Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
21.03.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №595 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П. К. П., подадена чрез пълномощника им адв.М.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №776 от 01.06.2022 г. на Кмета на Община Свиленград.
Жалбоподателят считал оспорената заповед за недопустима, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й, незаконосъобразна и необоснована.
В жалбата се заявява, че се оспорва обстоятелството, че строежът на двете сгради, предмет на заповедта, били изградени от „Свиленград Солар Енерджи“ ООД. Твърди се, че сградите били изградени от Община Свиленград и въз основа на сключен договор за концесия на 26.10.2016 г. били предадени на дружеството жалбоподател с протокол от същата дата, в който били описани построените сгради в поземлените имоти.
Твърди се също, че двете сгради, предмет на оспорваната заповед, не представлявали строежи по смисъла на §1, т.38 от ДР на ЗУТ, а били преместваеми обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ, поради което оспорената заповед, издадена на основание чл.225а, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, била незаконосъобразна, и при постановяването й била нарушена процедурата, предвидена в ЗУТ. Съставеният констативен протокол №3/24.03.2022 г., който предхождал издаването на оспорената заповед, не бил връчен на жалбоподателя на адреса на седалището му, с което било нарушено правото му да подаде възражение в 7-дневен срок. Не били налице предпоставките на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за залепяне на протокола на фасадата на обекта, предмет на заповедта.
По отношение на „навес“-а се твърди, че след приемане на обекта на концесията, жалбоподателят бил извършил геодезическо заснемане на поземлените имоти и установил, че съществуващата сграда в ПИ 43205.72.185 (описана в протокола) се намирала частично в друг имот, и с писмо от 10.11.2016 г. уведомил Община Свиленград за това обстоятелство. В отговора си Община Свиленград признала това обстоятелство, като посочила, че ще предприеме процедура по придобиване на частта от имота, върху който е построена сградата. Това обстоятелство установявало, че сградата върху имоти 72.185 и 72.880 е построена от Община Свиленград и предадена като част от договора за концесия, т.е. тя съществувала преди 26.10.2016 г. и не била изградена от жалбоподателя. Строителните книжа за изграждането й следвало да се намират в Община Свиленград.
По отношение на „метална конструкция Склад“ се твърди, че с писмо от 20.01.2017 г., два месеца след предаване на обекта въз основа на концесионния договор, жалбоподателят уведомил Община Свиленград, че сградата, предадена като обект на договора за концесия, е компрометирана и не подлежи на ремонт. Това поставило началото на процедурата по чл.196 от ЗУТ, приключила със Заповед №403/09.03.2017 г. на Кмета на Община Свиленград. Жалбоподателят бил извършил необходимите действия и с писмо вх.№3376/15.05.2018 г. бил уведомил Община Свиленград, че сградата била премахната за негова сметка и нова такава не била изграждана. В изразените от Община Свиленград становища преди издаването на Заповед №403/09.03.2017 г. било посочено, че сградата, разположена в ПИ 43205.72.10 и ПИ 43205.72.150 е собственост на общината и предадена с договор за концесия на жалбоподателя.
По изложените съображения се претендира обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Кмет на Община Свиленград, в писмен отговор (л.35 и сл.) и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмени бележки (л.369 и сл.), излага становище за неоснователност на жалбата, и претендира отхвърлянето й.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт №9898, съставен на 05.05.2016 г. (л.148), е актуван като частна общинска собственост на община Свиленград поземлен имот с площ 0,513 дка, начин на трайно ползване Водостоп.съор. имот №000185, в землище с.Л., общ.Свиленград, местност „Кюп тепе“, при граници на имота: №000146 Полски път на Община Свиленград, №000088 Полски път на Община Свиленград; №072010 – Нива на Ж.Г.Т. и №000150 Водостоп.съор. на Община Свиленград, ведно с: Масивна едноетажна сграда с друго предназначение със ЗП = 45 кв.м., година на построяване 2009 г.
С Акт №9900, съставен на 05.05.2016 г. (л.149), е актуван като частна общинска собственост на община Свиленград поземлен имот с площ 0,616 дка, начин на трайно ползване Водостоп.съор., имот №000150, в землище с.Л, общ.Свиленград, местност „Кюп тепе“, при граници на имота: №000146 Полски път на Община Свиленград, №000185 Водостоп.съор. на Община Свиленград, №072010 – Нива на Ж.Г.Т. и №072011 – Нива на С. Х. П., ведно с: Масивна едноетажна сграда – Столова със ЗП = 60 кв.м. и едноетажна масивна сграда с друго предназначение със ЗП = 144 кв.м.
