Р Е Ш Е Н И Е
№ 846/11.5.2020г.
Град Пловдив, 11.05.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2092 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Инвест 2020“ АД против ревизионен акт № Р-16001618003031-091-001
от 26.03.2019 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-16001619061097-003-001 от 09.04.2019 г., издадени от Г.Н.Ч., началник сектор
в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и В.К.К., главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 368
от 18.06.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ (ДОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са
определени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 45 477,53 лева
и 6 341,28 лева лихви, както и 6,45 лева лихви за просрочие за деклариран
и невнесен ДДС.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е неправилен и
необоснован, тъй като са налице достатъчно доказателства, обосноваващи
извършените между страните действия по изпълнение на доставките. Сочи се, че
изводите на ревизиращите органи са логически неиздържани, недоказани,
едностранни и несъобразени със събраните доказателства, като са игнорирани
факти и обстоятелства от значение за ревизията. Твърди се, че са налице
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна
на ревизионния акт и присъждане на направените разноски. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в представената писмена защита.
Ответникът чрез процесуаления представител оспорва жалбата и моли тя да се
отхвърли по мотиви, изложени в писмената защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения по чл.156, ал.1 ДОПК срок, при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, обаче, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003031-020-001
от 25.05.2018 г. и обхваща установяване
на задължения за ДДС за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2017 г., 01.12.2017 г. –
31.12.2017 г. и 01.02.2018 г. – 31.03.2018 г. По искане на изпълнителния
директора на дружеството ревизионното производство е спряно със заповед №
Р-16001618003031-023-001 от 08.06.2018 г. за срок от 08.06.2018 г. до
08.09.2018 г., а считано от 10.09.2018 г., със заповед №
Р-16001618003031-143-001 от 10.09.2018 г. производството е възобновено. Във
връзка с предложение за промяна обхвата на ревизията на органа по приходите е
издадена заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001618003031-020-002 от 06.11.2018 г., с която са изменени ревизираните
периоди: 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г., 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. и
01.02.2018 г. – 30.04.2018 г. и е определен нов срок за приключване на
ревизията – до 10.12.2018 г. Със заповеди за изменение на заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001618003031-020-003 от 07.12.2018 г. и №
Р-16001618003031-020-004 от 09.01.2019 г. срокът на ревизията е продължен до
07.02.2019 г. Въз основа на извършените процесуални действия и събраните
доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-160016180030331-092-001 от 21.02.2019
г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт №
Р-16001618003031-091-001 от 26.03.2019 г. и ревизионен акт за поправка №
Р-160016001619061097-003-001 от 09.04.2019 г. – предмет на настоящото съдебно
производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение, за спиране и възобновяване на ревизионното
производство са издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощени въз основа
на заповеди № РД-09-1 от 03.01.2017 г., № РД-332 от 28.02.2017
г., № РД-09-363 от 01.03.2018 г., № 09-1215 от 29.06.2018 г. и № РД-09-1801 от 28.09.2018
г. на директора на ТД Пловдив на НАП,
а сроковете за извършването на ревизията са съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните
органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на представляващия
дружеството, като по този начин е била осигурена възможност за реализиране на
правото на защита в пълен обем.
Съдът намира за
неоснователно искането на дружеството-жалбоподател за обявяване на нищожност на
оспорения административен акт, защото заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003031-020-001
от 25.05.2018 г. е подписана от Т.П., която съгласно заповед № РД-09-1
от 03.01.2017 г. на директора на ТД Пловдив на НАП е заместник на титуляра Г.Ч..
Вярно е, че при доказателствена тежест за ответника да установи отсъствието на
титуляра това не беше сторено. Допуснатото нарушение не може да бъде
квалифицирано като съществено, водещо до нищожност на издадения ревизионен акт,
доколкото впоследствие са издадени още три заповеди за изменение на
първоначалната заповед, като със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001618003031-020-002 от 06.11.2018 г. е определен нов обхват на ревизията,
съответно удължаван е срокът на ревизията, и всички тези заповеди са издадени
от Г.Ч.. При тези факти съдът намира, че най-благоприятният за
дружеството-жалбоподател извод, който би могъл да се направи, е, че ревизията е
започнала с издаването на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001618003031-020-002 от 06.11.2018 г., връчена по електронен път на
07.11.2018 г.
При ревизията на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, във връзка с
чл.6, ал.1, чл.9, и чл.70, ал.5 ЗДДС поради липса на реално осъществени доставки
на стоки и услуги на дружеството-жалбоподател е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 45 477,53 лева по 31 фактури, издадени
от „Луксури карс 2014“ ЕООД, „Актив 69 ЗК” ЕООД, „Мето строй 73” ЕООД,
„Евро стандарт” ЕООД и „Талекс метал” ЕООД, с предмет на доставките – наем на
недвижим имот, консултантски услуги, строително-ремонтни дейности, метална
портална врата.
По доставките по фактурите, издадени от „Луксури карс 2014“ ЕООД, за
данъчен период м. 05.2017 г., с предмет – наем на недвижим имот в град София,
ревизиращият екип е установил от насрещните проверки на „Луксури карс 2014“
ЕООД и М.Д.Б., която съгласно договор за наем от 02.01.2017 г. е наемодателят
на „Луксури карс 2014” ЕООД, че плащанията
са извършени по касов път.
М.Б. не е представила изисканите документи и писмени обяснения по връченото
по реда на чл.32 ДОПК искане за представяне на документи и писмени обяснения.
Според отговора на ОДМВР Кърджали, служба „Миграция“ М.Б. е напуснала страната
на 31.12.2015 г. и липсват данни да се е завърнала. Според отговорите на „ЧЕЗ България“
ЕАД и „ВиК“ ЕАД на името на М.Б. няма открити партиди за ел. енергия и вода.
„ВиК“ ЕАД посочва, че считано от 18.04.2013 г. титуляр на партидата на процесния
имот е А.С. Т., в качеството на собственик, че имотът не се обитава и е
преустановено издаването на сметки и формирането на задължения за периода
01.01.2017 г. – 30.04.2017 г. и до настоящия момент. „ЧЕЗ България“ ЕАД посочва,
че за процесния имот са издадени фактури за ел. енергия на името на А.С.Т.,
които не са платени и са начислени лихви до 26.07.2018 г. Установено е още, че
от М.Б. не е подадена декларация по чл.50 ЗДДФЛ за доходи от наем на
недвижим имот за 2017 г.
При извършени служебни проверки в
регистрите на НАП за „Луксури карс 2014“ ЕООД е установено, че дружеството има
задължения в размер на 132 021,09 лв., включително по ЗДДС, установени с ревизионен
акт № 22220216006981-091-001 от 01.09.2017 г.
В отговор на връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения „Инвест 2020“ АД е представило
процесните две фактури, договор за наем от 04.01.2017 г. и писмени обяснения,
че плащанията са извършени по касов път.
По доставките от „Актив 69 ЗК“ ЕООД, по 17 фактури за данъчни периоди м.06,
м.07, м.08 и м.09.2017 г. и м.09.2018 г., с предмет – консултанстски услуги,
ревизиращият екип е извършил насрещна проверка на „Актив 69 ЗК“ ЕООД, при която
са представени заверени копия на процесните фактури, констативни протоколи за
предоставяне на консултантски услуги във връзка с договорни отношения с клиенти
на „Инвест 2020“ АД без конкретика относно вида на услугите; хронологични описи
на счетоводни сметки 411-Клиенти, 703-Приходи от продажби на услуги, 5432-ДДС
на продажбите и 501-Каса, но не са представени доказателства, че дружеството-доставчик
разполага с кадрови потенциал за извършване на консултантските услуги и съответната
материално-техническа база.
