Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 /16.02.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа
докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д.№ 513/2021 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
РИОСВ – Варна, уточнена с допълнителна молба с вх. № 3465 от 12.11.2021 г.,
против решение № 83/22.08.2021 г. по н.а.х.д. № 333/2021 г. по описа на Районен
съд – Добрич, с което е отменено НП № **********-35/26.01.2021 г. на директора
на РИОСВ - Варна. Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, поради
което иска то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по
същество, с което да се потвърди НП, или в условията на евентуалност да бъде
върнато делото за ново разглеждане. Оспорва изводите на съда за липса на
доказателства, установяващи вида на тлеещата и горяща растителна маса. Не е
съгласен и с изводите му за липса на доказателства за извършени съставомерни
действия от страна на жалбоподателя на 02.11.2020 г. Твърди, че съдът не е взел
предвид всички доказателства, събрани в хода на административнонаказателното
производство, в резултат на което е стигнал до неправилни и необосновани изводи
за недоказаност на нарушението и неговия извършител. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Счита, че правилно районният съд е приел, че липсват доказателства,
установяващи извършено съставомерно деяние по чл. 29, ал. 2 от ЗУО. Сочи, че по
делото не са събрани доказателства за осъществени активни действия от страна на
служители на дружеството за запалване на огън и изгаряне на отпадъци, поради
което правилно и обосновано районният съд е приел, че нарушението не е доказано
по безспорен начин. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно
представен списък на разноските.
Представителят на ДОП дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не е безспорно доказано
вмененото на дружеството административно нарушение, поради което решението на
ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
С процесното наказателно постановление
на “Тривива” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за това,
че на 02.11.2020 г. в град Добрич, ПИ с идентификатор 72624.386.1 (земеделска
земя), собственост на дружеството, нерегламентирано изгаря отпадъци от
преработка на етерично маслени култури – лавандула, на открито, на площ около 2
дка. В постановлението е посочено, че отпадъците са образувани от дейността на
дестилерията за производство на етерично маслени култури, експлоатирана от
жалбоподателя, като към момента на проверката горят и тлеят. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), което подлежи на санкциониране по реда на чл. 134, ал. 1, т. 2
от с.з.
В мотивите към обжалваното съдебно решение е посочено, че вмененото с процесното
НП нарушение е с форма на изпълнителното деяние “действие” (нерегламентирано
изгаряне), изразяващо се в система от телодвижения на физическо лице, довели до
изгарянето на отпадъци. За да отмени наказателното постановление, районният съд
е приел, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства,
установяващи вида на тлеещата и горяща растителна маса, което обективно
възпрепятства решаващия състав да установи посредством назначаване на
експертиза възможно ли е самозапалване на тази маса в резултат на
неконтролираното й управление от страна на жалбоподателя. Приел е също така, че не са събрани
доказателства, установяващи по безспорен начин съставомерно действие на
жалбоподателя, извършено на 02.11.2020 г., което да обоснове ангажираната
административнонаказателна отговорност на дружеството. Посочил е, че
административнонаказателният процес е строго формален и в тежест на АНО е чрез
съответните процесуални способи и средства да установи извършеното нарушение и
неговия извършител, тъй като обвинителната теза в никакъв случай не може да
почива на предположения и когато е налице и най-малкото съмнение в нея, то
винаги се тълкува в полза на нарушителя, което е и основен принцип в
наказателния процес. Изложил е мотиви, че административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по
преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени събраните доказателства независимо от липсата на
възражения от управителя на санкционираното дружество. По тези съображения е
приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, в резултат на което
го е отменил.
Така постановеното
решение е правилно.
По делото не е имало спор по фактите.
От материалите по административнонаказателната преписка е видно, че при
извършената съвместна проверка проверяващите служители от РИОСВ и общината
единствено са установили тлеене и горене на площ около 2 дка на остатъци от
изваряване на растителна маса от етерични масла и не са установили действия по
запалването им. В показанията си едната служителка сочи, че по време на
проверката пожарът се потушавал, а другата, че имало водоноска на място, като
представителите на дружеството се опитвали да овладеят ситуацията. В същия
смисъл са и показанията на св. Русева, служителка в “Тривива” ООД, която сочи,
че пожарът е възникнал на 31.10.2020 г. вечерта, като на следващата сутрин са започнали
да го гасят, но не са успели да го потушат веднага. Носили вода с водоноска и
пръст с машини, като действията по гасене продължили пет – шест дни,
включително и по време на проверката от контролните органи на 02.11.2020 г.
При тези доказателства районният съд е стигнал до единствения логичен и обоснован
извод, че процесното нарушение не е доказано по безспорен начин, което опорочава
обжалваното НП до степен на незаконосъобразност. В административнонаказателното
производство тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва
чрез главно и пълно доказване да установи извършването на административното
нарушение и неговото авторство. Пълно е доказването, което цели да създаде
сигурно убеждение на съда в истинността на твърдените факти. За да постигне
своята цел, главното доказване трябва да бъде винаги пълно, иначе съдът няма да
може да приеме, че фактът, предмет на главно доказване, се е осъществил. Правилно
е становището на районния съд, че в случая липсват каквито и да е
доказателства, които да сочат на извършени от страна на дружеството действия по
запалване на отпадъците, в каквото всъщност се изразява и твърдяното в НП административно
нарушение по чл. 29, ал. 2 от ЗУО. Действително запалването може да се дължи на
някаква друга форма на неконтролирано управление на отпадъците по аргумент от
разпоредбата на § 1, т. 46 от ДР на ЗУО (напр. неосъществен контрол върху
дейностите по управление на отпадъците), но не това е вмененото на дружеството
нарушение. От описанието на нарушението е видно, че “Тривива” ООД е наказано за
нерегламентирано изгаряне на отпадъци, което предполага активни действия по
тяхното запалване, каквито не са установени в хода на
административнонаказателното и съдебното производство, поради което правилно и
обосновано съдът е приел, че не е налице извършено от дружеството съставомерно
деяние по чл. 29, ал. 2 от ЗУО на посочената в АУАН и НП дата и неправилно
наказващият орган го е санкционирал на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУО.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита, че при
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени процесуални
нарушения при оценката и проверката на доказателствата по делото или неправилно
приложение на материалния закон. С отмяната на НП районният съд е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт като краен правен резултат, който следва
да бъде оставен в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във
вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника по касационната жалба следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 300 лева съгласно приложените по делото
списък на разноски и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/22.08.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 333/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА РИОСВ – Варна да заплати на
“Тривива” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ***, представлявано
от И.Т.И., сумата от 300 лева, сторени разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: