Р Е
Ш Е Н
И Е № 927
гр. Пловдив,11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в публично заседание на трети юни,през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Анна Дъбова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното
от председателя в.гр.д.№ 2406 по описа на ПдОС за 2018г.,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е повторно разглеждане на спора след отменително
решение № 244/23.10.18г.на ВКС,Четвърто г.о.,постановено по гр.д.№ 1434/18г.
Постъпила е въззивна жалба
от К.И.Б.,ЕГН-********** против решение № 2705/07.08.2017г.,постановено
по гр.д. № 12259/2016г. по описа на РС–Пловдив,1-ви
бр. с-в,в частта му,с която са
изменени постановените с Решение № 3292/03.10.11г. по гр.д.№ 451/11г. на ПдРС мерки относно упражняване на родителските права,като
упражняването на родителските права върху децата В. К. Б.,ЕГН-********** и Г. К.
Б.,ЕГН-********** е предоставено на майката Г.Г.Т.,ЕГН-
**********;определено е местоживеене на децата при майката,определен е режим за
лични отношения на децата с бащата К.И.Б.,както следва: всеки първи и трети
сряда, четвъртък, петък, събота и неделя от месеца с преспиване от 19,00ч. в
сряда до 19,00ч.в неделя; един месец през лятото по време което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; всяка четна година дните, които във връзка
с Коледа и празниците през месец май са обявени за официални празници,
включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, всяка нечетна година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са
обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за
почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; на първия почивен ден следващ рождения ден
на всяко от децата за времето от 10,00ч.до 19,30ч.всяка година; всяка година
във времето през което майката ползва платен годишен отпуск не се прилага общия
режим на лични отношения на бащата с децата – всяка първа и трета сряда,
четвъртък, петък, събота и неделя;бащата е осъден да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете В. К. Б. чрез нейната майка и законен представител Г.Г.Т. издръжка в размер на 150лв.лв.месечно,считано от
привеждане на решението в изпълнение в частта за упражняване на родителските
права до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, а на ненавършилото пълнолетие
дете Г. К. Б. чрез неговата майка и законен представител Г.Г.Т.-издръжка
в размер на 120лв.месечно,считано от привеждане на решението в изпълнение в частта
за упражняване на родителските права до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, както и в частта относно разноските и държавната такса за
производството, които жалбоподателят е осъден да заплати.
С влязло в сила
определение № 543/12.06.18г.на ВКС по гр.д.№ 1434/18г. е оставена без
разглеждане касационната жалба против въззивното решение №
1544/05.12.17г.постановено по гр.д.№2661/17г.на ПдОС
в частта относно изменението на режима на упражняване на родителски права по отношение на В. Б. поради навършване на пълнолетие на същата.Ето защо предмет на въззивното
обжалване при новото разглеждане на спора е
първоинстанционното решение само в частта относно изменението на режима
на упражняване на родителски права по отношение на детето Г. К. Б.
Жалбоподателят К.И.Б. счита
решението за неправилно в обжалваната част.Иска се отмяната му и постановяване на
друго,с което да се отхвърлят исковите претенции на ищцата. Претендират се
разноски.
Въззиваемата по жалбата Г.Г.Т. счита жалбата за неоснователна по изложени в писмен отговор и съдебно
заседание съображения.Не претендира разноски.
ПдОС,след преценка
на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която
има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка на
неговата правилност в рамките на оплакванията в жалбата и служебна проверка за това дали не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни правила и/или съществени
процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва
да поправи с оглед на задължението му да следи за интереса на родените от
брака/фактическото съжителство деца и без да има наведени от страните
оплаквания,настоящата инстанция намира,че решението е неправилно.
Пред ПдРС е предявен иск от Г.Г.Т. против К.И.Б. с
правно основание чл.59,ал.9 от СК за изменение на постановените с решение № 3292/03.10.11г. по гр.д.
№ 451/11г. на ПдРС мерки
поради изменение на обстоятелствата,като майката претендира за родителските
права.
Касае се до твърдение за нови обстоятелства,настъпили след
постановяване на развода между родителите и променили съществено обстановката и
начина на отглеждане на детете,налагащи предписването
на нови такива.
Изменението на обстоятелствата,респ.новите обстоятелства
могат да имат най-различна проявна форма.Те могат да
се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите,до тяхното и на детето поведение,до желанието на детето и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител,до социалната среда,в която живее детето след
решението,до жилищните, битовите и материалните условия и мн.др.Обстоятелства,засягащи
положението на детето според съдебната практика,могат да бъдат: влошаване на
жилищните условия при родителя,на когото е предоставено детето или подобряване
на условията за живот при другия родител,изпадане в невъзможност на
родителя,при когото е детето, да упражнява родителските права,загубване на
родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с
детето;отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или
обратно,пречки на родителя,при когото е детето,за осъществяване на лични
отношения с другия родител, неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето.
