РЕШЕНИЕ№260035
гр. Б., 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение,
шести състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретар *****, като разгледа
докладваното от съдия ***** АНД № 321 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление (НП) №***от ***г.,
издадено от Изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, за извършено нарушение на чл.262, ал.1, т.4 вр.
чл.128, т.1 и т.2 от Кодекса на труда КТ/ на „***“ ЕООД с ЕИК*** със седалище
и адрес на управление – гр.Б., ул.“***“ №32, представляваното от управителя му К.Б.Г.,
в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда, му е
наложено административно наказание
- „имуществена санкция” в размер на 2500.00лева.
Становищата на страните:
Наказаното лице обжалва така
издаденото НП с твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност.
Твърди се, че постановеното не отговаря на обективните обстоятелства и че при
извършената проверка не са били взети предвид всички факти и обстоятелства в
цялата им съвкупност. Според дружеството-жалбоподател явната несправедливост на
наложеното наказание е аргументирано с доводи за наличие на предпоставките по
чл. 28 ЗАНН и че следва в конкретния случай да бъде приложен съставът на чл.
415в от КТ.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, не изпраща представител и не взема становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Н.И.И. и Е.Д.Н. *** извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство от страна на „***“ ЕООД с ЕИК*** със седалище и
адрес на управление – гр.Б., ул.“***“ №32, представляваното от управителя му К.Б.Г..
При извършването на тази проверка и в
последствие по документи на 18.12.2017г. в офиса на ДИТ – гр.Варна свидетелите И. и Н. установили, че „***“ ЕООД – гр.Б., в качеството му на
работодател не е начислил и изплатил на И.Д.Ч.,
работещ в горепосочения обект на длъжност „монтьор, ремонт на енергийни
машини и оборудване“ допълнително трудово възнаграждение за положения
извънреден труд за периода на въведено
сумирано изчисляване на работното време, като за периода от м.ноември 2016г. до
месец април 2017г. работникът е
отработил 1464 часа при норма за същия период от 992 часа. За тази си
констатация, на 02.02.2018г.
св.И., в присъствието на св.Н. съставил АУАН №03 – 009120/ 02.02.2018г. на ***“ ЕООД – гр.Б.,
като квалифицирал деянието като
нарушение по чл.262, ал.1, т.4, вр. чл.128, т.1 и т.2 от Кодекса на труда КТ/. Актът бил съставен в отсъствие на представител на „***“
ЕООД – гр.Б.. За съставяне на АУАН, на
жалбоподателя била изпратена писмена покана, като в същата било отразено, че
такъв ще бъде съставен на 01.02.2018г.
от 09.30ч. Впоследствие, на 05.02.2018г.
съставения АУАН бил връчен на представителя на „***“ ЕООД – гр.Б..
Въз основа на така съставения АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него е издадено обжалваното наказателно постановление №***от ***г., с което Изпълнителният Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ за нарушение на чл.262, ал.1,
т.4 вр. чл.128, т.1 и т.2 от КТ е наложил на ***“ ЕООД с ЕИК*** , в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда, имуществена санкция в размер на
2500.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се приема от съда за установена,
поради непротиворечивостта, безспорността и относимостта
към предмета на производството на представения и приложен по делото доказателствен материал – протокол № ПР1744709/23.01.2018г.; АУАН №
03-009120; НП №03-009120/***г.; платежно нареждане; писмо по ел. поща; болничен
лист № ***г. на А.В.З.; писмо до управителя на „***“ЕООД; протокол № ***г.;
известие за доставяне; писмо до „***“ ЕООД; НП №03-009120/***г.; АУАН № ***г.-оригинал;
трудов договор № ***г.; справка – график; разчетно-платежна
ведомост; пълномощно; протокол № ПР1744709/23.01.2018г.; писмо до „***“ЕООД;
известие за доставяне-2 бр.; призовка; идентификационна карта от 15.12.2017г.;
трудов договор № ***г.; справка–график-2бр.; разчетно
платежна ведомост-2бр.; декларация от А.В.З.; пълномощно; заповед № ***г.
график за месец октомври 2016 г.; график за месец ноември 2016 г.; график за
месец декември 2016 г.; график за месец януари 2017 г.; график за месец февруари
2017 г.; график за месец март 2017 г.; график за месец април 2017 г.; сменен
дневник – 15 листа; декларация от П.Ж.Д.; писмо до управителя на „***“ЕООД,
изх. № ***г.; известие за доставяне – 2 бр.; писмо до управителя на „***“ЕООД
изх. №***г. и известие за доставяне; писмо от Д“ИТ“-Варна до ИА“ГИТ“ за
определяне на териториална компетенция и заповед № ***. на ИА“ГИТ“ и сигнал
/жалба/ от П.Д.Ч.- заверени ксерокопия и гласни такива – показанията на
разпитаните в производството пред съда свидетели Н.И.И. – актосъставител и Е.Д.Н.
- свидетел по акта. В случая изложените констатации в акта за административно
нарушение и възприети и от административнонаказващия
орган се подкрепят от събраните в производството доказателства. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите като обективни, съответстващи помежду си и
кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства – писмени
такива. Приложените по делото
писмени доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира напълно. Доколкото доказателствената
съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и
достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ и оценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства (извън гореизложения),
поради което съдът приема за безспорно установена посочената тук фактология.
При така
възприетите констатации по делото, съдът намира от правна страна следното:
Актът и
наказателното постановление са издадени от съответно териториално и материално
компетентни органи, в кръга на тяхната
дейност. При връчването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Спазени са и сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице
и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
В производството
по издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, които водят до
неговата незаконосъобразност. В
обжалваното НП не е посочено конкретно мястото на твърдяното
нарушение. В издаденият АУАН е посочено, че това е гр.Б., ул.“***“ №32, а в НП
единствено, като място, където е извършена проверката и където е възможно да е
извършено нарушението е описан обекта в
гр.Варна, където И.Д.Ч. е престирал труд. Предвид това, че се касае за обект на
проверка, находящ се в гр.Варна, а в АУАН е посочено,
като място на нарушението гр.Б., изисква
от АНО отразяването в конкретика в НП на местоизвършването, така както е направено в АУАН. Когато
изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие, не винаги
мястото на извършването на проверката съвпада с мястото на дължимото действие
от страна на нарушителя и в такива случай, какъвто е и настоящия следва
контролния орган, респ. АНО да посочи изрично мястото на твърдяното нарушение,
още повече че то е и констатирано и по документи. Императивната норма на чл.57 от
ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на
защита на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае къде се
твърди, че е извършил съответното нарушение, за да може да организира защитата
си. Непосочването в НП на конкретното място на твърдяното нарушение
представлява съществено нарушение на процесуални правила, което води до
нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не
би могло да бъде установено къде се твърди от АНО, че е извършено нарушението.
Отделно от горното в АУАН и в НП са описани две нарушения, а
именно „не начислил“ и „не изплатил“
допълнително трудово възнаграждение“, които е следвало да бъдат подведени като
нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ и за които се следват и
две отделни наказания съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Факт несъобразен
от АНО в конкретния случай.
Допуснатите в случая процесуални нарушения в
административно-наказателното производство по издаването на процесното
НП са съществени, тъй като са
довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя, и представляват
основание за отмяна изцяло на НП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема,
че обжалваното НП е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на
основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***от ***г.,
издадено от Изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, против „***“ ЕООД с ЕИК***
със седалище и адрес на управление – гр.Б., ул.“***“ №32, представляваното от
управителя му К.Б.Г., като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: