Р Е Ш
Е Н И Е
№ 330 от 29.11.2019 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Г., като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 303 по описа за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от М.Л.Г.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие
адвокат П.С.Д., срещу Решение № 299/13.09.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 640/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
19-5310-000340/02.04.2019 г., издадено от началника на група „Контрол на
пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) към сектор „Пътна
полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД
на МВР) – Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото жалбата се
поддържа от адвокат П.Д..
Група
КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР
– Кюстендил, редовно призована, не изпраща процесуален представител
в съдебното заседание по делото и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 19-5310-000340/02.04.2019 г., издадено
от началника на група КПДГПА към сектор ПП при
ОД на МВР – Кюстендил, с което на М.Г. на
основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено
административно наказание глоба в размер на 400,00
лева. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 11.03.2019 г. около 22:15 часа
в община Дупница, по път първи клас № Е-79, км 335+426, край с. Джерман, в посока гр. Дупница, М.Г. е управлявал
лек автомобил марка и модел „М.”, с рег. № СВ****ВА,
собственост на Л. Г., във връзка с
чието притежание и използване не е имало сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. На М.Г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 340/11.03.2019 г., в който актосъставителят
е квалифицирал нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Въз
основа на акта е издадено процесното наказателно постановление, в
което са
възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд
е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие
на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление, доказано противоправно деяние на М.Г.,
законосъобразно наложено административно наказание и липса на маловажност на
деянието. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното
постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилни
са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, и доказано
противоправно деяние на
нарушителя. Административнонаказателната отговорност
на М.Г. е ангажирана на основание разпоредбата
на чл. 638, ал. 3 от КЗ,
съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство (МПС), във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00
лева. Не се спори по делото, че към момента на проверката управляваното
от М.Г. МПС марка и модел „М.”,
с рег. № СВ****ВА, е собственост на Л. Г.. От доказателствата по делото безспорно е
установено, че към този момент за това МПС няма
сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Видно от справката от Гаранционен фонд, за автомобила е
имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на 08.01.2018 г. с „Дженерали застраховане” АД – Застрахователна полица № BG/08/118000201980,
с
период на застрахователно покритие от 00:00 ч.
на 07.03.2018
г. до 23:59 ч.
на 06.03.2019
г., и на 12.03.2019
г. е сключен договор с „Дженерали застраховане” АД – Застрахователна
полица № BG/08/119000737442, с период на застрахователно покритие от 10:00
ч. на 12.03.2019
г. до 23:59 ч. на 11.03.2020
г. Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
по раздел ІІ буква „А”, т. 10. 1 от приложение № 1 е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Легално определение на понятието „автомобилист” е дадено § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на КЗ – собственикът,
ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Установената фактическа обстановка – управление
на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, съответства
напълно на описанието на нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз
основа на него НП и се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение
да сключи застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор. Освен това разпоредбата на чл. 481, ал. 3 от КЗ
въвежда абсолютна забрана за движение на моторни превозни средства, за които
няма сключена и действаща такава застраховка за водача: „Не се допуска движение
на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата, без водачът да е застрахован по реда
на този кодекс.”. Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от касатора е
осъществен съставът на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ с
всички негови обективни признаци, а именно –
управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Нарушението е осъществено при наличие на вина,
проявена под формата на непредпазливост,
доколкото М.Г., в качеството си на водач,
е могъл и е бил длъжен да знае, че за автомобила няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 299/13.09.2019 г., постановено по административнонаказателно дело №
640/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.