Със сключения на 26.10.2016 г. Договор за концесия (л.214-223), Община Свиленград, като концедент, предоставя на концесионера „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, гр.С., представлявано от управителя П. К. П., правото на експлоатация на обекта на концесията – язовир „Левка“, включващ следните имоти: №000515 по КВС на землище с.П. – НТП язовир, №000517 КВС на землище с.П. – НТП язовир; №000425 по КВС на землище с.Л – НТП язовир; №000185 по КВС на землище с.Л, местност „Кюп тепе“, НТП-водостоп.съор. с площ от 0,513 дка, ведно с масивна едноетажна сграда с друго предназначение със ЗП = 45 кв.м., година на построяване 2009 г. и имот №000150 по КВС на землище на с.Л, местност „Кюп тепе“ НТП-водостоп.съор. с площ от 0,616 дка, ведно с масивна едноетажна сграда = 60 кв.м. и едноетажна масивна сграда с друго предназначение със ЗП = 144 кв.м., за срок от 30 години.
Със Заповед №3360/26.10.2016 г. (л.224) Кметът на Община Свиленград нарежда длъжностни лица от ОбА – Свиленград да извършат предаване на обекта на концесията.
От определените длъжностни лица и управителя на дружеството концесионер е подписан Предавателно-приемателен протокол от 26.10.2016 г. (л.225), в който са описани изброените пет имота, предмет на концесионния договор, включително имот №000185 и №000150, посочено е, че сградите, разположени в тези имоти не са електрифицирани и водоснабдени, самите имоти също нямат достъп до ВиК и Ел.инсталации, както и че част от оградата, заобикаляща имоти с №№000185 и 000150, попада в имот, който не е общинска собственост и същата следва да бъде преместена в границите на общинските имоти.
От управителя на „Свиленград Солар Енерджи“ ООД до Кмета на Община Свиленград е постъпило Уведомление с дата 10.11.2016 г. (л.306), че след предаване обекта на концесията на 26.10.2016 г., при последващо геодезическо заснемане от дружеството е установено, че в имот №000185, съществуващата масивна едноетажна сграда се намира частично в друг частен имот, като е приложена комбинирана скица от заснемането.
В отговор на молба вх.№10430/09.11.2016 г. от Общинска администрация Свиленград до управителя на дружеството е изпратено писмо, с което го уведомява, че в резултат на геодезическо заснемане, извършено от лицензиран специалист, се установява, че сградата, обособена в недвижим имот с №000185, частично попада в имот, собственост на частно лице, предвид което Община Свиленград е предприела действия за отстраняване на допусната техническа грешка в Картата на възстановената собственост на землище с.Л, като е възложила изготвяне на проект – делба за този имот, след одобряването на който да бъде стартирана процедура по придобиване на собствеността върху частта от имота.
Под регистрационен индекс В-456/20.01.2017 г. е постъпило адресирано до Кмета на Община Свиленград Уведомление (л.103), с което управителят на „Свиленград Солар Енерджи“ ООД уведомява, че съществуващата едноетажна сграда в имот номер 000150, е в състояние, в което е негодна и опасна за ползване поради напукан фундамент и рушаща се конструкция и не подлежи на ремонт. Моли за назначаване на комисия, която да разреши събарянето на същата, като заявява инвестиционни намерения на нейно място да изгради нова сграда, която да отговаря на нуждите му за дейността по концесионния договор.
Във връзка с Уведомлението е проведена процедура (л.101-102) и издадена Заповед №403/09.03.2017 г. (л.99-100), с която Кметът на Община Свиленград нарежда до 01.06.2017 г. фирмата концесионер да премахне едноетажна сграда (описана като сглобяема конструкция върху бетонов фундамент, стоманена конструкция, със сутерен – бетонова конструкция, ограждащи бетонови стени и вътрешни разделителни стени от тухлена зидария) намираща се в ПИ №000150 по плана за земеразделяне на с.Л, тъй като поради износване е станала опасна и негодна за ползване.
Приложена е скица №1/27.01.2017 г. на имот 0.150 (л.102, гръб) и снимков материал (л.105-106).
По делото е представен Инвестиционен проект (л.107-112) за обект „Събаряне на съществуваща сграда“ в ПИ 000150 в местността „Кюп тепе“ от землището на с.Л, общ.Свиленград, с възложител „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, одобрен от гл.архитект на Община Свиленград на 12.06.2017 г.
На 31.10.2017 г. от работна група служители при Община Свиленград е съставен и подписан Констативен протокол (л.98, гръб) – Приложение №1 към чл.4, ал.1 от Наредба №8, в който се удостоверява, че във връзка със Заповед №403/09.03.2017 г. на Кмета на Община Свиленград, е била извършена проверка на строежи, намиращи се в ПИ 000150 по плана за земеразделяне на с.Л и при проверката е установено, че строежите са съборени и площадката разчистена.
На 26.01.2022 г. от Общински съвет – Свиленград е прието Решение №789 (л.171, гръб), с което се създава временна комисия за извършване на проверка по договор за концесия от 26.10.2016 г. със „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, като по делото са представени Протоколите с констатации от извършените от комисията проверки, включително събраните писмени обяснения, скици и актове за общинска собственост, а на 23.03.2022 г. от Общински съвет – Свиленград е прието Решение №824 (л.46 и сл.) за едностранно прекратяване на договора за концесия от 26.10.2016 г.
Под вх.№В-285/18.01.2022 г. е регистриран подаден до Кмета на Община Свиленград Сигнал (л.226-228) от Ж.Г.Т., за незаконно строителство, извършено в неговия имот, намиращ се в с.Л, общ.Свиленград, а именно 43205.72.10, местност „Кюп тепе“, както и в имот 43205.72.880, публична общинска собственост, представляващ селскостопански път. Подателят на сигнала прилага две снимки от Google Earth, едната от които от 2016 г., като сочи, че виждащите се на нея сгради, намиращи се в общински имот 43205.72.150 и 43205.72.185 към момента вече не съществували, а на втората снимка се виждали новопостроени сгради, по-голямата от които навлизала частично в неговия имот и пресичала общински път. Известно му било, че те са построени от лицето, което стопанисва яз.Левка.
Искане от Ж.Г.Т. за съдействие за премахване на незаконен строеж е депозирано и до Общински съвет – Свиленград, с регистрационен индекс Вжм-28/14.02.2022 г. (л.117). Към него е приложено изготвена по възлагане на подателя Геодезическа снимка на сгради, навес и ограда, попадаща в имот 43205.72.10, негова собственост (л.118). Твърди се, че след отдаването на общински имоти 43205.72.150 и 43205.72.185 на концесия от 26.10.2016 г., една от едноетажните масивни сгради, която по договор била със ЗП 45 кв.м., била реконструирана и разширена, като част от нея попадала в имота на подателя на сигнала. Геодезическата снимка е депозирана и до Кмета на общината с допълнително Искане регистрационен индекс В-818/14.02.2022 г. (л.235).
По сигнал вх.№В-285/18.01.2022 г. на 28.01.2022 г. от работна група специалисти в Общинска администрация на Община Свиленград е била извършена проверка на място в ПИ 43205.72.185 и ПИ 43205.72.150, за което е съставен и подписан Протокол (л.232). В Протокола е отразено, че проверката е извършена в присъствието на управителя на „Свиленград Солар Енерджи“ ООД – концесионер и представители на фирма „Екип МГ“ ООД, изготвили геодезическо заснемане на сградите, което също е приложено (л.229-231). При проверката е установено, че в имота е извършено строителство на:
1. Навес – слънцезащитно съоръжение с приблизителни размери 5,00/6,00 м. към съществуваща масивна сграда – 43205.72.185.1, като според геодезическото заснемане строежът е ситуиран върху два имота – ПИ 43205.72.185 и ПИ 43205.72.880, и
2. Метална конструкция с плътни преградни стени изградени от сандвич панели, строежът е с приблизителни размери 10/5 м., според геодезическото заснемане строежът е ситуиран върху два имота – ПИ 43205.72.10 и ПИ 43205.72.150.
До „Свиленград Солар Енерджи“ ООД е изпратено писмо от Кмета на Община Свиленград с №И-486/31.0.2022 г. (л.235), с което от дружеството се изисква, във връзка с получения сигнал за незаконно строителство, в 7-дневен срок да представи всички налични строителни книжа за сградите в ПИ с идентификатор №43205.72.185 и ПИ с идентификатор 43205.72.150.
В отговор е постъпило писмо рег.индекс В-812/14.02.2022 г. (л.234) от управителя на „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, че дружеството не разполага със строителни книжа, с твърдения, че след премахване на сградата в имот 000150 дружеството не би могло да извършва ново масивно строителство без разрешение, като терените и сградите са общинска собственост.
На 24.03.2022 г. е съставен Констативен акт №3 (л.249-254) от работна група от специалисти към Община Свиленград, за извършена проверка на строеж: навес, метална конструкция, намиращ се в землището на с.Л, имоти с номера 43205.72.185, 43205.72.880, 43205.72.10 и 43205.72.150. Посочено е, че ПИ 43205.72.10 е собственост на Ж.Г.Т., а останалите са собственост на община Свиленград. Констатирано е, че строежът е собственост на „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, без строителни книжа, с възложител „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, неизвестен строител. Констатирано е, че не са представени изброените строителни книжа и документи – няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и др.
Извършено е описани на строежа: – навес с приблизителни размери 6,73 м., 4,95 м., 6,45 м., 4,95 м., с височина кота корниз +3,45 м., кота било +4,25 м., залепен към съществуваща масивна сграда на северната й фасада – 43205.72.185.1, строежът е изграден от дървена носеща конструкция с дървена покривна конструкция, без плътни зидове; – метална конструкция – Склад, изградена от сандвич панели с размери 10,05 м., 5,07 м., 10,05 м., 5,08 м., с височина кота корниз +3,16 м. Изготвени са и окомерни скици на разположението на строежа в имота.
Като установени нарушения е вписано, че строежът е незаконен, като е извършен без съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и без разрешения за строеж, с което са нарушени разпоредби на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.148, ал.1, ал.2 от ЗУТ.
Констативният
акт е съставен при отсъствието на посочения извършител на строежа, в
присъствието на Т. И. К., за което лице не е посочена връзката му със строежа,
и което не е подписало акта. Последният е подписан от тримата членове на
работната група и от двама свидетели.
От членовете на работната група е съставен и Протокол (л.255), в който се удостоверява, че на 01.04.2022 г., след отказ да бъде връчен на извършителя и ползвателя на обектите, описани в Констативен акт №3/24.03.2022 г., копие от последния е било залепено на северната част от фасадата на описаната в акта сграда Склад, върху входната врата, както и върху входа на имота, и на определените за това места в сградата на община Свиленград.
Подписан е и Констативен протокол от 11.04.2022 г. (л.256), в който комисия в двучленен състав установява, че в 7-дневния срок, вписан в Констативен акт №3/24.03.2022 г., в община Свиленград не са постъпили възражения.
Въз основа на съставения Констативен акт №3/24.03.2022 г. е издадена обжалваната Заповед №776 от 01.06.2022 г. на Кмета на Община Свиленград (л.257-259), с която на основание чл.225а, ал.1, ал.2, ал.3 от ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж:
1. „Навес“ с приблизителни размери 6,73 м., 4,95 м., 6,45 м., 4,95 м. с височини: Кота корниз +3,45 м., Кота било +4,25 м., залепен към съществуваща масивна сграда на северната й фасада – 43205.72.185.1, строежът е изграден от дървена носеща конструкция с дървена покривна конструкция, без плътни зидове, разположена в ПИ 43205.72.185 и ПИ 43205.72.880, изпълнен от „Свиленград Солар Енерджи“ ООД и
2. „Метална конструкция склад“, изградена от сандвич панели с размери 10,05 м., 5,07 м., 10,05 м., 5,08 м., с височини: Кота корниз +3,16 м., разположен в ПИ 43205.72.10 и ПИ 43205.72.150, изпълнен от „Свиленград Солар Енерджи“ ООД.