При извършени служебни проверки в
регистирте на НАП за „Актив 69 ЗК“ ЕООД е установено, че за проверявания период
дружеството няма регистрирани трудови договори и регистрацията му е прекратена по
реда на чл.176 ЗДДС.
В отговор на връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения „Инвест 2020“ АД е представило
процесните фактури, констативни протоколи за извършени консултантски услуги без
конкретика за вида им и писмени обяснения, че фактурите са платени по касов път
и, че са обвързани с извършените облагаеми доставки от дружеството.
По доставките от „Мето строй 73“ ЕООД, по 10 фактури за данъчни периоди
м.02, 03 и 04.2018 г., с предмет – строително-ремонтни дейности на обект в град
Пловдив, ул. „***“ № 4, ревизиращият екип е извършил насрещни проверки на „Мето
строй 73“ ЕООД, при които дружеството-доставчик е представило издадените 10 фактури,
заедно с актове обр.19 от м.02.2018 г. и от м.03.2018 г., хронологични описи на
счетоводни сметки 411, 703, 4532 и 501, пет граждански договори за извършена
работа, но не са представени договор за СМР, фактури за покупка на вложените
материали, транспортни документи и изисканите доказателства за наличие на
ресурсна обезпеченост .
В отговор на връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения от „Инвест 2020“ АД е декларирано,
че относно ремонтните дейности е нямало ангажимент за осигуряване на материали
на „Мето строй 73“ ЕООД.
Относно доставката от „Евро стандарт“ ЕООД, по фактура № 453 от 22.12.2017
г., с предмет – консултантнска услуга, органите по приходите при насрещната
проверка на доставчика са връчили искането за представяне на документи и
писмени обяснения по реда на чл.32 ДОПК. Съответно дружеството-доставчик не е
представило такива. При извършени
служебни проверки в регистрите на НАП е установено, че дружеството е с
прекратена регистрация по реда на чл.176 ЗДДС и има задължения към бюджета в
особено големи размери.
От ревизираното дружество „Инвест
2020“ АД е представено писмено обяснение, че консултациите са във връзка с
връчен ревизионен доклад № Р-16001617002284-092-001 от 04.12.2017 г. и че
плащането е извършено по касов път.
Относно доставката от „Талекс метал“ ЕООД по фактура № ********** от 29.09.2017
г., с предмет – метална портална врата, органите по приходите при насрещната
проверка доставчика са връчили искането за представяне на документи и писмени
обяснения по реда на чл.32 ДОПК. Съответно дружеството-доставчик не е представило
такива. При извършени служебни
проверки в регистри на ГАП е установено,
че дружеството е дерегистрирано по реда на чл.176 ЗДДС, считано от 16.11.2017
г.
След анализ на всички събрани
доказателства при извършените проверки, от представените документи и писмени
обяснения от ревизираното дружество и от третите лица, от присъединените
доказателства и събраната инормация от информационната система на НАП
ревизиращият екип е направил извод, че посочените като доставчици дружества не са
извършили реално доставки на стока (метална портална врата) и услуги (консултантски
и строително-ремонтни работи, наем на недвижим имот), защото са представени
частично исканите документи и обяснения и от събраните доказателства не е
възможно да се докаже прехвърлянето на правото на собственост върху стоката и
реалното осъществяване на услугите.
Не са представени доказателства, че процесният недвижим имот – апартамент в
град София, с наемател М.Б., е използван във връзка с дейността на „Инвест
2020” АД. В същото време е установено, че адресът, на който се намира процесният
апартамент, е и адрес на управление и седалище на доставчиците „Луксури карс
2014“ ЕООД и „Актив 69 ЗК“ ЕООД. Тези достачици са фактурирали консултантски и наемни
услуги, но не са декларирали такъв предмет на дейност при регистрацията им в
Агенцията по вписванията и в търговския регистър, не са представили
доказателства за налични ресурси за извършване на фактурираните доставки.
И петте, сочени за преки доставчици,
дружества са с установени задължения в големи размери, включително по ЗДДС.
Ревизиращият екип е направил извод,
че и двете страни по доставките не са представили документи за реално
изпълнение на процесните доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9 ЗДДС.
Следователно, липсва данъно събитие и не възниква право на приспадане на
данъчен кредит попроцесните фактури.
Предствените в хода на съдебното производство с молба от 05.12.2019 г. от
страна на дружеството-жалбоподател приложения към констативни протоколи
(л.1091-1107) не следва да се кредитират, доколкото същите са частни писмени
документи, които са без достоверна дата, не са представени в хода на ревизията,
въпреки че са били изисквани, поради което следва да се приеме, че са съставени
за нуждите на настоящото производство и обслужват единствено защитната теза на
жалбоподателя.
По искане на дружеството-жалбоподател по реда на чл.192 ГПК от страна на ТД
София на НАП бяха представени дневниците за покупки и продажби и
справки-декларации по ЗДДС на доставчиците „Евро стандарт 2006“ ЕООД
(л.1151-1165), „Актив 69 ЗК“ ЕООД (л.1169-1191), „Мето строй 73“ ЕООД
(л.1194-1203) и „Талекс метал“ ЕООД (л.1204-1212). Тези писмени доказателства
също не доказват реалното осъществяване на процесните доставки, а единствено
счетоводното отразяване на процесните фактури, което не е спорен момент в
настоящото дело и е установено по време на ревизията.
Представените с опис от 11.02.2020 г. от дружеството-жалбоподател счетоводни
регистри (л.1217-1330) не са нови или новосъздадени писмени доказателства, били
са проверявани от органите по приходите в ревизионното производство,
установяват счетоводното отразяване на процесните фактури, както се каза
по-горе, но не установяват реалното осъществяване на процесните доставки и не
са достатъчни доказателства за настъпването на съответните данъчни събития.
По искане на
дружеството-жалбоподател в хода на съдебното производство беше допуснато
извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чиито основно и допълнително заключение
съдът кредитира като компетентни и безпристрастни, кореспондиращи със събраните
доказателства.
Експертът е установил, че фактурите, издадени от „Луксури карс 2014“ ЕООД
са осчетоводени при дружеството-жалбоподател като разходи за наем, а във връзка
с използване на предмета по процесната доставка е установил, че е наличен
договор с „Делфина 77“ ЕООД за предоставяне на същия имот под наем. Има
издадена фактура, същата е осчетоводена в счетоводството на „Инвест 2020“ АД и
е платена изцяло в брой на 16.01.2018 г. съгласно контролните ленти, приложени
в касовата книга на дружеството-жалбоподател.
По отношение на фактурата, издадена от „Талекс метал“ ЕООД експертизата е
установила, че фактурата е отразена в счетоводните регистри на дружеството-жалбоподател,
платена и в брой, с което финансовите отношения между страните са приключавени.
Предметът на процесната доставка е заведен като дъълготраен актив с
предназначение за ползване в собствения на жалбоподателя имот в град Пловдив,
ул. „***“ № 4. За този имот експертизата е установила, че се използва за
нуждите на дружеството, а части от него са отдадени под наем на три различни
фирми за различни периоди от време през 2017 г., за офиси и магазин при различен месечен наем. Дружеството-жалбоподател
разполага с данъчна фактура, отговаряща на изискванията на ЗСч. и ЗДДС с
прилежащ към нея приемо-предаватален протокол и извършени относими счетоводни
записвания.
Относно фактурата, издадена от „Евро стандарт“ ЕООД е установено от
експертизата, че е осчетоводена при дружеството-жалбоподател, начислен е ДДС,
платена е в брой, наличен е констативен протокол от 22.12.2017 г.
По отношение на фактурите, издадени от „Мето строй 73“ ЕООД вещото лице
сочи, че фактурите са за извършени СМР, налична е разчетно-платежна ведомост при
доставчика, като е посочила поименно и работниците, извършвали дейностите,
които са работили на граждански договори; фактурите са изцяло платени в брой,
надлежно са осчетоводени, като е установено, че същите са налични в
счетоводството на доставчика; включени са в дневниците за продажби на
доставчика. При жалбоподателя фактурите са осчетоводени като разходи за външни
услуги по недвижимия имот в град Пловдив, ул. „***“ № 4, който се използва за
стопанските цели на дружеството-жалбоподател.
Фактурите, издадени от „Актив 69 ЗК“ ЕООД, експертизата е установила, че са
налични в счетоводството, както на дружеството-жалбоподател, така и на
доставчика.Изцяло са платени в брой и са включени в денвника за продажбите. По отношение
на последващата реализация вещото лице е установило, че са налични договор за
представителство от 03.01.2017 г.; два броя консултантски договори и договор за
разработване на проект-предложение за кандидатстване на европейска програма,
договор за услуга – консултация и
изготвяне на проект и 17 констативни протоколи. Издадени са фактури към
клиентите, които са осчетоводени в счетоводството на дружеството-жалбоподател,
разплатени са в брой или по банка.
Експертизата е извършила проверка по отношение на установените задължения
по ЗДДС и прилежащите лихви и счита, че математически изчисления финансов
резултат, посочен като задължение, е верен.
При изготвяне на допълнителното заключение вещото лице е използвало
допълнително представени документи от „Луксури карс 2014“ ЕООД, „Актив 69 ЗК“ ЕООД и „Мето строй 73“ ЕООД,
подробно описани по доставчици в табличен вид. За „Мето строй 73“ ЕООД е
установено, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на това дружество,
като са посочени съответните стопански операции; включени са в дневниците за
покупка на дружеството-жалбоподател. Представена е също платежно-разчетна
ведомост, от която е установено, че в „Мето строй 73“ ЕООД има назначени две
лица на трудов договор. Според експертизата налице е счетоводно отразяване на
извършени разходи по процесните доставки от „Мето строй 73“ ЕООД. Вещото лице е
проследило и движението по счетоводните регистри на фактурите, издадени от „Билдгруп
– А“ ЕООД, доставчик на „Мето строй 73“ ЕООД.
Подробно са описани фактурите, издадени от „Актив 69 ЗК“ ЕООД, както и
тези, издадени от неговия доставчик „Литекс комерт“ ЕООД, които са включени в
дневниците за покупки на „Актив 69 ЗК“ ЕООД, като вещото лице подробно е
описало тяхното осчетоводяване. Вещото лице е констатирало счетоводно
отразяване на извършени разходи по процесните доставки от „Актив 69 ЗК“ ЕООД.
Констатирани са счетоводни записвания на извършени разходи по фактурите,
издадени от „Луксури карс 2014“ ЕООД.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице се потвърждават неспорни
между страните обстоятелства относно счетоводното отразяване на доставките в
счетоводствата на доставчиците и получателя – ревизираното дружество, както и
извършване на разплащания. Същевременно обаче, с това експертно заключение
не е доказан по несъмнен начин фактът на осъществяване на реална доставка на
стока и услуги по процесните фактури, който е основният спорен въпрос в
настоящото производство.
Така по доставките от „Актив 69 ЗК“ ЕООД и „Евро стандарт“ ЕООД липсата на кадрова
обезпеченост и на материално-техническа база, а за второто дружество и
непредставянето на никакви документи, са причина ревизиращите органи да
формират извод, че дружествата нямат обективна възможност да изпълнят
консултантските услуги.
В този смисъл събраните при ревизията и в съдебното производство
доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин реално извършени
услуги, които са основните правопораждащи факти за надлежното възникване на
правото приспадането на данъчен кредит по издадените фактури. Само издаването
на фактури и тяхното осчетоводяване не е основание за признаване на това право
на получателя по доставките, а в настоящия случай само тези факти са безспорно
установени. Противно на поддържаното от дружеството-жалбоподател становище,
ревизионният акт не е обоснован със субективните предположения на органите по
приходите, а почива на събраните при ревизията доказателства, които не
установяват реалното извършване на процесните услуги поради липса на
компетентни лица, назначени по трудово правоотношение или наети по граждански
договор, които да ги извършат. Услугите са квалифицирани, изискват съответна
предварителна образователна квалификация и определен професионален опит, а
всички тези факти са останали недоказани в хода на ревизията и на съдебното
производство.
Аналогични са изводите на този съд и по отношение доставката на
строително-ремонтни дейности, извършени от „Мето строй 73“ ЕООД.
Не са събрани достатъчно доказателства, които по категоричен и еднозначен
начин да доказват извършването на услугата от това дружество. Правилен е
изводът на органите по приходите, че съществуват безспорни доказателства, че за
процесните периоди на м.02, м.03 и м.04.2018 г. „Мето строй 73” ЕООД е
разполагало с петима работници на граждански договор, които не могат да
извършат договорения обем строително-монтажни работи за три месеца. От друга
страна, вещото лице се установява, че през февруари са работили двама души,
през март – един и през април – трима. Липсват доказателства за счетоводно
отразяване на заплати за лицата по граждански договори, както и справка по
чл.73 ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по тях, липсва книга за инструктаж, че
лицата са работили на процесния обект. Всички тези факти налагат категоричен
извод, че „Мето строй 73” ЕООД не е разполагало с необходимите кадри да извърши
договорените строително-ремонтни работи. В подкрепа на горното е и констатация
на вещото лице, че за м.03.2018 г. са начислени разходи за външни услуги само на
В.М.и Р.М., но липсват начислени разходи за социално осигуряване. За м. април
са начислени разходи за социално осигуряване само на П.Б..
Фактическото извършване на строително-монтажните работи не доказва, че те
са извършени именно от дружеството, за което ревизираното лице твърди, че е
изпълнител. Липсва сключен договор за строителство със съответната
количествено-стойностна сметка, която да опише подробно, ясно и точно обема на
строителните работи и материалите, необходими за тяхното извършване.
В хода на съдебното производство се представиха доказателства, че доставчикът
е извършил разходи за закупуване на материали за ремонта, доставени му от „Топ
трейд 17“ ЕООД и „Билдгруп – А“ ЕООД, но липсват доказателства по какъв начин
те се превозени до обекта на ул. „Вадая“ № 4, липсват разходи за транспорт. Наличието
само на редовно водено счетоводство, каквото е заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, не е достатъчно условие, за да се приеме за
реално осъществено предаването на строителните материали от „Мето строй 73”
ЕООД на „Инвест 2020” АД и влагането им в процесния обект в град Пловдив.
Относно доставката на металната портална врата, извършена от „Талекс метал“
ЕООД, в настоящото производство не беше доказан основният факт на прехвърляне
на правото на собственост върху процесната стока. Съдът намира за правилен и
обоснован изводът на органите по приходите, че липсата на договор, на приемо-предавателен
протокол и изобщо на документи и обяснения от страна на това дружество, а само
представянето на фактура, при това само от жалбоподателя, не установяват
предаването на стоката. Следователно, освен с процесната фактура
дружеството-жалбоподател не разполага с други документи, които да доказват
предаването на стоката, прехвърлянето на правото на собственост върху нея,
доколкото липсват доказателства в тази насока, включително и транспорт на
същата. Или иначе казано, тази фактура не отразява вярно стопанската операция.
Като допълнителен аргумент в посока, че процесната доставка не е възможно
да е изпълнена от търговска дружество „Талекс метал“ ЕООД, е липсата на доказателства
за техническа и кадрова обезпеченост на това дружество. В хода на съдебното
производство не беше опровергана констатацията на органите по приходите в тази
насока.
Освен фактурите други доказателства за установяване на реалното извършване
на процесните доставки по делото не се ангажираха, т.е., не се доказа
предаването на стоката с оглед правилото на чл.24, ал.2 ЗЗД за предаване на
родово определени вещи, каквато е процесната стока, нито извършването на
услугите поради липса на кадри. Ако такива документи са били съставени по време
на доставките, не е имало пречка да не се предадат на ревизиращия екип при
тяхното поискване или в хода на съдебното производство. Именно с фактическото
предаване на стоките и реалното изпълнение на услугите от доставчика на неговия
получател се определя и моментът на възникването на данъчно събитие по смисъла
на чл.25, ал.2 ЗДДС. Тъй като получателят по доставките черпи права чрез
упражняване на правото на данъчен кредит, то негово е задължението да докаже
всички положителни факти за възникване на това субективно право, а не на
приходните органи, които в констатациите на ревизионния доклад са изложени
отрицателни факти, които по общите правила на доказването не подлежат на
доказване. След като доказателствената тежест пада върху ревизирания субект, в
негов интерес е да притежава документите, които установяват получаването на
стоките и услугите към момента на предаването им от доставчика, за да може
законосъобразно да упражни материалното право на приспадане на данъчен кредит.
Относно фактурите, издадени от „Луксури карс 2014“ ЕООД, съдът намира, че
изводите на приходната администрация и в тази насока да правилни и обосновани.
Действително, налице е договор от 02.01.2017 г., сключен между М.Б. като
наемодател и „Луксури карс 2014“ ЕООД като наемател за отдаване под наем на
имот – апартамент № 71, находящ се на етаж 15, бл. 24, ж.к. „Зона Б-5-3”, район
„Възраждане“, град София, в чийто раздел II, т.4 е посочено, че
наематалят има право да преотдава под наем имота на трети лица. В т.7 на същия
раздел от договора е уговорено, че месечният наем в размер на 500 лв. се дължи
на всеки шестмесечен период, съответно до 30.06.2017 г. и 31.12.2017 г., но няма
данни по делото този наем да е плащан на наемодателя М.Б., като горното се
подкрепя и от обстоятелството, че същата не подала ГДД по чл.50 ЗДДФЛ.
Налични са и договори от 10.05.2017 г. и 23.05.2017 г., сключени между
„Луксури карс 2014“ ЕООД като наемодател и „Инвест 2020“ АД като наемател за
отдаване под наем на същия имот за периода 01.07.2017 г. – 30.09.2017 г. и
01.10.2017 г. – 31.12.2017 г. В раздел III, т.1 от тези
договори е посочено, че договорът е личен и наемателят единствено с
разрешението на наемодателя може да преотстъпва ползването на имота на трето
физическо или юридическо лице. В т.4
на раздел III на договорите е уговорена месечна наемна цена в размер на 1 250 евро
и допълнително начислен ДДС, а според т.4.1 наемната цена е дължима еднократно
и наведнъж към датата на подписване на договорите, за което следва да се издаде
фактура.
Наличен е и договор от 03.01.2017 г., сключен между „Инвест 2020“ АД като
наемодател и „Делфина 77“ ЕООД като наемател за отдаване под наем на същия
недвижим имот и наемна цена в размер на 350 евро и допълнително начислен ДДС,
като наемата цена е платима еднократно и наведнъж, а консумативните разходи са
включени в цената. Срокът на договора е до 31.12.2017 г. Издадената фактура е
от 16.01.2017 г.
С оглед на тези факти съдът намира за правилни и обосновани изводите на
приходната администрация, защото липсва съгласие на наемателя „Луксури карс
2014“ ЕООД за преотдаване под наем на имота от страна на „Инвест 2020“ АД. На
второ място, не може да се отдава под наем имот, който не се владее от лицето,
защото договорите между „Луксури карс 2014“ ЕООД като наемодател и „Инвест
2020“ АД като наемател са сключени на 10.05.2017 г. и 23.05.2017 г. На трето
място, липсват приемо-предавателни протоколи в какво състояние се предава и
приема недвижимият имот от страна на всеки един наемател, както и
доказателства, че недвижимият имот се ползва за целите на независимата
икономическа дейност на дружеството, поради което съдът намира, че и тези
фактури не отразяват реални стопански операции и правилно е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Луксури карс 2014“
ЕООД.
Ревизираното
лице следва да притежава нужните документи, доказващи реално престирана услуга,
ако иска да черпи права за себе си. В случая в констативните протоколи за
приетата работа доста общо е посочено извършеното, което не дава нужната яснота
какво е възложено и какво е извършено, още повече, липсват каквито и да било
задания за изпълнение. При тези формални приемо-предавателни протоколи относно
икономически и юридически консултации, не може да се установи какви документи
са обработвани, колко броя, в какъв срок, на кого са предадени, на какъв
принцип е формирана цената. Не се споделят възраженията на дружеството-жалбоподател
за доказаност на доставката, мотивирано с позоваване на основната и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.
Основното правило при прилагане на данъчните норми е правоотношенията да се
разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения
им вид от задължените лица чрез създадените от тях документи. В този смисъл е
константната съдебна практика на ВАС и на Съда на ЕС. Трайната практика на
СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит
получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално
осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от
решението по дело С-285/09 на СЕС.
С оглед решенията на Съда на ЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 от
13.02.2014 г. изискването за сигурност на стопанския оборот и добрата търговска
практика изискват от търговците да притежават необходимите документи,
установяващи по категоричен начин обективно настъпилите в правния мир факти във
връзка с възникването, изпълнението и погасяването на облигационните отношения
между тях, представляващи основание за възникване на данъчно събитие и даващи
основание за издаване на фактура, съответно за упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Именно тези факти са останали недоказани
в настоящия случай, доколкото не е доказано наличие на кадрови и технически
потенциал за изпълнение на доставките от доставчиците, предметът на услугите е
формулиран изключително общо, липсват документи за фактическите действия,
извършени от доставчиците, за да се постигне резултатът, посочен в
констативните протоколи, с които се документира изпълнение на доставката на
услугите. Съществуват единствено документи, касаещи само крайния резултат, но
не и междинните действия, които доказват изпълнението на услугите, извършването
на фактическите действия, чрез които е постигнат целеният правен резултат. Като
се има предвид и обстоятелството, че предметът на доставките е изключително
общо посочен в самите фактури като възнаграждение по договор, следва да се сподели
извода на органите по приходите за липса на конкретизация не само в договорите,
но и в първичните счетоводни документи.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и предвид направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, същото
като допустимо и основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството-жалбоподател да заплати на ответната дирекция сумата 2 085 лева,
представляваща юрисконсултското възнаграждение съобразно чл.8, ал.1, т.4 от
Наребда № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.2 ДОПК Административен съд
Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инвест 2020“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „***“ № 4, представлявано от изпълнителния
директор а.к.М., против ревизионен акт № Р-16001618003031-091-001 от 26.03.2019
г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001619061097-003-001 от
09.04.2019 г., издадени от Г.Н.Ч., началник сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложил ревизията, и В.К.К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 368 от 18.06.2019 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП)
Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са определени
задължения по ЗДДС от непризнат данъчен
кредит в размер на 45 477,53 лева и 6 341,28 лева лихви, както и 6,45
лева лихви за просрочие за деклариран и невнесен ДДС.
ОСЪЖДА
„Инвест 2020“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „***“ № 4, представлявано от изпълнителния директор а.к.М., да
заплати на НАП, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив
сумата от 2 085 (две хиляди осемдесет пет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: