство обусловило извода на въззивната инстанция за потвърждаване
на атакувания акт на първоинстанционния съд. Относно наведеното от
защитата, че не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или
извърши друго престъпление, въпреки че обвиняемият е осъждан, както и че
има трудов договор с постоянна работа, има постоянен адрес, поради което
няма опасност да се укрие, ваззивният съд намира за обстоятелства, които не
налагат вземането на по-лека мярка, различна от задържане под стража.
Същите обстоятелства са били налични и при нарушаване на мярката за
неотклонение домашен арест и не са го възпрели от това, като съдебното му
минало съдът цени в негативен аспект.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на
взетата спрямо обв.Д. мярка за процесуална принуда, въззивният съд прие, че
настоящата мярка за неотклонение задържане под стража е постановена при
стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.66 ал.1 предл.3 от НПК
предпоставки и ще допринесе за постигане на предвидените в законовата
разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това ще обезпечи
приключването на наказателното производство в разумен срок.
5

Ето защо, намира частната жалба на защитника на обвиняемия за
неоснователна и я остави без уважение, като потвърди Определение №
964/02.11.2023г. по ЧНД № 1478/2023г. по описа на РС Сливен, с което е
изменена взетата по отношение на обв.Д.П.Д., ЕГН **********, по досъдебно
производство № 1117/2023г. на РУ Сливен, вх.№ 3933/2023г. на РП Сливен,
мярка за неотклонение от домашен арест в задържане под стража.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

6

Номер на акта:	470
Дата:	9 ноември 2023 г. (в сила от 9 ноември 2023 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200600643
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 ноември 2023 г.

Определение по дело №643/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите