Решение по дело №1240/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260286

 

гр. Пловдив 26.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                           

            Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в публичното заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                Председател: Румяна Андреева

                                                                            Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                      Бранимир Василев

                   

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №1240/20г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обжалвано е решение № 184/27.04.2020г. на Асеновградския районен съд ІV^-ти гр. с. постановено по гр. д. №2753/2019г., с което се осъжда Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр София , ул „Пиротска“ № 171 А да заплати  на И. Н. М. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1718,88(хиляда седемстотин и осемнадесет лв осемдесет и осем ст)лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 241,38 часа в периода: 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 223,93(двеста двадесет и  три лв деветдесет и три ст)лв за периода 01.02.2017г-10.12.2019г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по производството в размер на 400(четиристотин)лв

Жалбоподателят Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр. София моли съда да обезсили решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна И. Н. М. ЕГН ********** счита решението на районния съд за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че И. Н. М. е работил на длъжност началник д. с. в РС „ПБЗН“ – Асеновград при Регионална дирекция „ПБЗН“ – С. при Регионална дирекция “ПБЗН“ – Пловдив.

И. Н. М. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд от 257 часа за периода 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно със законната лихва и мораторна лихва от първо число на месеца, следващ месеца надължимото плащане.

Спорният по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на положения труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която  е  липсвало  изрично правило  за  преизчисляване  при сумирано отчитане на работното  време на  положените  часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с  коефициент  1,143.  Липсата  на такова  правило  в наредбата  обаче не означава,  че подобно преизчисляване  не  следва  да се  извършва.  Съгласно разпоредбата на  чл.188, ал.2  от  ЗМВР  държавните служители,  които полагат труд за времето  между  22.00 часа  и  06.00 часа  се ползват  със специалната закрила по  Кодекса на труда.  Съгласно  разпоредбата  на чл.140, ал.1  от  КТ  нормалната продължителност  на  седмичното  работно  време през нощта  при  петдневна  работна седмица  е  до  35  часа, а  нормалната продължителност  на  работното  време  през  нощта  при петдневна  работна  седмица  е  до  7  часа.  Тези  норми  на  КТ  са  част  от въведената  специална закрила  на  нощния  труд,  поради  което  следва  да  намерят  приложение  и  по  отношение  на  държавните  служители  от  МВР по силата  на разпоредбата  на  чл.188,  ал.2  от  ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3,  изр.4  от  ЗМВР (ред. Д.В. бр. 81/2016г.) е  предвидено,  че  при работа  на  смени  е  възможно полагането  на труд  и  през  нощта   между  22.00 часа  и  06.00 часа,  като работните  часове  не следва да надвишават  средно  8  часа  за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба  разрешава  полагането  на труд  между  22.00 часа  и  06.00 часа за  работещите  на смени  служители  на  МВР  и  следва  да се  тълкува  в съответствие с правилото  на  чл.187, ал.1 от  ЗМВР,  установяващо  8- часов работен  ден  за служителите  на  МВР и  по  отношение  на тези  от тях,  които  работят на  смени. От съдържанието   й  обаче  не  може да  се  направи  извод,  че  същата   предвижда  еднаква нормална  продължителност на работното време за служителите  на  МВР  през деня  и  през нощта,  т.е.  че  приравнява  по  отношение  на тях  нощния  на дневния  труд, тъй  като  това би  поставило  същите  в  неравностойно положение  спрямо  останалите  държавни  служители  и работещите по  трудово  правоотношение  и  би  било в противоречие  с  изрично  прогласеното в  чл.188, ал.2  от  ЗМВР приложение   по  отношение на служителите  на  МВР  на  уредената  в КТ  специална закрила на нощния труд.  При това положение  при сумирано  изчисляване  на работното време  за  работещите  на смени служители  на  МВР  следва  да  се приложи  изрично  уредения  в  общото  трудово  законодателство  /чл.9, ал.2  от  Наредбата  за структурата  и  организацията  на  работната заплата/  принцип  за  превръщане  на  нощните  часове  в дневни  с коефициент  1,143,  равен  на  отношението  между  нормалната  продължителност  на дневното  и  нощното  работно  време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. 

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

 От  заключението   на  приетата  по  делото  съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице А. се установява, че за процесния период от време ищецът е положил общо  1688 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизат на 1 929.38 часа, или налице са 241.38 часа извънреден труд, който възлиза на 1 718.88лв., а мораторната лихва възлиза на 223.93лв.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете в размерите указани по – горе районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, понеже съобразно размера на предявените искове минималния  размер по чл. 7, ал.2, т. 2

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 1240/20г. на ПдОС-

 от Наредба № 1/09.07.2004г. възлиза на 365.81лв, поради което заплатения хонорар от 400лв. не е прекомерно завишен.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/27.04.2020г. на Асеновградския районен съд ІV^-ти гр. с. постановено по гр. д. №2753/2019г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от гл. комисар С. К. да заплати на И. Н. М. ЕГН **********, с адрес *** (четиристотин) лева разноски за адвокатски хонорар, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                 Членове:1.

 

 

 

                                                                                                   2.