Р Е
Ш Е Н И Е №
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 01.04.2019г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на първи март две хиляди
и деветнадесета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 176 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл.
92 от ЗЗД, от „ ЕЛФ -7” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. „Александър
Батенберг“ № 2, ет. 1, ап. 9, против ОБЩИНА ВИДИН с ЕИК *********, с адрес:
гр. Видин, пл. „Бдинци“ 2.
Твърди се от ищеца, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което
било образувано гр. д. № 3248/ 2017г. на Районен съд Видин. В законоустановения
срок длъжникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Поддържа
се от ищеца,
че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сума от
8 240,00лева – главница и частично предявена договорна лихва в размер на
25 000,00лева произтича от задължения на ответната страна по сключен
договор за услуга от 05.04.2011г. с предмет разнос на
храна от патронажа до домовете на патронажниците, при
одобрена месечна цена от проведена процедура по ЗОП в размер на
4 120,00лева. Ответната страна е приела услугата и е подписала фактура №
**********/11.12.2013г. на стойност 8 240,00лева с включен период за два
месеца – месец октомври и месец ноември на 2013г. Договорът е изпълнен, прието
е изпълнението при прекратяване на договора без забележки на 31.10.2016г. с приемо-предавателен протокол от същата дата. Задължението
на ответника по горната фактура не е изплатено. Задължението за заплащане на
договорната лихва произтича от поетото задължение на ответника по процесния договор – чл. 2, ал. 4, съгласно което
възложителят дължи обезщетение на изпълнителя, при неспазване на чл. 2, ал. 2 и
ал. 3 /неплащане на задължението до 10-то число на текущия месец за
предходния/, в размер на 0,5% на ден върху дължимата сума за всеки следващ
просрочен ден до издължаване на цялата сума, като лихвата се капитализира до
окончателното изплащане.
Иска се от Съда
да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
: сумата от 8 240,00лева - главница, сумата от
25 000,00лева – договорна лихва за периода от 11.12.2014г. до
17.11.2017г., частично предявена от цялата сума – 10 724 831,38лева.
Иска разноски по производството
С
влязло в сила определение от 22.10.2018г. съдът е допуснал отказ от исковата
молба в частта на претендираната неустойка за периода
от 11.12.2013г. до 11.12.2014г., като е прекратено производството по делото в
частта на същия иск.
В
срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна е постъпил писмен отговор. Оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Направено е възражение за погасени по давност
вземания. Твърди, че процесната фактура не е приета.
Предявен е инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за прогласяване нищожност на
чл. 2, ал. 4 от процесния договор, поради
противоречие на закона. При условие на алтернативност
е въведено възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване
на добрите нрави.
Ответникът
по насрещния иск оспорва основателността на същия.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и извършени са две съдебно-счетоводни експертизи.
Съдът след като прецени събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна :
Между страните е сключен Договор за услуга от 05.04.2011г., съгласно който ответникът, като възложител, е възложил на ищеца, като изпълнител, разнос на храна от патронажа до домовете на патронажниците. Договорената цена е в размер на 4 120,00лева месечно. Договорената цена се заплаща до 10-то число на текущия месец, за предходния месец – чл. 2/3/ от Договора. Съгласно чл. 2/4/ от Договора, възложителят дължи неустойка на изпълнителя, при неспазване на чл. 2/2/ и /3/, в размер на 0,5% на ден върху дължимата сума за всеки следващ просрочен ден до издължаване на цялата сума, като лихвата се капитализира до окончателното изплащане. Договорът е сключен за срок от пет години, считано от подписването му. Впоследствие договорът е продължаван, като е прекратен на 08.10.2016г. На 31.10.2016г. между страните е подписан приемо-предавателен протокол относно извършената работа по договора.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 17.11.2017г. като е образувано гр.д. № 3298/ 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № РЗ-3462 от 30.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. От ответната страна е постъпило възражение в срока по чл. 414 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на извършената работа.
Вещото лице дава заключение, че процесната фактура е заведена в счетоводството на ищеца като вземане. В счетоводството на ответната страна същата фактура не е заведена като задължение. За исковия период услугата разнос на храна е заведена в Домашен социален патронаж, като извършвана от ищеца. В счетоводството на ответника не е заведен като контрагент ищеца. За дължими плащания по същия договор, за периода от 01.06.2011г. до 31.10.2011г., страните са сключили нотариално заверена спогодба от 27.09.2011г., въз основа на която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 1244/2013г.
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна :
Предявените искове са допустими. Против Заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от ответната страна в срока за това, като за
ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на
вземанията си по заповедното производство.
Искът
за установяване вземането за сумата от 8 240,00лева договорно
възнаграждение за периода месец октомври и месец ноември на 2013г. е
основателен. Относно възраженията на ответника за неприемане на работата, съдът
намира същите за неоснователни. Възложителят е приел работата с приемо-предавателен протокол от 31.10.2016г. При приемане на
работата възложителя трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение. Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД при липса на
възражения се счита, че работата е била приета. Неоснователно е възражението на
ответната страна за погасено по давност вземане. В настоящия случай давността е
петгодишна, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Давността е започнала да тече от
10.11.2013г. и към подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – на 17.11.2017г., не е изтекла.
Относно
инцидентния установителен иск за прогласяване
нищожност на клаузата за неустойка. Не е налице нищожност на клаузата поради
капитализиране на сумата. Такава уговорка би била нищожна между търговец
и нетърговец, но е действителна между търговци,
в случая между ищеца и ответника. Относно възражението на ответника за
нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави : Разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват, урежда две от функциите на неустойката, а именно
обезпечителна и обезщетителна. Като форма на
договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, предвид договорната
свобода по чл. 9 от ЗЗД.
Тази наказателна функция намира приложение тогава, когато размерът на същата е
по- голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената
неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на
добрите нрави. Недопустимо е и използването на договорната неустойка, като
средство за несправедливо обогатяване на кредитора. Съгласно т. 3 на Тълкувателно
решение № 1 / от 15.06.2010 год. по тълкувателно дело № 1 / 2009г. на ОСТК на
ВКС нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена
от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. Преценявайки начина на уговорената между страните неустойка за
забава към момента на сключване на процесния договор
за услуга от 05.04.2011г. – 0,5% на ден върху дължимата сума за всеки
следващ просрочен ден до издължаване на цялата сума, като лихвата се капитализира
до окончателното изплащане, без краен предел на срока
и размера до който може да нараства, сам по себе си този начин не обуславя
нищожността и, тъй като е поставен в зависимост от волята и отговорността на
неизправния длъжник и е в съгласие с призната на съконтрахентите
договорна свобода по чл. 9 от ЗЗД, включително
да придадат превес на санкционната функция на неустоечната
клауза. В настоящия случай следва да се вземе предвид размера на задължението,
което тази неустойка обезпечава, съотношението между размера на същата и
очакваните за изпълнителя евентуални вреди от неизпълнението на паричното
задължение на възложителя. Дължимата неустойка за забава, уговорена в чл. 2/4/
от процесния договор, в размер 0,5% на ден, равняваща
се в случая на 20,60лв дневно, би довело до несправедливия правен резултат за
период на забава от 35 месеца, изпълнителят да се обогати неоснователно. Подобен
резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за несъразмерност на престациите
на страните. В този си размер, уговорената между страните мораторна
неустойка не отговаря на присъщите и цели – да обезпечи изпълнението на поетото
задължение и да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на
длъжника, нито на придадената и от съконтрахентите
санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до
създадена още при сключване на процесния договор
възможност за несправедливо обогатяване на изпълнителя.
С
оглед на горното договорената неустойка между страните не съответства на
основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските
правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД.
Нищожността
на неустоечната клауза изключва в полза на ищеца да е
възникнало право на вземане от неустойка за забава в размер на претендираната сума.
Предвид горните мотиви искът за
установяване вземането на ищеца за неустойка е неоснователен.
С
влязло в сила определение от 22.10.2018г. съдът е допуснал отказ от исковата
молба в частта на претендираната неустойка за периода
от 11.12.2013г. до 11.12.2014г., като е прекратено производството по делото в
частта на същия иск.
Съгласно чл.
13 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховен
касационен съд, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда
на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, с изключение на случая на
прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако
исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение
е влязла в сила.
Предвид това издадената заповед за
изпълнение по гр. д. № 3298 / 2017г. по описа на Районен съд Видин в частта на претендираната неустойка за периода от 11.12.2013г. до
11.12.2014г., следва да се обезсили.
С оглед изхода на делото ответната
страна следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 611,01лева за държавна
такса и възнаграждение за адвокат в заповедното производство, и сумата в общ
размер на 1 777,80лева за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за адвокат в исковото производство, съразмерно уважената
претенция.
Ищецът следва да заплати на
ответната страна сумата в размер на 350,00лева за възнаграждение за юрисконсулт
в исковото производство, съразмерно отхвърлената претенция.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
Признава
за установено по отношение на ОБЩИНА ВИДИН с ЕИК
*********, с адрес: гр. Видин,
пл. „Бдинци“ 2, че „ЕЛФ -7” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. „Александър
Батенберг“ № 2, ет. 1, ап. 9, има вземане спрямо ОБЩИНА
ВИДИН с ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл. „Бдинци“ 2, за сумата от : 8 240,00лв. – главница, на
основание Договор за услуга от 05.04.2011г., № АО – 01 – 15 – 47/05.04.2011г.
Отхвърля
предявения от „ЕЛФ -7” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.
„Александър Батенберг“ № 2, ет. 1,
ап. 9, против ОБЩИНА ВИДИН с
ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл. „Бдинци“ 2, иск за признаване за
установено по отношение на ОБЩИНА ВИДИН с ЕИК
*********, с адрес: гр. Видин,
пл. „Бдинци“ 2, че „ЕЛФ -7” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. „Александър
Батенберг“ № 2, ет. 1, ап. 9, има вземане спрямо ОБЩИНА
ВИДИН с ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл. „Бдинци“ 2, за сумата от : 25 000,00лв. – договорна
неустойка за периода от 11.12.2014г. до 17.11.2017г., частично предявена от
общо дължимата 10 724 831,38лева, на основание чл. 2/4/ от Договор за
услуга от 05.04.2011г., № АО – 01 – 15 – 47/05.04.2011г., като неоснователен.
Признава
за установено по отношение на „ЕЛФ -7” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул.
„Александър Батенберг“ № 2, ет. 1,
ап. 9, че клаузата на чл. 2/4/ „Възложителя дължи неустойка
на Изпълнителя, при неспазване на чл. 2/2/ и /3/, в размер на 0,5% на ден върху
дължимата сума за всеки следващ
просрочен ден до издължаване на цялата сума,
като лихвата се капитализира до окончателното изплащане“, която
клауза е в Договор за услуга от 05.04.2011г., № АО – 01 – 15 – 47/05.04.2011г.,
е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Обезсилва
Заповед № РЗ – 3462 от 30.11.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 3298 / 2017г. на Районен съд
гр. Видин, в частта на присъдена неустойка за периода от 11.12.2013г. до
11.12.2014г.
Осъжда
ОБЩИНА ВИДИН с ЕИК *********, с адрес:
гр. Видин, пл. „Бдинци“ 2, да
заплати на „ЕЛФ -7” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Александър Батенберг“ № 2, ет. 1, ап. 9, сумата в
общ размер на 611,01лева за държавна такса и възнаграждение за адвокат в
заповедното производство, и сумата в общ размер на 1 777,80лева за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за адвокат в исковото
производство, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.
Осъжда
„ЕЛФ -7” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Александър Батенберг“ № 2, ет. 1, ап. 9, да
заплати на ОБЩИНА ВИДИН с ЕИК *********, с адрес:
гр. Видин, пл. „Бдинци“ 2, сумата
в размер на 350,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен
срок считан от връчването му на страните.
Районен съдия :