В заповедта е посочено, че строежите са VI категория според категоризацията на строежите на основание чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, извършени са без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.148, ал.1, ал.2 от ЗУТ, от „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, същото дружество към датата на проверката ползва ПИ 43205.72.185 и ПИ 43205.72.150 съгласно договор за концесия от 26.10.2016 г., като липсват данни и доказателства описаните имоти да са съществували към тази дата. Посочено е, че КККР на землище Левка, община Свиленград, са одобрени със Заповед на КККР №РД-18-1258/19.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, видно от публичната система КАИС описаните строежи към 2018 г. не са съществували, и единственият възможен извод е, че незаконното строителство е осъществено от концесионера. Посочено е също, че строежът не може да бъде класифициран като търпим по смисъла на §127, ал.1 от ЗУТ.
Заповед №776 от 01.06.2022 г. е изпратена до „Свиленград Солар Енерджи“ ООД с писмо изх.№И-2769/02.06.2022 г. на Кмета на Община Свиленград (л.260), което, видно от разписка на куриерска фирма (л.264), е получено на 03.06.2022 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 17.06.2022 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика (л.17), с който е постъпила в съда.
По делото е прието заключението (л.341-352) на изготвената от вещо лице инж.С.Д.С. съдебно-техническа експертиза.
Събрани са и гласни доказателства (л.360-366) чрез разпит на свидетелите Ж.Г.Т. и Х.И.Т..
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт, и изхождаща от надлежна страна, засегната негативно от последиците на административния акт, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Разпореденият за премахване строеж се намира на територията на община Свиленград, посочен е в заповедта и е установен от експертизата като такъв от шеста категория, и Кметът на Община Свиленград се явява административният орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед.
По отношение валидността на заповедта липсва спор по делото. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й съдът установи, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и надлежно мотивирана с изложени както фактически, така и правни основания за издаването си.
Заповедта е обоснована с констатиран незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, който не може да бъде класифициран като търпим по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е изпълнен след 2001 година, а подлежи на премахване. В заповедта са посочени вида и предназначението на строежа, неговото местоположението и разположението му в имотите, в които се намира, отделните сгради са конкретизирани с размери и вид конструкция, указана е категорията на строежа, с което същият е конкретизиран в достатъчна степен, и за адресата на акта е напълно ясно за кои обекти се издава разпореждането за премахване.
Във връзка с възраженията на оспорващия относно начина на връчване на Констативния акт №3 от 24.03.2022 г. и след служебна проверка съдът не констатира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.
По смисъла на чл.168, ал.4 от АПК, съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. В конкретния случай издаването на заповедта за премахване на строежа се предхожда от съставен Констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ, и този Констативният акт е съобщен надлежно по реда на §4, ал.2, вр. ал.1 от ДР на ЗУТ. Действително последната разпоредба предвижда съобщението да се залепва на жилището, или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания, в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен, или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В процесния случай липсват данни за ненамиране на дружеството жалбоподател на адреса по неговото седалище, но с подписите на три длъжностни лица в Протокола от 01.04.2022 г. е удостоверен отказ съставеният Констативен акт №3/24.03.2022 г. да бъде връчен на извършителя и ползвателя на обектите, описани в него, поради което е пристъпено към процедурата на залепване на недвижимия имот. Дори да се приеме, че има процедурно нарушение, то не може да се квалифицира като съществено, защото липсват данни недопускането му да би довело административния орган до различен от постановения краен резултат в административното производство. Освен това по делото са налице доказателства, че „Свиленград Солар Енерджи“ ООД е било запознато с провежданото производство по установяване на незаконни строежи, като писмено му е бил даден срок за представяне на налични строителни книжа за сградите в ПИ с идентификатори 43205.72.185 и 43205.72.150, и от управителя на дружеството писмено е отговорено, че не разполага със строителни книжа за тях. Видно е, че дружеството не е било лишено от възможността да участва като страна в производството по издаване на административния акт, като не се установяват направени от него твърдения или доказателства, които да са останали необсъдени от административния орган, и които по своя характер да са такива, че да променят становището на последния по установените факти.
