Решение по дело №462/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260003
Дата: 22 май 2024 г.
Съдия: Галина Петкова Магардичиян
Дело: 20194500100462
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260003

гр. Русе, 22.05.2024г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенски окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на 01 април през две хиляди двадесет и четвърта година…в състав:

Председател: Галина Магардичиян

 

при секретаря Ирена И. и в присъствието на прокурора…..  като разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян гр. дело № 462 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:

         Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ/отм/.

         Ищците М.В.К., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете К.И.А. твърдят, че на 19.07.2014г около 18.22 часа по пътя Русе-Велико Търново с обозначение І-5, преди разклон за гр.София-непосредствено след гр.Бяла, обл.Русе в района на км.58+500, при пътно-транспортно произшествие загинал И. Д.А. с когото ищцата М.К. живеела във фактическо съжителство от 2008г., а детето К.А. бил роден от това съжителство. Към датата на ПТП-то детето било на четири години и четири месеца. Твърди, че за ПТП-то е образувано ДП № 1855/14 по описа на РОС, по което в качеството му на обвиняем е привлечен водачът на товарен автомобил DAF FT 95.480 с рег № 41 ТВ 862 и полуремарке TIRSAN с рег № 41 U 4139- Х.Б. от Турция. Твърдят, че безспорно е установено, че вина за настъпилото ПТП има водачът на товарния автомобил, който извършил маневра „изпреварване“ в насрещната му лента за движение, т.е в лентата, в която И. А. е управлявал мотоциклета си. Твърдят, че в следствие на това ПТП и настъпилата смърт за И. Д.А. тя и синът й им претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди. Между тримата съществували отношения на любов и привързаност, които и до настоящият момент възпрепятстват да допуснат друг човек в живота си. Синът й, първоначално не вярвал, че баща му няма да се върне от работа и месеци наред-в продължение на почти година, всяка вечер го очаквал да се появи на паркинга и паркира автомобила им. По тази причина детето прекарвало часове наред на прозореца. През времето, през което ищцата М.К. не била на работа, а детето на градина, то не се отделяло от нея. Придружавало я дори и в банята, като стояло пред завесата на душа и не спирало да и говори-основно задавайки въпроси, но които тя да отговаря, като детето споделило на сестрата на М.К., че прави това, за да не изчезне. Въпреки опитите й да обясни на детето, че няма да изчезне, но няма да види повече баща си, защото той е на „небето“ и е „ангел“, детето отказвало да приеме заявеното и изпадало в истерични кризи, като крещейки я обвинявал, че нарочно не му дава да се види с баща си и че тя ще го изостави и ще изчезне. Твърди, че била принудена да потърси специализирана помощ и след съвет от психолог написала писмо до детето от името на баща му, в което му обяснявала,какво се е случило и че повече няма да види баща си. След реакцията на детето, се принудила на напише второ писмо, в което да му обясни, че баща му няма да му пише повече, но ще го обича винаги и ще го пази. Това бил един от най-мъчителните момент в живота й и този на сина й, но писмата били единственият начин по който успяла да овладее истеричните кризи и обвиненията на детето. След като в градината се разбрало, че баща му е починал, децата започнали да разпитват детето, което допълнително утежнявало положението. Отразените протести в медиите за спиране движението на товарни автомобили, споменаването името на баща му по телевизията, допълнително утежнявали нещата. Изпитваното страдание от детето, рефлектирало и върху поведението му като стигал до пререкания с децата в градината, а след това и в училище. Особено тежко детето преживявало тържествата, на които присъствали родители, защото на повечето деца присъствали и двамата родители. На моменти се затварял и продължавал да се затваря в себе си, не говорел с дни, в други моменти се дължал или се държи агресивно. Най-тежки били моментите на празници, а най-тежко и двамата преживявали Коледа, защото И. А. бил роден на *****. За да не са сами на празници, тя превърнала същите в събирания с приятели, който се съобразявали и продължават да се съобразяват с тях и с това какво и как говорят като отбягвали и продължават да отбягват да разговарят за И. А.. От друга страна, освен че трябвало да бъде силна и за сина си, като бъде негова майка и баща, трябвало да се раздели с много хора, които считала за приятели. Чувствала се изоставена, тъй като освен, че загубила най-близкия си човек, покрай неговата смърт се разочаровала от поведението на околните. Това я докарало до състояние да ползва специализирана помощ и лекарства, а като защитна реакция и изход от състоянието си използвала работата си като започнала да си налага да работи двойно, за да не мисли за случилото се и предстоящото. Получавала паник атаки, който в началото били чести, но в последствие намалели, като понастоящем изпадала в такива само по празници. Приятели на семейството и на И. А. се опитвали да компенсират липсата на баща за детето, като отправяли похвали към детето, посещавали тържествата му в детската градина и училище. Това допълнително ангажирало хора и средства, за да може да компенсират липсата на баща за детето. Твърди, че тя ежедневно полага сама грижа-морална, емоционална, финансова за сина си, без подкрепа на друг родител, разчитайки само на себе си. С нарастване възрастта на детето, нарастват и потребностите му и тя се налага да работи и през почивните дни, вземайки допълнително работа от фирмата, в която работи, за да осигури допълнително средства, за да обезпечи финансовото им положение. Това от своя страна налагало да работи през нощта, лишавайки се от сън и почивка, за да не лишава синът си от време, което да прекарват заедно. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на детето К.И.А., роден на ***, действащ чрез М.В.К. като майка и законен представител, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д.А. в размер на 150 000лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на деликта-19.07.2014г до окончателното й плащане, а на нея М.В.К. ответникът да заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на И. Д.А., с кого живеела на съпружески начала, в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от деликта-19.07.2014 до окончателното й плащане. Претендират й разноските по делото. 

         Ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД със седалище и адрес на управление-гр.София в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК оспорва изключителната вина на водача Х.Б. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумент на нормата на чл.300 ГПК.  Оспорва механизма на настъпилото ПТП като счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В конкретният случай изключителна вина за получените увреждания има починалия. Не е налице съприкосновение между управлявания от И. А. мотоциклет и товарния автомобил“Даф“. Считат, че не само е налице съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, на А. има изключителна вина за настъпване на фаталния резултат. От експертизите в ДП се установявало, че не е налице съприкосновение между мотоциклета на починалия и товарния автомобил нито преди, нито след падането на мотоциклетиста, довело до травмите, несъвместими с живота. Доказателство за това било, че липсват следи от триене по товарния автомобил и наличие на следи от триене по каската на мотоциклетиста, които съвпадат със следите по асфалта. А. насочил мотоциклета към пътния банкет, който е бил покрит с почва. При това движение гумата на мотоциклета се подхлъзнала, което е довело до загубата на контрол върху превозното средство и падането на водача му. Всички мотоциклетисти, които са се движили заедно са се движили със скорост между 60 и 90км/ч. и всички са намалили скоростта при възприемане на насрещно движещите се товарни автомобили, но няма данни А. да е постъпил по този начин, поради това считат, че високата скорост допълнително е улеснила хлъзгането на мотоциклета. Освен това разстоянието между товарния автомобили края е пътното платно е било 1.84м, през които един мотоциклетист може да премине без да навлиза в пътния банкет. Починалият нито е бил длъжен, нито е било необходимо да се придвижи на начина, по който го е направил, поради коте намират взетото от него решение за неадекватно или некомпетентно. Приносът на починалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл.51, пр.2 ЗЗД. В конкретният случай починалия е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Твърдят, че вина за причинени вреди, несъвместими с живота, довели до фаталния резултат, няма водача на товарен автомобил „Даф“. Считат, че исковете са необосновани и не са подкрепени с доказателства, като са прекомерно завишени по размер. Оспорват се исковете по размер. Ищците не са доказали увреждания, които да обосновават размера на исковите претенции и са в противоречие с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.Освен това размерът им не е съобразен с разпоредбата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ. Оспорват акцесорните искове за лихва, както размера на лихвите, така и началният момент, от който се претендират. Отделно от това, считат лихвите за недължими и поради изтекла давност. Претендират разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: 

         К.И.А., роден на ***г, е син на М.В.К. и И. Д.А., починал на *****М.К. и И. А. не са имали сключен граждански брак, но са живели заедно на семейни начала от 2008г /св.Й./

         На 19.07.2014г И. Д.А. е починал при пътно-транспортно произшествие на път I-5, 58+500км между управлявания от него мотоциклет марка „Сузуки“, модел ВС 1400 Интрусер, рег № Р 1079Х и товарен автомобил ДАФ, модел FT 95.480 3 360, с рег № 41 ТВ 862 и ремарке TIRSAN 41 U 4139, управляван от турския гражданин Х.Б..

Съставен е костативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29, според който товарния автомобил е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица валидна в периода 07.07.2014 до 18.10.2014г. Образувано е досъдебно производство № 2304/ *****а в последствие с присъда по НОХД № 545/2019 г. по описа на ОС Русе, влязла в сила на 19.01.2023 г., Х.Б. –*****, род. на *** г. в *****е признат за виновен в това, че на *****в землището на гр. Бяла обл. Русе на първокласен път І-5 – гр. Русе – гр. В. Търново, в района на км. 58+500 при управление на товарен автомобил - „DAF FT 95.480” с рег. № 41 TB 862 и полуремарке „TIRSAN” с рег. № 41 U 4139, нарушил правилата за движение - чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Д.А. ***,  поради което и на основание чл. 343, ал. 1, пр. 3, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, 1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК, считано от влизане на присъдата в законна сила. /л.145- 169 от настоящото дело/

По делото е приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, в която е посочен механизмът на пътното-транспортно произшествие, както следва : на 19.07.2014г около 18.20 часа през светлата част от денонощието на път I-5, група мотоциклети са се движили в посока към гр.Велико Търново. Първият в колоната е бил Б. Г. , втори – П. М., трети е бил починалият И. А., четвърти –И. Ц.и пети – В. Г.. Групата е билазасечена от тирове, които са се изпреварвали. Изпреварващият състава от превозни средства е бил образуван от седлови влекач „DAF FT 95.480“ с рег № 41 ТВ 862 и полуремаркеTIRSAN“ с рег № 41 U 4139, управляван от Х.Б.. В този момент мотоциклет „Сузуки Интрудер 1400“ с рег № Р 1076 Х, управляван от И. А. в района на км. 58+500 се е движил с около 70-80км./ч., а състават с около 84км/ч. Вследствие на това, вероятно А. е предприел маневра за намялавена на скоростта на мотоциклета и отклоняване в дясно и е загубил устойчивото си движение и е поднал с мотоциклета. Без него всички останали мотоциклетисти са успели да извършат разминаването безопасно. Съприкосновение между мотоциклета с мотоциклетиста и състава, управляван от Б., не е имало. Мястото на падане на мотоциклета е в непосредствена близост до дясната граница на платното за движение. Данните сочат, соперд вещото лице, че към момента на произшествието А. е бил с поставена предпазна каска. Според комплексната експертиза, водачът на састава от превозни средства е могъл да наблюдава мотоциклета, управляван от И. А., когато товарната композиция се е намирала на около 142.5-132.7 м. преди мястото където са оставени следите от плъзгане. Разстоянието, на което се е намирал мотоциклета преди мястото му на падане, когато се е открила видимостта за водача му към състава от превозни средства, е около 105.4 метра. Вещото лице е изследвало два варианта за разминаване на изпреварващите се „тирове“ с мотоциклета, като и при двата от тях, водачът на мотоциклета е могъл да загуби равновесие. Техническата причина за загубата на устойчивото движение и падането на мотоциклета и мотоциклетиста се дължи на субективните действия на А., предприети от него, вероятно за намаляване на скоростта и отклоняване вдясно по пътния банкет, който е било обрасъл с прасти и дървета. Скоростта на мотоциклета при падането му е била около 30.2км/ч. При огледа на местопроизшествието не са установени пътни знаци, които да въвеждат ограничение на скоростта на движение.  Според комплексната експертиза при съобразяване на видът на процесното пътно-транспортно произшествие, видът и локализацията на уврежданията по тялото на А. с вида и локализацията по шлема и дрехите му, следва извода, че установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и са прижизнени, уврежданията в областта на главата и шията са получени при поставен предпазен шлем, уврежданията са получени при падане от валка височиа върху пътното платно. Падането е настъпила с главата надолу, като първоначално е настъпило съприкосновение между предната лява част на каската с пътната настилка, при което се е получило увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб и продълговатия мозък, които увреждания са непосредствената причина за смъртта на А.. Според вещите лица водачът на мотоциклета не е могъл да предотврати произшествието с маневри. Според допълнителната автотехническа експертиза, както съставът управляван от Б., така и А. са  можели да спра управляваните то тях превозни средства преди мястото на произшествието.   

         От момента, в който И. А. и М.К. заживели заедно, двамата много се разбирали и обичали, имало доста сходни интереси, обичали да пътуват и прекарвали много време заедно. Когато М.К. била бременна с детето им К. и имала здравословни проблеми, И. много се грижел за нея, когато не бил при нея постоянно и се обаждал, за да разбере как е и дали има нужда от нещо.Когато се родило детето им К. на ***г. двамата си поделяли грижите за него. И. много подкрепял М.К. във всичко, включително и за детето им. Съответно М. и К. много обичали И., тримата се разбирали и били много близки помежду си. На 19.07.2014г около 18-19 часа М.К. се обадила на сестра си-св.Б.Й., за да й каже ,че според нея нещо е станало с И., тъй като не и се обаждал. Тя звъняла на приятелите му, с които той трябвало да бъде с моторите, но те не и вдигали. Впоследствие един от тях и казал, че ще й се обади по-късно и тя разбрала, че нещо се е случило. Повикала близките си да отидат в апартамента й, за да има кой да гледа детето, ако се наложи тя да излезе.Когато свидетелката и майка им отишли в апартамента, там вече бил приятел на И., който вече бил съобщил на сестра й, че той е починал. Ищцата била в много тежко състояние и плачела. Свидетелката отвела детето, за да не чува разговорите и отишли в *****, където живее. Малко по-късно майка им и сестра им също отишли там. М. и детето стояли в дома на свидетелката две седмици, защото сестра й не можела да се прибере в апартамента, защото там всичко и напомняло за И. и я било страх. Била в много тежко състояние, постоянно плачела, не можела да спи, не можела да се храни. Искала постоянно да има някой покрай нея. На 21.07.2014 било погребението на И., което М. приела също много тежко и и били дали успокоителни, за да може да преживее деня. Може би месец след смъртта на И. М.К. изпитвала постоянене страх да е сама. Започнала да получава паник атаки като първата била на погребението. В началото тези паник атаки били всеки ден, не можела да спи, задъушавала се и се наложило да употребява антидепресанти, които и били изписани от психиатър. Пила тези лекарства в период от две години. Година след смъртта на И. продължава да получава паник атаки на празници, особено на Коледа, защото тогава И. имал рожден ден. Развила страх за детето К. и  не го пускала никъде сам, дори и *****, въпреки че е при близки хора. Не го оставяла сам да играе на площадката, на екскурзии, до градината, а след това до училище. Понастоящем вече била по-умерена, но страхът й да не се случи нещо с детето продължавал да съществува. Развила такъв страх и за близките си- отново се страхувала да не им се случи нещо. Когато пътували някъде задължително трябвало да й се обадят дали са пристигнали. След като И. починал, М.К. станала абсолютен работохолик, според св.Й.. Времето й било разпределено между работата и детето. Споделяла със сестра си, че като работи не мисли толкова за случилото се с И. и са разсейвала и не мислела за проблемите. От смъртта на И. М.К. няма връзка с друг мъж, защото споделяла, че никой не може да го замени, тъй като с него били сродни души. Преди смъртта му тя била усмихнат и лъчезарен човек, но след това се променила. Според св.Й., сестра й и понастоящем не е преодоляла смъртта на И.. Споделяла, че мисли за него непрекъснато, включително и по празници. Св.Й. знае от сестра си, че тя се е притеснявала как да съобщи на детето К. за смъртта на баща му. Затова се обърнала за съвет към психиатър и по негов съвет изпратила картички на детето от името на И.. В първата му обеснявала, че не могат да се видят,защото И. е станал звездичка, както и че много го обича и винаги ще е с него, макар и К. да не го вижда. С втората му пишел, че не може вече да му изпраща картички. Детето също било в много тежко емоционално състояние. В началото не може да разбере какво се е случило и защо не може да види баща си. Тогава детето било на четири години и не присъствал на погребението на баща си. В началото обвинявал майка си, че не му позволява да види баща си и да го чуе и изпадал в истерии. Започвал да плаче, да вика, стоял на прозореца и постоянно чакал баща си да се прибере. Именно затова М.К. се наложило да се обърне към специалист, за да знае как да му съобщи. Може би около 2-3 седмици след смъртта на И., М. Д. съобщила на детето за настъпилата мърт. Тогава той започнал с истерии и много плакал.от своя страна детето развило страх да не загуби и майка си и постоянно ходел след нея, дори и когато била в тоалетната или банята.  Преди това детето не е имало такова поведение. На св.Й. обяснил, че се страхува майка му да не изчезне като баща му. Когато детето било в детската градина също имало проблем, защото част от децата знаели, че баща му е починал и го разпитвали за това. Тогава К. се прибирал много тъжен, затварят се в себе си и не говорел с никой. На тържества в детската градина, а и след това в училище, детето било тъжно, защото бащите на другите родители били там и той искал и неговият татко да е там. Затова цялото семейство ходели на тържества, за да го подкрепят. Опитвали се да запълнян празнината, но доста често неуспешно, защото детето искало баща му да присъства на тържествата му. Детето често им обяснявало както е говорил с баща си, както са правили заедно. Понастоящем М. и детето пътуват заедно, но само с влак, защото М. се страхува да пътуват с кола, за да не се случи нещо. Дълго време след катастрофата тя никъде не е пътувала. Едва в последните две-три години се отпуснала, но не било така често както когато били заедно с И.. След катастрофата много от приятелите на И. спрели да контактуват с М., според св.Й., защото искат да си спестят негативни емоции. Този факт М. също изживяла много тежко. Същото се потвърждава и от св.Р.Л., който е бил приятел на семейството на И. А. и М.К. и след смъртта на И. продължава да подкрепя М.К. и детето й. Същият също има преки впечатления за това колко емоционално съсипана била М.К. и колко негатовинто се е отразило това и на детето К..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи :

         Ищците М.К., която от 2008г до смъртта на И. А., настъпила на *****е живеела с него на семейни начала и К.А., който е тяхно дете, са сред кръга от лицата, който според Тълкувателно решение № 1/16 от 21.06.2018 по т.д.№ 1/16 ОСНГТК на ВКС, са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техен близък.

        На основание чл.300 ГПК влязлата в сила на 19.01.2023 г. присъда по НОХД № 545/2019 на РОС е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца Х.Б. за настъпилото на 19.07.2014г пътно-транспортно произшествие и причинената от него смърт на И. А., което изключва направените от ответника в отговора му възражения, че водачът на товарния автомобил няма изключителна вина за настъпилото произшествие, респ настъпилата смърт на И. А..

От друга страна е установено наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на товарния автомобил, ,управляван от Х.Б. и застрахователя – ответник, действащо към момента на ПТП-то, поради което съдът намира,    че отговорността на ответното дружество в случая също е безспорна.

         От събраните по делото гласни доказателства, които са безпротиворечиви, се установи по категоричен начин, че е съществувала силна емоционална връзка между починалия И. А. и жената, с която е живеел от 2008г –М.К., както и между него и детето му К., което към момента на смъртта му е било на четири години. И двамата са приели много тежко смъртта му като М.К. две години е пила антидепресанти и е получавала паник-атаки, в началото всеки ден. Настъпилата преждевременна смърт на И. А., който е било на 36 години, е променила живота на ищцата и детето им рязко и трайно в негативна насока, като двамата са лишени е завинаги от обичта на партняор и баща, от близостта с него и от възможността да общуват с него и да е част от техния живот, което обстоятелство е особено важно както за неговата партньорка в живота, така и за невръстното му дете. От гласните доказателства се установи, че и двамата са се променили в негативен план след смъртта на партньора и баща си. И двамата са се затворили в себе си и са се „вкопчили“ един в друг като продължават да живеят в страх да не се случи нещо лошо с някой от тях. И двамата и към настоящият момент не могат да преодолеят загубата на партньор и баща. 

         Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Съдът като съобрази изложеното по-горе в мотивите си относно конкретните болки и страдания, които всеки от ищците е търпял и продължава да търпи, а и ще търпи за в бъдеще, вследствие на преждевременната смърт на партньор и баща, намира, че дължимото на М.К. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е в размер на 100 000лв, а за малолетното дете К.А. е в размер на 150 000лв.     

Съдът намира възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна починалия И. А. за неоснователно и недоказано. В писмения си отговор застрахователят излага твърдения, че починалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за оразване на собственото си здраве и живот, с което е съпричили уврежданията. На първо място тези твърдения не са конкретни,  а съгласно утвърдената практика на ВКС  съпричиняването приносът на увредения трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. На следващо място тези възражения не са доказани и не се подклерят от писменото и устно заключние по приетите по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и от допълнителната автотехническа експертиза. 

По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Основателността на главната претенция обуславят основателността и на акцесорната по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Относно началния момент, от който се дължи обезщетение за забава при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, настоящият състав съобразява непротиворечивата практика изразена в решения на ВКС, според която с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от отговорността на делинквента и застрахована гражданска отговорност на последния, застрахователят отговаря за всички причинени от прекия причинител вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Затова, съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъждана от датата на увреждането. Аргументите в тази насока произтичат и от принципното тълкуване, дадено в т. 2 на ППВС № 2/1981 г., според което, изискуемостта на вземанията за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпва от датата на непозволеното увреждане – в случая 19.07.2014 г.

Застрахователят обаче е направил възражение за погасяване по давност на лихвите за забава, което е частично основателно. Константната практика на ВКС е, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. В случая искът е предявен на 17.07.2019 г., след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за лихви, която е датата на смъртта на сина на ищцата в резултат на пътното произшествие - 19.07.2014 г. Поради това вземането е погасено за периода, предхождащ тригодишния от завеждането на исковата молба - до 16.07.2017 г. За периода след 17.07.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба обезщетението за забава е дължимо и възражението за давност е неоснователно.    

В тежест на ответника са направените от ищците разноски. В случая това е единствено адвокатско възнаграждение за упълномощеният от всеки от тях адвокат, тъй като правната защита е осъществявана при условията на чл.38 ЗА. Съдът определя това възнаграждение при спазване на правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 /2004 за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията им към момента на сключване на договора за правна помощ между адв.С.П. и всеки от ищците - 31.01.2023г /л. 149 от делото/, а именно в размер на 10 650лв за представителство на адв.С.П. на ищеца К.И. А., действащ чрез своята майка и законен представител М.К. и 8 650лв за представителство на ищцата М.К..   

В тежест на ответника е и държавна такса в общ размер на 10 000лв/ 6000лв държавна такса за предявеният от К.И. А., действащ чрез своята майка и законен представител М.К. иск и 4 000лв държавна такдса за предявеният от М.К. иска/, както и разноските, направени от бюджета на съда в размер на 900лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, кв.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5 да плати на К.И.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.В.К., ЕГН ********** ***, сумата от 150 000лв / сто и петдесет хиляди лв/, обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди, представляващи претърпени физически и психически болки и страдания от смъртта на баща му И. Д.А. при ПТП, причинено на 19.07.2014 г. в землището на гр. Бяла обл. Русе на първокласен път І-5 – гр. Русе – гр. В. Търново, в района на км. 58+500 по вина на Х.Б. –*****, род. на *** г. в *****при управление на товарен автомобил - „DAF FT 95.480” с рег. № 41 TB 862 и полуремарке „TIRSAN” с рег. № 41 U 4139, за който дружеството имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, кв.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5 да плати на М.В.К., ЕГН ********** ***, сумата от 100 000лв / сто хиляди лв/, обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди, представляващи претърпени физически и психически болки и страдания от смъртта на И. Д.А., с когото живеела на семейни начала, която смърт е настъпила при ПТП, причинено на 19.07.2014 г. в землището на гр. Бяла обл. Русе на първокласен път І-5 – гр. Русе – гр. В. Търново, в района на км. 58+500 по вина на Х.Б. –*****, род. на *** г. в *****при управление на товарен автомобил - „DAF FT 95.480” с рег. № 41 TB 862 и полуремарке „TIRSAN” с рег. № 41 U 4139, за който дружеството имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.И.А., действащ чрез своята майка и законен представител М.В.К. и на М.В.К. за законна лихва върху присъдените им застрахователни обезщетения за периода от 19.07.2014г до 16.07.2017г като погасени по давност.

ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, кв.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5 да плати на адв. С. *** с адрес-***, на основание чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 10 650лв за процесуално представителство на адв.С.П. на ищеца К.И. А., действащ чрез своята майка и законен представител М.К. и сумата от 8 650лв за процесуално представителство на адв.С.П. на ищцата М.К..

ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.София, кв.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5 да плати по сметка на РОС държавна такса в общ размер на 10 000лв/ десет хиляди лв/, както и 900лв, направени разноски от бюджета на съда.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                           

                                     

 

                                                             Окръжен съдия :