О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 21.07.2020
год.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дончева ч. гр.
дело № 354 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е
частна жалба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор Д. Б., чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане № 125 от 09.03.2020 г., постановено от Районен съд-Пирдоп, по ч.гр.д. № 69/2020 г. С обжалваното
разпореждане е отхвърлено изцяло заявление с вх. № 110/14.02.2020 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „А.з.с.н.в.“
ЕАД срещу длъжника М.Д.Й. с ЕГН: ********** за присъждане на сумите, както
следва: 500 лева, представляваща главница за периода от 04.07.2018 г. до 21.11.2018
г. по договор за паричен заем № ………… от ………….. г.; 43,69 лв. – договорна лихва, начислена за периода
от 04.07.2018 г. до 21.11.2018 г.; 81,94 лв. – обезщетение за забава за периода
от 04.07.2018 г. до 13.02.2020 г. и законна лихва за забава от 14.02.2020 г. до
окончателно изплащане на задължението, както и за разноските.
Жалбоподателят
счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че уговорената с договора за кредит неустойка за неизпълнение
на договорно задължение не е нищожна, защото има обезщетителна
функция относно евентуалните вреди от неизпълнението на паричното задължение. Излага
съображения, че заемателят се е съгласил със
задължението да предостави обезпечение като има право да избере една от двете
форми-поръчителство или банкова гаранция.
Жалбоподателят
моли да се отмени обжалваното разпореждане от 09.03.2020 г. постановено от
Районен съд-Пирдоп по ч.гр.д. № 69/2020 г. и да се издаде заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението суми.
Софийският
окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и приложеното по делото
заявление с вх. № 110/14.02.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния
срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
заявление н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.Д.Й.
за вземания
по договор за паричен заем № ………… от ………….. г. Видно от заявление с вх. № 110/14.02.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, договорът за паричен заем е сключен между длъжника и „С. К.“ ООД, който от своя страна е
прехвърлил на заявителя, с договор за цесия и приложение № 1 към него от 11.06.2019
г., вземанията си.
Видно от т. 12 от заявлението по
договора за паричен заем, е отпуснат заем в размер на 500 лева на длъжника.
Твърди се, че длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с
дължимата договорна лихва в размер на 47,59 лева, като заплати общо сумата в
размер на 547,59 лева, на 21 седмични погасителни вноски от по 26,08 лв., като
последната погасителна вноска е била с падеж – 21.11.2018 г. Посочва, че
съгласно общите условия, действащи между страните, в случай, че заемателя се забави с плащането на дължимата погасителна
вноска, същия дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за
забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на забавата.
Заявителят претендира начислено обезщетение за забава от 04.07.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в размер на 170,56 лв.
В заявлението е посочено, че
се претендира длъжника да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева и държавна такса в размер на 25 лева.
С молба от
04.03.2020 г., в изпълнение на дадени от съда указания, заявителят е посочил,
че е погасената сума от длъжника по сключения договор за заем в размер на 132,61
лева, с която са погасени, както следва 3,90 лв. – договорна лихва и 128.71 лв.
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Посочено е, че претендираното обезщетение за забава е в размер на 81,94
лева, считано от 05.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението
С обжалваното разпореждане първоинстанционният
съд е приел, че от твърденията в заявлението, а и от приложения договор за
паричен заем се установява наличието на неравноправна клауза в него, която е
приета за нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави, а именно
неустойката в размер от 250,41 лв. за непредоставяне на уговореното в чл. 6 от
договора обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията
на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Посочил е, че от
извършените до момента плащания от длъжника в размер на 128.71 лв. са отнесени
като неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Сумите за неустойка
обаче, според първоинстанционния съд, не са били
дължими, като платени по неравноправна и нищожна клауза. Първоинстанционният
съд е стигнал до извода, че сумите, които е заплатил кредитополучателя и са
отнесени като „неустойка за неизпълнение на договорно задължение“ е следвало да
бъдат отнесени като суми, покриващи част от главното вземане – за главница и договорна лихва, а това
не е сторено, поради което съдът е приел, че не може да бъде присъдена със
заповедта за изпълнение пълната сума за главница и договорна лихва, които се
претендират.
С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Правилно заповедният съд е
приел, че спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания и е обект на заявлението по чл. 410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит (ЗПК). В
съответствие със закона първоинстанционният съд е
извършил проверка дали искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
Съгласно чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК заявлението
за издаване на заповед за изпълнение трябва да съдържа искане за издаване на
изпълнителен лист и да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. Такова изложение е предвидено в т. 12 от образеца на
заявление, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на
правосъдието. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание
и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение. В случай, че в заявлението
липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на
отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от
приложените към заявлението документи (така мотивите на т. 2б от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС). Предявеното със заявлението парично вземане трябва
да бъде очертано с всички индивидуализиращи белези – страните по материалното
правоотношение, предмета и основанието, т. е. правопораждащите
юридически факти.
Имайки предвид, че заповедното
производство е формално правилно първоинстанционният
съд е посочил, че няма правомощия да реализира произнасяне по същество, при
което да приспадне от претендираната от заявителя
сума платените суми и да присъди остатъка, но неправилно е отхвърлил изцяло
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В процесния
случай, в заявлението са посочени страните по материалното правоотношение – кредитодателя, респ. неговият частноправен правоприемник,
както и задълженото лице – кредитополучател. В заявлението е конкретизиран
размерът на вземането за главница, представляващо неплатена парична сума по предоставен
паричен кредит, включително са посочени и дължимите договорна и наказателна
лихви. Посочено е и основанието от което произтича вземането – договор за
кредит, като е уточнено на коя дата е сключен договора и между кои лица.
На следващо място, искането не
се основава на вземане на заявителя въз основа на неравноправна клауза -
неустойката, която законосъобразно е приета за нищожна и въз основа на нея действително не
може да се породи валидно задължение за кредитополучателя.
Изложените в обжалваното разреждане доводи, досежно начина на отнасяне на платените от длъжника вноски
към задължението му по договора за заем са въпрос по същество и следва да
бъдат обсъдени при евентуален исков процес по предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване на вземането.
По изложените съображения
настоящият състав счита, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил заявлението вместо да издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съобразно тези аргументи и с
оглед несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния
и въззивния съд, жалбата следва да бъде уважена, а
оспореното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 125 от 09.03.2020 г., постановено от Районен съд-Пирдоп, по ч.гр.д. № 69/2020 г., с което е
отхвърлено изцяло заявление с вх. № 110/14.02.2020 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу длъжника М.Д.Й.
с ЕГН: ********** за присъждане на сумите, както следва: 500 лева,
представляваща главница за периода от 04.07.2018 г. до 21.11.2018 г. по договор
за паричен заем № ………….. от …………….. г.; 43,69 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 04.07.2018 г. до
21.11.2018 г.; 81,94 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.07.2018 г. до
13.02.2020 г. и законна лихва за забава от 14.02.2020 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по заявлението от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу длъжника М.Д.Й. с ЕГН: ********** за присъждане
на сумите, както следва: 500 лева, представляваща главница за периода от
04.07.2018 г. до 21.11.2018 г. по договор за паричен заем № 191969 от
27.06.2018 г.; 43,69 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 04.07.2018
г. до 21.11.2018 г.; 81,94 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.07.2018
г. до 13.02.2020 г. и законна лихва за забава от 14.02.2020 г. до окончателно
изплащане на задължението, както и за разноските.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Пирдоп за издаване на
заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.