Административният орган е изпълнил задължението си, предвидено в чл.35 от АПК, за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Същият е обсъдил момента на извършване на строителството, с произтичащата от това възможност строежът да е в режим на търпимост. Изложил е съображения, че констатираните на място обекти не са съществували в този им вид към 2018 г. и единственият възможен извод е, че строителство им е осъществено от дружеството концесионер на имотите – общинска собственост.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че предметните на заповедта за премахване на незаконен строеж обекти „Навес“ и „Метална конструкция склад“, не са идентични на предадените от Община Свиленград на концесионера „Свиленград Солар Енерджи“ ООД с Предавателно-приемателен протокол от 26.10.2016 г. сгради, намиращи се в имоти №000185 и №000150, предмет на концесионния договор.
От концесионния договор и документите, свързани с него, е видно, че към 2016 г. в имот №000185 е имало масивна едноетажна сграда с друго предназначение със ЗП = 45 кв.м., година на построяване 2009 г., а в имот №000150 – масивна едноетажна сграда от 60 кв.м. и едноетажна масивна сграда с друго предназначение със ЗП = 144 кв.м. Установява се, че съществуващата едноетажна сграда в имот номер 000150 е премахната изцяло по искане на концесионера, като към 31.10.2017 г. е удостоверено, че строежи, намиращи се в ПИ 000150 по плана за земеразделяне на с.Л са съборени и площадката е разчистена. Установява се също, че едноетажната сграда в имот №000185 със застроена площ от 45 кв.м. е описаната в т.1 от процесната заповед съществуваща масивна сграда 43205.72.185.1, на северната фасада на която е залепен строежът „Навес“.
В приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице e установило, след запознаване с Инвестиционен проект за строеж „Заснемане за узаконяване на обект: НП „Левка“ Яз.Левка“, одобрен от Гл.архитект на община Свиленград на 27.09.2013 г. (л.194 и сл.), че този проект включва само заснемането на сградата в имот №000185 – подобект „Кантон на язовира“, а двете сгради в имот №000150: Столова – застр.площ 60 кв.м. и Сграда с друго предназначение – застроена площ 144 кв.м., не са били предмет на този проект и това са съборените сгради, констатирано с протокол от 31.10.2017 г. Вещото лице дава заключение, че обектите, предмет на заповедта за премахване, не се идентифицират със заснетите с геодезическото заснемане едноетажни сгради, а също и че наличните строителни книжа за изграждане на обектите, предадени от Областна администрация Хасково на Община Свиленград с приемо-предавателен протокол от 14.04.2016 г. не се отнасят за обектите, предмет на оспорената заповед.
Разположението на съществуващите към 2016 г. сгради (01; 02 и МЖ), и сега съществуващите на място сгради (МЖ; навес и склад) се вижда и на Схемата на лист 231 от делото. Изводът е, че твърдяното от жалбоподателя обстоятелство – че разпоредените за премахване обекти (навес и склад) са тези, изградени от Община Свиленград и предадени на дружеството с договор за концесия от 26.10.2016 г., не се подкрепя от доказателствата по делото.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, дава описание на сега съществуващите на място обекти, разпоредени за премахване. Според него същите имат характеристики на допълващо застрояване с обслужващо предназначение но смисъла на чл.41 от ЗУТ, и в т.4 от заключението вещото лице ги квалифицира като строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Освен това вещото лице сочи, че не е налице идентичност между обектите, предмет на заповедта, с обектите, посочени в проекта „Заснемане“ за възстановяване на обект „Язовир Левка“, изготвен през месец март 2010 г., както и обектите, предмет на заповедта, не се идентифицират със заснетите с геодезическото заснемане, извършено от „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, на едноетажни сгради – Приложение №2 към заключението. На база констатациите си, експертизата дава заключение, че описаните в заповедта за премахване обекти „Навес“ и „Метална конструкция склад“ не са съществували към датата на сключване на договора за концесия – 26.10.2016 г., както и че не са установени в община Свиленград издадени строителни книжа, разрешения за строеж, виза и други подобни за тях.
Съдът възприема заключението на вещото лице инж.С. за обективно и компетентно изготвено, доколкото същото изцяло се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Състоянието на имотите към м.март 2012 г. и към м.април 2021 година може ясно да се види на приложените като Приложение №1 към заключението изображения от Google Maps, на които се забелязва разликата между постройките, съществуващи в имотите, обект на концесията, към момента на предаването им на концесионера, и тези, установени при издаването на процесната заповед.
Разпитаните по делото свидетели също дават еднопосочни и непротиворечиви показания относно съществувалите преди и понастоящем съществуващите обекти в имотите, предмет на заповедта.
По отношение възражението на оспорващия, че двете сгради, предмет на заповедта, не представлявали строежи по смисъла на §1, т.38 от ДР на ЗУТ, а били преместваеми обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ, съдът също възприема изцяло заключението на вещото лице, което подробно беше обосновано и при изслушването му в съдебно заседание.
От направеното от експертизата описание на обекта „Навес“ е видно, че същият е разположен в ПИ 43205.72.185 и ПИ 43205.72.880, като е изграден североизточно на едноетажната сграда „Кантон на язовира“, по продължение на източната и западната фасада на сградата, носещата конструкция е дървена, от дървени колони и греди и двускатен покрив, без оградни стени, с ветрозащитни прегради от прозрачно PVC от три страни, монтирани на дървените колони, носещи покрива, който е двускатен, изграден от носещи греди, ребра, вути, укрепващи връзки и дъсчена обшивка, с покритие от битумни керемиди, носещите колони на навеса са монтирани на метални пети с болтова връзка върху бетонова площадка с настилка от каменни плочи, към фасадата на сградата е укрепен посредством вути, замонолитени в нея.
От направеното от експертизата описание на обекта „Метална конструкция склад“, разположен в ПИ 43205.72.150 и частично в ПИ 43205.72.10 се установява, че същият е изпълнен от лека метална конструкция, с оградни и покривни сандвич панели, монтиран е върху бетонова площадка, вътрешното разпределение е зала, машинно и сервизно помещение, като в помещенията настилката е теракот, облицовките са от камък и дъсчена ламперия, има изпълнени Ел и Ви К инсталации.
Така описаните
обекти според вещото лице не представляват самостоятелни демонтируеми такива.
Според обясненията на експерта, навесът фактически е вграден във фасадата на
съществуващата сграда и не може да бъде демонтиран без засягане на последната,
а в металния склад има извършени трайни строителни работи, като настилки и
облицовки, които не дават възможност същият да бъде отстранен от бетоновата
настилка и преместен, без нарушаване на целостта му. Мотивираното заключение на
вещото лице, че разглежданите обекти не могат да се определят като преместваеми
такива, а притежават характеристиките на надземни постройка и пристройка,
съответно на строеж по смисъла на §1, т.38 от ДР на ЗУТ следва да бъде
споделено.
Съдът приема за безспорно установено и че строежът „Навес“ и „Метална конструкция склад“ е изпълнен след 31 март 2001 г., поради което преценката на административния орган относно търпимостта му по смисъла на §127, ал.1 от ЗУТ е извършена коректно, като правилно е установено, с оглед момента на изпълнение на строежа тази хипотеза е неприложима.
Според § 127, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“ Въз основа на заключението на съдебната експертиза и свидетелските показания следва да се възприеме становището на административния орган за изграждането на строежа в периода след 2018 г., в който дружеството жалбоподател е концесионер на язовира и имотите, върху които е установен незаконния строеж, и в този случай строежът няма как да попадне в хипотезата на търпимост по цитираната разпоредба. Няма твърдения и данни строежът да е бил заявен за узаконяване по реда и в сроковете, предвидени в ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, а съгласно ал.15 на §127 (доп. ДВ бр.101 от 2015 г.) строежите по ал.2, които не са заявени за узаконяване в срок или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл.225 и чл.225а.
Съобразно изложеното се установява, че разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според които строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая установеното със съставения Констативен акт №3/24.03.2022 г., с който е поставено началото на административното производство по премахването, относно вида, характера и местоположението на констатираното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателя, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство не са ангажирани.
Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като незаконен, не е узаконен и не са налице предпоставките за търпимост на същия. Като е разпоредил премахването му, Кметът на Община Свиленград е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Подадената срещу акта жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, основателна по чл.143, ал.3 от АПК е своевременно заявената претенция на ответника за присъждане в негова полза на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. Направени са разноски в размер на 465 лв. (л.326, л.376) за заплащане на експертиза, а на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Свиленград Солар Енерджи“ ООД, гр.С., против Заповед №776 от 01.06.2022 г. на Кмета на Община Свиленград.
ОСЪЖДА „Свиленград Солар
Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Община Свиленград
разноски по делото в размер на 565.00 (петстотин
шестдесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: