№ 184
гр. Севлиево, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20214230101443 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Теленор България” ЕАД – гр. София /със сегашно наименование Йеттел
България“ ЕАД/ е предявило установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на Г. М. А., че последната дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата от 99,37 лв. – представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
251, 80 лв. – представляваща незаплатени лизингови вноски, 131, 08 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 273/20.04.2021 г. по ч. гр.д. № 511/2021 г. по описа на Районен
съд Севлиево.
В исковата молба се излагат съображения, че на 13.06.2019 г. между
страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер
+359*********., с предпочетен абонамент Тотал + 19,99 със срок на действие
24 месеца до 13.06.2021 г. Твърди се и че абонатът е сключил договор за
лизинг от същата дата, по силата на който му е предоставено за ползване
1
мобилно устройство HUAWEI Y6 2019 Dual Black за период от 23 месеца
срещу заплащане на допълнителна сума от 12,81 лв., да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, като направената на абоната отстъпка
за устройството възлиза на 97,74 лв. За отчетен период 20.05.2019 г. –
19.06.2019 г. ответникът дължал сумата в размер на 32,19 лева, от които 15,58
лв. без ДДС за пропорционален месечен абонамент; 12,59 лв. за месечна
лизингова вноска, 0,75 без ДДС за потребление извън месечния абонамент –
мултимедийни съобщения. Дължимата сума била платима в срок до
05.07.2019 г., за което била издадена фактура № **********/20.06.2019 г., за
отчетен период от 20.06.2019 г. – 19.07.2019 г., ответникът дължал сумата в
размер на 30,48 лв., от които 14,16 лв. без ДДС за пропорционален месечен
абонамент; 12,59 лв. за месечна лизингова вноска; 0, 90 лв. за получаване на
входящ трафик при незаплатено в срок задължение. Дължимата сума била
платима в срок до 04.08.2019 г., за което била издадена фактура №
**********/20.07.2019 г., като към фактурата била прибавена и незаплатената
стойност от предходния отчетен период в размер на 32,19 лв. За отчетен
период 20.07.2019 г. – 19.08.2019 г. ответникът дължал сумата в размер на
29,58 лева, от които 14,16 лв. без ДДС за пропорционален месечен абонамент;
12,59 лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок
до 04.09.2019 г., за което била издадена фактура № **********/20.08.2019 г.
Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен
период в размер на 62,67 лв.,при което общодължимото задължение
възлизало на сумата в размер на 92,25 лв. В исковата молба се твърди, че с
кредитно известие № ********** от 20.099.2019 г. е извършена корекция по
дълга, като е сторнирана сумата, както следва – 4,56 лв. без ДДС във връзка с
абонамента за мобилен номер +359********* за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси; начислена е
и дължимата лизингова вноска 12,59 лв. и е отразен неизплатения баланс от
92,25 лв. за предходните три отчетни периода, при което задължението
възлизало на сума в размер на 99,37 лв. Ищецът поддържа, че поради
неизпълнението за заплащане на задълженията по описаните фактури,
Теленор България ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника, като датата на деактивация на процесните абонаменти била
10.09.2019 г. Ответникът дължал и сумата в размер на 131,08 лева,
представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
2
мобилни услуги по вина на потребителя, представляваща всички стандартни
месечни вноски до края на предвидения срок, но не повече от сумата за три
стандартни месечни вноски, респ. се дължала сумата в размер на 131,08 лева,
представляваща три месечни вноски и сумата в размер на 56,3 лева и сумата
74.74 лв. представляваща разликата между стойността на закупено устройство
Samsung Galaxy J5 Blue без отстъпка и определената преференциална цена.
Излагат се съображения, че съобразно сключения между страните договор за
лизинг от 16.09.2018 г., въз основа на който ищецът е предоставил на
ответника ползването на устройство HUAWEI Y6 2019 Dual Black, се дължат
19 бр. лизингови вноски в размер на 12,59 лева за периода 10.2019 г. –
05.2021 г. или общо 251,80 лв.
Поради изложеното се предявява процесната претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения
представител на ответника – адв. Г. М. А., с който оспорва исковата молба.
Твърди, че действително между страните са сключени два договора на
13.06.2019 г. – единият за предоставяне на мобилни услуги, другият за лизинг.
Излагат се подробни съображения, че от приложените писмени
доказателства става ясно, че страните искали да бъдат породени
облигационни правоотношения по договор за финансов лизинг с възможност
за придобиване на собствеността , като съгласно разпоредбите на ЗПК,
последният се прилага и за договорите за лизинг и наем. Поддържа се, че
договорът не отговаря на изискването, уредено в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, съгласно която в договора задължително се посочват , освен
глобалния годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя към момента на сключване на договора за кредит, така и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния
процент на разходите, по определение в Приложение № 1 от ЗПК начин.
Посочва се, че в чл. 1, ал. 2 от Договора за лизинг е посочена сумата в размер
на 12,59 лв., която се заплаща допълнително при придобиване на вещта, тази
сума обаче не била включена в ГПР. Излагат се подробни съображения за
недействителност на основание чл. 22 от ЗПК на процесния договор, поради
което ответникът дължал само чистата стойност на кредита. Поддържа се, че
търсената сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги не е доказана по размер и не става ясно как е формирана част
3
от неустойката. Излагат се доводи, че в исковата молба се сочи, че търсената
сума е за периода 20.05.2019 г. до 19.09.2019 г., а договорът между страните
бил сключен на 13.06.2019 г. Иска се да бъде отхвърлена исковата претенция
като недоказана по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 511/2022 г. на Районен съд Севлиево,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение /според посоченото в заявлението/. Заповедта е връчена на
длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, в указания едномесечен срок по чл.
415, ал.1, т.2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ:
От представения по делото договор за мобилни услуги от 13.06.2019 г.
/л.13-16 от заповедното производство/ се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, съгласно което операторът е
предоставил мобилен номер +359********* с абонаментен план Тотал + 19,99
в размер на 19,99 лева на месец. С договор за лизинг от 13.06.2019 г.
ищцовото дружество е предоставило на ответника за временно и възмездно
ползване следното устройство - HUAWEI Y6 2019 Dual Black.
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси и лизингови вноски. Във всеки от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойки. Договорите от към съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
4
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не
е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за
наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради
противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от
външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Възраженията на процесуалния представител на ответника за нищожност
на клаузите на договора за лизинг, поради противоречието им със ЗПК, са
неоснователни и неотносими към настоящия правен спор. Съобразявайки чл.
4, ал. 1, т.4 от ЗПК, съдът приема, че разпоредбите на ЗПК не се прилагат по
отношение на процесния договор за лизинг, тъй като не се предвижда
задължение за закупуване на стоката предмет на договора. Съгласно
цитираната разпоредба, смята се, че задължение за закупуване на стоката
предмет на договора, съществува, ако в договора е предвидена възможност
кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността. В чл.
1, ал. 2 от договора за лизинг между страните е уговорено, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване
на устройството с лизингодателя, при подробно посочени условия, което
изключва възможността лизингодателят едностранно да вземе решение да
прехвърли собствеността.
Следва да се отбележи, че и възражението относно обстоятелството, че
търсената сума е за период от преди сключване на договора, а именно
20.05.2019 г. е неоснователно. В исковата молба е посочено, че се касае за
отчетен период, а видно от приложената по делото фактура № ********** и
приложението към нея, отчетният период за предоставени мобилни услуги е
съобразен със сключения между страните договор – 17.06.2019 г. 19.06.2019
г., като е посочено, че задълженията за предходен период с ДДС се равняват
на 0.00 лв.
Приетите по делото договори, заявление за пренасяне на номер/а в
мрежата на Telenor, Общи условия, носят подписите на страните по тях,
съдържат изричното изявление на ответника, че е получил устройството, че е
запознат и приема Общите условия. Следва да се посочи, че не е необходимо
5
всяка страница от договора да е подписана от страните, за да се установи, че
съглашенията включват клаузи от всички страници по договора. В случая
част от договорите са с повече от еедна страници, но клаузите в тях са
логически свързани, няма основание да се приеме, че неподписани страници
не са част от договора или общите условия. Ответникът не е представил
договори в други варианти, които да се различават от приетите по делото,
поради което и доводите на особения представител изложени в проведеното
открито съдебно заседание, че не са подписани всички страници, съдът
приема за неоснователни.
При така възприето съдът приема за установено валидно възникнало
правоотношение между страните по горепосочените договори – за мобилни
услуги и за лизинг, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях като е
предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от
ответника, съответно му е предоставил за ползване мобилно устройство,
посочено в договора за лизинг, поради което и установено по делото е, че за
ответника е възникнало валидно задължение да заплаща абонаментните такси
по договора за мобилни/фиксирани услуги, съответно лизинговите вноски по
договора за лизинг. Установеното по делото постигнато съглашение по
договора за лизинг, изявлението на ответника че е получил устройството по
него установяват валидно възникнало задължение за плащане на лизинговите
вноски по договора.
С оглед гореизложеното и като съобрази съглашенията по договорите, то
съдът приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца
към ответника за заплащане на сумата от 99, 37 лв. дължими за предоставени
мобилни услуги по представения договор, както и сумата от 251 лв.,
представляваща сбор от 19 бр. дължими незаплатени лизингови вноски за
отчетен период от 10.2019 г. до 05.2021 г. за устройство HUAWEI Y6 2019
Dual Black, които не са погасени с плащане. Доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да установи
извършеното плащане и доколкото не са представени доказателства в тази
насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на процесните задължения.
Съобразно приложената по делото и неоспорена от ответника фактура №
********* от 20.10.2019 г., дължимите лизингови вноски са в размер на
6
251,80 лв. , а дължимите месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги са в размер на 99, 37 лв. Ето защо и предявените искове се
явяват основателни като доказани, както по основание, така и по размер. С
оглед акцесорния характер на претенцията следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
плащане.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:
В т.11 от Договора за мобилни услуги от 13.06.2019 г., страните са
уговорили дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти до края на срока на договора, но не повече от трикратния
размер на стандартните месечни вноски. Неустойката представлява договорен
способ за обезвреда на едната страна в правоотношението при допуснато
неизпълнение на договорно задължение от другата страна по
правоотношението, без да е необходимо страната, в чиято полза е уговорена
неустойка да доказва вреди. С този способ страните още при възникване на
договорното правоотношение уговарят начин на обезвреда. В конкретния
случай със сключване на договорите за мобилни услуги страните са
уговорили дължимост на неустойка поради прекратяване по вина на
потребителя. Съдът, съобразявайки обстоятелството, че дружеството ищец
претендира неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, отчитайки
наличието на доказателства за размера на абонаментните такси във всеки от
договорите за мобилни услуги, както и предвид наличието на съдебни
решения, постановени по искове от КЗП по отношение на клаузите на
мобилните оператори относно неустойка за прекратяване, според които
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не се явява
недействителна, приема, че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване
и в частта за претендираната неустойка. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира за основателна претенцията за заплащане на сумата в
размер на 56,34 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни вноски.
Не така стои въпросът обаче с претенцията за заплащане на сумата в
размер на 74,74 лева, представляваща неустойка разликата между
стандартната цена на устройството и действителната към момента на
сключване на договора. Според настоящия съдебен състав, ищецът не може
впоследствие да се търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с
7
договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя
формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от
договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента
на сключване на договора Предвид това, търсенето на заплащане на
предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, цели
последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че това от една
страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната
функция на неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално
обявената и договорена с потребителя цена на веща, което е в противовес с
чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите.
Предвид изложеното, посочената претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е
направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л.63/ и доказателства за
сторени такива от 75 лева – платена държавна такса, 180 лева– адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, 300 лева –
депозит за особен представител в исковото производство, както и 25.00 лв. –
платена държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. Сумата в размер на 300 лв. платен депозит по допуснатата
експертиза, не следва да се присъжда, доколкото съдът е отменил
определението си за допускането й, същата не е била изготвена и внесеният
депозит подлежи на връщане, след представяне на молба и банкова сметка на
ищеца. Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да се присъди
сумата в общ размер на 469 лева, представляваща разноски в исковото
производство и сумата в размер на 173 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
М. А., ЕГН **********, гр. Севлиево, ул. „Свежест“ № 5 ДЪЛЖИ на „Йеттел
8
България“ ЕАД ( с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в общ размер на
407,51 лева (четиристотин и седем лева и петдесет и една стотинки), от които
сумата в размер на 99,37 лева – дължими незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода 20.05.2019 г. – 19.09.2019
г. по договор за мобилни услуги от 13.06.2019 г. по договор с абонатен №
*********, сумата в размер на 56,34 лева, представляваща неустойка при
прекратяване на посочения договор по вина на ответника, но не повече от три
стандартни месечни такси, и сумата от 251,80 лева – дължими лизингови
вноски по Договор за лизинг от 13.06.2019 г. на устройство HUAWEI Y6 2019
Dual Black, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на
депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда –
19.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимост на сумата от 74,74 лева – неустойка,
представляваща разликата между стандартната цена на устройство HUAWEI
Y6 2019 Dual Black и действителната към момента на сключване на Договор
за лизинг от 13.06.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 273/20.04.2021 г. по ч. гр. д. № 511/2021 г. на Районен съд
Севлиево.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 Г. М. А., ЕГН **********, да заплати
на „„Йеттел България“ ЕАД ( с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД) , ЕИК 130460283283, следните суми: 173 лева /сто седемдесет и три
лева/ - разноски по съразмерност за заповедното производство и 469 лева
/четиристотин шестдесет и девет лева / - разноски по съразмерност за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9