МОТИВИ към присъда № 65/09.07.2015г.
по НОХД № 232/2015г. по описа на
Окръжен съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимите П.Й.П. и Й.П.П.
и същите са предадени на съд за това, че на 07.04.2013 г. в гр.Пловдив, в
съучастие като извършители, умишлено са умъртвили К. Й.Щ., ЕГН **********
/смъртта е настъпила на 08.04.2013 г./ – престъпление по чл.115 вр с чл. 20 ал.
2 вр с ал. 1 от НК.
Съдът,
на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 76 от НПК, прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство по делото предявения от Й.А.Щ. – в качеството му на баща
и законен наследник на починалия К. Щ., граждански иск срещу подсъдимите П.Й.П.
и Й.П.П., за осъждането им солидарно да му заплатят обезщетение за понесени
неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане, обезщетение в размер
на 60 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
извършване на деянието, до окончателното й изплащане.
Съдът
конституира Й.А.Щ. като частен обвинител и граждански ищец по делото. За същия
се яви адв. З. в качеството й на повереник.
В хода
на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа обвиненията, така
както са повдигнати, счита, че от доказателствата по делото се установява
фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Приема се, че е налице наличието на умисъл в извършеното
престъпление от двамата подсъдими, както е доказано и авторството му. В тази
насока представителят на държавното обвинение се позовава на непротиворечивите
и логични показания на свидетелите Ч., С. М., А.М. и М.Ч. и заключенията на приетите
в хода на съдебното следствие съдебно-медицински и съдебно психиатрични
експертизи. Предлага се, с оглед данните за личността на подсъдимите, да им се
наложи наказание в предвидения от закона минимум при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като на подсъдимия П.П. се наложи наказание „лишаване от свобода” в
размер на десет години, при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, а на подсъдимия Й.П. с оглед
личността му и служебното му положение, което е заемал по време на извършване
на инкриминираното деяние – едно по-високо наказание от това на подсъдимия П.П.,
отново при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което също да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Процесуалният
представител на конституирания като граждански ищец и частен обвинител баща на
пострадалия Щ. – Й.А.Щ. – в лицето на адв. З., поддържа обвиненията така, както
са повдигнати от Окръжна прокуратура гр. Пловдив, като се присъединява към
становището на представителя на същата и моли да се уважи приетият за съвместно
разглеждане с наказателния процес граждански иск в пълния му размер от
60 000лв, като го счита за основателен и доказан.
Защитата
на подсъдимите, в лицето на адв. П. и адв. С. оспорва фактическите констатации,
изложени в обвинителния акт. Според тях деянието не е доказано по несъмнен
начин и молят двамата подсъдими да бъдат оправдани, като алтернативно молят
деянието да се преквалифицира по чл. 124 от НК, т.е. че в резултат на причинена
средна телесна повреда е починало лицето К. Щ..
Подсъдимите
П.П. и Й.П. се присъединиха към казаното от защитниците, като молят да бъдат
оправдани.
Пловдивският
Окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
фактическа стана:
Подсъдимият
П.Й.П. е роден на ***г***, живущ ***, българина, български гражданин, със
средно образование, женен, пенсионер по болест, неосъждан с ЕГН **********.
Подсъдимият
Й.П.П. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Й.П.П. работел в системата на МВР от
20.09.2005 г. От 10.07.2012 г. същият бил назначен като ***, категория „Е"
- II степен.
На 07.04.2013 г. подс. Й.П. заедно със своя баща - подс. П.Й.П.,
около 14,00 часа се прибирали в дома си, намиращ се в ***. Пътували с л.а.
„Волво" с ДКН *** АХ, собственост на подс. Й.П., управляван от него. Близо
до жилищния блок, в който живеели двамата подсъдими имало метални гаражи.
Същите, били разположени срещу постройките на ***. По времето, по което
подсъдимите П.-ви се прибирали в дома си, между тези метални гаражи бил пострадалия
К. Щ. с прякор „**". К. Щ. бил клошар и нямал жилище. Поради тази причина
той бил запалил огън. Подсъдимите Й. и П. П.-ви паркирали лекия автомобил и
слезли от него. Те видели пострадалия К. Щ., който бил близо до запаления огън.
Двамата подсъдими се ядосали като видели огъня, тъй като Щ. и друг път бил
палил огън на същото място и димът от него достигал до жилището, в което
живеели подсъдимите. П.-ви били разговаряли с Щ. относно паленето на огън и му
били забранили да пали такъв, тъй като задимявал въздуха и достигал до техния
апартамент. Ядосани от факта, че К. Щ., въпреки тази забрана, отново бил
запалил огън, подсъдимите Й. и П. П.-ви отишли при Щ. и започнали да го бият. Щ.
не успял да се защити, като единствено успял да замери с тухла подс. П. П.,
която го уцелила по крака и го напсувал на майка, като го нарекъл „гяур”.
Всеки един от двамата подсъдими нанесъл множество удари
на пострадалия К. Щ. с ръце и с крака, по тялото, по главата, по краката на
пострадалия, както и в гърдите му. В един момент, подсъдимият Й.П. извадил от
багажника на паркирания си лек автомобил полицейска палка и със същата започнал
да удря пострадалия Щ.. Подсъдимият Й.П. ударил с полицейската палка няколко
пъти К. Щ. в областта на гърба, ръцете, краката. В същото време неговият баща
- подс. П.П. продължавал да рита с крака
пострадалия Щ.. По време на побоя, в близост до мястото, където били двамата
подсъдими и пострадалият Щ., бил св.А.Ч., живущ ***. Свидетелят Ч. видял, че
подсъдимите Й. и П. П.-ви нанасят множество удари на пострадалия Щ. и им казал
да преустановят побоя над него. Вместо да спрат, подс. Й.П. тръгнал срещу св.Ч.
с полицейската си палка и го заплашил, че ще удари и него. Изплашен, св.Ч. се
прибрал за малко в дома си, за остави невръстното си дете, което носил на ръце,
веднага излязъл обратно навън и се отдалечил на няколко метра от двамата
подсъдими и пострадалия К. Щ.. Подсъдимите Й. и П. П.-ви продължили да бият К. Щ.
- с ръце, с крака, а подс. Й.П. и с полицейската палка. Докато го удряли,
двамата подсъдими карали Щ. с голи ръце да гаси запаления огън.
Малко по-късно, подсъдимият П.П. казал на сина си да
престане да удря Щ. с полицейската палка, защото „ще го убият”. Тогава подс.Й.П.
преустановил ударите върху Щ., а подс.П.П. ритнал Щ. в лицето. След това
двамата подсъдими си тръгнали, като оставили пострадалия Щ. да лежи на земята в
безпомощно състояние. Подсъдимият Й.П. прибрал полицейската палка обратно в
багажника на лекия си автомобил.
След като двамата подсъдими си тръгнали, св.Ч. отишъл до К.
Щ. и му помогнал да се изправи. След това го завел в дома си на ***. Подаден
бил сигнал до Бърза помощ и до полицията. Екипът на Бърза помощ закарал К. Щ. с
линейка до УМБАЛ „Св.Г."*** за оказване на медицинска помощ.. В
медицинското заведение било установено, че пострадалият Щ. има наранявания в
областта на главата и болки в гръдния кош двустранно. След направените
медицински изследвания, св.Д.М. - дежурен лекар в Спешно отделение, решил да
хоспитализира К. Щ.. На 07.04.2013 г. пострадалият Щ. бил приет в клиника по
обща хирургия при УМБАЛ „Св.Г.". На 08.04.2013 г. сутринта на пострадалия Щ.
била назначена рентгенография. Свидетелката З.А. - санитарка в клиниката по
Обща хирургия, транспортирала с помощна количка К. Щ. до отделението по образна
диагностика и обратно в отделението по обща хирургия. След връщането си обратно
в болничната стая, в която бил настанен в отделението по Обща хирургия, около
09,00 часа, К. Щ. започнал да трепери и се свлякъл от помощната количка.
Свидетелката А. се изплашила и веднага потърсила помощ от лекарите в
отделението. Първи се отзовал св.А.Т.. При влизане в болничната стая на Щ., св.Т.
намерил пострадалия на пода. Той установил, че Щ. е изпаднал в състояние на
клинична смърт. Свидетелят д-р Т. незабавно започнал реанимационни мероприятия
- сърдечен масаж. Веднага бил повикан екип от реанимацията при УМБАЛ „Св.Г.". В екипа участвали свид. д-р Г.Н.
и мед.сестра св.Н.П.. Те започнали реанимационни процедури по отношение на Щ.,
които включвали интубация, обдишване, поставяне на атропин, адреналин, както и
сърдечен масаж. В резултат на тези мероприятия Щ. възстановил сърдечната
дейност и дишането си. След това К. Щ. бил транспортиран до операционна зала в
отделението по Обща хирургия. Бил включен на монитор, проследяващ жизнените
показатели. Сърдечните тонове на Щ. отново започнали да отслабват. Спешният
екип предприел повторно реанимационни процедури, но въпреки това в 09,52 часа
на 08.04.2013 г. К. Щ. починал.
На 08.04.2013 г. бил извършен оглед на
местопроизшествието от разследващ полицай при IV РУП гр.Пловдив. При огледа
били намерени и иззети светлосиво анцугово горнище с черни кантове по ръкавите
със засъхнали червеникави петна по лявата част на яката в горната лява, предна
страна в долната част на гърба. Дамска бяла кожена чанта с една презрамка за
носене на рамото. Съставен бил надлежен протокол. Направени били фотоснимки.
На 08.04.2013 г. бил извършен оглед на л.а. „Волво"
с ДКН *** АХ. При огледа на лекия автомобил, в багажника била намерена и иззета
черна палка с кафява кожена връзка. Съставен бил надлежен протокол. Направени
били фотоснимки.
На 08.04.2013 г. било извършено претърсване в жилището на
подсъдимите П. и Й. ***. При претърсването били иззети яке, дънки и маратонки,
собственост на подс. Й.П. и анцугово долнище с бял кант, собственост на обв.П.П..
Съставен бил надлежен протокол. Направени били фотоснимки.
В хода на разследването подс.П.П. предал доброволно
кожено кафяво яке, с което бил облечен на 07.04.2013 г.
От извършената съдебномедицинска експертиза на труп се
установява, че смъртта на К. Щ. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност от развитието на мастна емболия, като усложнение от счупването
на гръдната кост и ребрата, като всички травматични увреждания са причинени от
действието на твърд, тъп предмет. Счупването на гръдната кост и ребрата от
дясно, около които има изразено кръвонасядане са причинени от удари с твърд,
тъп предмет /палка или друг предмет/. Именно от счупването на гръдната кост и
ребрата в дясно се развила мастна емболия на белия дроб, с преминаване на
мастните капки в големия кръг на кръвообращението и откриването им в мозъка и
бъбреците или развитие на системна мастна емболия. Със запушване и на мозъчните
съдове от мастни капки се е развила мозъчна форма на мастната емболия.
Предвид съмнението за наличие на остеопороза била
извършена есхумация на трупа на пострадалия К. Щ. и е назначена комплексна четворна съдебномедицинска
експертиза със снемане на биологични проби от трупа на К. Щ..
Назначена била и петорна съдебномедицинска експертиза на К.
Щ., чието заключение съвпада с това на
комплексната четворна съдебномедицинска експертиза и допълнено от специалиста
по образна диагностика, според който не се установяват данни от
конвенционалното рентгеново изследване, доказващи остоепоротични промени.
От заключението на комисионна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни се установява, че на пострадалия Щ. били извършени
две рентгенографии със скопично-графичен апарат и една с графичен апарат -
подвижен. Първите две графии са извършени в отделението по образна диагностика
на стационарен рентгенов апарат. Според вещите лица по отношение на К. Щ. не е
възможно счупването на гръдната кост на две места и двустранно на ребра с
развитие на тежка мастна емболия на белия дроб и мозъчна мастна емболия да са в
резултат на реанимационни мероприятия и конкретно на индиректен сърдечен масаж.
Счупването на гръдната кост и ребрата вдясно са довели до развитието на мастна
емболия в белия дроб с преминаване на мастните капки в големия кръг на
кръвообращението и откриването им в мозъка и бъбреците. Мастната емболия е
довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и настъпилата смърт
на К. Щ..
Извършена е и съдебнохимическа експертиза на кръв и урина
на К. Щ., от която е видно, че в урината на Щ. имало наличие на Аналгин и
атропин следи. В кръвта и урината му не са доказани други алкалоиди, в т.ч.
опиати, бензодиазипини, барбитурати, трициклични антидеприсанти и техните
метаболити, както и други азотни бази в границите на чувствителността на
използваните методи.
От извършената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства, се установява, че по светлосивото горнище на анцуг с тъмнозелени
и черни кантове и кожената бяла дамска чанта има кръв, тя е човешка. Човешката
кръв по тези обекти е с кръвна група АВ/0/ и може да произхожда от К. Й.Щ.,
който е с определена кръвна група АВ/0/, както и от всяко друго лице с тази
кръвна група.
От извършената
съдебномедицинска експертиза на подсъдимия П.П. е констатирано хоризонтално
разположено правоъгълно кръвонасядане с мораво-синкав цвят по вътрешно-задната
повърхност на дясното бедро в долната трета. Това травматично увреждане е в
резултат на твърд, тъп предмет с правоъгълна форма (с надлъжен диаметър много
по-голям от напречния) и е възможно да е причинено по време и начин, както
заявява подсъдимият П.П., а именно с удар с тухла.
При извършената съдебномедицинска експертиза на подсъдимия
Й.П. не са установени травматични увреждания.
От извършената дактилоскопна експертиза на черна палка е
установено, че няма наличие на дактилоскопни следи.
В хода на съдебното следствие бе назначена и приета
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, чието заключение е,
че П.П. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ гр. П. и не страда от
психично заболяване. По време на инкриминираното деяние същият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. В обсъждания период от време П.П. не е бил в състояние на физиологичен
афект. Той не е бил и в друго състояние, при което качеството на психичните му
функции да е е качествено нарушено.
В
съдебно заседание, след подробни разяснения вещите лица подкрепиха и защитиха
заключенията си, изложени в депозираните
експертизи.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица, като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Същите не бяха оспорени от страните и не пораждат каквито и да било съмнения за
тяхната достоверност.
За да
постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Същата се установява от показанията на свидетелите А.О.Ч.,
А. Я.М., С.А.М., З.К.А., З.Н.К., В.Й.И., М.Р.Д., М.М.Г., Г.В.М., С.Д.С., Г.А.С.,
Т.И.Ч., С.Й.Щ., Н.Н.П., А.Т.Т., В.И.Л., Й.А.Щ., Г.С.Н., С.Д.К., М.Н.Г., Д.И.М.,
Р.О.Ч., М.Р.Ч., С.Д.А., Р.Н.Д., Б.И.И., К.К.К., Н.И.Я., Ж.М. А., Т.Х.Д., Ю.Д.М.,
Я.Н.А. и М.М.М., М.Ч. и Р.Ч., отчасти от обясненията на двамата подсъдими в
кредитираната им от съда част, от проведените очни ставки в съдебното
следствие, от протоколи за оглед местопроизшествието и фотоалбуми към тях,
протокол за претърсване и изземване и фотоалбум, протоколи за доброволно
предаване, следствен експеримент, разпознаване на лица - разпознаване на всеки един
от двамата подсъдими от св.Ч., есхумация на труп, съдебномедицинска експертиза
на труп, две съдебномедицински експертизи на живи лица - на подсъдимите П. и Й.
П.-ви, съдебнохимическа експертиза, съдебномедицинска експертиза на ВД, съдебномедицинска
експертиза четворна комплексна, съдебномедицинска експертиза петорна
комплексна, комисионна съдебномедицинска експертиза по писмени данни,
назначената в хода на съдебното следствие комплексна психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия П.П., кадрова справка, типова длъжностна
характеристика, характеристични справки, справки съдимост.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по
безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
Противоречието,
които се очерта между доказателствата е относно това дали подс. П.П. е нанесъл
удари в гърдите на К. Щ. от една страна, дали подс. Й.П. е участвал въобще в
инкриминираното деяние и каква е причината за настъпилата смърт на Щ.. От анализа
на доказателствата, вината на двамата подсъдими се установява по непораждащ
съмнение начин. Налице е пряка кореспонденция между отделните видове
доказателства – писмени - медицинската документация, приложена като
доказателства по делото, касаеща К. Щ., експертните заключения, както и
гласните доказателства.
Преките
доказателства, обуславящи направения по-горе извод от съда са – показанията на
свидетелите очевидци - А.О.Ч., А.Я.М., С.А.М.,
М.Ч., които са видели развитието на инцидента, подкрепени и от
косвените доказателства - показанията на свидетелите, които са разбрали за
побоя и са видели следите по пострадалия, непосредствено след приключването му,
както и в последствие – полицейските служители и медицински лица, отзовали се
на местопроизшествието и медиците, лекували Щ. в болницата на същия и следващия
ден.
Самостоятелно
съдът анализира обясненията на самите подсъдими, които пресъздадоха пред
съдебния състав своята версия за случилото се на 07.04.2013г. Двамата подсъдимити в обясненията си не се
признават за виновни. Оспорват фактическата обстановка, каквато е отразена в
обвинителния акт, твърдейки, че подсъдимият П.П. е нанесъл 3 - 4 удара на
пострадалия Щ., а подсъдимият Й.П. изобщо не се е месил в инцидента.
И така - за да формира направените по-горе изводи, съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на А.Ч. дадени в хода на проведеното
съдебно следствие. С оглед на констатирани противоречия при разпита му, на
основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от
НПК, показанията му, относно това в кои части на тялото е бил удрян починалия Щ.
от подс. Й.П. и каква е била позата на К. Щ. при побоя, бяха надлежно прочетени
и приобщени, като свидетелят изясни подробно какво е имал предвид и потвърди
категорично заявеното пред съдебния състав.
Ч. детайлно разказа, как на инкриминираната дата е чул
през прозореца на къщата си, отстояща на около 20-30 метра от подсъдимите и Щ.,
викове „Циганин, защо палиш огън ти, бе”, както и лично видял, че и двамата
подсъдими бият „***”. Свидетелят се е опитал да спре П. и Й. П.-ви да не нанасят
повече удари по Щ., но подгонен от Й.П. се върнал в дома си /за да остави
детето си, с което бил излязъл/ и незабавно пак се върнал, като наблюдавал отблизо
/ на около 10-15метра/ как двамата подсъдими едновременно бият с ритници,
юмруци, а подс. Й.П. и с полицейска палка Щ. по цялото тяло – главата, гърдите
и торса. Ч. обясни ясно как подс. Й.П. извадил от багажника на колата си
палката, а подс. П.П. нанесъл финалния удар с крак в лицето на Щ., както и
каква била позата на Щ., докато траел боя – първоначално същият бил седнал на
бордюр или камък, подпрян на дърво. В последствие „***” паднал и на земята, от
където бил вдигнат от св. Ч. и пренесен в дома му. Показанията на
свидетеля изясняват детайлно, че Щ. е
бил целия в кръв, както и какви са били увредите му – главата му била спукана,
по тялото на гърдите му имало белези от палката, а и че същият заявил, че „много
го болят гърдите” още в дома на Ч..
Съдът се довери изцяло и на показанията на свидетелката А.М.,
дадени пред съдебния състав, относно това какво е видяла на инкриминираната
дата, къде е била и какво е било състоянието на „***” след побоя. Показанията на М., депозирани в хода
на досъдебното производство, в частта им относно това видяла ли е двамата
подсъдими да удрят Щ. или не, бяха
прочетени на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК. Относно това
обстоятелство съдът кредитира заявеното от свидетелката в хода на съдебното
следствие, а именно, че е когато е излязла е забелязала двамата подсъдими до Щ.,
като „младият” го видяла странично. Същата изрично уточни, че „младият”
подсъдим /Й.П./ е ритал Щ., след което с другия се качили в колата си и
тръгнали. М. разказа и че кръвта на починалия се е стичала от косата по лицето
му. Описаните факти, бяха категорично и
недвусмислено потвърдени от свидетелката, като същите съвпаднаха с останалите
кредитирани доказателства по делото, поради което и им бе дадена вяра.
От друга страна, т.к. свидетелката заяви, че не си спомня
какво е разказала дъщеря й С. М. за случая, показанията й в тази насока също
бяха прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност. В тази насока,
съдът прие, че достоверни са тези, които са депозирани от А.М. пред
разследващия орган, находящи се на л. 57 от том І от досъдебното производство,
като дадени в един значително по-близък етап до случилото се, а и напълно
потвърдени след прочетането им от св. М..
По отношение показанията на свидетелката С. М. – съдът
подходи към същите изключително внимателно, взимайки предвид, че са дадени от
пет годишно дете. В съдебно заседание С. М. заяви, че не си спомня нищо от
случая, но показанията й, дадени в хода на досъдебното производство бяха
надлежно прочетени и приобщени по делото. В същите - събрани по предвидения в НПК ред и процедура
- свидетелката ясно, подробно и хронологично е разказала как е видяла двама мъже
да бият „***” – К. Щ., как единият е използвал черна бухалка, като палка, а
после си тръгнали с кола. Именно С. М. е извикала майка си и й е казала за
случващото се, като в последствие и двете излезли навън. За да кредитира така
изложеното, съдебният състав внимателно съпостави разказа на С. М. с останалите
гласни и писмени доказателства по делото и след като констатира, че съвпадат
напълно с достоверните такива – им се довери. Съвсем нормално е, с оглед
възрастта на свидетелката към разпита й през 2013г. - на 5 години, в последствие през 2015г., същата
да не си спомня събитията, което именно наложи и прочитане на показанията й,
дадени пред разследващия орган и възприемането им от съдебния състав.
Подробни и ясни бяха и показанията на свидетелите М.Д., З.А.,
З.К., В.Й., М.Г., Г.М., С.С., Г.С., Т.Ч., С.Щ., А.Т., Й.Щ., Г.Н., С.К., Н.П., В.Л.,
М.Г. /в кредитираната им от съда част/, Д.М., Б.И., К.К., Т.Д., Ю.М., М.М., С.А.,
Р.Д., Н.Я., Я.А., Ж.Р., Г.В., С. С.. Същите кореспондират изцяло помежду си, както
и с останалия доказателствен материал, поради което и съдът им се довери в
пълнота. Тъй като част от показанията им бяха инкорпорирани на основание чл.
281 от НПК, поради обстоятелството, че свидетелите Д., Г., К., М., С., Ч., Н.П.,
Л., Г., И., Д., М., А., А. не си спомняха някои детайли от изследваните
събития, поради изминалия период от време, но ги потвърдиха с категоричност, то по отношение на тези факти и обстоятелства
съдебният състав кредитира заявеното от тях в хода на досъдебното производство.
На основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.1 от НПК, съдът
прочете и показанията на свидетелите М.Ч. и Р.Ч., находящи се на л. 72-74 в т.I и л.
69 от т.I от досъдебното производство. За да изгради вътрешното си убеждение и
съобразявайки, че изложеното от тях е подробно, ясно, логично и в съответствие
с останалите гласни и писмени доказателства, съдът напълно даде вяра на
изложеното от тези свидетелки и особено на М.Ч. – пряк очевидец на процесния
инцидент.
Съдът не прие за достоверно твърдението на св. Г., че Ч.
му е заявил, че Щ. е бил бит единствено от едно лице, т.к. в тази му част
показанията му останаха изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен
материал по делото. Както в хода на досъдебното производство, така и в
съдебното такова, в това число и при провеждане на очна ставка между двамата,
свидетелят Ч. неотклонно заявява, че е видял как и двамата подсъдими удрят Щ.,
показанията му в тази насока се подкрепят от тези на А.М., С. М. и М.Ч. –
всички те очевидци на побоя. Разказът на посочените лица за случилото се е
еднопосочен и напълно съвпадащ, независимо от различните места и моменти, от
които са наблюдавали как подсъдимите нанасят побой над К. Щ.. В тази насока са
и показанията на св. Ж.Р., който пък посочва, че именно тези свидетели са били
на местопроизшествието.
Поради изложеното и съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия П.П. и Й.П., относно това, че К. Щ. е бил удрян единствено от подс. П.П.
и то едва няколко пъти, но не по гърдите, а Й.П. не е взел каквото и да е
участие в инкриминираното деяние.
За това свое заключение, съдебният състав взе предвид
следното:
В обясненията си в хода на съдебното следствие П.П.
заявява, че на инкриминираната дата е забелязал клошар, който стоял прав до
запален огън, от който се носила неприятна миризма, докато синът му - подс. Й.П.
говорил по телефона. Тогава, според П.П.,
той накарал Й.П. да спре колата, слязъл от автомобила и направил забележка на К.З
Щ., на което последният го напсувал, нарекъл го „гяур” и му хвърлил тухла,
която го ударила в дясното коляно. Според П.П., действията на Щ. силно го
ядосали, не могъл да се въздържи, върнал се в колата, взел палката на сина си
от багажника на колата и се върнал при Щ.. Подсъдимият го ритнал с левия си
крак в задните части, ударил го два или три пъти с палката, но в гърба, а Щ.
затичвайки се, паднал. В този момент синът му – Й.П. го призовал да остави
човека и да не се занимава с него и двамата си тръгнали. Според П.П. наоколо
нямало никого.
Същата версия се подкрепя изцяло и от обясненията в
съдебното следствие, дадени от подс. Й.П., който изрично подчертава, че „…просто
баща ми го подгони, удари го два – три пъти по гърба с палката, аз го видях
това нещо…”. Според Й.П. той не е удрял Щ., поради което и отрича участие в
побоя.
Така изложеното от двамата подсъдими не се подкрепи от
нито едно от доказателствата по делото. Както вече беше посочено разказът им за
изследваните събития драстично се разминава с кредитираните свидетелски
показания на първо място на А.Ч., които съдът обсъди по-горе. Все пак отново е
необходимо да се подчертае, че подробно и детайлно Ч. изясни, че е видял как
двама мъже бият Щ. с шутове и ритници, че дори се е опитал да се намеси, но
по-младия – Й.Щ. го изгонил. Ч. посочва, че и двамата подсъдими, едновременно
са били и то много „***”, който е бил целия в кръв, а „по-младия” го е удрял с
полицейска палка. Именно този свидетел е чул как П.П. казал на сина си да спре,
защото ще убие Щ., но и той на финала от своя страна за последно изритал силно
в лицето падналия на земята мъж.
Подробно изяснените от Ч. факти бяха напълно и
непротиворечиво подкрепени и от показанията на А. М., в които тя също
потвърждава, че е видяла как двама мъже бият „***”, а за това е разказало и
детето й – св. С. М.. В разпита си в хода на досъдебното производство С. М.
възпроизвежда видяното на инкриминираната дата, което точно отговаря на разказа
на Ч..
Отделно – защитната позиция на двамата подсъдими се опровергава
и от показанията на св. М.Ч., където е точно посочено, че и двамата са удряли „***”,
а по-младият дори „взел една тупалка” и
е бил Щ. с нея. В разпита си, проведен пред съдия, същата посочва много точно и
ясно как Ч. се е опитал да спре П.-ви, но е бил спрян от подс. Й.П. с репликата
„Ти какво искаш, майка ти шейба, циганин”, че „тупалката” е била полицейска
палка, че „***” е бил пребит от подсъдимите, докато паднал на земята, а от описаното
може да се заключи, че е бил удрян навсякъде по тялото – „удариха го с крака няколко пъти…ударите попаднаха и от двете страни на
тялото…по-младият удряше *** по ръцете, по гърба, по краката…другият риташе ***…”.
Тук е моментът да се обсъди и възражението на защитата,
относно показанията на тези свидетели – очевидци на случилото се, а именно, че
били пристрастни, недостоверни – поради което и не следвало да им се дава вяра.
Съдът внимателно анализира изложеното от посочените лица и установи, че същите
кореспондират едни с други, съвпадат с писмените и гласни доказателства, поради
което са напълно годни доказателствени източници. Липсват каквито и да са данни
за пристрастност на същите или причина за изопачаване на фактите и събитията,
които подлежат на изясняване в наказателното производство. Не може да се
пропусне и разпита на свидетеля Ж.Р., в който същият точно посочи кой е бил на
инцидента – а именно – Ч., както и „жената, която беше на първото заседание…тя
също го видя *** на земята…” – т.е. категорично се опровергава твърдението, че
при пристигането на двамата подсъдими на местопроизшествието до тръгването им
оттам, не е имало никой наоколо и показанията на очевидците са компрометирани.
От друга страна – в обясненията си, дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени на основание чл. 279 ал.2 от НПК, П.П. заявява, че е ударил
„..циганина 2 пъти напречно настрани през гърдите..”, докато в разпита си пред
съда отрече това обстоятелство и обясни разминаването с факта, че бил в шок при
снемане на обясненията му. По отношение на този особено важен момент, съдебният
състав прецени, че следва да се даде вяра на първоначалните му обяснения, които
в последствие същият се опита да отрече, като отговарящи на цялата
доказателствена съвкупност, поради което и – правдиви.
В съдебно заседание бе допусната експертиза, която да
отговори на въпроса, страда ли П.П. от психично заболяване и бил ли към момента
на деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия.
Съгласно добре аргументираното и мотивирано заключение на тройната комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза става ясно следното:
По делото липсват доказателства, от които да се заключи
за наличие на извънредни особености в
състоянието на П.П. към момента на престъплението, като тогава подсъдимият е
бил с целенасочено поведение и запазена ориентация. Няма факти, които да
говорят за дезорганизирано поведение или изразена вегетативна симптоматика.
Според анализа на личността и поведението на този подсъдим, направен от вещите
лица, който безспорно се споделя от съдебния състав, не се установява
активиране на скрити агресивни нагласи у П.П., т.е незначителен външен стимул
точно тогава да е довел до чувство на озлобление, ярост, непоносимост,
преминали в бурна агресия. Няма основание да се приеме, че има отпадане на
задръжните процеси, улеснено от ситуацията и имиджа на пострадалия.
В настоящия казус състоянието на подсъдимия не
съответства на теоретичната обосновка за естеството на физиологичен афект,
което настъпва при провокация, като стимулът трябва да е мощен, внезапен и да
има характер на психотравма /тежка обида, клевета, насилие/, така че да доведе
до афективно стеснение на съзнанието, при което да се ограничи рационалния
контрол и да позволи разгръщането на бурна агресивна реакция. През цялото време
от срещата с Щ. до раздялата им, П.П. е бил в ясно съзнание с много добра
перцепция и описание не само на заобикалящата среда, но и прави преценки на
определени обстоятелства. Словестният контакт със сина му е бил съответен на
произтичащата ситуация. Другите параметри на състоянието /вегетативни симптоми,
които да са външен израз на силните афективни преживявания/ не се описват от
подсъдимия и външните наблюдатели не ги съобщават, за такива не бяха установени
коквито и да са доказателства. Според експертите при П.П. липсва и фазата на
изчерпване, която се изразява със силна отпадналост, дезорганизация,
неспособност за активни действия непосредствено след инцидента. В конкретния
случай поведението на П. е било подредено, целенасочено и активно по отношение
на извършването на това, което той определя за правилно.
Няма данни и за т.н. патологичен афект - липсва бурна,
изключително силна емоционална реакция, съпроводена от двигателна възбуда, описание
на помрачение на съзнанието, налудни и халюцинаторни изживявания, които да
определят поведението.
На всеки малък етап П. е имал съответна преценка на
ситуацията, включващата както реалностите, така и последствията. Преживяването
на негодуване и възмущение не е било с интензивност, която да преодолее
характеристиките на личността и да наруши възможностите за самоконтрол.
В крайна сметка, съдебният състав прие, че може да се кредитира
изложеното от подсъдимите, че Щ. е напсувал П.П. и го е замерил с тухла, но
това очевидно е било поведение, провокирано от нападателното и агресивно отношение
на двамата подсъдими към „***”, който не само е бил бит и малтретиран, но и е
каран с голи ръце да гаси запаления огън. С оглед на изложеното и съдът възприе
категоричната теза, че по отношение на П.П. липсват каквито и да са
доказателства същият да е действал в състояние на силно раздразнение, поради
което и възраженията на защитата в противната насока са напълно лишени от
основание.
Съдът не възприе и позицията на защитата, относно това,
че травмата, която е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на Щ., е
предизвикана по-късно в болницата, при оказване на помощ на същия от
медицинския екип. В тази насока бяха събрани обилни доказателства, както
гласни, така и писмени, съгласно които наведените твърдения бяха отхвърлени.
На първо място – свидетелите очевидци на престъплението –
Ч., А. М., С. М. и М.Ч. категорично уточниха, че Щ. е удрян от двамата
подъсдими, в това число и по гърдите. Още в началото, Щ. се оплаква от болки в
гърдите. Свидетелят д-р С. изрично подчертава, че К. Щ. е приет с диагноза – контузия в областта на
гърдите и корема, а св. Т.Ч. – медицинска сестра, изясни, че същият й се е
оплаквал още на 07.04.2013г. , че „го боли в гърдите, в ребрата”. Т.е. – съгласно
свидетелските показания е безспорно, че двамата подсъдими са удряли Щ. освен по
цялото тяло, така и в гърдите, а след това К. Щ. се е оплаквал от болки именно
в тази част на тялото.
В тази насока са и подробните показания на всички
медицински лица, които са имали досег с К. Щ. от момента на приемането в
болницата до настъпването на смъртта му, които бяха задълбочено разпитани.
Същите в цялост съвпадат с медицинската документация по случая и се подкрепят
от изводите на вещите лица, изготвили медицинските експертизи по делото, поради
което и бяха кредитирани.
Именно предвид сериозните възражения на защитата, относно
това защо точно е настъпила смъртта на Щ. и от какво е била провокирана тя,
съдебният състав изследва въпроса с голяма прецизност, като защитната теза не
намери опора в обсъдените и кредитирани
гласни и писмени доказателства в наказателното производство.
Обоснован и сериозно аргументиран е изводът на извършената съдебномедицинска експертиза на труп
/л.3-25, том 2/ от вещите лица проф. д-р И.Д., д-р С.С. и д-р М.Б., съгласно който при
огледа и аутопсията на трупа на К. Щ. са констатирани счупване на две места на
гръдната кост в областта на дръжката й, счупване на пет ребра вдясно /от 2 до
6/, счупване на пет ребра вляво /от 2 до 6/, кръв и трансудат в лявата половина
на гръдната кухина, разкъсно-контузна рана на кожата на главата, кръвонасядане
на меките черепни покривки по вътрешната им повърхност в областта на раната,
кръвонасядане на кожата по предната повърхност на гръдния кош, кръвонасядане на
кожата по задната повърхност на гръдния кош /гърба/, кръвонасядане на кожата в
поясната област, кръвонасядане на кожата в областта на лявата предмишница, от
хистологичното изследване могат
да се предположат
два възможни възпалителни процеса: хронична пневмония с формиране на
абсцеси и кухини, или фиброзно-кавернозна туберкулоза на белия дроб.
Въз основа на обсъждане на медицинската документация,
гласните доказателства по делото и компетентните си познания в областта, вещите
лица посочват, че смъртта на К. Щ. се дължи на остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност от развитието на мастна емболия, като усложнение от
счупването на гръдната кост и ребрата. В случая всички травматични увреждания
са причинени от действието на твърд, тъп предмет. Счупването на гръдната кост и
ребрата от дясно, около които има изразено кръвонасядане са причинени от удари
с твърд, тъп предмет /палка или друг предмет/, за което има данни от
свидетелите очевидци по случая.
От счупването на гръдната кост и ребрата в дясно се
развила мастна емболия на белия дроб, с преминаване на мастните капки в големия
кръг на кръвообращението и откриването им в мозъка и бъбреците или развитие на
системна мастна емболия. Със запушване и на мозъчните съдове от мастни капки се
е развила мозъчна форма на мастната емболия. Мозъчната форма на мастната
емболия може да обясни безсъзнателното състояние на пострадалия Щ. към 09,00
часа на 08.04.2013 г., което е наложило прилагане на спешни реанимационни
мероприятия и с изразената мастна емболия на белия дроб са причинили смъртта на
К. Щ..
Непротиворечиво е заключението, че в случая с К. Щ. не е възможно счупването
на гръдната кост на две места и двустранно на ребра с развитие на течна мастна
емболия на белия дроб и мозъчно мастна емболия да са в резултат на
реанимационни мероприятия и конкретно на индиректен
сърдечен масаж – в каквато насока са и възраженията на защитниците на
подсъдимите. При правилно приложение на
техниката на индиректен сърдечен масаж и от лице с медицинско образование, не е
възможно да се счупи гръдната кост в горната й трета, в областта на 1 и 2
ребра. Ако ребрата двустранно са счупени едновременно при индиректен сърдечен
масаж не може да се обясни защо около счупванията вдясно са кръвонаседнати
изразено, а вляво оскъдно. Ако гръдната кост и ребрата двустранно са счупени
при индиректен сърдечен маса, следва да се приеме, че при К. Щ. се е развила
т.н. фулминантна /светкавична/ мастна емболия. Същата настъпва бързо и внезапно
и води до смърт в течение на няколко часа. Фулминантната проява на мастната
емболия е свързана обикновено с множествено счупване на кости, най-вече на
дългите кости и тазовите кости. Времето от 40-50 мин. не е достатъчно да се
развитие тежка мастна емболия в белия дроб със системно мастна емболия в мозъка
и бъбреците. В случая с К. Щ. не може да се приеме и развитие на фулминантна
мастна емболия като резултат от счупване на гръдната кост и ребрата в резултат
на прилагане на индиректен сърдечен масаж. Ако има счупване на ребра вляво от
индиректния сърдечен масаж е по-вероятно това да не се е отразило съществено на
крайния резултат - смъртта на К. Щ.. При разглеждане на рентгенотовите снимки
на гръдния кош и изследването на трупа на К. Щ., вещите лица са имали съмнение
за наличие на остеопороза на ребрата. Според тях обаче дори да се докажело
такава, това би имало значение основно за оценка на силата на насените удари в
областта на гърди е с причиняване на счупване на гръдната кост и ребрата от
дясно.
От хистологичното изследване на белия дроб, вещите лица
предположили два възможни възпалителни процеса: хронична пневмония с формиране
на абцесии и кухини или фиброзно кавернозна туберкулоза на белия дроб. Какъв е
характера на болестните процеси според вещите лица, няма съществено значение и
отношение към травматичните увреждания по тялото на пострадалия и техните
усложнения довели до смъртта на К. Щ.. Останалите травматични увреждания
/разкъсно-контузна рана на кожата на главата, кръвонасяданията по кожата на
гърба, кръвонасядане в поясннта област и кръвонасядане на лявата предмишница/,
са причинени от удари с/или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъдат
получени при нанесен побой с ръце, крака и продълговати предмети /палка/.
В тази насока за съда няма съмнение в достоверността на
изложеното и му се довери в пълнота.
Предвид съмнението за наличие на остеопороза е била
извършена есхумация на трупа на пострадалия К. Щ..
Назначена била комплексна четворна съдебномедицинска
експертиза със снемане на биологични проби от трупа на К. Щ. от вещите лица д-р
В.Б., д-р Л.К., д-р М.М. и д-р Д.М.. От заключението на изготвената комплексна
съдебномедицинска експертиза /л.63-66, том 2/ се установява, че според
експертите интернисти - ревматолог и ендокринолог няма достатъчно данни да се
приеме, че при К. Щ. е била налице остеопороза. Според специалиста по ортопедия
и травматология диагнозата остеопороза е вероятна, изхождайки от рентгеновите
снимки на някои кости, но категорично това не може да се каже, тъй като
единствения сигурен метод за установяване на тази болест е метод, прилаган само
при живи хора. Според патолога има морфологични данни за остеопороза в някои
кости - и конкретно в шийката на бедрената кост вляво.
Назначена била и петорна съдебномедицинска експертиза на К.
Щ. /л.82-86, том 2/, изготвена от вещите лица д-р В.Б., д-р Л.К., д-р М.М. и
д-р Д.М. и д-р А.Т., чието заключение
съвпада с това на комплексната четворна съдебномедицинска експертиза и
допълнено от специалиста по образна диагностика, според който не се установяват
данни от конвенционалното рентгеново изследване, доказващи остоепоротични
промени.
От заключението на комисионна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни /л. 106-111, том 2/ от вещите лица д-р М.Б., д-р В.С.
и инж. Н.Б. се установява, че на пострадалия Щ. били извършени две
рентгенографии със скопично-графичен апарат и една с графичен апарат -
подвижен. Първите две графии са извършени в отделението по образна диагностика
на стационарен рентгенов апарат. Последната графия е извършена в операционна
зала с подвижен графичен рентгенов апарат и стационарният рентгенов апарат и
подвижният рентгенов апарат са с технически параметри позволяващи качество на
образа. Положението на тялото има значение при съмнение за счупване, тъй като в
легнало положение не се представя добре последните две ребра. Същите се представят
при извършване на рентгенография в право положение и фаза на испириум. Според
експертите счупванията на предни отляво - 2, 3, 4, 5 и 6 ребро с оскъдно
изразени кръвонасядания около местата на счупванията са симитрични витрообразна
линия на счупване от 4 до 6,7 см. от залавните места на ребрата и отдясно 2, 3,
4, 5 и 6 ребра с витрилообразна линия на счупване отгоре -надолу от 4 см. от
залавното място на гръдната кост до 6 см. от залавното место на гръдната кост,
не могат да се наблюдават при образно диагностично изследване поради няколко
причини: първата причина, чисто анатомична, е че предните краища на ребрата са
с хрущялен строеж - като анатомична структура хрущялът е рентген негативен.
Втора основна причина е дифузната остеопороза, съпътстваща белодробната
туберкулоза. Като дифузен процес обхващащ всички костни структури,
остеопорозата често води до патологични фрактури. Счупването на здрава кост е
възможно при въздействие със сила над прага на устойчивост на костта. При
остеопоротичното променени костни структури счупванията настъпват и подпрагови,
минимални силови въздействия. При остеопоротичните променени костни структури
калосообразуването настъпва най-рано след първата година, т.е. процеса на
калосообразуването е много по-удължено. Трета основна причина, която теоретично
не би позволила да се наблюдават настъпили счупвания е в дифузната
пулмофиброза, която се наблюдава от рентгенографиите на пострадалия.
Пулмофиброзата засилва белодробната структура, тя е „силна сянка" която
препокрива „слабата хрущялна сянка" на предните ребра. При така
представените рентгенографии не се установяват размествания на ребрата в
областта на счупванията.
И така – предвид на всичко изложено, става категорично
ясно, че в случая с К. Щ. не е възможно счупването на гръдната кост на две
места и двустранно на ребра с развитие на тежка мастна емболия на белия дроб и
мозъчна мастна емболия да са в резултат на реанимационни мероприятия и
конкретно на индиректен сърдечен масаж.
Именно счупването на гръдната кост и ребрата вдясно са
довели до развитието на мастна емболия в белия дроб с преминаване на мастните
капки в големия кръг на кръвообръщението и откриването им в мозъка и бъбреците.
Мастната емболия е довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и
настъпилата смърт на К. Щ..
С оглед на непротиворечивите в описаните насоки експертни
заключения, защитени и устно в съдебно заседание от вещите лица и неоспорени от
страните, съдът възприе изцяло изводите им и ги включи в доказателствената
съвкупност. Изложеното се подкрепи по несъмнен начин и от показанията на
свидетелите С.С., А.Т., Г.Н., Д.М., Б.И.,
К.К., Ч., Н. П., Б. И. и М. М. - медицински служители в УМБАЛ „Св. Г.”***.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка. Съдът зае становище, че с деянието си двамата подсъдими
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по 115
вр. чл. 20 ал.2 от НК, за това, че на 07.04.2013г в гр. Пловдив в съучастие
като извършители умишлено са умъртвили К. Й.Щ..
Именно по
тази правна квалификация, съдът ги призна за виновни.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Основен
признак на обективната страна на деянието, инкриминирано в диспозицията на чл.
115 от НК е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго
- такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да
предизвика неговата биологична смърт.
По
делото се установи, че на 07.04.2013г. в гр. Пловдив, подсъдимите П.П. и Й.П. заедно, нанесли множество удари на пострадалия
К. Щ. с ръце и с крака, по тялото, по главата, по краката и гърдите на
пострадалия. Подсъдимият Й.П. нанасял удари и с полицейска палка. По
този начин подсъдимите причинили на К. Щ. травматичните увеждания, изяснени в
приложените и приети по делото съдебно – медицински заключения, като смъртта на
Щ. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност от развитието на мастна емболия, като усложнение от счупването
на гръдната кост и ребрата, като всички травматични увреждания са причинени от
действието на твърд, тъп предмет и са пряко причинени от двамата подсъдими.
Ударите по
починалия, нанесени от подс. П.П. и Й.П. са били насочени и са имали за цел
умъртвяване на пострадалото лице, за което може да се направи извод от
местоположението, броя, силата и локализацията на същите – в цялото тяло, по
главата, по торса, в гърдите, нанасяни със сериозна сила и интензитет, в това
число и с полицейска палка, по части на тялото,
при засягането на които се създава непосредствена опасност за живота на
пострадалия. Аргумент в тази насока е и самото поведение на подсъдимите – П.П.
призовал сина си да спират, защото ще убият Щ., но отново нанесъл силен ритник
в главата – в лицето на Щ., като и двамата подсъдими са виждали, че жертвата им
е потънала в кръв. П.П. и Й.П. са причинили именно счупването
на гръдната кост и ребрата на пострадали , като е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между ударите и настъпилата биологична смърт на Щ..
Двамата
подсъдими са действали при условията на съучастие, като извършители по смисъла
на чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК. За наличието на съизвършителство от обективна
страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата
дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. И двамата са
имали съзнанието, че не са сами и е налице волята на всеки един да осъществи
намерението си заедно с другия учястник в изпълнителното деяние.
Така, в
настоящия казус, за да е налице съизвършителство между две лица в извършване на
обществено опасното деяние по чл. 115 НК - умишлено убийство - е необходимо да
съществува връзка между деянията на двамата съучастници както в обективно, така
и в субективно отношение, което е и налице. В обективно отношение всеки от
съучастниците – П.П. и Й.П. е участвал в самото изпълнение на престъплението, нанасяйки
удари по тялото на Щ. с голяма сила и по жизнено важни органи.
В случая
се касае за едновременно съизвършителство, защото двамата подсъдими са
осъществили признаци на изпълнителното деяние по едно и също време – нанасят
заедно побой на пострадалия.
Във
връзка със съизвършителството при престъпления против личността, осъществявано
едновременно, е налице изобилна съдебна практика. В Р. 586/83 г. на II н.о. е
посочено, че кой от подсъдимите какви удари и с какво ги е нанесъл, е без
значение относно това, дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази
дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен
резултат - смъртта на пострадалия. В Р. 295/06 г. на I н.о. е подчертано, че
когато съизвършителите имат сходно поведение, резултатът от него е причинен от
всички, независимо от конкретния им принос. Когато всеки от съизвършителите
върши проява, подобна на тази на останалите, за възникването на тяхната
отговорност е без значение конкретният принос на всеки един за причиняване на
престъпния резултат (от съществено значение тук се явява по-голямата вероятност
от увреждане, когато не един, а няколко души участват в побой над жертвата).
Във
връзка с възприетото в съдебната практика, следва да се отбележи, че в при съизвършителство
– както и по настоящето дело - е без значение конкретния каузален принос на
всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност
общественоопасни последици (напр., когато всички нанасят удари на жертвата,
няма значение от кого е причинено увреждането, довело до смъртта), защото
престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като последица
от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението
е осъществено от двамата подсъдими при пряк умисъл. Всеки един от тях е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
конкретните общественоопасни последици и пряко е целял престъпния резултат. До
този извод съдът достигна изхождайки от характера на причинените телесни увреждания
и силата, с която са нанасяни ударите и тяхната локализация.
Съгласно
константната практика освен действията на подсъдимите, от съществено значение
са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на
въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на
нараняванията, както и използваните средства, разстоянието, от което се посяга
на жертвата. Когато са причинени множество телесни увреждания на пострадалия с
нанасяне на тежки удари върху жизненoважни центрове на тялото, е налице умисъл
за убийство.
Винаги,
когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и
смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство,
извършено с пряк умисъл.
Именно
поради изложените аргументи, съдът не сподели аргументите на защитата, че
деянието следва да се преквалифицира като непредпазливото такова по смисъла на
чл. 124 от НК. Безспорно е в казуса, че двамата подсъдими са действали при пряк
умисъл към престъплението убийство по чл. 115 от НК - действали са от близко
разстояние, с оръжие – полицейска палка и с голяма сила са нанасяли множество
удари по гърдите и в главата на човек. При тези обстоятелства няма и не може да
има спор, че дейците са съзнавали, че не може да отмерят ударите си така, че да
се ограничат само до нанасянето на телесна повреда и в представното съдържание
на умисъла им се е включвала представата, че смъртта закономерно ще настъпи.
Поради това е налице пряк умисъл за убийство, а не такъв за телесна повреда,
като за подобен умисъл би могло да се обсъди поведението им, ако ударите бяха
локализирани в други части на тялото, не бяха нанесени с такава сила и агресия
и броят им бе значително по-малък.
В крайна
сметка от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че в
съзнанието на подсъдимите П. и Й. П.-ви е имало оформени представи относно
това, че чрез действията си лишават от живот друго човешко същество, а също и
относно това, че действат в съучастие.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимите, Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия
П.П. и отмери като такова, фактът, че към момента на извършване на
престъплението подс. Й.П. е бил служител на Министерство на вътрешните работи и
като такъв е съзнавал ясно и точно по какъв ред следва да се разрешават
конфликти от това естество. Към тази категория лица са въздигнати по-големи
изисквания от закона и обществото, с оглед призванието им да бранят сигурността
в държавата.
Като
смекчаващи по отношение както за П.П.,
така и за Й.П. съдът прецени чистото им съдебно минало, добрите им
характеристични данни – трудово ангажирани, семейни, полагащи грижи за
семействата си, отчете се напредналата възраст и влошено здравословно състояние
за П.П. и налчието на малко дете за Й.П..
Все пак
в случая не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия П.П. и Й.П. при условията на
чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората кумулативно
изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото, предвидено
в закона наказание да е несъразмерно тежко.
При така
отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че
индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимите престъпление по
чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК следва да се извърши при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Воден от
тези аргументи, настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намира като
най-подходящо по размер наказание за подсъдимия П.П. лишаване от свобода за
срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, а за подсъдимия Й.П. ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
Така
отмерен, срокът на наказанията се явява необходим и достатъчен за преоценка на
поведението от страна на самите подсъдими и даване на ясна равносметка за
последиците от стореното. Размерите им в пълна мяра отговарят и на прогласените
в чл. 36 НК цели на наказанието, поради което са и справедливи.
Съдът
постанови така определените наказания да бъдат изтърпяни ефективно от
подсъдимите, предвид на което и на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на същите в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът
приспадна на основание чл.59, ал.2
вр. ал.1, т.1 от НК времето, през което
подсъдимият П.Й.П. е бил задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР, чл. 64 от НПК,
времето през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 08.04.2013 г. до 08.10.2013 г., като един
ден задържане следва да се зачита за един ден лишаване от свобода, както и
времето, през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение
„Домашен арест”, считано от 09.10.2013 г. до 10.02.2014 г., като два дни
домашен арест следва да се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
Съдът
приспадна и на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК
времето, през което подсъдимият Й.П.П. е бил задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР, чл. 64 от НПК, времето през което спрямо същия се е реализирала мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 08.04.2013 г. до 08.10.2013 г.,
като един ден задържане следва да се
зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което спрямо
същия се е реализирала мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от
09.10.2013 г. до 10.02.2014 г., като два дни домашен арест следва да се зачитат
за един ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Според
съда, предявения граждански иск е доказан както по основание при условията на
чл. 45 от ЗЗД, така и частично по размер.
Установи
се по несъмнен начин, че в резултат на убийството на К. Щ. е причинен
вредоносен резултат, като между него и виновното деяние на подсъдимите, предмет
на настоящата осъдителна присъда съществува пряка и непосредствена причинна
връзка. Ето защо, подсъдимите П.П. и Й.П.
бяха осъдени солидарно да изпълнят задължението си по чл. 45 от ЗЗД да поправят причинените на гражданския ищец Й.А.Щ. сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия
неимуществени вреди – болка и страдание от загубата на близкия роднина, в
резултат на престъплението по чл.115 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението до окончателното й изплащане, както и сумата от
800 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърли
предявения граждански иск за разликата до пълния му предявен размер от
60 000 лв.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД, съобразно общоприетото
обществено разбиране за справедливост и конкретните икономически условия в страната,
съдът уважи искът в посочения размер по справедливост, като прецени именно него
като адекватен за овъзмездяване на причинените болки и страдания, претърпени от
смъртта на К. Щ..
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед
изхода на делото Съдебният състав постанови следното :
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – панталон тип дънки, сив на цвят,
кожени обувки, черни на цвят с надпис „МАТ” и кафяво кожено яке – ДА СЕ ВЪРНАТ
на подсъдимия Й.П.П., след влизане в сила на присъдата.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА – тъмнокафяво велурено
яке, долнище от анцуг с бял кант, тъмносиньо на цвят – ДА СЕ ВЪРНАТ на
подсъдимия П.Й.П., след влизане в сила на присъдата.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА – черна палка с халка и кожена дръжка, бяло горнище от анцуг,
дамска бяла чанта с една презрамка – ДА СЕ УНИЩОЖАТ КАТО ВЕЩИ БЕЗ СТОЙНОСТ,
след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимите П. и Й. П. да
заплатят по сметка на Пловдивския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт, направените разноски по делото в размер на 2415 лв. за всеки един от
тях, както и сумата от 800 лв., за всеки един от тях, представляваща държавна
такса върху размера на уважения граждански.
Причини
за извършване на престъплението са ниското правно съзнание и слабите морално-волеви
задръжки на подсъдимите, както и незачитането на установения в страната правов
ред, свързан със запазване живота на личността.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: