Р Е Ш Е Н И Е
№ 461/19.6.2019 г. 19.06.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ - ти състав
в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети март две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря Т.К.
като разгледа докладваното
от съдия Георги Георгиев
гражданско дело №
2186 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
предявена от „Банка
ДСК” ЕАД с ЕИК ********* против Н.Х.К. и Х.Х.К. ***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че същите
солидарно дължат на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2018
г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от
2500,65 лв. главница,сумата от
575,53 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 07.10.2016 г. до 20.03.2018 г.,сумата от 90,69 лв. обезщетение за
забава за периода от 08.10.2016 г. до 20.03.2018 г.,заемни такси и разноски в
размер на сумата от 160,00 лв. ,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018
г. по описа на ЯРС, при условията на солидарна отговорност.
Ищецът твърди, че на 07.04.2009 г.
между него и В. П.К. е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер
на 6 000 лв., който е следвало да бъде погасен в рамките на 120 месеца
съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с платими на 7-то число
от месеца вноски. На 08.09.2016 г. длъжникът е починал, а кредитът е станал
предсрочно изискуем на 12.03.2018 г., на осн. т.19.2 от ОУ, неразделна част от
договора, поради забава в плащанията с повече от 90 дни и неплащане на вноски с
падеж за периода от 07.10.2016 г-07.03.2018 г. След тези дати вноски по кредита
не са постъпвали. Задължението на кредитополучателя възлизало на сумата от общо
3326,87 лв., от която 2500,65 лв. – главница, 575,53 лв. – договорна лихва за
периода от 07.10.2016 г. – 20.03.2018 г., 90,69 лв. – обезщетение за забава за
периода от 08.10.2016 г. до 20.03.2018 г., 160 лв. – заемна такса. За дължимите
суми ищецът подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление пред ЯРС и по него съдът
образувал ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС, по което издал заповед за
изпълнение срещу ответниците за горните суми, при условията на солидарна
отговорност, която според ищеца произтича от т.22 от ОУ на договора във
вр.чл.128 от ЗЗД. Длъжниците, които са наследници на починалото лице,като Н.Х.К.
е подала в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК възражения против
заповедта,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение,като на другия длъжник Х.Х.К. заповедта била връчена по реда и условията
на чл.47,ал.5 ГПК, поради което ищецът
счита, че има правен интерес да установи вземането си по реда на чл. 422 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Н.Х.К.,чрез пълномощника й,като оспорват исковете по основание и
размер. Считат сключения договор за кредит за текущо потребление от 07.04.2009
г. за нищожен,като сключен при липса на съгласие.Също така се оспорват
подписите на наследодателя им В. Д.К.
под договора от 07.04.2009 г. на стр.1 и 2,ОУ върху всички страници,погасителен
план и ГПК върху всички страници,условия за стандартен кредит за текущо
потребление,обезпечен със залог върху трудовото провоотношение/пенсия,че не са
положени от майка й.
В ззаконоустановения срок по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Х.Х.К..
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, се представлява
от пълномощник - юрисконсулт, чрез когото поддържа предявените искове и пледира
за уважаването им и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответниците - редовно призовани, се представляват от пълномощник адвокат,чрез
когото пледират за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на
ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано на 21.03.2018 г. от заявител „Банка ДСК” ЕАД - гр.София и солидарни длъжници Н.Х.К. *** и
Х.Х.К. ***, за сумите от общо 3326,87 лв., от която 2500,65 лв. – главница,
575,53 лв. – договорна лихва за периода от 07.10.2016 г. – 20.03.2018 г., 90,69
лв. – обезщетение за забава за периода от 08.10.2016 г. до 20.03.2018 г., 160
лв. – заемна такса. 21 257.26 лв. - главница, 4 688.19 лв. –
договорна лихва за периода 10.03.2013 г. – 31.07.2013 г., 2 423.21 лв. –
санкционираща лихва за периода 13.06.2012 г. – 31.07.2013 г., 110.00 лв. –
заемна такса, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното
производство за платена държавна такса в размер на 66,54 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Съдът е уважил това искане като е издал
заповед № ***/22.03.2018 г. за претендираните по заявлението суми, съставляващи
главница, договорна лихва, санкционираща лихва, заемна такса, както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението –
21.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното
производство от 116,54 лв. общо, а в законоустановения срок длъжника Н.Х.К. е
подала в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК възражения против
заповедта,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение,като на другия длъжник Х.Х.К. заповедта била връчена по реда и
условията на чл.47,ал.5 ГПК.
От представените от ищцовото
дружество писмени доказателства – договор за кредит за текущо потребление от
17.04.2009 г. и общи условия към него се установява, че между „Банка ДСК” ЕАД - гр.София и В. П.К. е бил сключен договор
за кредит за текущо потребление в размер на 6 000 лв., който е следвало да
бъде погасен в рамките на 120 месеца съгласно погасителен план, неразделна част
от договора, с платими на 7-мо число от месеца вноски, като съгласно т.19.2 от ОУ
кредитът става автоматично предсрочно изискуем поради забава в плащанията с
повече от 90 дни.
Видно от представеното с исковата
молба удостоверение на Районен съд-Е. се установява,че по ч.гр.дело № ***/2017
г. с Определение № ***/06.07.2017 г. на основание чл.51,ал.3,вр.с ал.1 ЗН е
вписано в особената за това книга при РС-Е.,приемане на наследството от Н.Х.К.
и Х.Х.К.,оставено от майка им В. П.К.,б.ж. на гр.Е.,починала на 08.09.2016 г. в
гр.Е.,обл.Я.,съгласно акт за смърт № ***/09.09.2016 г. съставен в гр.Е.,обл.Я.
Ищцовото дружество е представило
покана – уведомление изх.№ ***/06.03.2018 г., адресирана до Н.Х.К.,в качеството
й на наследник на В. П.К. се установява,
че банката – кредитор
е отправила уведомление, че банковият кредит е станал предсрочно изискуем. От
известието за доставяне се установява, че на 09.03.2018 г. лично е получила
писмото.
От покана – уведомление изх.№ ***/11.08.2017
г., адресирана до Х. Х.К.,в качеството
му на наследник на В. П.К. се
установява, че банката – кредитор е отправила уведомление, че банковият кредит е
станал предсрочно изискуем. От известието за доставяне се установява, че на
15.08.2017 г. лично е получил писмото.
От заключението на съдебно-
икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че
кредитът е бил разрешен на 07.04.2009 г. и е бил усвоен изцяло в размер от 6 000
лв. на тази дата. До датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда-21.03.2018 г.,вноските с настъпил
падеж били 18 на брой,в размер на общо 1985,35 лв.,включващи и начислените
върху тях лихви /редовна и санкционираща/,както следва:-1319,13 лв.-главница от
07.10.2016 г. до 07.03.2018 г.,575,53 лв.-договорна лихва за периода от
07.10.2016 г. до 21.03.2018 г. и 90,69 лв.-обезщетение за забава за периода
08.10.2016 г. до 21.03.2018 г. Погасяването на процесния кредит било
преустановено окончателно на 07.10.2016 г.,като към датата на подаване на
заявлението в съда по чл.410 ГПК-21.03.2018 г. забавата била 531 дни,от
07.10.2016 г. до 21.03.2018 г. Налице било неизпълнение от страна на
кредитополучателя за заплащане на сумите по кредитаусъгласно договора и ОУ към
него в договорените срокове. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не били заплатени 18 бр.месечни погасителни вноски от № 90 с падеж
07.10.2016 г. до № 107 с падеж 07.03.2018 г. Във връзка с процесния договор за
кредит по разплащателната сметка на В. П.К. са постъпили суми в размер на
8 611,07 лв.,като с тях са погасени следните задължения с оглед сключения
договор за кредит и ОУ на Банката :-главница 3 499,35 лв.,договорна лихва
-5 100,24 лв. и санкционираща лихва-11,48 лв. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист-21.03.2018
г.,размерът на дължимите суми към банката,произтичащи от договор от 07.04.2009
г. била в размер на 3 326,87 лв.от които :-главница 2500,65 лв.,-575,63
лв. договорна лихва за периода 07.10.2016 г. до 20.03.2018 г.,-90,69 лв.
обезщетение за забава за периода 08.10.2016 г. до 20.03.2018 г. и 160 лв.
заемни такси и разноски.С оглед извършените плащания/постъпления по кредитната
сметка на кредитополучателя и условията
на сключения договор за кредит и ОУ към него,вещото лице е изразило
становище,че на 07.01.2017 г. били налице условията на кредита да бъде обявен
за предсрочно изискуем,като била допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни-от вноска № 90,с падеж 07.10.2016 г. до вноска № 93,с
падеж 07.01.2017 г.
Към датата на И.М.-31.05.2018 г.
размерът на дължимата сума към банката,произтичащи от договор за кредит за
текущо потребление от 07.04.2009 г. бил общо
в размер на 3376,19 лв.,от които :-главница в размер на 2500,65 лв.,575,63
лв. договорна лихва,90,69 лв. обезщетение за забава,160,00 лв.заемни такси и
49,32 лв. обезщетение за забава. До 07.10.2016 г.във връзка с процесния договор
за кредит по разплащателната сметка на В. П.К. са постъпили суми в размер на
8 611,07 лв.,като с тях са погасени следните задължения с оглед сключения
договор за кредит и ОУ на Банката :-главница 3 499,35 лв.,договорна лихва
-5 100,24 лв. и санкционираща лихва-11,48 лв.
Размерът на месечните вноски не
бил променян,но след първата забава в плащанията на вноска № 13,от 07.06.2010
г. банката е променила съотношението между главницата и договорната лихва за
част от вноските.По този начин и поради забавеното плащане са погасени 29,12
лв. договорна лихва вместо главница,по част от вноските от № 14 до № 89. Тази
промяна не била отразена в нов погасителен план,но се проследявала при анализ
на извлечението от кредитната сметка № ***,което показвало какви задължения са
погасявани с постъпилите суми по кредита.
За В. П.К. не била сключвана
застраховка „Живот“ относно процесния договор за кредит,тъй като към датата на
сключването му-07.04.2019 г. същата била на пределна възраст от 65 г. за
сключването на такава застраховка.
Във връзка с оспорването от
страна на пълномощника на ответниците,че договора за кредит за текущо
потребление и съпътстващите го документи не са подписани от наследодателя им,бе
допусната и назначена съдебно почеркова ескспертиза.
От заключението на съдебно-
почерковата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява,че
подписите от името на В. П.К. за „кредитополучател“ и за „залогодател“ в
договор за кредит за текущо потребление от 07.04.2009 г.,сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД гр.София като кредитор и В. П.К. като кредитополучател,Договор за
залог върху вземанията по трудово правоотношение от 07.04.2009 г.,сключен
между„Банка ДСК“ ЕАД гр.София като заложен кредитор и В. П.К. като
залогодател,ОУ за предоставени на кредити за текущо потребление,Условия по
стандартен кредит за текущо потребление,обезпечен със залог върху трудово
правоотношение/пенсия,Погасителен план и ГРП са положени от В. П.К..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правни основания
по чл.422 вр. чл.415 Граждански процесуален кодекс ГПК/ вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.60, ал.1 от Закон за
наследството /ЗН/, като съдът ги намира за допустими – предявени са от
легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес,
тъй като е налице надлежно възражение от длъжниците в заповедното производство,
че вземането на кредитора по заповедта за изпълнение не съществува.
По същество съдът намира исковете
срещу Н.Х.К. и Х.Х.К. за основателни по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на твърдяното
с исковата молба облигационно отношение между банката – ищец и наследодателя на
ответниците – В. П.К., произтичащо от договор за банков кредит, сключен при
общи условия.
Установи
се също така, че към момента на предявяване на исковете, който е момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по силата на
чл.422, ал.1 ГПК, В. П.К. е била починала, като кръгът от наследниците му,
призовани към наследяване включва пълнолетната й дъщеря Н.Х.К. и пълнолетния й
син Х.Х.К..
Съгласно разпоредбата на чл.60,
ал.1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията,
с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Съгласно чл.51 ЗН по искане на
всеки заинтересуван районния съдия може да определи на лицето, което има право
да наследява срок, за да заяви дали приема или се отказва от наследството, а
когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който
разглежда делото.Когато в този срок призованото
лице, което има право да наследява не отговори, то губи правото си да приеме
наследството.
В случая и от представените
доказателства, удостоверение на Районен съд-Е. се установява,че по ч.гр.дело № ***/2017
г. с Определение № ***/06.07.2017 г. на основание чл.51,ал.3,вр.с ал.1 ЗН е
вписано в особената за това книга при РС-Е.,приемане на наследството от Н.Х.К.
и Х.Х.К.,оставено от майка им В. П.К.,б.ж. на гр.Е.,починала на 08.09.2016 г. в
гр.Е.,обл.Я.,съгласно акт за смърт № ***/09.09.2016 г. съставен в гр.Е.,обл.Я.
Исковете срещу Н.Х.К. и Х.Х.К.
съдът намира за основателни , съгласно заключението на вещото лице.
За да обоснове този си извод
съдът приема, че в качеството им на
наследници на майка си В. П.К. са приели наследството й , като погашението по
кредита,попада в наследствената маса.
Съдът приема, че сключения между
страните договор е действителен такъв и е породил облигационните си последици. На В. П.К. е връчена
преддоговорна информация, в която ясно и точно са посочени размерът на заема,
на сумата , която следва да бъде върната- глобално и като месечни вноски,
лихвен процент, падежна дата и т.н. Представени са и ОУ към договора за заем и
погасителен план, като всички тези документи са подписани, следователно изрично
приети от същата.Договорът между страните, който е за заем, е сключен в
писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора,
включително Общите условия и ценовата листа, са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия размер на заема,общата сума за
погасяване,броя на месечните вноски,стойността на месечната погасителна
вноска,ден на изплащането, посочен е базовия лихвен процент – 7,44 %,посочен е
годишния процент на разходите по кредита - 16.89%,като в този смисъл не е
налице неравноправност на по смисъла на ЗЗП и както се посочи по горе клаузите в процесния договор за съставени по
ясен и недвусмислен начин.
Кредита и
обявен за предсрочно изискуем от банката ищец,с оглед забава в плащанията на
главница/и или лихва над 90 дни,като предсрочната изискуемост е съобщена на
ответниците от представените доказателства и което обстоятелство не е оспорено.
От заключението на изслушаната СИЕ се установи, че дължимите суми към банката към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.03.2018 г. бил
3 326,87 лв.от които :-главница 2500,65 лв.,-575,63 лв. договорна лихва за
периода 07.10.2016 г. до 20.03.2018 г.,-90,69 лв. обезщетение за забава за
периода 08.10.2016 г. до 20.03.2018 г. и 160 лв. заемни такси и разноски,поради
което по отношение на Н.Х.К. и Х.Х.К. за посочените суми.
С оглед изхода от делото,
искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК.Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
По изложените мотиви и на
основание чл.235 ГПК Районен съд - Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415 Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/ вр. чл.60, ал.1 от Закон за наследството ЗН/ спрямо Н.Х.К., ЕГН **********,*** и Х.Х.К., ЕГН: ********** ***, че дължат солидарно на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК № *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска ” № 19, представлявано от законни
представители: В. М. С.– главен изпълнителен директор и Д. Н.Н. – изпълнителен
директор, по Договор за кредит
за текущо потребление от 07.04.2009 г. ,следните сумите: сумата от 2500,65 лв. главница,сумата от 575,53 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за
периода от 07.10.2016 г. до 20.03.2018
г.,сумата от 90,69 лв. обезщетение
за забава за периода от 08.10.2016 г. до 20.03.2018 г.,заемни такси и разноски
в размер на сумата от 160,00 лв. ,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на
ЯРС,
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Х.К., ЕГН **********,***
и Х.Х.К., ЕГН: ********** *** да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК № *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска ” № 19, представлявано от законни
представители: В. М. С.– главен изпълнителен директор и Д. Н.Н. – изпълнителен
директор, сумата от 784,01 лв. – съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна
инстанция както и разноски по заповедното производство в размер на 116,54 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане в сила на решението,
заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ***/2018 г. по описа на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/