ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1409
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502730 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Г. Т. М., в качеството му на ответник по гр.д.№
5440/2015г. на ПдРС, ІV гр.с., против постановеното по делото определение №
263648/28.09.2021г., с което е оставено без разглеждане заявеното в о.з. на 12.07.2021г.
искане на жалбоподателя и на другия съделител В.Г. К. съдът да обезсили, респективно да
измени решението си от 02.07.2019г. в частта относно дължимата държавна такса. В
частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е имал правомощието да присъди
дължими държавни такси с решението за обявяване за окончателен на разделителния
протокол. С това решение той следвало единствено да се произнесе по въпросите, какви
имоти включват дяловете, каква е тяхната стойност и какви суми за уравнение се дължат.
Оспорва се, че решението от 02.07.2019г. е влязло в сила в частта относно присъдените
държавни такси, тъй като то било обжалвано само досежно избрания от съда способ за
извършване на делбата- чрез теглене на жребий. Твърди се, че тъй като страните
извънсъдебно ликвидирали съсобствеността помежду си и поискали прекратяване на
производството по делото, приложима била разпоредбата на чл.249 от ГПК.
От въззиваемата В. К. е подаден отговор на частната жалба, с който се поддържа, че
същата е основателна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С решение № 2773/02.07.2019г., потвърдено с решение № 233/20.02.2020г. по в.гр.д.
№ 2650/2019г. на ПОС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
400/27.10.2020г. по гр.д.№ 1864/2020г. на ВКС, е обявен за окончателен проект за
разделителен протокол, постановено е делбата да се извърши чрез теглене на жребий и
1
съделителите са осъдени да заплатят дължимата държавна такса. Съгласно чл.248, ал.1 от
ГПК, молбата за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде
подадена в срока за обжалване на същото решение. В случая несъмнено този срок не е
спазен. Що се отнася до разпоредбата на чл.249 от ГПК, следва да се отбележи, че
решението подлежи на обезсилване само в случай, че страните са уведомили съда за
постигнатата между тях спогодба преди влизането му в сила. Решение № 2773/02.07.2019г. е
влязло в сила на 27.10.2020г., а искането за обезсилването му в частта относно разноските е
заявено на 12.07.2021г.. Ето защо, частната жалба против определение №
263648/28.09.2021г. ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263648/28.09.2021г., с което е оставено без
разглеждане заявеното в о.з. на 12.07.2021г. искане на жалбоподателя и на другия съделител
В.Г. К. съдът да обезсили, респективно да измени решението си от 02.07.2019г. в частта
относно дължимата държавна такса.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2