Във всички случаи задължение на съда е да обсъди дали
комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на
детето/децата и на ефикасността на мерките,като най-важният и определящ
критерий за решението на съда е интересът на децата.
По делото е безспорно,че с влязло в сила на 28.10.11г.решение
по гр.д. №
451/11г. по описа на ПдРС е бил прекратен бракът
между страните,като съгласно постигнато между тях споразумение родителските
права по отношение на двете родени от брака деца–В. и Г.,са били предоставени
на бащата.Безспорно е също,че към онзи момент майката е работела извън страната,но
през 2012г.се е завърнала в България.
Ищцата твърди,че оттогава и до настоящия
момент тя основно полага грижи за децата. По време на почивка на двете деца
през лятото на 2016г. с баща им и неговата приятелка възникнал конфликт между В.
и приятелката на ответника,след който
конфликт и последващ инцидент след завръщането
от морето,В. останала да живее при майка
си.Относно това къде живее детето Г. всеки от родителите твърди,че живее при
него,а съответно и ангажираните от тях
свидетели поддържат защитната им теза.От събраните по делото доказателства се
установява,че страните живеят близо един до друг,а от обясненията,дадени от Г.
пред соц.работници,изготвили соц.доклад и пред
вещите лица по СПЕ и СППЕ е видно,че на практика той прекарва
приблизително еднакво време при двамата си родители,като преспива и при единия,и
при другия родител.
Законовите критерии, на които съдът следва
да базира решението си,са посочени в чл.59 ал.4 от СК.Районният съд е обсъдил в
тази връзка на първо място родителският капацитет на родителите,възпитателските
им качества,полаганите до момента грижи и отношение към децата,желанието на
родителите да отглеждат децата, привързаността на децата и полът,а също и възможността
за помощ от трети лица,социално обкръжение и материални възможности.
При разрешаването на настоящия спор следва да се има предвид
обаче,че по-голямото дете на страните-В.,е навършило пълнолетие в хода на
процеса,поради което изброените по-горе критерии следва да се съобразят само по
отношение на детето Г. и при отчитане на факта,че В. живее при майка си,при което съществува реалната възможност братът и
сестрата да живеят разделени,ако Г. остане при баща си и съдът следва да обсъди
дали това е в негов интерес.
При повторното разглеждане на спора
след спазване на дадените от ВКС
задължителни указания са събрани нови доказателства.Една част от тях
касаят съдебното минало на съжителят на
майката-С. В.,а друга част касаят отношението на детето Г. към В. и към
съжителката на бащата Ц.Б.
По отношение на С. В. се установява,че същият пребивава в
момента в Германия,но има намерение да се върне в България.От писма,издадени от
РП-Пловдив и Окръжна прокуратура-Пловдив се установява,че за него към
момента няма образувани и висящи досъдебни производства.От
справката му за съдимост обаче е видно,че
същият е бил осъждан с влезли в сила присъди за
изнасилване,осъществено през 1996г. и за изнасилване на лице,ненавършило
16 годишна възраст,извършено от две и
повече лица,през 1997г.Освен това е осъден в условията на опасен рецидив за
кражба,осъществена през 2003г.
Във връзка с изследване на въпроса
за отношението на детето Г. към В. е
изготвена СПЕ с в.л.О.Д.,според която Г. възприема С. В. като добър и грижовен
човек,с когото има изградена връзка и на когото може да се доверява,но който не
измества бащата в съзнанието на детето.След оспорване на това заключение е
изготвена тройна съдебно психиатрична и психологична експертиза,при която
вещите лица достигат до един и същи извод,макар и при различна обосновка,а
именно,че възприятието на Г. към фактическия съжител на майка му е като цяло
позитивно.Според в.л.Н.П. обаче това позитивно отношение е такова само на
повърхността,а погледнато в дълбочина е по-скоро безразлично.Поведението на детето
спрямо В. според вещото лице е защитно и
изцяло в интерес на майката,изводимо от това,че представяне на противното би
дискредитирало както нея,така и връзката
син-майка.
В светлината на събраните и пред въззивната инстанция
доказателства,съдът намира,че и двамата родители притежават добър родителски
капацитет,което се установява и от работилата пред първата инстанция
СПЕ,притежават и добри възпитателски качества.И двамата се грижат добре за Г.,имат изградена силна емоционална
връзка с него.От друга страна и двамата родители позволяват детето да става
свидетел на влошените отношения помежду им,което поведение не е в негов
интерес.И ищцата,и ответника следва да положат усилия,за да преодолеят
негативното отношение към бившия партньор и най-вече да не го демонстрират пред
Г..Нежеланието на всеки от родителите да изгражда и поддържа авторитета на
другия родител пред детето може да доведе до отчуждение с другия родител,което
също не е в интерес на детето.
По отношение на критерия полагани до
момента грижи и отношение към детето въззивната инстанция споделя изводите на ПдРС,че тук превес следва да се даде на бащата,като се има
предвид,че той в продължение на няколко години сам се е грижел и за двете
деца,докато ищцата е била в чужбина и се е справил добре с обгрижването
им.След завръщането на ищцата в България и двамата са полагали грижи за Г.,като
отношението им към него е много добро.
Безспорно,и двамата родители имат
силно желание за отглеждат Г..Въпреки че родителските права са присъдени на бащата,майката непрекъснато
търси контакт и общува с детето,полага грижи за него,а от своя страна бащата не
ограничава посещенията на Г. при майка му само в рамките на определения от съда
режим на лични отношения.
Що се отнася до критериите привързаност на детето и полът му,съдът
намира,че Г. е еднакво привързан и към двамата си родители,прекарва време и с
двамата.Следва да се има предвид обаче,че
детето е момче,което се намира в
началото на юношеството и в този важен етап от живота му фигурата на бащата като авторитет и модел за
подражание става много
по-значима,отколкото в ранното детство,където водещата роля е на
майката.Предвид това по този критерий следва да се даде лек превес на бащата.
Относително равни са материалните
възможности на двамата родители.И двамата не са материално
затруднени,разполагат с достатъчно средства за
нормалното отглеждане на детето.
По отношение на критерия възможност
за помощ от трети лица обаче въззивният съд
категорично счита,че бащата има значително по-добра възможност да разчита на
помощ от разширеното семейство,в което се включва и неговата фактическа
съжителка.Отношенията между нея и Г. са много добри,двамата се разбират помежду си и не са имали
конфликти,за разлика от сестрата на Г. .При
съжителят на майката от друга страна,независимо от позитивното отношение на Г. към него,следва
да се отчете факта,че той е бил осъждан неколкократно.Въпреки че оттогава е минало много време и той е бил реабилитиран,не може
да се пренебрегне обстоятелството,че две от присъдите му са за изнасилване и се
касае за тежко умишлено престъпление,за което
му е наложено общо наказание пет години лишаване от свобода.Тежкото
криминално минало на С. В. налага извода,че в никакъв случай не е в интерес на детето да остане да
съжителства с него,което неминуемо би се случило,ако на майката се предоставят
родителските права върху детето.Поради тази причина съдът намира,че интересите
на Г. налагат да не се променя режимът на упражняване на родителски права и той
да остане да се упражнява от бащата,независимо,че по този начин братът и сестрата ще трябва да живеят
отделно.От друга страна жилищата им се намират близо едно до друго и двамата
биха могли да общуват често помежду си.Освен това следва да се има предвид,че В.
вече е пълнолетна и би могла да избере да живее
самостоятелно.
При отчитането на всички посочени по-горе критерии настоящата
инстанция счита,че родителските права по отношение на детето Г. следва да продължат
да се упражняват от бащата и не е налице изменение на обстоятелствата,които да
водят до промяна на упражняването на
родителските права от майката.Като е стигнал до обратния извод,районният съд е
постановил неправилно решение,което следва да се отмени и се постанови друго,с
което да се отхвърли исковата претенция по отношение на детето Г..
С оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на жалбоподателя за
двете инстанции.Разноски пред ВКС не са претендирани
и не се присъждат.За първата инстанция
въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 150лв.разноски за СПЕ.Доказателства за направени
разноски за адв.възнаграждение пред ПдРС няма представени,липсва и списък на разноските.При
първото разглеждане на жалбата пред ПдОС жалбоподателят
е направил разноски в размер на 566,40лв.,от които 116,40лв.ДТ и 450лв.адв.възнаграждение,за което се представя ДПЗС.При
настоящото повторно разглеждане на спора от ПдОС жалбоподателят е направил разноски в общ
размер на 970лв.,от които 520лв.адв.възнаграждение
(по представен ДПЗС) и 450лв.за единична(150лв.) и тройна
СППЕ(300лв.първоначален депозит),заплатени от жалбоподателя.Или общо разноските,направени от жалбоподателя пред ПдРС и ПдОС,са в размер на
1686,40лв.Отделно от това жалбоподателят е следвало да заплати още 150лв.допълнително възнаграждение на
вещите лица от тройната СППЕ по сметка на ПдОС.Тъй
като не ги е внесъл,а разноските следва
да се поемат от въззиваемата страна,то
същата следва да бъде осъдена да внесе и
сумата от 150лв.по депозитната сметка на ПдОС за
възнаграждение на вещите лица.
По горните съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2705/07.08.2017г.,постановено
по гр.д. № 12259/2016г. по описа на РС–Пловдив,1-ви
бр. с., в обжалваната му част, с която са изменени постановените с Решение № 3292 от
03.10.11г. по гр.д. № 451 от 2011г.на Районен съд-Пловдив мерки относно
упражняване на родителските права, като упражняването на родителските права
върху детето Г. К. Б.,ЕГН-********** е предоставено на майката Г.Г.Т.,ЕГН-**********; определено е местоживеене на детето
при майката; определен е режим за лични отношения на детето Г. К. Б. с бащата К.И.Б.,ЕГН-**********,както
следва: всеки първи и трети сряда, четвъртък, петък, събота и неделя от месеца
с преспиване от 19ч. в сряда до 19ч.в неделя; един месец през лятото по време
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година
дните, които във връзка с Коледа и празниците през месец май са обявени за
официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни
съгласно чл.154,ал.2 от КТ,всяка нечетна година - дните, които във връзка с
Нова година и Великден са обявени за официални празници, включително тези,
обявени от правителството за почивни съгласно чл.154,ал.2 от КТ; на първия
почивен ден следващ рождения ден на детето за времето от 10ч. до 19,30ч. всяка
година; всяка година във времето през което майката ползва платен годишен
отпуск не се прилага общия режим на лични отношения на бащата с детето – всеки
първи и трети сряда, четвъртък, петък, събота и неделя; бащата е осъден да
заплаща на ненавършилото пълнолетие дете
Г. К. Б.,ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.Г.Т.,ЕГН ********** - месечна издръжка в размер на 120 (сто и двадесет) лв.месечно, считано от привеждане
на решението в изпълнение в частта за упражняване на родителските права до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска,както и в частта относно разноските и
държавната такса за производството,които жалбоподателят е осъден да заплати,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Г.Г.Т.,ЕГН ********** против К.И.Б.,ЕГН-**********
иск с правно основание чл.59,ал.9 от СК за изменение на постановените с Решение
№ 3292 от 03.10.11г. по гр.д. № 451 от 2011г.на Районен съд-Пловдив мерки
относно упражняване на родителските права, като упражняването на родителските
права върху детето Г. К. Б.,ЕГН-********** да се предостави на майката Г.Г.Т.,ЕГН-**********; да се определи местоживеене на детето
при майката; да се определи режим за лични отношения на детето Г. К. Б. с
бащата К.И.Б.,ЕГН-**********,както следва: всеки първи и трети сряда,
четвъртък, петък, събота и неделя от месеца с преспиване от 19,00ч. в сряда до
19,00 часа в неделя; един месец през лятото по време което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; всяка четна година дните, които във връзка
с Коледа и празниците през месец май са обявени за официални празници,
включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, всяка нечетна година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са
обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за
почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; на първия почивен ден следващ рождения ден
на детето за времето от 10,00 часа до 19,30 часа всяка година; всяка година във
времето през което майката ползва платен годишен отпуск не се прилага общия
режим на лични отношения на бащата с детето – всеки първи и трети сряда, четвъртък,
петък, събота и неделя и да се осъди бащата да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Г. К. Б.,ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Г.Г.Т.,ЕГН-**********
месечна издръжка в размер на 120 (сто
и двадесет)лв.месечно,считано от привеждане на решението в изпълнение в частта
за упражняване на родителските права до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
ОСЪЖДА Г.Г.Т.,ЕГН-********** да заплати на
К.И.Б.,ЕГН-********** сумата от 1686,40 (хиляда шестотин
осемдесет и шест лв.и 40ст.) разноски пред двете инстанции за ДТ,адв.възнаграждение и СПЕ.
ОСЪЖДА
Г.Г.Т.,ЕГН-********** да заплати по депозитната
сметка на ПдОС сумата от 150(сто и
петдесет)лв.допълнително възнаграждение за
СППЕ.
В
останалата му част решението е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК
, пред Върховния касационен съд.